40 395 резултата
Селото отдавна бе потънало в тъма. Звездите ярко грееха, а луната се бе показала като малък сърп. Август месец бе най-горещия месец, но в селото вечерите дори тогава бяха прохладни. Книгата бе оставена на бюрото на Камен в бараката, която дядо им бе построил предното лято. До нея беше само лаптопа н ...
  607 
Консуматизъм е употреба на непотребно и злоупотребно.
  218 
Елизабет си даде сметка, че той не си прави някаква глупава шега. Изражението му… макар студа от снощи да липсваше, Сам бе сериозен.
Лизи облиза устни.
– Пак ли е тя?
Сам беше вперил поглед в нея, а сърцето му блъскаше бясно, докато се бореше със себе си да не й каже, че всъщност се шегува. Не искаш ...
  288 
Спри малко, бе… Чакай! Не ме дърпай назад – искат ме хората, искат да им се поклоня и да се насладят на присъствието ми…
Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…
Да, да… И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите ...
  241 
В един почти забравен град на име Староврем, се намирал един мистериозен затвор, известен със своите високи стени и строга стража. Той бил дом на най-опасните престъпници в града! Вътре, сред зловещата атмосфера, лежал един особено загадъчен затворник, наречен Гузен Негонен. Всички, които попадали з ...
  465 
Смъртта краят на едно съществуване, или началото на нов живот. Живот, но какъв? Да „Лошите мъртви“ бяха наистина мъртви хора. Мъртви телом, но доста живи духом. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите, когато им се позволи. Но те бяха зависими от ведмаг ...
  426 
Учените открили най-после какво искат жените.
Но те вече си сменили мнението…
хххх
Лъжата е най-неприятна, когато е истина…
хххх ...
  255 
1.Ако можеш да ползваш сутиена на жена си, като чанта за баскетболни топки, и да не може да готви, простено и е!
2. В Кръчмата на Живота се храниш с това, което ти поднесат.
3. Специалитетът "Паниран мозък от политик" засега, а явно, и занапред, ще си остане несбъдната мечта на поколения кулинари, п ...
  318 
Едноличен търговец нима не е двуличен?
  227 
Черната й коса се полюшваше и влизаше в очите й от следобедния ветрец.Тя вървеше между гробищните кръстове и камъни .Тук нямаше никой ,само тя и мъртвешка тишина .Гробището бе огромно ,тук бяха всички ,цялото село , а тя беше дошла да се сбогува .Ето ,приятели от детството ,хората които я харесваха ...
  345 
Макар да се чувстваше ленива и приятно отпусната, Елизабет все пак се постара да удържи на думата си и да не се бави прекалено. Щом приключи с бързия си душ, прекара още толкова време да разглежда.
В банята имаше няколко шкафа. Два от тях бяха пълни с най-различна козметика и парфюми. Някои от тях б ...
  444 
Презумпция е да ти мине нещо през ума, ако е наличен.
  228 
Друго е,да си на сянка
под чадъра на някоя банка!
***
Всичко родно,скътано и мило
в чужда банка се е натъкмило... ...
  490  16 
Мишо беше четиринадесетгодишно момче. Животът му не беше много розов. В селото, в което живеешe, трябваше освен на училище, да ходи и на работа, за да може да се препитават. Обичаше да учи, както и обичаше и да чете книги. Те, книгите му разкриваха вълшебните си светове и бързо го допускаха в тях. А ...
  815 
Тихо е.
Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дърва, закупил е някакво землище. Щъркелът замита крила по това време – началото на юни е, търси трева. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И лош родител. Така съм чувал да говорят орлите за него.
Влажно. Черешата си спихна ...
  327 
Елизабет бе заспала в обятията на Сам. Дъхът й леко гъделичкаше врата му, където се бе сгушила, а той галеше нежно рамото й. Отново бе оставил част от същността му да покрие лицето му, за да може да чува всеки удар на сърцето й. Макар с минаването на часовете раните и синините й да изчезваха и цветъ ...
  393 
Пипката викат по нашенско на една кокоша болест. Нагази ли ятото – спасение няма. Кокошките стават дремливи, омърлушени, не ядат, подпират стените и мрат…
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...
  280 
Хората са числа.Измислих моя собствена квалификационна система за типология на личността. Да доведеш читателя до произхода на възникването му е напълно излишно занимание. Мога само да кажа, че 100% от неговата надеждност се основава единствено на интуицията на автора и собствения му ентусиазъм. Осно ...
  1999  14 
/из междуушието на Дана КисЕлицата/
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...
  292 
Какво ли не губим през живота си?! Приятелства, любови, илюзии, контакти от различно естество и характер; честта и достойнството си, уважението на хората, смелостта и волята си; себеуважението си, знания и умения, които не сме упражнявали дълго време, качества на характера си, последният да затвори ...
  781 
Глава 17. – Между два огъня
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...
  480 
Глава 13
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...
  435 
Канапът е усукана прежда от две части памук, юта, вълна и прочие сезал, който издържа на напрежение, въпреки въздействието на опаковката.
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...
  326  15 
Апетитно се разнасяше аромат на кафе. Всички прозорци бяха широко отворени и все още хладният полъх на течението нежно галеше Симо по голотиите.
- Ама ти още ли си тук? Необлечена, негримирана, няма ли да закъснееш за кафето с приятелките?
- Няма да ходя на кафе - троснато му отвърна Роси и с чаша к ...
  550  42 
– Богове. – прошепна Сам.
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достиг ...
  335 
Сам наблюдаваше Лизи, докато спи. Тя вероятно щеше да се пошегува с него, че не се прави така и всъщност е зловещо, но той не можеше да се застави да спре. Не и когато бе ранена и изглеждаше толкова малка в голямото легло. Легнал до нея, следеше всеки дъх, който си поемеше, като част от него се боеш ...
  544 
Липсват ми шестте чифта малки червени бански и този един розов, подредени в кръг във водата. Липсва ми как всяка вечер ходихме по батутите и никога не ни омръзваше да се състезаваме кой ще стигне първи до гумената гъба. Липсва ми онази 2016г. когато бяхме на 10 и никое от момчетата, с които излизах ...
  367 
Опашката пред баничарницата. Кучето по навик обмирисва краката на хората наоколо. Стига до един полицай – американски тип. С шкембе, висящо над колана.
Той го поглежда:
- Само да не вдигне крак…
Светкавично казвам – без да се замислям:
- А, още няма политическо отношение към властта… ...
  294 
Глава 12
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...
  781 
Вещицата освободи Сам около час преди зазоряване, но по-важното – преди каквото и да бе направила Елизабет да стигне до нея и да я принуди да посети храма лично, за да потуши пожара.
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...
  387 
Моята героиня е обикновена, вярна съпруга. Под обикновена не означава грозна и невзрачна, а само млада жена, която никога няма да видите по излъсканите списания с полуголи миски и моделки. Тя е една от многото жени, които живеят само в реалността, създали семейства и ходещи ежедневно на работа. Има ...
  589  10 
Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду ...
  823  13  28 
Мощната немска кола ревеше по пътя. Скоростта с която се движеше по малките неосветени околоселски пътища бе около 100 км в час. Музиката на модерната уредба в колата кънтеше на метри след нея. Депутатът Димитър Марков пътуваше към София след поредния ден на срещи с местни организации на партията в ...
  548 
Моят градски и приятел Кембъла казваше: „Българското хора е национално явление, израз на народопсихологията. Играе се в кръг, с лице към центъра. Гледа се тоя отсреща и никога назад, към тия отвън. А отвън са хищниците – башибозуци, заптиета, обикновени айдуци. Българинът не смее да ги погледне в оч ...
  244 
Старият полковник се зачуди. Свърши ли всичко нужно тая заран? Събуди се, огледа тавана, пусна телевизора. И го пусна нормално – звукът на макс. Нека оная патка отдолу и нервният младеж отгоре да чуят новините. Щото иначе надали ще се сетят сами да видят какво става по света и у нас. От опит знаеше ...
  667 
Имал бил нужда от упражнението. Чарли извади меча си и изненадващо с цели два удара отряза досадния палец, който стискаше глезена му. Изгубила хватката си, осакатената ръка се опита да го издере, но за щастие ноктите все още бяха достатъчно човешки, за да не пробият през твърдата кожа на ботуша. Мош ...
  407 
Культ.
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...
  576 
Можех да усетя липсата на равновесие – беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах за работа. Това щеше да отнеме доста време...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...
  576 
Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
  406 
- Скъпи, ти изпитваш ли към мен някакво чувство?
- Да…
- Тогава защо не ми предлагаш брак?
- Брак заради едното чувство за хумор???
хххх ...
  297 
Предложения
: ??:??