Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Старият капитан

СТАРИЯТ КАПИТАН
Беше топъл, приятен есенен ден. Дървета и храсти, като че ли се намираха на огромен моден подиум и се надпреварваха да демонстрират новите си, сякаш извезани от вълшебни краски, нови премени. Само вечният вятър видял какво ли не по света, с мълчалива насмешка гледаше тези контета и с ...

ХристоЗапрянов

Проза » Други

2011-01-30T00:24:09+02:00 1.5K 5

Признание

Изтрий ме от спомените, от паметта, от живота си дори! Не искам да си спомняш за мен, да потискаш съвестта, че ден и нощ за теб аз ронех сълзи. Забрави това лице, макар да знам, че никога не го запомни ти. Никога не ме повика в съня си, в мечтите, в болката и самотата си. Страдаше за всеки, но не и ...

milan210

Проза » Писма

2011-01-29T23:11:04+02:00 1.3K 1 2

Полет

Ти падаш.
Падаш и се питаш „КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК”.
Не знаеш защо падаш, не знаеш откъде падаш, не знаеш кога ще паднеш.
Все още падаш.
Но някакви проблясъци започват да си проправят път в тиквата ти. ...

SaberFury

Проза » Разкази

2011-01-29T22:12:17+02:00 680

Юзър

Една нощ забрави да спи, написа сто осемдесет и три постинга, на теми: политика, спорт, сънародниците ни из света, любов и секс, психология и парапсихология, психотроника, електроника, наркотици и пиене, философия и попмузика, кино и домашни любимци, цветя и оръжия, блондинки и часовници и какво ли ...

cefules

Проза » Разкази

2011-01-29T18:34:50+02:00 1.8K 1 3

Лети гълъбче бяло

Лети, гълъбче бяло, лети.
Лети в милостиво небе.
Не казвай на Mира довиждане.
Не позволявай мечтите ни да умират.
Под сянката на тъгата. ...

martines1

Проза » Други

2011-01-29T18:30:23+02:00 869

Танцът на сънищата

Огромното кълбо се преполовява, като половината му част потъва в бездънния океан, а другата остава, макар и за кратко, да хвърли последните си приветливи лъчи над света. Вълните блестят от златистия залез. И сякаш от брега до слънцето има златна пътека и ти се иска да я изминеш, колкото и дълга да т ...

Libertad

Проза » Разкази

2011-01-29T18:25:31+02:00 1K 1

Да сееш!

Един земеделец усърдно сеел жито, но земята, която обработвал, не била плодородна. Той едва се изхранвал и в душата му се трупала горест, като си помислял, че с тази оскъдна прехрана не би могъл да изхранва семейство.
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...

Nejnostt

Проза » Разкази

2011-01-29T18:13:00+02:00 1.1K 4

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия, 3-та част)

И така се върнахме в дома на Емчо носейки каймата и имайки много неща за размисъл. Баща му се беше върнал, което беше добра новина. Отвори ни се възможност за обяд, каквато не бяхме имали навън. Разказахме всичко. Баща му одобри, майка му – не чак толкова. След като свършихме с яденето, разчистихме ...

Arogarn

Проза » Други

2011-01-29T12:39:35+02:00 1K 3

МАСКЕН БАЛ

МАСКЕН БАЛ
Той беше с къса тъмна коса, падаща на вълнички. Винаги изглеждаше малко прегърбен, като че ли носеше непосилна за него отговорност.
Още първия път, когато го видя, в съзнанието й се загнезди мисълта, че той иска да и каже нещо. Сякаш някаква невидима връзка ги оплете. Тя не мажеше да и да ...

veronika66

Проза » Еротична

2011-01-29T06:27:36+02:00 2.5K

Стъпка 3 - Умиротворение

Дали си струва да се замислиш защо разведените, все още добре изглеждащи жени, така натрапчиво се устремяват към поредната разочароваща връзка? Какъв им е проблемът на тези същества?
Не е трудно да бъдат разпознати на улицата. Гледат някак странно... Извръщат глави, когато се разминават с влюбени дв ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2011-01-28T23:21:57+02:00 1.4K 1

Лудият

Почти бяхме навършили три месеца в школата в Плевен, когато дойде и нашият ред да започнем да даваме караул. Разбира се, ходихме преди това на стрелби по близките полигони около града, от когато всеки помни първият истински гърмеж на Калашников, а и не само гърмежът, но и ритникът в рамото. Имаше хо ...

radew

Проза » Разкази

2011-01-28T23:08:44+02:00 1K 1

***

Колко ли време мина? Изгубих представа за времето и само търпя... търпя обидата, търпя болката и преглъщам това, че мечтите ми са на парчета. Основното чувство в сърцето ми е разочарованието. Очакванията ми бяха излъгани. Исках до себе си един добър човек, а какво получих? Боли и ми е тъжно, за мен ...

ttsanova

Проза » Разкази

2011-01-28T22:30:38+02:00 1.2K

Петелът

ПЕТЕЛЪТ
Още като малък започнах да имитирам различни животни, но по- добър успех имах при косовете и петлите. Вече бях младеж изслужил, но още се задявах с петлите в селото. Закукуригах ли, петлите от цяло село се надпяваха с мен.
В съседния двор живееше Петър Шумкаря, човек на възраст и опит с живо ...

korsar

Проза

2011-01-28T14:01:22+02:00 810 4

Memories of the blood 3

Колоната от четири армейски фургона, от ранно утро, тихо се движеше по сухата трева на степния път към крайната си цел. Слънцето вече падаше към хоризонта от обедния си заник, когато обкованите с метални обръчи дървени колела затрополиха по каменната настилка, която отвеждаше пътя до най-южната точк ...

Bheil

Проза » Разкази

2011-01-28T13:56:33+02:00 1.2K

Рибарят

- Изрод, изрод, изрод, изрод! – крещеше дебелото момче на двора и подскачаше на един крак, сочейки с пръста си към слабото дете, което беше седнало на земята с кръстосани крака и криеше лицето си в шепите.
- Не съм изрод, ти си лош! - хлипаше безпомощно Симо и бършеше стичащите се сълзи в ръкава на ...

pepsi1975

Проза

2011-01-28T13:52:57+02:00 956 3

Ефрейтори - част четвърта

- Хайде мърдайте!!! Дай, дай, дай!!! - ревеше Сержант. - Ефрейторите трябва да сте в перфектна форма, вие сте за пример на редовите!!! Скачаш, приклякаш, кълбо и продължаваш...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се из ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-01-28T12:58:28+02:00 935

Мълчанието на листа (6)

Шест
Скочих уплашено от леглото, когато в кухнята издрънча нещо на пода и чух как с трясък се счупи в плочките.
- Мамо! – извиках, премятайки крака през леглото. Затичах се надолу по стълбите и едва не се проснах точно върху счупеното стъкло на пода.
Лицето на майка ми беше изпито и бледо от умора, ...

n-kie

Проза » Повести и романи

2011-01-28T12:39:11+02:00 785

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 2-ра част)

Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...

Arogarn

Проза » Други

2011-01-28T12:31:36+02:00 1.1K 2

Отричане

Будя се окрилена. И дълго се моля. На себе си. Да не губя крилата. А късчетата светлина през нишата на вратата обещават. И протягат пръсти към онзи копнеж, който съм пратила на дъното. Не смея да го погледна. Да не би да го изсуша с очи.
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...

Ralina13

Проза » Други

2011-01-28T09:37:33+02:00 1.2K 5

Жената, която обичам

Жената, която обичам
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до по ...

elmejor

Проза

2011-01-28T09:23:35+02:00 5.2K 6

Благодаря ти, Господи

Благодаря ти, Господи, за зората на всеки нов ден.
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...

martines1

Проза » Други

2011-01-28T09:13:29+02:00 1K 1

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...

veronika66

Проза » Разкази

2011-01-28T06:26:02+02:00 1.2K 2

Две празни гилзи - спонтанна изповед

ДВЕ ПРАЗНИ ГИЛЗИ
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-01-28T02:28:37+02:00 1.6K

Импресия за устрема

“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...

Eia

Проза » Други

2011-01-27T22:56:48+02:00 973 10

Ледено сърце

Той отдавна вече не я заслужаваше… Но кой знае дали болката, самотата или просто любовта я караха всеки ден да го сънува, а когато не го сънуваше, беше просто във вечери като тази, когато не можеше да заспи от нахалните мисли в главата си. Колко неочаквано нахлу това чувство у нея. Допреди съвсем ма ...

jabcheto

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-27T22:12:04+02:00 1.5K 2

Той ще дойде

15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...

pinkrose

Проза » Разкази

2011-01-27T21:39:20+02:00 1.4K 3

Клиника за душевноболни

Клиника за душевноболни
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
I
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Григор.
- Човече, ти си луд, как може да те интересуват някакви изоставени сгради? - с израз на досада отговори Асен. ...

donkooooo

Проза » Разкази

2011-01-27T21:30:26+02:00 1.3K 4

Паралелна вселена

Тук няма мечта, защото мечтите са това, което е предопределено, че ще имаш.
Тук няма сънища, защото сънят е това, което иска да ти каже сърцето.
Тук няма решение, защото решението е това, което си избрал, преди да дойдеш тук.
Тук няма забавление, защото забавлението е това, което те връща там, откъд ...

keiti-green

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-27T21:15:03+02:00 1.2K

Трънени спомени

Неприятният звук от строшено стъкло, предвещаващ само неприятности, би накарал всеки друг човек да подскочи стреснато, но не и Стефана. Не защото беше нещо нормално, а защото тя не бе в състояние така бързо да реагира като всеки нормален. Пак беше пила цяла нощ и беше заспала на масата. Вече и до ле ...

pepsi1975

Проза

2011-01-27T18:07:33+02:00 1.1K 2

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 1-ва част)

Още една мистерия от мен - този път без убийство, но пък много заплетена. След тази предстоят още две части, изпълнени с много хумор и загадки. Забавлявайте се.
Емчо, Митето и кюфтаците
Емчо ми е приятел. Познаваме се от много време. Това е добре, понеже всеки път като се съберем, намираме нещо ново ...

Arogarn

Проза » Други

2011-01-27T12:03:11+02:00 1K 3

Копнежи

* * *
Събуди се към обяд. Помисли какво има да върши през деня, обърна се и отново заспа. През това време телефонът му звъня доста продължително. На екрана на мобилният му се изписваше Татяна. Тя беше настоящата му приятелка. Беше доста по-малка от него, но определено на външност сякаш бе на неговат ...

Fiorghra

Проза » Повести и романи

2011-01-27T11:54:26+02:00 926

За тези, които...

За тези, които не можаха да ме обичат.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря! ...

martines1

Проза » Други

2011-01-27T11:50:23+02:00 1.2K 1

Навън

Свят. При това никак не малък.
Свят с къщи, апартаменти, улици, дървета, паркове, музеи, нощни светлини, цветя, приятни полицаи, все така досадни чиновници и други хора, толкова много хора. Малки хора с големи идеали и още по-големи амбиции. Гигантски хора, неуверено стъпващи, но все пак напред.
При ...

Banath

Проза

2011-01-27T11:46:40+02:00 910

Memories of the blood 2

Сутрешното слънце огряваше палатките с меките си галещи лъчи и придаваше на хладната есенна утрин топло посрещане на новия ден. Войниците, измити и облечени в лъскавите си брони, се редяха около котлите, поставени на триножници над огньовете, където къкреше кашата за закуска. Дългите години трениров ...

Bheil

Проза » Разкази

2011-01-27T11:38:48+02:00 1K

Ей, сети се най-после

Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза една от колежките.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се ...

Ангар

Проза » Еротична

2011-01-27T09:50:23+02:00 2.2K 3

ООО, Боже!!!

ООО, БОЖЕ ! ! !
Беше хладна утрин. Аз вървях след нея и... Ооооо, боже!!!
Черните и къдрици се полюшваха нежно. Черно късо сако очертаваше гърба и. Черната чанта следваше ритъма на краката и. А черната пола – оооо, боже! - изкусно, опната до пръсване, не просто загатваше, а показваше точно какво има ...

veronika66

Проза » Еротична

2011-01-27T07:09:26+02:00 2.1K 5

Моето второ Аз

Стоейки на прозореца и мислейки какво ще прави с цялата тази каша в главата си, Итън усети топлината в стаята. Не се обърна, а просто знаеше кой е на прага и не искаше да мисли за това какво ще направи, ако я види. Мисли нахлуха в главата му и си спомни миговете с нея, удоволствието от това да я вър ...

cvetka-koketka

Проза

2011-01-27T01:32:30+02:00 1.4K 1

(все още не съм измислила заглавие)

Времето беше хубаво и затова реши да излезе да покара колело. Толкова се увлече в мислите си, че излезе извън града. И сега определено не съжаляваше. Обожаваше пролетта. Около пътя имаше обширни поляни. Цветята бяха цъфнали и сякаш наоколо беше застлан разноцветен килим. Бели, жълти, червени, сини. ...

Fiorghra

Проза » Повести и романи

2011-01-26T21:42:52+02:00 1.1K 3

Дай, Боже

- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. ...

mari45

Проза » Хумористична

2011-01-26T18:52:55+02:00 875 1

18+

Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...

osidion

Проза

2011-01-26T16:19:10+02:00 1K 1