Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Джорджо Армани на плажа в квартал “Аспарухово”

... или вече не ми е мъчно за село.
Стара комунистическа сграда в стил социалистически реализъм приютила селско кметство. До входа на кметството нов банков апарат, вграден в стената. Няколко стълби, малко плочки, тук-таме дръвче и тревица. Нищо, което да впечатли с нещо. Ако не беше феноменалният ци ...

Pishpunta

Проза

1.5K 2

„Мрачен чар” Глава втора

„Мрачен чар”
Глава втора
„Косвена жертва”
Обичам да бягам, рано сутрин. Затова, когато часовникът в главата ми ме събуди в шест и половина сутринта, първата ми работа бе да скоча в спортния екип и да излетя от апартамента си. От тичането, краката ми бяха заякнали. Всяка сутрин, трийсет минути бягане ...

ognianpeev

Проза » Разкази

980

Запомни ме, забрави ме...

Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...

elenasim1

Проза » Разкази

1.2K 9

Живот незабранен, но не и напълно разрешен

Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си пр ...

velislava111

Проза » Други

2.3K 1

Светът е в купол

Бях на 14 етаж, вгледана в прозореца. Отворих очите си ясно и усетих, че всеки може да бъде мечтател, разбрах, че всеки може да бъде само сянка, бленуваща за внимание. Гледах задълбочено натовареното движение и блъскащите се една в друга пътеки, усещах, че не принадлежа на това кълбо, попиващо в себ ...

me4ta16

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

Урок по честност

Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2.2K 11

Медальонът слънце (Приказка за любов) част

Тази сутрин Даниел приключил работата си и се приготвил за път. Бързал да се прибере вкъщи. Сбогувал се с работниците си. Извел коня си и се метнал върху него. Отправил се към гората. Есента събаряла листата и те се посипвали по земята, като постилали пътя му със слънчево злато. Капчиците роса блест ...

irena-docheva

Проза » Еротична

1.2K

Фантазия

В мечтите си мога да отида където си поискам. Там не ми трябват пари и никой няма да ми го забрани. Ти няма да разбереш, че тогава идвам при теб, промъквам се тихо и те прегръщам. Поглеждам те в очите и забравям всичко. Докосвам те и ти изтръпваш. Всичко се случва в главата ми, усещам дори миризмата ...

missklara

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Сок от мъртвец (сценарий)

КРИМИНАЛНА МИСТЕРИЯ
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...

Kuzmo

Проза » Други

1.9K 1

Кромидарката

От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...

inakrein

Проза » Разкази

1.6K 24

Грешката...

Грешката...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...

play-girl

Проза » Други

1.4K 2

Ключът на Хермес - Двадесет и трета глава

На връщане към хотела Анджело и Лука решиха да вечерят някъде наблизо. Чувстваха се изморени от дългия и наситен със събития ден. Избраха бирарията „Лип”. Беше претъпкана с клиенти и затова трябваше да се задоволят с маса във вътрешността на заведението. Нямаха желание да обикалят повече, за да наме ...

aplamen

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Приказка за... гората

ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...

zelena

Проза » Разкази

5.4K 35

Да знаеш кой си

Не може да бъдеш Всичко за всички хора.
Не може да направиш всичко наведнъж.
Не може да направиш всичко еднакво добре.
Не може да направиш всичко по-добре от всички останали.
Така че... ...

martines1

Проза » Други

1K 1

Ледените ръце на твоето безразличие

Отварям вратата на терасата... една вълна леден въздух се насочва към мен и бавно прониква през дрехите до най-топлите места. Полазва ме по цялото тяло, докато се увери, че кожата ми е настръхнала. Дали ще си отиде? Но не... Нейна крайна дестинация е сърцето ми. Може би отива там, за да поуспокои ма ...

AvR1tO

Проза » Други

1.5K 3

Киран

Луд беше Киран, та чак бесен… Откак остана без крака, след като го раниха в Междусъюзническата война, насреща му не се стоеше. Колкото и жена му Милена да се стараеше да му угоди, все крива му беше, все на нея яда си изкарваше. Хич и не се сещаше да я попита как сама изхранва трите им деца и как се ...

Eia

Проза » Разкази

1.6K 1 27

Кристален дъжд (Сянка от пламъци)

„Ето, той е жив, и яде, и пие.
Не можеш да кажеш, че този бог
не е жив. И тъй, поклони му се.
Даниил, 14:24
Част Първа ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 4

Тайни

От няколко дни беше в градчето, а още не бе разбрала нищо за София. Малкото хора, с които беше разговаряла, не бяха чували за жена с това име. Все още не се бе срещнала с редактора на местния вестник Ник Колинс. Казаха ù, че е извън града за няколко дни. Мелани се прибра в хотела и отново прочете пи ...

blagae

Проза » Разкази

1.5K 3

Какви мисли ти идват

Треперя - желанието е много силно.
Желание, изразено конвулсивно.
Емоция, обляна с течности обилно.
Искам да знам -
Мислиш ли за мен, когато... ...

an1ma

Проза » Писма

1K 2

18+ Сборището на ренесансовите сатанисти (1 и 2) част

Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ето, че най-сетне се реших да напиша това, което толкова дълго време раздираше мислите и сънищата ми. Защото сега аз, когато вече съм на смъртно легло и зная, че не ми остават много дни живот, разбрах, че е крайно време да освободя душата си от тежките оков ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2.9K 2 11

Годината, през която едно момче стана мъж

Годината, през която едно момче порасна и стана мъж
Приемните изпити за МЕИ навремето бяха пет – писмен по български, писмен и устен по математика и писмен и устен по физика. При тогавашната петобална система като се прибави и общия успех от гимназиалната диплома се получаваше максимален бал 30. Моя ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2.3K 7

Смехотворно!

Днес ми е напрегнато
и на тебе, лист, се доверявам -
колко бъсках си главата
и с аромата на слепотата
просто без много успехи ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1

Раздялата

Вик раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред тъмата, върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се променило до неузнаваемост.
Стефан, чов ...

mari45

Проза » Разкази

886 2

Ключът на Хермес - Двадесет и втора глава

Симпатичната френска комисарка удържа на обещанието си и уреди италианските си колеги да огледат жилището на Бернар Гийом. Това стана едва в късния следобед, след като всички останали заинтересовани страни като местната полиция, прокуратурата и най-вече журналистите си бяха отишли. Внушителната шест ...

aplamen

Проза » Повести и романи

1.2K

Изгубена любов

Яд ли те е за пропилените години; яд ли те е сега, когато си тръгваш, за неизказаните думи? Свикна с тъгата в себе си; само погледи остави, казващи хиляди думи - думи, извиращи от сърцето. Съжаляваш ли, че не се осмели да признаеш, че още изгаряш? Защо не можа да преглътнеш гордостта си, защо не ост ...

missklara

Проза

1.3K

Най-голямата грешка

Най-голямата грешка, която допускат днешните тийнейджъри в живота си... а това може да се окаже най-голямата им любов...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се п ...

play-girl

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 2

Изповед

Там, където се раждат звезди
(През вярата в моите очи, една чиста и истинска изповед на душата ми...)
Мъка ми е тук, вътре - на сърцето камък ми лежи. Искам да не е така. Искам да мога да разговарям с него, без да се тревожа. Без да ми е нервно. Искам да знае, че го обичам, но и че, без да ми помага ...

Meglena

Проза

1.9K 1

Белязана

- Кажи ми, ще дойдеш ли на партито довечера? - не знам за кой пореден път питах Даниела.
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...

elenasim1

Проза » Разкази

1K 7

Десет златни правила за манипулиране

Уважаеми грамотни и неграмотни интернет потребители,
На Вашето PC току-що беше изтеглен първият брой от поредица насоки, наръчници и правила, обобщаващи различни поведенчески аспекти и други характеристики на неприятните и откровено дразнещи моята скромна особа прослойки от обкръжаващата обективна и ...

without_a_definition

Проза

2.8K 1

Среща

С Р Е Щ А
Не беше уморена. Прибра се от работа, изми всичко, което Той беше оставил в мивката, включи пералнята, приготви вечеря...
Влезе в хола, включи компютъра. Дано да е на линия. Защо му отказа да се срещнат преди два дни? Проклетият нет нещо се бавеше...
На линия е! След обичайните поздрави я ...

nikjelev

Проза » Разкази

828 1

Утешения при различни нещастия

11. Утешения при различни нещастия
(Глава от книгата ми "Бащини съвети и поуки")
Мъдрият и добър човек умее да утешава хората в техните нещастия.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. С тези думи Лев Толстой е искал да каже, че на хората могат да се сл ...

Ангар

Проза » Други

4.2K 3

За цветето

За цветето
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...

morigana

Проза » Разкази

2.3K 3 10

Как и защо се отказах от бокса

Как и защо се отказах от бокса
Когато бях ученик в гимназията, нямаше и помен от сегашното изобилие и разнообразие от най-различни по вид и съдържание модерни занимания и т.н., въпреки че, поне според мен би било по-добре значителна част от тях въобще да ги няма. Затова пък спортувахме много. Футбол ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.1K 1

Знаеш колко те обичам, нали?

„Знаеш колко те обичам, нали?”- шепнеше ми Самотата.
„Разбира се”- отговарях ù без глас, без думи, в главата си. Бях сигурна, че ме чува. Нали беше вътре в мен?
„Разбира се, че ме обичаш. Очевидно много. Винаги си тук. Когато него го няма. А него почти винаги го няма. Преди месеци беше тук поне за ч ...

JustaLittleKid

Проза » Писма

2K 2

Бумеранг

Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...

elenasim1

Проза » Разкази

1K 7

Сълзите в очите на баща ми...

Сълзите в очите на баща ми…
Дойде и съобщението, че съм приет в МЕИ. Радостта ми беше голяма. Щях да ставам инженер. Най-после мечтата още от невръстно дете щеше да се изпълни. Сърцето ми, както се казва, щеше да изскочи от гърдите ми от радост.
По време на вечерята усетих, че баща ми е нещо напрегн ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.7K

Защо ли?

-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят ...

Eia

Проза » Други

1.7K 28

За тогава, когато сега наистина ще е някога...

Някой ден ще обърнем главите си назад. Назад във времето... Там, където бяхме млади. Там, където бяхме неразумни.
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем н ...

Slamiliq

Проза » Разкази

6.6K 1

В панаир махала

Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...

morigana

Проза » Разкази

1.4K 4

3 глава

3 глава
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- К ...

lena-moon

Проза » Повести и романи

1.3K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Джорджо Армани на плажа в квартал “Аспарухово”

„Мрачен чар” Глава втора

Запомни ме, забрави ме...

Живот незабранен, но не и напълно разрешен

Светът е в купол

Урок по честност

Медальонът слънце (Приказка за любов) част

Фантазия

Сок от мъртвец (сценарий)

Кромидарката

Грешката...

Ключът на Хермес - Двадесет и трета глава

Приказка за... гората

Да знаеш кой си

Ледените ръце на твоето безразличие

Киран

Кристален дъжд (Сянка от пламъци)

Тайни

Какви мисли ти идват

18+ Сборището на ренесансовите сатанисти (1 и 2) част

Годината, през която едно момче стана мъж

Смехотворно!

Раздялата

Ключът на Хермес - Двадесет и втора глава

Изгубена любов

Най-голямата грешка

Изповед

Белязана

Десет златни правила за манипулиране

Среща

Утешения при различни нещастия

За цветето

Как и защо се отказах от бокса

Знаеш колко те обичам, нали?

Бумеранг

Сълзите в очите на баща ми...

Защо ли?

За тогава, когато сега наистина ще е някога...

В панаир махала

3 глава

Опашка