Изглежда, като реши, че не може да лети, птичката се отчайва от живота.
У.Уортън, "Пилето"
На Галя, която чете
Един ден, към 10 часа сутринта, по-големият ми брат влезе в нашата стая, а на лицето му се четеше ентусиазъм, присъщ само на децата. Докато се опитвах да осъзная причината за това, видях в ...
Среща с дете
Знаеш ли що е КАРАС? Ако си чел Вонегът, ще знаеш...
Ако не, тогава знай, че с всички хора, с които си се срещал сте от един ТАКЪВ!
Думи, думи, думи...
Какво ли разбира и усеща детето малко, незнаещо, търсещо, и ...
ЕДНА МАГИЯ
Зимен пейзаж бе обхваналa цялата страна, облаци се гонеха по небето, вятъра неуморно и страшно свиреше . Всеки се бе скрил в своето малко гнездо. Студа сковаваше даже и камъните. Потоците, които така пълни с енерг ...
Тя вървеше по познатата пътека. Дърветата бяха покрити с пухкав сняг и за миг тя се зачуди как зимата е дошла толкова бързо. Та до вчера навън всичко тънеше в зелен разкош, а слънцето я галеше с вълшебна нежност. Мисълта отмина толкова бързо, че тя не разбра какво е породило тъгата й.
Тя вървеше към ...
Курсанти в отпуск
Беше есен. Туристите бяха избягали от студения вятър и плажовете бяха пусти. Двама приятели прикрили телата си зад полегналия плажен чадър, разговаряха за... ами, за какво могат да си говорят войниците или курсантите след първи курс, каквито бяхме ние?!? Може би за жени, мотори, ко ...
Стоя си в един фотьойл и си мисля как ще си купя три крушки за апартамента. Сетих се за отминалия дъжд и започнах да пиша хайку на малко листче...
Шурти водата по лицето ми
и джвакат пръстите в калта.
Охлюва се наслаждава на живота.
Това не е хайку разбира се... ...
(...но не по Джон :))
Просто си представи...
... малка къщурка, а в нея 13 китайчета...
... мама с тати под рогозката, правят четиринадесетото...
... сгушено между хълмовете селце със пушещи комини... ...
Срещнах я преди години...
Гледаше ме като сърна, помъдряла след хилядите срещи със Съдбата.
Нарекох я Вихра и много котила отгледа тя край мен...
Винаги свободна, винаги обичана Тя, преживялата незнайно колко премеждия и винаги завръщата се...
С една дума- КУЧКА! ...
Измръзнало коте
Излизаме със синчето ми да се разходим и поиграем на воля.
Малчуганът, нямащ и две години ми помага с прибирането на дървата в мазата.
Аз размахвам брадвата, а той носи и хвърля през прозорчето...
В този прекрасен слънчев ден, студът реже през гърлото, но на припек се понася. ...
Утринната роса пробляскваше по нежните тревни стъбълца.
Петлите кукуригаха за пореден път, а котката на старицата безшумно се прозя срещу отражението си в стъклото на прозореца.
Ранното събуждане бе обичайно за баба Неделя. Kотката й Настася обаче, подремваше кротко на перваза докато старицата напал ...
Пазителите на времето
- Те са първите осъзнати същества във Вселената, и ще останат последни, защото те са пазителите на Времето...
- Какви Пазители!?! - попита Тя - Нали Времето не съществува!
- От кого Го пазят? - продължи, след като видя погледа му.
- От Демоните, които ядат Времето! За тях То съ ...
Ето, че отново вървеше по същия прашен път, такъв, какъвто го беше оставил преди десет години. Къщите наоколо бяха покрити с дебел, пухкав сняг, а над неговата се виеха грозни гарги, които не вещаеха нищо добро. Застана на прага и се загледа в необичайно красивия коледен венец на вратата. Всички про ...
Ето сега пиша, седнал под едно дърво с патронче флирт отляво и парти-кола за разреждане отдясно. Защо пиша и аз не знам, защоо искам да документирам смъртта си...?
Въжето пред мен е готовоыпреметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дал ...
-И тъкмо излизам извън града, карам си полекичка с колелото, и гледам на двадесетина метра от пътя някаква църква. Нали знаеш, че ме кефят такива неща, реших да спра да поогледам. Можеш ли да си представиш, оказа се, че е строена през 14 век, поне според надписа до нея. Самата сграда много ме накефи ...
Имаше преди време една голяма гора.Посредата на тази гора имаше поляна. Там
имаше една самотна топола.Самичка тя посрещаше неволите и изпитанията на
природата. "Ех да имах едно другарче, с което да споделям всички тъжни и весели
моменти." Тополата си мечтаеше за това ден и нощ. Мислише само за това. ...
Нощта нежно падна над града.Само лампите осветяваха самотните улички.Вятъра галеше листата на дърветата,полюшваше нежно малките тревички цветя.Да,тази нощ беше цяла идилия.В хармония бяха и природата и хората потънали в дълбок сън.Но някъде там далече се чуваха ударите на едно сърце.То биеше лудо,не ...
Тези луди 18
Мозъкът има една много полезна функция – да забравя. Но защо забравяме само дребните неща? Ще ми се да забравя това, което направих на Бъдни вечер миналата година.
Моето семейство отбелязва този празник по особе ...
Един дух..или един ангел
Още един ден..още един миг без него...още една моя проронена сълза ..
сърцето ми от болка се разкъсва .. и тъга потича вместо кръв
все още той ми е във сърцето , но дори мъка да се лее той ще бъде там ...
все още той ми е в мислите .. виждам образа му засиял от златни лъчи.в ...
Няколко идейно обединени разказа, част от които вече са били разпокъсано
публикувани в сайта НАЧАЛОТО Всъщност всичко започна някъде към средата на
лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където
прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, ...
Посветено на една депресирана
Много й е удобничко и уютно там, където е. Има си хубава къщурка, малко позацапанка, ама нейна си. Харесва професията си, работи много, до припадък. Всъщност, запушва течове. Но тамън се справи с един и хоп – от най-неочаквано място шурват едни канални, гъсти, лепкави и ...
Като са заизлизали, как, как да ги спра, не е възможно, макар да си ги обичам като дечица, едни такива продълговатички, гладички, люспести, с бързи езичета, ама хем ми трябват, хем не баш, щото ми объркват чревната флора и ме гони ту запек, ту разстройство, а на това докторите му викат синдром на ра ...
Далече беше. Ледената кралица. Недостъпна и безбожно желана. Лунно красиво цвете.
Бе усмихната... но в чистите и сини очи мъждееше някаква тъга. Неизплакани сълзи, недостойни за нейния красив свят. Тя плачеше в съня си, той ...
13 Декември ‘05
Спомням си разни моменти... поддържат сърцето ми в правилен ритъм. Осъзнавам колко съм слаб пред тях. Изчезват всеки ден, като сутрешна роса, осветена от бодрото слънце.
Толкова е трудно да преиграеш пред себе си. Всяка сутрин е една и съща. Мисля се за млад, аз съм 1/5 столетник. Да ...
ЕХ, КЕРО, КЕРО!
Криво ми е на душата. И как няма да ми е криво, като съм си Марко Тотев. Не ми върви в живота и това е.
В института не можах да вляза, щото на моя селски - Панчо Сополивия – баща му се водеше борец за свобода ...
"Шумът на тишината"
"Носталгична тишина,тя носи мисира на откъснати цветя....." Дони
Пак тези пламъци.Имам чувството,че на огънят не му е стигнало да изгори фасадата ми,а сега прониква и във вътрешността ми.Вече усещам как кладата обгръща сърцето ми сякаш искайки да премахне и последните ми сладки с ...
“
Погледни ме.... Казах ти да ме погледнеш!” Вики беше толкова бясна , че не можа да стърпи гнева си. Сълзите се стичаха по лицето й . Тони дори не искаше да я погледне. Бе навел глава надолу. Той предчувстваше, че каквото и да каже ще е излишно, защото знаеше , че е виновен. “Обичал ли си ме някога ...
Тя излезе от дървената колиба и тръгна към морето.Очите й бяха впити в безкрайността.Бавните й крачки я водеха към него,мислите й,подобни на морските вълни,препускаха иэ дълбините на съзнанието й.Изражението й бе сериозно,почти нечовишко!Гъстите й руси коси се развяваха околу самата нея...Ситните й ...
Изстрел,писък ужасяващ и после тишина.Изстрел,огнен блясък и после непрогледна тъмнина.
На тротоара мокър от кръвта едно момиче поглед свежда над трупа."Обичам те" последните слова по устините четат се."Обичам те" две думи от една душа във въздуха мълвят се.
На колене девойката застава до безмълвния ...
Момчето вървеше само, по тясна, горска пътечка. Нощта вече се беше спуснала над главата му, но то продължаваше да крачи, макар и да не виждаше нищо пред себе си. Пътеката беше права и равна, и младежът беше щастлив от този факт. Струваше му се, че нощта ще мине по-бързо, ако върви по толкова хубав п ...
ЛОвецът на легенди
Глава едно
Завръщането на самодивите
Беше тиха зимна нощ в малкото Българско Селце кушарево, ветровете бучаха заплашително, а дъждът барабанише по покривите на къщите.
В малката селска кръчма се беше събрало сякъш цялото село които празнуваха успешно продадената реколта от тютюн. ...
Изстрел,писък ужасяващ и после тишина.Изстрел,огнен блясък и после непрогледна тъмнина.
На тротоара мокър от кръвта едно момиче поглед свежда над трупа."Обичам те" последните слова по устините четат се."Обичам те" две думи от една душа във въздуха мълвят се.
На колене девойката застава до безмълвния ...
Сега сам в ада, но един ден ще ида в рая!!!
Какво ли е да съм като птичка свободна, а как искам да усетя щастието, за което само сам слушала! Възможно ли е или писано ми е да страдам?
Като дете още животът омърси душата ми чиста, изпълни я със злоба, рани я жестоко, но ме превърна в човек, а не си о ...
на Натали
Закаря-кхан бягаше. Нощта беше го обгърнала, беше го приела и скрила като най-добър приятел.
Страх имаше в сърцето на Закаря – от онзи, който е предал, от това, че не е достатъчно бърз, за да избяга, от онова, което е откраднал, от преследвачите, от стрелите им,... от смъртта. Но най-страш ...
Отворих си очите и се надигнах.Беше тъмно .Много тъмно. Не се виждаше почти нищо. Огледах се. Единственото, което видях беше нещо, приличащо на бял камък точно до мен.Не...Имаше и още. Още много такива камъни...Надигнах се още и... О, Боже!Та аз съм в гробище!!! Та аз лежа в собствения си гроб! Скоч ...
Минаваше полунощ! Танците бяха в разгара си и весели тийнеджъри се вихреха на дансинга. Те танцуваха заедно на любимата й песен. Песен свързана с толкова много спомени, толкова малко радости и толкова много мъка, разочарования и неволи. Тези чувства бяха неразделна част от живота й и тя беше се отча ...