Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Съседката от апартамент №10, Глава 1

Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсиран ...

Heel

Проза » Еротична

2.1K 2

Човек с чувства

Човек с чувства... Съществува ли такъв в днешно време? Има ли някой, който да е запазил човешкото в себе си? Някой, който да не се е продал, спекулирал, интриганствал и какво ли още не. Ако аз видя такъв човек, бих го поздравила. Защото на мястото, където другите държат омразата, скандала, завистта ...

Freedom12

Проза » Разкази

1.7K 4

* * *

красивите цветя в нощта умират
самотни са останали в мрака
красивите цветя са разделени
от студени магистрали и мечти
красивите цветя познават самотата ...

brdowski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

883 1

Аромат на любов

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

hristam

Проза » Разкази

1.5K 1 7

Разходка из София

Разходка из София
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...

gudman

Проза » Разкази

2.2K 2 4

Прости ми, че още съм дете

Прости ми!
Моля те, прости ми... За това, че съм искрено емоционална. Прости ми, че си усещал вкуса на сълзите ми повече от всеки друг. Прости ми, че си усещал силата на гласа ми в моментите, в които вместо да кажа тихо "съжалявам", ставам като луда и искам да крещя, докато остана без глас. Прости м ...

Mery_Jeane

Проза » Други

2.5K 2 2

Зад кулисите... с Краси

Миналата година бяхме на море заедно с Красимир Тенев. Лято, тризвезден хотел и ние с него още две звезди, та си изкарахме петзвездно. Плаж, море, звездни нощи, ресторанти и хармоники... Стихове, разбира се, малко проза и много срещи с приятели, купонът си беше през цялото време на шест.
Лежим си с ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.4K 9

Умрял

УМРЯЛ
Тръгна слух из малкото старопланинско градче, че Димитър В. умрял.
- Върбанов ли? - питаха се помежду си с изненада поетите от литературната група, в която се записа член неотдавна. - Че от какво? Как ли е станало?
- Ами, лека му пръст. - казваха едни - Бог да го прости - отговаряха други - Св ...

alistef

Проза » Хумористична

1.8K

Бъркотията

На пръв поглед изглеждаше като една съвсем обикновена, подредена стая. Но не беше така. Само аз можех да виждам големите, взиращи се в мене злобни очи на портретите, закачени на стената, а всички други ги определяха като красиви, дружелюбни картини… Само аз можех да чувам шума от стрелките на висящи ...

bradshaw

Проза » Разкази

949

Заменям живота си за теб

Не знаеш какво бих направила, за да бъдеш щастлив. Не знаеш колко много давам за теб, колко много значиш за мен. Не знаеш на какво съм способна, за да виждам усмивката на лицето ти. Заменям моя живот за твоя. Заменям моето щастие за твоето. Заменям сърцето си, за да остане твоето здраво. Заменям себ ...

lility

Проза » Други

1.8K 1

В очите на мрака

В очите на мрака
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...

denitto

Проза » Разкази

1.2K 2

из Приказки от Никъде - Миниатюри

- Хей, Но - прошепна Ко Та Рак.
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...

Bersek

Проза » Разкази

1.3K

Дневник от утробата

3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:
Остарявам бавно, неусетно дори - вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система - хващат ме нервите! И как не - живее ли се на тъмно цял месец!? А имам още 8 дълги месеца в тази ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.8K 1

"И Иисус заплака."

Лазаре, спри се... легни си, Лазаре...
Не се разхождай така по мозъчната ми кора,
боли ме.
Легни си, хайде...
заспивай вече. Късно е... ...

Vyrtina

Проза

1.3K 1

Без обръщение

"Предполагам, че искате изведнъж да сложите точка на всичко непоправимо и може би не желаете излишни обяснения. Може просто да изтриете това писмо, без да го четете. Пиша го не толкова заради вас, колкото заради себе си, защото от много време насам единствената възможност да плача, без да трябва да ...

670301

Проза » Писма

1.1K 1

Най-безумно красивият мъж с кристално зелени очи

- Дай да ти видя ръката.
- Няма какво да ù гледаш, всичко е зараснало.
- Добре де, аз искам само да погледна.
Стрелеца се надвесва над мен, хваща ръката ми и започва да я оглежда малко под китката, там, където е белегът. Странно нещо са възприятията. Стрелеца е сигурно по-нисък от мен, приближава че ...

IvoAndreev

Проза

2.1K 1

Дядото и Мичето

Ситен, летен дъжд заваля над града. Изми прашните прозорци и керемидите на къщите станаха отново червени. По улицата тръгнаха малки рекички, а назъбените тротоари се покриха с локви. Всичко се умири, сякаш цялата Добруджанска махала чакаше този прохладен дъждец със затаен дъх.
Дядо Митьовата къща бе ...

kulinarnimisli

Проза » Разкази

1K 3

* * *

Наденал си примка и стяга за спомен с мъка си спомня,
и бавно ръка си протяга за кой ли път в тъмнината.
Свел главата върви, като без душа лицето,
погледа празен огън в него вече няма.
Душа като празна ваза, тихо, че студа се чува, ...

masster

Проза » Други

1.2K

Помпа кючек

ПОМПА КЮЧЕК
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...

Romanov

Проза » Разкази

3.3K 11

Почти тривиална история

Почти тривиална история
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...

странница

Проза » Разкази

1.4K 20

Кръглата маса – I

КРЪГЛАТА МАСА – I
През 80-те години на миналия век работех в Германия, по-точно в ГФР, като директор на фирмата ДЛМ със седалище в Регенсбург и филиал с голям РО – РО терминал в Пасау. По немските закони ДЛМ се водеше като дъщерна фирма на „БАВАРСКИ ЛЛОЙД” АГ, Регенсбург (БЛ ). Другият директор в ДЛ ...

ХристоЗапрянов

Проза » Други

2K 3

Из "Парадигми" 4

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 4
Ако човешкият род е започнал от Адам и Ева, тогава по-логично е Адам да бъде изобразяван със закачен лавров венец на мястото, вместо със смокиновото листо.

tkapitanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Съдбовни години - роман - втора глава

Влезе в техния вход и звънна на апартамента.
Димитрина отвори, погледна го с маслинените си очи и се усмихна.
- Здравей! – поздрави той, като отговори на усмивката ù. Подаде букет червени рози.
- Здравей, скъпи! Влизай! Благодаря за вниманието! – усмихна се привлекателно и закокетничи.
Тя го прегърн ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

1.4K 1

Влюбването

Значи така било... влюбването...
Нека кажа първо, че Човекът го познавам от дълго време и въпреки няколкото ни натискания по тоалетните в Склада и кафе "Спомен", бяхме добри познати на "Здравей".
Как се случи сплавката ли? Той ме покани на кафе, аз казах "Да", имаше един дъжд, който спря, едно слънц ...

kyra

Проза

881

"... Но не забрава, ах, но не забрава"

Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ù отговори мило и учтиво. След срещата им обаче той ù отговори още само веднъж, за да ù каже: “Баща ми никога не е говорел за вас, знач ...

670301

Проза » Разкази

1K

Живот

Животът те тъпче, хората те мачкат. Отвръщаш на удара, а ти се връща двойно. Мразят те, използват те, унижават те. Искат да лазиш в краката им, но ти не се даваш, имаш поне достойнство. Защитаваш се, но така усложняваш нещата все повече. Тряба да замълчиш, да преглътнеш нападките и обидите. Но това ...

blackmal4o

Проза » Други

817 1

С мирис на праскови

Денят ми започна съвсем обикновено. Ставах с мисълта какво ще ми се случи днес, закусвах, измих си зъбите и отидох на училище, но нещо там не беше същото. Различното е, че видях Нея. Тя беше толкова нежна, извивките на тялото ù бяха перфектно изваяни, а усмивката ù бе толкова озарена. Не спирах да я ...

alexilaiho666

Проза » Други

1.4K 5

Бира, цигари и рок

Петък вечер. А на мен ми се излиза. Ама къде да ида? То тука едни дискотеки, едни клубове... мани-мани. Направо да ти се отще да излезнеш. Ама както и да е. Трябваше да изляза малко, за разнообразие. Взех си един душ, облякох се набързо и тръгнах. Преди няколко часа ми звъннаха да ми кажат, че довеч ...

runaway1992

Проза » Разкази

1.3K 2

Защо човек не бива да извършва масово убийство

1. Ако си много изпаднал и искаш да си осигуриш подслон и храна, по-добре да откраднеш кокошка – пак ще те тикнат в затвора.
2. Можеш да станеш известен и по друг начин, например като направиш голямо научно откритие.
3. Е, някои терористични групировки ще те възприемат за герой, но ще те мъчи омраза ...

Heel

Проза » Други

1.1K 2

След Илинденско...

Разляло се бе небето като подница по жаравата от звезди. Луната, сякаш нахапана прегоряла пита, канеше гладните. По нея лепнеше солта от морето, кротко като мъртвец. Преобърнато. Паякът, предачът на сънища, наплиташе бели нишки по тревите. Под тях земята се пропукваше от сушина, сякаш змей бе изпил ...

azura_luna

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.2K 56

Съдбовни години - роман - първа глава

„Дали това, в което се стремим,
е само земната човешка сграда,
или ни чака път несътворим,
или ни чака Раят или Адът”.
Иван Атанасов ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

1.4K 1 2

До болка

Случвало ли ти се е да обичаш някой, а да не можеш да си с него? Той да те наранява, ти да прощаваш, той да е с друга - ти да го чакаш и просто ей така, на инат, да го обичаш? Сутрин да ставаш с желанието да го видиш, да го зърнеш дори само за един миг. След това се гримираш - дотолкова, че да скрие ...

sarahhh

Проза » Други

896 1

Бърза и яростна

О, скъпи, обичаш ли бързи коли? Чувстваш се страхотно като подкараш такава кола, настъпваш газта и усещаш мощта на двигателя под ламарината. Форсираш, докато цялата се разтресе, усещаш прилива на адреналин и изживяването е страхотно. Мислиш си колко е хубаво да имаш такава скъпа и хубава кола, да я ...

Ahinora-Nora

Проза » Писма

1.1K 2

из Приказки от Никъде - Миниатюри

- Ще ме дават по телевизията! - с тези думи нахлу в палатката им Ко Та Рак.
- Как така? - учуди се Но Щен Вълк.
- Обадиха се по телефона и искат да интервюират отделението ни - отговори му котакът.
- Значи ще дават всички ни - зарадва се вълкът.
- Ами да - махна с лапа Ко. - И аз това казах... нали? ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K

Дъжд

Кап, кап, кап.
Вали. Днес е по-хладно от обикновено. Сякаш капките отброяват секундите.
А аз? Събудих се с мисълта за него - сещате се, за момчето, което обичах повече от всичко.
***
Омръзна ли ви да слушате за него отново и отново? Упорита съм, нали? Съжалявам. ...

unbreakable

Проза » Разкази

1.7K

„На жена и нещо – мъж без нещо”

Ева с наслада отпийваше от сутрешното си кафе и разсеяно слушаше някакво телевизионно предаване. „Да, да, това е самата истина – днес в България на жена и нещо се пада мъж без нещо” – дочу тя и наостри ушите си като необяздена кобилка. „То че доста мъже вече са без нещо, така си е, ами дано тези, на ...

Eia

Проза » Разкази

2K 34

18+ Цигара?

Погледът му се стичаше по нея. Бавно изучаваше извивките на тялото ù. И макар че виждаше това, не ù пречеше, даже напротив - забавляваше я. Поемаше дима от цигарата в уста и видимо се усещаше насладата ù от това. По филтъра оставаха бледи, кърваво червени следи от червило. Гъста мъгла скриваше лицет ...

Apokaliptiks

Проза » Еротична

3.2K 4

Виконтът между жИВОТА и Живота

Виконтът, все така млад и небръснат, беше попаднал във водовъртеж, като често изпразваше мастилницата, гонейки жИВОТА и нерядко гонеше Живота, изпразвайки портфейла си. Водовъртежът му създаваше световъртеж и гадене, затова той вземаше хапчета против морска болест и рестото си в малкото случаи, в ко ...

mincho-s

Проза » Хумористична

1K

Дълбоко в очите ми

Дълбоко в очите ми се отразява целият свят, за който мечтая. Свят, събран в една-единствена дума, в един-единствен човек, а именно ТИ!
Дълбоко в очите ми можеш да съзреш мен самата. Мъничка, ранима и грешна, защото човекът, който виждаш да стои насреща, усмихвайки ти се, прочитайки в гласа ми, че ви ...

lility

Проза » Други

1.8K

Седнах на брега на времето

Като сега. Спомням си, че ти замина за Лондон “при децата”. Тръгна набързо. Не ми позволи да се сбогуваме. Толкова много работа имах, че като че ли си отдъхнах: “Ще мога да свърша много неща” - казах си бодро аз.
От време на време звънях ту по телефона, ту на джиесема, за да видя дали си се върнал. ...

670301

Проза » Други

992 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Съседката от апартамент №10, Глава 1

Човек с чувства

* * *

Аромат на любов

Разходка из София

Прости ми, че още съм дете

Зад кулисите... с Краси

Умрял

Бъркотията

Заменям живота си за теб

В очите на мрака

из Приказки от Никъде - Миниатюри

Дневник от утробата

"И Иисус заплака."

Без обръщение

Най-безумно красивият мъж с кристално зелени очи

Дядото и Мичето

* * *

Помпа кючек

Почти тривиална история

Кръглата маса – I

Из "Парадигми" 4

Съдбовни години - роман - втора глава

Влюбването

"... Но не забрава, ах, но не забрава"

Живот

С мирис на праскови

Бира, цигари и рок

Защо човек не бива да извършва масово убийство

След Илинденско...

Съдбовни години - роман - първа глава

До болка

Бърза и яростна

из Приказки от Никъде - Миниатюри

Дъжд

„На жена и нещо – мъж без нещо”

18+ Цигара?

Виконтът между жИВОТА и Живота

Дълбоко в очите ми

Седнах на брега на времето

Опашка