Проза и разкази от съвременни български писатели
Янка
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...
Балтия и моторна резачка
Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.
- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на ов ...
Смут
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...
Моят свят в черупка
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...
10.10.10 завинаги
Край в началото (22)
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...
2 глава
Рик Летърман се събуди, облян в пот. За пореден път този кошмар не му позволяваше да си поеме дъх. Чаршафите бяха полепнали по него и събрани на куп. Рик погледна аналоговия часовник. 3:30 часа. Както обикновено-помисли си той. Нямаше смисъл да се опитва да заспи отново. Знаеше, че нямаше см ...
Мисията
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо с ...
Memento mori (Смълчаната църква и чешмата на щастието - II част)
С разкопчана пазва нощта приласка скитащите. Ира погали, с все още мокра ръка, ослепелите от взиране в небето, братови очи. Томината глава клюмаше като увяхнала хриз ...
Сънища и копнежи
Беше един от онези мартенски дни, когато пролетта изпращаше зов на слънцето да ни порадва с топлотата си, да ни напомни, че тя е близо и остава още малко. И все пак хладният мартенски вятър напяваше леко, нежелаещ да отпусне хватката си над земята. Нежно обхождаше косите и лицето ù, ...
18+ Отмъщение от ада
Даниел спокойно се разхождаше в парка, като се радваше на разцъфналите дървета. През пролетта, когато всичко сякаш се е събудило за нов живот една такава разходка действа особено приятно и отпускащо на душата. Той крачеше засмян, с тихи и бавни ...
Да бъдеш някой друг
Архитекти
Нека погледнем от светлата страна на нещата
този свят, за които шофирането е нечуванa привилегия.
Ако имаш лош ден на работа:
Помисли си за човек, който е без работа в продължение на години.
Ако си бил отчаян или разочарован във връзката си... ...
Сълзите на една истинска газела
(Кратък откъс от „Ловецът“)
При едно от многобройните ми влизания в Сахара, моите хора ми казаха, че един от арабите казал, че в съседния район имало стадо газели и че ако проявявам интерес, мога да отида на лов. Приех не толкова заради лова, колкото заради възможност ...
Фетиш
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в тър ...
Случаен свидетел
Беше работен ден. Смяната започна в седем сутринта, както обикновено.
Денят си личеше, че ще е напрегнат. Ръководителят циркулираше и подвикваше на този и онзи, че не трябва това да е така, че няма време, темпото е слабо и т.н.
Жената, която отскоро беше постъпила на работа тук, се ...
Грях...
Вътрешните гласове се бореха един с друг. Грешно беше и тя го знаеше. Не разбираше какво става с нея. Сякаш нямаше контрол над себе си. Мразеше се заради тези мисли, тези желания…
Цяла година я иска тая любов, чака я, бори се за нея, а сега какво правеш ...
Ученик, китара и естрадна певица
(Откъс от Детство и юношество)
Вече бях в единайсети клас. Беше зима – много сняг, студ и леден вятър. Една вечер към десет и половина някой почука на прозореца на стаята ми. ..? Беше Батюшка.(Петър Лянгозов - учителят ни по руски език и мой приятел)
Излязох веднага. ...
Истинското ми "Аз"
Пред мен има поне стотина метъли, мятащи като в транс спластените си мазни коси. Хванала съм някакъв микрофон, който има формата на осакатен член и се дера в "деат" както никога до сега. Зад мен свирят още петима метъла, които са в стил садо-мазо - голи до кръста, с кожени пантало ...
Не чакам отговор!
До В!
МОЛЯ ТЕ, ИЗЧЕТИ ДОЛНИТЕ РЕДОВЕ, ПРЕДИ ДА ИЗТРИЕШ!
НЕ ЧАКАМ ОТГОВОР, НО АКО НАПИШЕШ ЕДНА-ДВЕ ДУМИ, ЧЕ МЕ МРАЗИШ и си ме ЗАБРАВИЛ ИЛИ ПЪК, ЧЕ ПОМНИШ МИНАЛОТО С УСМИВКА, ще ми помогнеш.
Здравей, трудно ми е да пиша и затова не знам как да започна. Но ще се опитам да бъда максимално кратка с ...
1 глава ( Началото)
Гъстата мъгла поглъщаше всеки лъч светлина, опитал се да проникне през нея. Задушаващата тъмнина не му позволяваше да види собствените си обувки. Беше като в капан. Споменът за отминалия прекрасен ден все повече избледняваше.
И точно когато мислеше, че е изгубен, се появи... Тя. Бледата ù ко ...
Последна песен...
Ключът на Хермес - Двадесет и първа глава
Край в началото - продължение(21)
Очаквах да приключи животът ми. Пропадах в тъмната бездна, готова всеки момент да настъпи краят. Но, предполагам, съдбата бе взела друго решение за мен. Така или иначе, ми отне това, което най-много обичам. Моето семейство...
"Дали има вероятност да ни срещне отново?"
Най -ужасното нещо, което ...
Пореден
Приказка за лека нощ
- Мамо, молим те, разкажи ни приказка за лека нощ!
- Добре, но кратка:
Имало едно време далечно царство, в което живеела красива...
- Нее! Мамо! Не искаме такава приказка! Моля те, разкажи ни някоя от твоите! ...
Ключът на Хермес Двадесета глава
Предател
„Кирчо, мой скъпи Зайо, след толкова години още не мога да св ...
Живот
Едноръкият
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време ...
Край в началото - продължение(20)
Ари
Стоях, неподвижно загледан в звездите, които ни заобикаляха и през замъгления ми поглед се въртеше един и същи кадър. Колкото и години да минаваха тук, на това необятно място не можех по никакъв начин да си простя. Не можеше да няма някаква, дори и минимална възможност, за да я спася. До ...
Муши
- Мишок, ...