39 923 резултата
ЕСЕН
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...
2603
2
Календарът
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...
552
БОЛЕСТТА НА ДЯДО СИМО
През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.
Като го видя, че се е върнал и се щура из ...
През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.
Като го видя, че се е върнал и се щура из ...
555
1
Беше лято, месец Юни. Майкъл Демпси повдигна клепачите на очите си, след което ги потри с ръце. Той се взря в тавана, където родителите му бяха налепили неонови звезди, които светеха през нощта. Първата мисъл,която мина през главата на Майкъл, бе: ,,Странно, защо звездите не светят през деня”. Но ми ...
813
Неочаквано се върна назад и си спомни, когато беше на осем години. Бяха група деца, коледарчета, които обикаляха къщите. Беше Малка Коледа - 24 декември. Тогава баща му му направи дряновица, наричаха я коледарница. Стрина Стефана я украси с такава любов, като приказна невяста. Накичи я с пуканки, си ...
529
XIII
Дядо Радо ми каза, че ще е добре да се грижа за овцете. С радост доях, а също и извеждах стадото на паша. Вечер се прибирах при семейството - играех си с децата, ядях и лягах да спя в общата им одая.
Хубавото не продължи дълго. Една сутрин стопанинът не ме пусна с овцете. Рече ми:
- Султанът е ...
Дядо Радо ми каза, че ще е добре да се грижа за овцете. С радост доях, а също и извеждах стадото на паша. Вечер се прибирах при семейството - играех си с децата, ядях и лягах да спя в общата им одая.
Хубавото не продължи дълго. Една сутрин стопанинът не ме пусна с овцете. Рече ми:
- Султанът е ...
947
10
Писна ми да ми пука за теб. Омръзна ми да съм като твоя сянка, искам да съм далеч от теб. Защо ме преследваш навсякъде? Защо просто не ме оставиш? Превзе мислите ми, сънищата ми и ме накара да плача. За жалост аз нямам дом, който да нарека своя крепост, защото в моя не се чувствам сигурно. Ти ме пре ...
741
* * *
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.
738
8
Будителите днес
(Литературно съчинение)
Човекът, който не се страхува да каже на глас мнението си. Този, който смята, че начинът, по който “стават” нещата в нашата държава е несправедлив… Призоваващият към онова, което всички виждат, че е наложително да се случи, но само малцина бранят. Той е будите ...
(Литературно съчинение)
Човекът, който не се страхува да каже на глас мнението си. Този, който смята, че начинът, по който “стават” нещата в нашата държава е несправедлив… Призоваващият към онова, което всички виждат, че е наложително да се случи, но само малцина бранят. Той е будите ...
7029
559
Знаеш ли, сега тайно те харесвам... но...
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за ...
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за ...
1207
5
Още при появата на първите съвсем бегли слухове сърцето му се сви в смъртно предчувствие. Надяваше се да не са верни, да са просто някаква измислица или преувеличените страхове на някой беден и измъчен жител от покрайнините на огромното кралство, но нещо отвътре, някакво необяснимо чувство му подска ...
947
1
Представете си каква бъркотия щеше да настъпи, ако всеки получаваше каквото иска
- Май обичам принца, а! – гледаше ме и не разбирах закачка ли се таи в гласа ù, или в галещите слуха ми нотки има доза истина. И, да, приятно ми беше да го чувам и се надувах, че се случи точно на мен. Аз не съм никакъв ...
- Май обичам принца, а! – гледаше ме и не разбирах закачка ли се таи в гласа ù, или в галещите слуха ми нотки има доза истина. И, да, приятно ми беше да го чувам и се надувах, че се случи точно на мен. Аз не съм никакъв ...
796
5
WE’RE NOT GONNA TAKE IT
We’re not gonna take it
No, we ain’t gonna tаke it
We’re not gonna tаke it
Anymore! ...
We’re not gonna take it
No, we ain’t gonna tаke it
We’re not gonna tаke it
Anymore! ...
830
1
ОБИЧТА
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво ...
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво ...
757
ЖЕНИ
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - яркат ...
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - яркат ...
1677
39
...Тъмен град и тъмни сенки. Тъмни хора, тъмни дни. Тъмен ставаш, щом до него се докоснеш. Тъмен си, ако от него бягаш ти. -Вили
Далеч от въпросите за избора се крие истината. Далеч от там, а точно тук, където небето винаги е покрито с облаци; където мъглата си проправя неясни пътеки в тъмнината на ...
Далеч от въпросите за избора се крие истината. Далеч от там, а точно тук, където небето винаги е покрито с облаци; където мъглата си проправя неясни пътеки в тъмнината на ...
512
Тръгвам си. Няма смисъл. Взех в един малък куфар най-необходимите неща за път, заключих го с три катинара и го овързах с дебел ластик. Стана студено и се захлюпих с моя стар шлифер. На спирката беше много ветровито. Стара, неизползвана от години междуградска спирка, някъде край полето, между две ано ...
777
1
КУКУМЯВКАТА
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под тежестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под тежестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...
1528
XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...
926
9
Глава 2
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...
762
IX
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...
1093
17
На Алекс, защото усмивката ù ме кара да си спомням.
Some say you can learn a lot from books
Thrill right to second-hand living
Life is just as deadly as it looks
But fiction is more forgiving ...
Some say you can learn a lot from books
Thrill right to second-hand living
Life is just as deadly as it looks
But fiction is more forgiving ...
1626
6
IV
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...
905
9
Вече цяла седмица валеше. Преди два дни бяха задухали и ветровете. Токът в повечето къщи беше спрял, а и техниците като всичко държавно или се бавеха, или за нищо не ставаха. Небето бе мрачно, такова небе, което, погледнато от обикновен човек, убива всяка малка частица надежда. Небе, смазващо живота ...
886
1
Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...
522
VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...
889
11
ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работилниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работилниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...
596
1
Прибра се изпълнен с надежда за бъдещето. Нещо в него му нашепваше, че всичко ще се оправи. Взе си бира и седна на масата. Трябваше да помисли.
Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя б ...
Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя б ...
674
1
С вина Животът ми ме окова...
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя! ...
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя! ...
750
4
Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...
2009
10
Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...
1018
5
И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...
803
1
Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...
567
V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...
931
9
СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно трудно уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно трудно уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...
725
2
Обичам ония диви вечери, в които вятърът говори. Когато ми шепти и разказва древни истории, а небето изглежда толкова младо и близко. Зная, че ако в такива пролетни нощи, когато люлякът пее, се отдам на усещането и пропъдя страховете си, ще разбера вселената, а и себе си. Обичам, щом вятърът заговор ...
897
6
Отчаяно приятелство
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...
838
ЗИМА
Пламъците весело пърпорят в старата печка. Мърка котаракът, свит до нея на кравай. Стенният часовник ритмично трака в тишината. Бай Слави стои облакътен на масата и гледа замислено навън. През листата на мушкатото очите му поглъщат белотата на снега. Обичаше в такова време да засили огъня и д ...
Пламъците весело пърпорят в старата печка. Мърка котаракът, свит до нея на кравай. Стенният часовник ритмично трака в тишината. Бай Слави стои облакътен на масата и гледа замислено навън. През листата на мушкатото очите му поглъщат белотата на снега. Обичаше в такова време да засили огъня и д ...
1408
2
III и IV от първата част на романа
III
Видях как търговецът на роби започна да се кланя на някакъв големец, който не обръщаше никакво внимание на жените, а оглеждаше момчетата. Дойде до мен и започна да ме опипва по мускулите. После ми отвори устата и дълго гледа в нея - сигурно е броил зъбите ми. Т ...
III
Видях как търговецът на роби започна да се кланя на някакъв големец, който не обръщаше никакво внимание на жените, а оглеждаше момчетата. Дойде до мен и започна да ме опипва по мускулите. После ми отвори устата и дълго гледа в нея - сигурно е броил зъбите ми. Т ...
972
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
