Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Несподелена любов

Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

2011-01-11T19:30:26+02:00 2.1K 2

Голота

Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-11T19:19:27+02:00 1.4K 8

Вятър

Стоиш, сам, стаята е толкова пуста, че ти се струва, че вятър дере раменете ти - нищо че си с пуловер. Студено е, зъзнеш, замръзваш, смразяващата прегръдка се е вкопчила в теб като малкото момиченце, което видя днес на спирката, да, татко ù заминаваше - щеше да ù липсва. Така и в теб са се вкопчили ...

ANT

Проза

2011-01-11T19:16:33+02:00 611

Симфония на тъмнината

Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...

Вангел

Проза » Други

2011-01-11T18:56:01+02:00 1K 1

Край в началото

Изведнъж си спомних... Знаех посланието, оставено от мен за Алек.
Корен - дърво, огън - вода,
земя - въздух, Вселена - душа,
живот - смърт, вечност - съдба,
край, начало и след това. ...

elenasim1

Проза

2011-01-11T18:47:40+02:00 743 2

Провокаторка

Беше спокойна и топла есенна привечер. Анка погледна през малкото прозорче на стаичката си. Здрачаваше се и в градината на баба й надвисналите дюли сякаш имаха меденочервен оттенък, със златни отблясъци. Анка предпочиташе да се разходи на воля с приятелките си, но беше задължена да присъства на опре ...

Eia

Проза » Разкази

2011-01-11T14:02:39+02:00 1.8K 21

Мълчанието от листа (3)

Три
Тряскането на една врата от долния етаж ме събуди и аз подскочих стреснато в леглото. Разтърках сънените си очи и ги присвих, когато погледнах електронния часовник, чиито цифри светеха в ярко червен цвят, който дразнеше очите. 5:49 часа сутринта. Учудих се защо майка ми е станала толкова рано. М ...

n-kie

Проза » Повести и романи

2011-01-10T18:08:26+02:00 859 1

Лицата на Сандра, книга 1, глава 2

2. Знам, че има нещо повече
Будилникът иззвъня и смути съненото спокойствие, царящо в стаята. Утринните лъчи докосваха завивките и галеха разпилените коси. Леглото проскърца и някаква ръка уморено се протегна и събори будилника от мястото му на нощното шкафче. Зъбците му се разместиха и той шумно се ...

delta_f

Проза » Повести и романи

2011-01-10T18:06:05+02:00 1.2K

Дилемата - 3

Понеделник беше кошмарно продължение на петък. Така мислех сутринта, щом видях трескавия поглед на шефа. Целият му вид беше такъв – очите му блуждаеха, търсейки да намерят някоя изпусната нередност. Косата му, въпреки че блестеше от гел, изглеждаше стърчаща, като че ли току-що беше пъхнал пръста си ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2011-01-10T16:17:11+02:00 1.5K 5

Дечицата!

Погледнах навън през
отворения прозорец
и какво да видя -
слънцето отново
усмихнало се над ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-10T15:53:19+02:00 833 2

Криминален сценарий (5-то действие)

Криминален сценарий
Действие 5
Участници: Всички, включително и човек, който играе полицай. Той бива сниман какво казва само от раменете нагоре;
Обстановка: Първо офиса и после стаята на Емануеле горе;
Полицаят: ...

Arogarn

Проза » Други

2011-01-10T15:51:01+02:00 965

Лекота

С лекота пристъпвай по този път - всяка съпротива е излишна.
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...

mochuishle

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-10T15:42:28+02:00 774 2

Посветено

Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти пре ...

radity55

Проза » Писма

2011-01-10T15:40:30+02:00 1.4K 2

Пътник

ПЪТНИК
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше до ...

vaskometala

Проза » Разкази

2011-01-10T15:37:53+02:00 1.8K 2

***

Виждам го отдалече. Стъпвам бавно към него и ледът скърца под ботушите ми. Усмихва се кротко и ме гледа как приближавам. По шала и брадата му са полепнали снежинки, чака ме - величествен и бял, с ръце в джобовете. Гледаме се в очите, докато разстоянието не стане твърде малко, почти устни в устни. И ...

irukkandji

Проза

2011-01-10T14:03:45+02:00 902 1

Падаща звезда

Точно когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата-майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И, разбира се, тази сълза паднала върху Земята, в един от най-богатите ...

elizareva

Проза » Разкази

2011-01-09T15:53:30+02:00 1.9K 3

Всъщност, не знам много... относно писането....

Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-09T15:35:02+02:00 1.2K

За мишките и хората

Не, не и не! Този плъх не се лови. Какво ли не залагам в капана - сиренце, препечена коричка, саламче... Само филе от акула и черен хайвер където още не съм му поднесъл. Даже и аналгин му сложих, защото миналата година пак ни нападна един плъх - беше влязъл в шкафа с лекарствата и изял всички аналги ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2011-01-09T14:38:24+02:00 1.1K 3

Първата брачна нощ

Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно ...

Eia

Проза » Разкази

2011-01-09T13:49:55+02:00 2.1K 18

Криминален сценарий (4-то действие)

Криминален сценарий
Действие 4
Участници: Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Емануеле, Мартин, Калин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: Бащата на Емануеле вече е отишъл до магазина. Действието се случва вътре в апартамента и около офиса;
(Домофонът звъни. Емануеле се приближава и отговаря. ) ...

Arogarn

Проза » Други

2011-01-09T13:29:19+02:00 817 2

Йордановден

Водици.
Още вчера надвечер разбиваха леда във вира на реката. Там - малко по-надолу от моста, като всяка година, за да може отец Никола да хвърли Кръста Божий и да освети водата за здраве и берекет.Ала на сутринта се видя, че Голям Сечко е заледил отново вира, та се наложи пак да се разбива, макар и ...

kalin8

Проза

2011-01-09T13:03:39+02:00 750 5

Дневник. Образованието.

Скъпо дневниче,
Готвя се за изпити - чета Тери Пратчет и слушам музика. Ако в университета приемаха с изпит по хеви метъл, от изпита щях да изляза с титла професор. При толкова четене двете ми мозъчни клетки получиха втора специализация, след като възстановиха способността си да се делят.
Образовани ...

Talita

Проза » Хумористична

2011-01-09T12:56:02+02:00 1.2K 3

Приятелска любов

Поредният звънец бие. Потънала в мечти, забравям дрехите и раницата си и излизам навън в снега по къс ръкав. Снежинките ме връхлитат от всички страни, леденият въздух смразява тялото ми и ме кара да се върна в училище и да се облегна на топлото парно, но желанието да те видя надделява и аз тръгвам к ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-01-09T12:54:09+02:00 1.5K 9

Франклин Томас (12-та, последна част)

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-01-09T12:20:54+02:00 910 8

Франклин Томас (11-та част)

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-01-08T23:02:34+02:00 898 4

Мишлето

Спи градът, спи потънал в тишина, сънува може би дъжда, защото навън вали сега. Гръмотевици единствено звънят в мрака. Раздират коприненото черно небе, няма и звезди, само заблудени скитници...
-Сега е моят шанс да намеря храна! - тропна с лапичка едва.
-Къде си тръгнала, ще подгизнеш цялата!
-Аз съ ...

Kloy

Проза

2011-01-08T22:24:49+02:00 936

Да возиш госпожа Тенди 1

Джон Стефанович беше назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. Повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на госпожа Тен ...

Heel

Проза » Еротична

2011-01-08T22:13:27+02:00 1.6K 3

Приказка за кръста

... Беше навремето, доста отдавна. Бях млад, щастлив, енергичен, пълен с идеи, уверен в себе си. Нищо не можеше да ме спре - имах мисия. Носех си кръста честно и праведно години наред. Но с времето той ставаше все по-голям и по-тежък, а моите сили не се увеличаваха, дори напротив - отслабваха.
Изпус ...

slan4ogled

Проза » Други

2011-01-08T21:57:34+02:00 851 5

Учители ми бяха пеперудите

Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири… четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал прир ...

cefules

Проза » Разкази

2011-01-08T21:55:47+02:00 1.3K 2

Съмнение

Беше странно и неловко... Не го познавах от дълго време, но бях убедена, че искам да го опозная...
Проблемът май беше у мен, беше ме страх да направя първата крачка. Може би най-добрият ми приятел щеше да се окаже отново прав... Толкова бях свикнала мен да ме канят и свалят, че бях забравила какво д ...

elfiana

Проза » Разкази

2011-01-08T21:11:52+02:00 1.2K 1

В свитата на Артемида

В свитата на Артемида
Не беше име, а цяло наказание!
Иванка Димитрова.
Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!
А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все ...

ananel

Проза » Разкази

2011-01-08T21:05:26+02:00 1.4K 13

Амнезия

Болеше я толкова много, че нямаше сили да помръдне. А как ѝ се искаше да побегне... Искаше ѝ се да затича безумно нанякъде и с движението да пропъди болката.
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2011-01-08T20:48:15+02:00 1.2K 1

Равносметката

РАВНОСМЕТКАТА
Единственият изпит, при който са изключени каквито
и да било компромиси е този, при който си решил да
направиш равносметка на собствения си живот.
Хората обикновено не се замислят, или по-скоро не им се иска да мислят, че всеки човек е краен, независимо че никой не вярва в някакво реал ...

ХристоЗапрянов

Проза » Други

2011-01-08T00:54:45+02:00 3.7K 5

Вина

Докато шофираше по улиците на познатия град, сърцето му беше изпълнено с трепет, който беше и сладък, и болезнен. Беше си забранил да се чувства по този начин преди доста много време, но днес, щом се събуди с първите лъчи на слънцето, сякаш обвивката, с която беше притискал това чувство години наред ...

SunsetSpirit

Проза » Разкази

2011-01-07T23:49:41+02:00 678 1

Криминален сценарий (3-то действие)

Криминален сценарий
Действие 3
Участници: Емануеле, Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Калин, Мартин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: В дома на Емануеле, сутринта през работен ден;
(Телефонът звъни. Отговаря майката на Емануеле. ) ...

Arogarn

Проза » Други

2011-01-07T23:37:52+02:00 1.5K

Капиталист

Бай Иван излезе на верандата. Стегна връзките на панталона, потупа се доволно по корема и закрачи към старата черница.
- Венко, ще ставам капиталист – рече той на най-големия си син, докато сядаше на масата под дебелата сянка. - Радо, донеси и на мен едно кафе – викна той на жена си.
- Какво е туй к ...

qncheto

Проза » Хумористична

2011-01-07T23:16:47+02:00 792 1

Мила моя Джейн 3

„Времето ме потиска. Хладно е. Мрачно е. Тъжно ми е, много. Ще се разходя сам из парка тази вечер. Имам нужда, но ме е страх... Страх ме е, че като съм сам, ще се сещам повече за теб и няма как да те извадя от съзнанието си, а ти си далеч, далеч оттук, Джейн... Защо ми въздействаш така, защо, защо? ...

Zozolle

Проза » Писма

2011-01-07T23:04:59+02:00 1.2K

Подаръкът

ПОДАРЪКЪТ
Още с настъпването на зимата започнаха изобилни снеговалежи, които бързо обхванаха цялата страна. Падналият влажен и лепкав сняг скоро бе скован от последвалия необичаен студ.
Хората навън рязко намаляха, но и те с нахлупени шапки и вдигнати яки, бързаха да се приберат някъде на топло. Бро ...

ХристоЗапрянов

Проза » Други

2011-01-07T22:31:34+02:00 1.8K

****

Дъхът ми е полепнал по твоите прозорци, на същата тази стая отпреди. Косите ми са заплетени в пръстите ти, тялото ти в тялото ми. Черно-бели контури, вкус на вино и блясъкът на златното ти кръстче, което ритмично се блъска в гърдите ми, докато ме стисваш и отпускаш. Дежа-ву, макар да сме се променил ...

irukkandji

Проза » Други

2011-01-07T22:30:58+02:00 1.2K

Никотиновата принцеса

Сивият дим се носеше из цялата стая. Мирис на тютюн изпълваше малкото помещение и не позволяваше на никакъв друг аромат да се намеси в царството ù. Прозорците бяха грижливо затворени - не можеше да си позволи да изгуби ценното ухание. Вдишваше отровата с цялото си тяло, поглъщаше я жадно с всяка дръ ...

viki-dimitrova

Проза

2011-01-07T22:26:23+02:00 1.1K 1