Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Да возиш госпожа Тенди 3

Джон държеше меката ù топла длан, усещайки напрежението и болката, които струяха от нея. Госпожа Тенди беше намерила известно спокойствие и не желаеше да отдръпне ръката си. Той беше коленичил пред леглото, сякаш се молеше; отчаяно му се искаше да направи така, че тя да се почувства по-добре. Само ч ...

Heel

Проза » Еротична

2011-01-19T00:16:26+02:00 1.9K

Мълчанието от листа (5)

Четири
На следващия ден се събудих изморена, макар да спах до десет. Когато се облякох и погледнах в огледалото, ми прилоша от гледката. Очите ми бяха подути от спане, под тях имаше дълбоки сини сенки, сякаш наскоро съм се била с някого, а бялото около ирисите ми беше пропукано с червени жилки.
Мама ...

n-kie

Проза » Повести и романи

2011-01-18T15:29:35+02:00 808

Когато Животът те води с 10 на нула

В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот - имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците - по уличните футболни мачове...
На те ...

duffmckagan

Проза » Други

2011-01-18T12:49:17+02:00 966 1

Сбогом, Татко!

Сбогом, Татко!
Казвам ти го мълчешком, разчитам на очите да покажат чувствата и се прибирам в моите златни покои… В моята стая, където се надявам на вратата да се прояви като ангел-хранител и да спре разяждаща киселина да проникне в душата ми.
Сбогом, Татко!
Няколко пъти вече изричано, звучи ми няка ...

radity55

Проза » Писма

2011-01-18T12:29:28+02:00 3.2K 2

Мимолетни мечти

Обичах те утре. Запомни ме вчера. Защото съм мимолетна. Изпарявам се. Аз съм водката в чашата си. Изпивам се бързо. На един дъх. И се забравям. Но помня теб. Ти си чашата. Разливам се между стените ти. Заразявам ги със спомена за аромата си. Усмихвам се вчера. Красиво цвете бях. Не плача днес, макар ...

kopele

Проза

2011-01-18T12:10:30+02:00 1.4K 9

Твоята любов

Твоята любов е леко поносима. Ненатрапчива. Но осезаема.
Като цветен парфюм.
Любима.
Като плюшена играчка.
Закачлива. ...

mochuishle

Проза

2011-01-18T12:07:23+02:00 806

Смъртта на старостта

Имаше страх в очите ù...
Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загл ...

Aleks-Green

Проза » Разкази

2011-01-18T12:00:33+02:00 1K 2

Чудото на Коледа - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Чудото на Коледа
В далечината се виждат блещукащите светлини на запалените свещи, догарящи на фона на зеещата тъмнина. А дълбокият ароматът на борови иглички обрисува в съзнанието на минувачите картина, в която щастието не е просто драскащата по стените на ръждясалата клетка илюзия, а самата мрачна ...

farewell

Проза » Разкази

2011-01-17T23:27:24+02:00 641

Типична Коледа с Лудории - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Типична Коледа с Лудории
Малки бели снежинки, клатeщи се във всички посоки, се спускаха една след друга от чистото, бяло небе. Снегът, който се бе образувал след тяхното падане, бе мек и пухкав, ширящ се из всички улици на едно малко градче, наречено Грейнфийлд, Канада.
Отдалече се виждаха многоброй ...

jointmania4ka

Проза

2011-01-17T23:23:13+02:00 1.1K

Нетърпеливо очакване с будни приказки - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Нетърпеливо очакване с будни приказки
Беше Бъдни вечер. Малко след времето за спане три деца, две момченца и сестричката им, бяха се увили удобно в едно одеяло на леглото и, допрели глави, въодушевено обсъждаха нещо. Из стаята летяха като в космически кораб различни цветни светлини, идещи от лампичк ...

posh`

Проза » Разкази

2011-01-17T23:09:33+02:00 1.7K 6

Коледни вълнения - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Коледни вълнения
- Време е! Снежанке, да натоварим шейната! – дядо Коледа се настани удобно върху работното си кресло.
Нежната, красива девойка докосна сензорите, вградени в отсрещната стена. Светна огромен син дисплей. Това беше десктопът на суперкомпютъра, наречен „Шейната”, с който си служеше доб ...

Handzhieva

Проза

2011-01-17T22:52:58+02:00 942

Коледната ми изповед – Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Коледната ми изповед
Току-що видях прекрасното: на пръв поглед още едно куче, но то се различи, дишащото сякаш отвори вратата на къщата и прикани другаря си – малкото изплашено животно, да го последва вътре. И тогава виждаш дете, носещо сърцето на Коледа, каращо приятелчето си да направи нещо с него ...

regiedim

Проза » Писма

2011-01-17T22:49:37+02:00 774

Коледна надежда – Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Коледна надежда
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...

mimmi

Проза » Разкази

2011-01-17T22:44:51+02:00 619

Коледен подарък - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Провокацията е най-добрата система за откриване на истинските ни приятели.
- Внимание! Иван ще вдигне тост! Запазете тишина!
- Приятели мои, както виждате, не съм взел чаша в ръка, защото няма да вдигам тост. Съжалявам. Не искам да ви развалям Коледната вечер, но дълго време очаквах този миг, за да ...

liuben

Проза » Разкази

2011-01-17T22:41:24+02:00 531

Господи, помилуй - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Господи, помилуй
„Κύριε ἐλέησον[1], Κύριε ἐλέησον” – пееше вятърът. С невероятна сила въздухът извираше от тръбите на най-големия господен орган. Завихряше се, подемаше мелодията и я разнасяше до ушите на тези, които искаха да я чуят. Метеше улиците, събаряше натрупания по покривите сняг и посипваше ...

Kypinka

Проза » Разкази

2011-01-17T22:30:52+02:00 1.2K

Бялата шишарка - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Бялата шишарка
Пoкpитaтa cъc cняг пътeкa бe oкъпaнa oт cвeтлинaтa нa лyнaтa, пpoцeждaщa ce мeждy двe eли. Пpяcпa cлeд пpяcпa, cнeгът ce бe нaтpyпaл пo пpoтeжeниeтo нa дeceтки мeтpи, пpeз кoитo пътчeтo излизaшe нa oткpитo и плaвнo зaвивaшe oт дpyгaтa cтpaнa нa xълмa. Tyк ce oткpивaшe шиpoкa глeдкa нa ...

sauronboab

Проза » Разкази

2011-01-17T22:28:05+02:00 704

Милост - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Милост
Светла вървеше като насън. В джоба стискаше пет лева, а наближаваше Коледа. Трябваше да купи лекарства за детето, елха, храна, подарък. Бе разпределила декемврийската заплата до стотинка, мислейки, че ще се справи. Само не бе предвидила грипа - този „коледен подарък” я удари право в сърцето. ...

inakrein

Проза » Разкази

2011-01-17T21:55:22+02:00 1.2K 12

Коледа от спомени - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Коледа от спомени
Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки ...

narduca

Проза » Разкази

2011-01-17T21:50:55+02:00 1.1K

Един час преди Коледа - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Един час преди Коледа
В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше пълна суматоха, а напрежението достигаше до 9-та степен по скалата на Рихтер. Оставаше по-малко от час до откриването на Коледното тържество. Светът тръпнеше в очакване да се случат щастливи мигове и чудеса. Със зачервено и плувнало ...

valia1771

Проза » Разкази

2011-01-17T21:45:19+02:00 1.4K 46

Интервю

ИНТЕРВЮ
Като метеоритен прах нахлуха в света ми неканени думи, неповикани нахалници, някога обичани или разни, презрени. Едни се изпокриха зад книгите и занадничаха с прашните си муцуни от рафта. Други крещяха, врещяха, дупеха се и се лезеха. Някои кокетничеха и се хилеха измамливо. Тези скромните - ...

Wali

Проза » Хумористична

2011-01-17T11:56:39+02:00 1.1K 2

Пред камината

Чакам те, увита в меко одеало. Гушнала мечето, подарък ми от теб за миналата Коледа. Чакам те, по турски седнала пред камината докато очите ми шарят заедно с пламъците. Издигат се нагоре, проследявайки елегантните движения, но после се снижават пак надолу - за да видят края на една искра. Но не е са ...

radity55

Проза

2011-01-17T01:19:18+02:00 1.5K 1

Може би, ако ме видиш...

Градът пуст е. Хората са навсякъде, но никой не виждаш... Струват ти се еднакви и безлични. Може би, ако ме видиш... Оглеждаш се. Няма ме измежду тях...
Улиците празни са. Не вървим за ръка двама хванати. Виждаш двойки. Не сме измежду тях. Гледаш витрините на магазините за нашите отражения. Няма ни ...

Princess-Ariel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-17T00:38:46+02:00 892

Живите мъртъвци Фелис ще ги събуди

1.
Тимоти вървеше приведен срещу дъжда, идващ насреща му. Не можеше да нарече приятно мокрото усещане, което само след пет минути на открито вече чувстваше по цялото тяло. Не се остави на емоцията да развали настроението си заради един обикновен дъжд. Все пак беше петък вечер – неговата вечер. Отива ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-01-16T23:54:45+02:00 997 2

Да возиш госпожа Тенди 2

Джон Стефанович помагаше на Норма при пазаруването, с други думи казано, носеше торбите. Притесняваха го някои неща, но не смееше да пита. В крайна сметка обаче се престраши и зададе въпросите си.
– Норма, госпожа Тенди е претърпяла някакъв инцидент, нали?
Широка усмивка разцепи лицето на Норма, коя ...

Heel

Проза » Еротична

2011-01-16T23:19:32+02:00 1.5K

Лозето - чужд разказ

Л О З Е Т О
(чужд разказ)
Този разказ наистина не е мой. Колкото и странно да звучи, но аз нито съм го преживял, нито съм бил свидетел на описаното, нито дори съм чувал за такъв случай, дори подобен сюжет никога не е преминавал през мислите ми. Сякаш ми беше разказан от някого, а не беше така. Разка ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-01-16T20:08:07+02:00 1.7K 12

Притча

Талантът беше скромен – съзнаваше, че е само един проводник. Беше си настроил антените, за да приема и предава по-добре. Просто си вършеше работата и толкова. Винаги се чувстваше някак неудобно, когато хората го хвалеха и му благодаряха, че храни душите им. Знаеше много добре - човеците все още не с ...

feia

Проза » Други

2011-01-16T19:47:09+02:00 1.7K 43

Око за Око

Ако пак ме погледнеш
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството, ...

Vyrtina

Проза

2011-01-16T17:27:09+02:00 1.3K 2

Огън и пепел

Ако беше тук... само ако беше тук, щях да те прегърна силно, много силно. И нямаше да те пусна никога! С горещи сълзи щях да погаля кожата ти, с жадни устни да изпия уханието ти. Малките ми пръсти щяха да рисуват по красивото ти тяло. Игривите ни сърца щяха да се блъскат лекичко, притиснати едно до ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-16T13:57:32+02:00 986 7

Слънцето с усмивка

15.01.2011

martines1

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-16T13:52:44+02:00 901

Митът за Каркасон

Когато преди година, след катастрофата, лежеше в болничната стая и целият свят за нея бе концентриран в късчето небе, скъпернически процеждащо се през прозореца, Елена копнееше за дълго пътешествие, за още малко щастие някъде по белия свят. Беше ли най-зле, все си представяше как върви през поле с ц ...

Eia

Проза » Други

2011-01-16T13:31:05+02:00 1.1K 18

Трева

Трева
Ето я! Тя е отново сама, отново облегната на стария стол, седи и пуши... пуши трева. С луната се гледат сърдито... Тя е вбесена, че скоро пак ще стане ден и луната ще трябва да гледа от другата страна на света. А луната е тъй уморена и толкова пълна, че вече прелива... Толкова кръгла и светла, ...

ladyto94

Проза

2011-01-16T13:21:37+02:00 1.1K

Не мога да заспя преди да ти кажа...

Тази нощ пак се скарахме и легнах късно. И въпреки, че вече наближава 4, все още не мога да заспя. Както обикновено, компютърът е оставен включен и десктопа ми, на който са тези две сладки слончета, вървящи едно до друго и докосващи се с хоботи, свети право към мен. Имам чувството, че чаках цяла веч ...

posh`

Проза » Разкази

2011-01-16T12:55:32+02:00 3.3K 10

Дилемата - 4

Непознат номер. Натиснах зелената слушалка с въздишка на досада:
- Да?
- Здравей, аз съм!
Жоро! Досадата ми на мига се смени с тотална изненада.
- Ало? ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2011-01-16T12:46:00+02:00 1.5K 3

Перфектната жена

Перфектна жена
- Боже, колко си красива. Кой те е създал толкова прекрасна – шепнеше той в нежното ù ухо. Наведе се и я целуна по челото. Бледата ù кожа леко лъщеше на лунната светлина. Тя наклони глава и се чу лек метален звук като от навиване на пружина. Пъхна ръката си в неговата. Устните ù се ра ...

qncheto

Проза » Разкази

2011-01-16T12:25:01+02:00 817 3

Край

Поглеждаш ме в очите и сякаш нищо друго не съществува. Вземаш ръцете ми в своите и всичките ми тревоги изчезват. Как го правиш? Осъзнаваш ли изобщо каква власт имаш над мен? Дойдох да поговорим за това, че може би е време да сложим край на връзката си, но, гледайки те такъв тъжен, не знам как съм мо ...

Sw3eTyTo

Проза » Писма

2011-01-15T20:20:47+02:00 1.5K 2

Питката и кифлата

Седем часа вечерта. Краят на работния ден. Лавкаджийката прегледа останалата стока и изхвърли няколко продукта извън годност в кошчето. После заключи и тръгна за вкъщи. Изхвърлени бяха една пица, една кифла и една питка. Веднага щом лавкаджийката си отиде, трите започнаха да си говорят. Първа загово ...

Доротея

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-01-15T19:01:53+02:00 1.8K 3

Сребърна сватба

СРЕБЪРНА СВАТБА
Стане ли дума за Франция, винаги си спомням за самите французи и най-вече за прекрасното им чувство за хумор. Оригинален, сърдечен и много приятен, но винаги премерен. Дори и да има нещо „по-така”, то се разказва толкова занимателно, че в никакъв случай не звучи грубо и просташки. Мо ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-01-15T18:28:25+02:00 2.3K

Палячото от Даманхур

- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си сп ...

liulina

Проза » Разкази

2011-01-15T18:18:33+02:00 1.4K 2

От едното ухо, през другото... та чак в гората!

"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-01-15T17:56:45+02:00 1.2K 1

И двамата знаеха...

И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...

radity55

Проза

2011-01-15T17:33:52+02:00 1.1K 2