2 211 резултата
В халка сърцето
си превърнах, която
ти не пожела...
  424 
Без теб не знам на
кой съм свят , не знам и свят
ли то е , ад ли ...
  502 
***
Болка в сърцето
като пареща горчилка
в последен дъх.
В мен е празнота,
готова да погълне ...
  631 
Сива пепел,
студено огнище -
изгубен огън.
Стени от злоба,
мълчание, недоверие. ...
  765 
от деветия
кръг на `ада - с копнеж по
седмото небе
  511 
във Враца гларуси
О, чудо...
замириса на море и риба
  641 
и всички звезди
вкупом излъчването
ти не надсветват
  513 
И Бог последна
жената сътвори , и
като я видя
колко е хубава , за
първи път се усмихна* !... ...
  759 
Сълза последна
в`ърна се назад , ок`о
за да не съхне ...
  576 
Будилник, преди
да звънне, сънищата
мòли за прошка!...
  624 
След галещия допир на плътта
душите търсят извора небесен –
с тях литва върху ангелски крила
вълшебен стих от Яворова песен!
Гърдите ти отронват нежен стон – ...
  567 
Имам надежда:
като кълнящо семе
я отглеждам.
Вярвам, че тя
ще ме отведе към доброто ...
  739 
Доколкото знам:
ти не си ме загубил;
лесно се спомням.
В отговор хайку на alantuan
15.02.2015 г.
  667 
Почти наредих
Мечтаната мозайка
Липсваш само Ти
  1214 
Прозрението
проблясва в съзнанието
необяснимо.
Това е тайна.
Не се пази, но е заключена ...
  677 
Вълнуващо
приключение на сърцето-
като слънчев лъч.
Прониква през тъгата,
гони самотата. ...
  618 
Капки от една река
Една мечта, когато имаш ти,
какво, че ще се сбъднат
хиляди мечти?!
  489 
Коледен звън
отеква в тишината
на святата нощ.
Коледна песен.
Носи се, пълни душата. ...
  1186 
Никога, не подценявай своя враг.
Всичко е обсипано във мрак.
В битките жестоки, кървави и диви.
Гонят се и викат, бели самодиви.
В очите ни свети, неугасващия пламък. ...
  387 
Бяла зима,
поднебесна красота.
Мраз в сърцето.
Сняг затрупа спомени,
мрачно е в душата.
  678 
Заплетена истина
с пречупени криле-мечти
в паяжина-илюзия...
  489 
На ръба
Прикована съм
Изповед
Събуждане
… из моето житие ...
  787 
Гърбати хълмове
в алуминиев мрак.
Искрят звезди.
Нощта изглежда вечна,
но изгрева иде.
  727 
Той: Живеейки така умираш в чуждата реалност и съдба.
Подтиснат търсиш да откриеш себе си.
Откриваш, че живееш за да радваш другите,
а твоята радост е смъртта.
Умирайки така живееш. ...
  846 
Животът тежък
с изкълчени крака
леко го вървя.
  517 
Яростен дъжд,
разплака стрехите.
Сбогом, лято, есен е.
Мъглата виси
като шлейф на мантия ...
  753 
Почакай, лято,
не бързай, слънце!
Останаха толкова
непосрещнати изгреви,
неизпратени залези.
  711 
Душите ни
са слепи от болки
и тревоги.
Махни се, черна нощ,
долитай, светъл ден!
  740 
***
Вървя,
безлюдни улици...
Купища автомобили.
*** ...
  756  10 
Лъжовно се живее в самота,
защото всяка връзка тя прекъсва
и носи болка, чувство за вина,
един от друг задълго ни откъсва!
Но смисълът на земния живот ...
  773 
чувам с пръсти
дишалото слънце
през нощта в косите ти
  549 
Настъпи нощта.
Звездният ù похлупак
покри езерото.
В далечината проблясва
набръчканото му огледало. ...
  644 
Животът полудя:
издигаш се днес,
пропадаш утре.
***
Океан от грешки - ...
  670 
Лято е. И прасковите зреят,
натежали от обилен плод –
хиляди слънца, тъй сладки, греят,
пълни с топлина и със живот!
Праскови – и сочни, и големи, ...
  1029 
Сочни, алени устни!
Топла, дъхава пазва!
Разсъблечени чувства!
Огнен миг на екстаза!
След изгарящи страсти – ...
  709 
***
Зимата открадна
Червените устни на лятото...
Превърнаха се в ледени сияния.
дата: 11. 07. 2014 г. ...
  836 
С къдриците ти златни, разпилени
върху леглото, слънчев лъч играе!
Като дете притискаш се до мене!
Усмихваш се и на любов ухаеш!
Богат съм, русокоса хубавице – ...
  890 
Богородички,
невен и латинки
пъстреят в градината.
Душата се пълни
с багри и аромати.
  677 
Ясен небосклон -
кехлибарено отражение
на градски светлни.
Над земята плува
люлякова ароматна нощ.
  717 
диханието на вятъра по петолинието на жиците:
партитура атонална музика
за пан-флейтата на комина
  628 
Предложения
: ??:??