Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...

Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...

Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...

На замъка в най-източната кула
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите ѝ, вторачени и двете, ...

Днес тръгвам към звездите. Изпрати ме.
На прага да поседнем за последно.
Разплитахме се в сто лета и зими –
оголени, смутени, неугледни.
А някога от някой бяхме чули: ...

Тази тиха любов е за двама.
Няма никой да пусна при нас.
Обич моя и мой вечен пламък,
в подредения свят, ти си хаос.
А гласът ти – любимата музика, ...

Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта? ...

Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...

На залеза нотите алени в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя ...

Сянката ѝ бавно мери двора.
Менчето припява ритуално.
Мама с катинара дълго спори.
После, като в църква, свещ припална.
Гроздобер е сгушила в саята. ...

На теб...
Боли, когато те отричам
и болката, дълбоко в мен
гори, докато те обичам,
непоносимо забранен. ...

Животът ми е низ от стъпала,
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...

Не си удавница, Любов! Не си...
В безличен океан не си безкрила.
Не те потапят в самота сълзù,
защото ти си непокорна сила.
Край тебе змийски злобата пълзи, ...

Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици, ...

Отново пред мене залагат капани,
отново залагат примамлива стръв,
те нямат потребност от нашите рани,
те искат ни здрави, от плът и от кръв,
защото сме роби и с дъх на желязо, ...

Най-бялата е тази тишина
и тя на януари е любима –
студена, като мраморна стена
и дълга, като сто ужасни зими.
По-бедна от бездомен сиромах, ...

Вилнееше буря и облаци гъсти
изливаха съ́лзите свои в порой.
Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,
раздираше мрака със грохот и с вой.
Вълните разпенени – бяла потеря – ...

Ти виждал ли си майското зелено
в премяната на пищните дървета?
Тогава радостта е в тях вселена,
листата им приличат на пайети.
Годината е пети син родила ...

Аз никога не дръзнах да осъждам.
На хорските очи обърнах гръб.
Заключена съм в земната окръжност,
но аз живея някъде отвъд.
Не чувствам болка, а вървя по огън, ...

На перона съм. Потропвам ритуално с големите си туристически обувки, за да се стопля. (Добре, че днес си обух по-дебелите чорапи). Сякаш танцуваме някакъв странен зимен танц с поредната студена януарска сутрин. Тя ме държи здраво в ледената си прегръдката, а аз я настъпвам непохватно от време на вре ...

Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.
Да не беше ми носил среднощни води, ...

"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита, ...

Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш ...

Срещнах Странник в безкрайна пустиня.
В шепа носеше жива вода.
Той подаде ми с обич да пия.
Миг преди да почука смъртта.
Малки капки поеха устата, ...

На тебе, Обич моя
Не идвай на гроба ми с черен воал
и с мъртви цветя... Само живи засаждай.
(Аз искам смъртта ми живот да възражда.)
Обраните гаснат, навяват печал... ...

Вятърът загръща голите си кълки,
щръкнали снежинки веждите му кълцат.
Дърпа от чибука, трескаво пресмята
колко още рокли ще смени Земята,
докато росата шушне и прокапе, ...

Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...