Неспирен порив на трева,
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина ...

Италиански любовни трепети по време на пандемия:
ДезинфекTanti Baci
По какво разбирам, че е дошъл сезонът на туршиите - улиците се изпълват с кисели хора...
По-страшно от насилствената в@ксин@ция, са само кандидатите за президент.
Орисниците имат кофти чувство за хумор относно моята мисия тук, на Зе ...

Лятна неделя
Неделята ми – гиздава и тънка,
стъкмена по последна лятна мода,
ме гледа под око и чака вънка,
но аз, нали съм делнична порода – ...

Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...

Български некомерсиален хип-хоп
YouTube - https://www.youtube.com/watch?v=4BLU896rW0Y

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...

Кой ваятел листата накипри
със пастели червено-кафяви?
Есента е наметнала дрипи,
като циганка млада се хвали,
на ръката й дрънкат мъниста, ...

Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала, ...

Дотук да ме беше откраднал
поне седемнадесет пъти!
Накрая ще взема да падна,
обрулена с калпави пръти...
Не става, без пръст да протегнеш, ...

Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна ...

- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго не знам. Ама сте убави ...

Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми. ...

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...

На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...

"Наверно я умру. Глаза закрою..."
(В. Висоцки)
Може би ще умра. На Земята дано ù олекне -
натежах ù с презряла вина. Ако стана на прах -
ще затрупам дълбоко под мен всички пътища лесни, ...

Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам, ...

Една песен на моя приятел Зоро

Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти ...

Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...

Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...