Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3.5K резултата

Утопично

Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...
1.2K 4 11

Прощъпулник

И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
946 6 11

Поне ще помня

Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...
1.3K 6 6

Чувствен миг

Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...
1.7K 1 4

Където…

Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...
1.7K 8 11

Ех, пролет моя

Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
993 6 7

Апокалипсис – просто трябва да изчакаш

– Хей, Господ е зарязал този свят.
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...
975 10 14

Прости им, Боже, алчни и безумни!

Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
760 7 10

Искам

Стига вече с този сняг!
Искам тук да дойде пролет!
Птици да се реят пак
в синьото небе на воля!
Искам в нас да няма страх, ...
2.1K 17 29

Майка

Ще подминеш навярно.
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите ...
1.1K 8 14

Кърви за тебе още споменът

А трябваше да бъде слънчев ден
и трябваше да бъде чудно лято...
Но не! Нахълта юни зъл, и в мен
остави тъй болезнен отпечатък.
Небето свойта ризица съдра, ...
3.2K 29 23

Отдавна

Щурците отдавна са в моето минало.
Пустинно притихват щурците.
Отдавна звездите над мен са изстинали
и тихичко спи Афродита.
И има ги само в сърцата на лудите. ...
1.2K 4 4

Несломима

Засмей се, слънчево момиче,
че тебе този свят обича,
затуй по скулите ти меки
чертае алени пътеки.
В сърцето топлина ще имаш, ...
1K 6 7

ЧРД

Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...
2.2K 17 17

Ден за обичане

Няма време!
Прегръщай! Сега!
Няма време!
Целувай! Веднага!
Утре пак ще е ден за тъга. ...
3.6K 27 39

Стълба без опора

Изплащах дълго старите си грешки
и смелостта ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
картини сме, които друг рисува.)
Към близки, към далечни, непознати, ...
1K 8 13

Снежинки

Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...
941 7 8

Белег от бесило

Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...
888 11 18

Сезонът на раздялата

Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...
1.6K 9 21

Етюд за кавал и овца

На замъка в най-източната кула
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите ѝ, вторачени и двете, ...
1.8K 5 33

Към звездите

Днес тръгвам към звездите. Изпрати ме.
На прага да поседнем за последно.
Разплитахме се в сто лета и зими –
оголени, смутени, неугледни.
А някога от някой бяхме чули: ...
2.4K 11 13

Няма, няма. И няма да има

Тази тиха любов е за двама.
Няма никой да пусна при нас.
Обич моя и мой вечен пламък,
в подредения свят, ти си хаос.
А гласът ти – любимата музика, ...
1K 9 22

Tи сам реши – къде е моят ъгъл

Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта? ...
1.6K 13 18

Не си напълно съвършена

Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...
1.3K 9 10

Залезно-изгревни ноти

На залеза нотите алени в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя ...
1.7K 11 27

Златото на мама

Сянката ѝ бавно мери двора.
Менчето припява ритуално.
Мама с катинара дълго спори.
После, като в църква, свещ припална.
Гроздобер е сгушила в саята. ...
2.1K 7 10

Боли да те обичам

На теб...
Боли, когато те отричам
и болката, дълбоко в мен
гори, докато те обичам,
непоносимо забранен. ...
2.2K 6 12

А после нека хората говорят...

Животът ми е низ от стъпала,
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...
1.6K 13 35