Крадецът на свещи от църквата
не се е прекръстил на влизане.
Душата си, зла и протъркана,
наметнал е с кърпена риза.
Сърцето му, тъмно и кърваво, ...

Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...

Неспирен порив на трева,
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина ...

Италиански любовни трепети по време на пандемия:
ДезинфекTanti Baci
По какво разбирам, че е дошъл сезонът на туршиите - улиците се изпълват с кисели хора...
По-страшно от насилствената в@ксин@ция, са само кандидатите за президент.
Орисниците имат кофти чувство за хумор относно моята мисия тук, на Зе ...

Лятна неделя
Неделята ми – гиздава и тънка,
стъкмена по последна лятна мода,
ме гледа под око и чака вънка,
но аз, нали съм делнична порода – ...

Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...

Български некомерсиален хип-хоп
YouTube - https://www.youtube.com/watch?v=4BLU896rW0Y

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...

Кой ваятел листата накипри
със пастели червено-кафяви?
Есента е наметнала дрипи,
като циганка млада се хвали,
на ръката й дрънкат мъниста, ...

Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала, ...

Дотук да ме беше откраднал
поне седемнадесет пъти!
Накрая ще взема да падна,
обрулена с калпави пръти...
Не става, без пръст да протегнеш, ...

Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна ...

- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго не знам. Ама сте убави ...

Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми. ...

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...

На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...

"Наверно я умру. Глаза закрою..."
(В. Висоцки)
Може би ще умра. На Земята дано ù олекне -
натежах ù с презряла вина. Ако стана на прах -
ще затрупам дълбоко под мен всички пътища лесни, ...