anka-dimitrova (Анка Келешева) - Works

Любовен филм 🇧🇬

ЛЮБОВЕН ФИЛМ
Бях на гости на приятелката си и тя реши да дойде и ме изпрати. Разговорът, който бяхме повели, беше много интересен и ние, без да се уговаряме, тръгнахме по по-обиколния път за дома, който минаваше през главната улица на града. Прожекцията на филма беше завършила и зрителите излизаха о ...

anka-dimitrova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2014-05-25T16:19:30+03:00 837 2

Сине 🇧🇬

СИНЕ
Сънувах те тревожно, сине мой,
молих се за тебе във нощта.
Голям си и поел си пътя свой,
но молих се за тебе от душа. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2014-05-04T22:48:19+03:00 697 7

Предвеликденски шарж 🇧🇬

ПРЕДВЕЛИКДЕНСКИ ШАРЖ
Който пие, зло не мисли,
ала бавно се руши,
губи поривите чисти,
къса с чистите души. ...

anka-dimitrova

Poetry » Humorous

2014-05-04T11:55:22+03:00 519 5

Да те забравя... 🇧🇬

ДА ТЕ ЗАБРАВЯ...
Заглъхват чувствата ми закъсняли
за толкова жадувана любов.
Движенията стават тежки, вяли,
без за надежда малка чакан зов. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2014-04-24T18:15:22+03:00 625 2

Приятелство 🇧🇬

ПРИЯТЕЛСТВО
Камарад, приятелю обични мой, Амиго,
приятелството е камък безценен, най-скъп,
не го ли опазиш, после върви намери го
по своя си трънлив, незнаен и кратък път. ...

anka-dimitrova

Poetry

2014-04-22T17:48:59+03:00 524 2

Недописано 🇧🇬

НЕДОПИСАНО...
Как ще ми липсвате, утринни пролетни
и вие чудесни разходки в парка!
Мечти чудни, младежки, но мимолетни...
Знам, всичко в живота си има мярка. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2014-04-15T21:24:49+03:00 531 2

Безгрижно детство 🇧🇬

БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО
В бащината родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат -
сбъркани, без ред. ...

anka-dimitrova

Poetry » For children

2014-04-13T00:43:15+03:00 768 2

Великденче 🇧🇬

ВЕЛИКДЕНЧЕ
Сред зелената тревица
аз видях великденче.
С розовата си главица
но е цъфнало вече. ...

anka-dimitrova

Poetry » Landscape

2014-04-10T17:04:14+03:00 552 2

Искам обич 🇧🇬

ИСКАМ ОБИЧ
Аз не търся такава стряха и дом,
не искам да живея в уж безплатна квартира,
искам да срещна и въздишка, и стон,
и сърце, което от обич за мене примира. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2014-03-31T00:53:56+03:00 689 4

Диана 🇧🇬

ДИАНА
Често ме сравняват с Диана,
богинята славна на Лова.
Аз знам, че съм един път Ана,
искам мъжки сърца да ловя. ...

anka-dimitrova

Poetry » Humorous

2014-03-09T16:11:59+02:00 641 7

Пролет пристига 🇧🇬

ПРОЛЕТ ПРИСТИГА
Пролет пристига млада, засмяна -
желана и тъй обична.
На зимата тя ведра е смяна
весела и мелодична. ...

anka-dimitrova

Poetry » Landscape

2014-03-01T18:26:17+02:00 522 2

Предпролетно 🇧🇬

ПРЕДПРОЛЕТНО
През прозореца навън гледам, Пролет пуква,
а във мен и край мен - нищо не се случва.
И защо ли, питам аз, всичко е по старо,
а сърцето в този час как е полудяло! ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2014-02-19T00:01:17+02:00 491 5

Ела, любов 🇧🇬

ЕЛА ЛЮБОВ!
Ела, любов, не гледай, че съм стара!
Сърцето виж - то младо е, нали?
И ти не си ли малко закъсняла?
Но с теб ще са спокойни идни дни. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2014-02-12T00:27:22+02:00 688 5

Конкурс 🇧🇬

КОНКУРС
Всички обитатели на гората - и вървящи, и летящи, и пълзящи, се били събрали на горската поляна на събрание. Трябвало да решат какво да направят, та никому неизвестната им гора намираща се в полите на незнайна планина, която не била отбелязана дори на най-подробната географска карта, поне ма ...

anka-dimitrova

Prose » Stories for children

2014-02-08T17:31:16+02:00 800 2

Годишни времена 🇧🇬

ГОДИШНИ ВРЕМЕНА
Във всички времена годишни
природата е все красива,
но пролет, лято са предишни,
нам златна есен ни отива. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2014-02-05T20:40:00+02:00 521 5

Зима 🇧🇬

ЗИМА
Навън е зима белоснежна.
Студ леден е сковал земята.
Не носи радост - Тя метежна
тъга ми носи и заплаха. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2014-02-01T21:52:38+02:00 439 3

Спор 🇧🇬

СПОР
Живеехме в Стара Загора. Двамата ми сина бяха малки, е, не съвсем. Бяха ученици и имаха някакви познания по география - поне за родните си градове. Големият ми син беше студентско бебе и роден в Пловдив, малкият син си беше старозагорец.
Един ден чух двамата братя да спорят. Баткото казваше:
- ...

anka-dimitrova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2014-01-27T18:58:26+02:00 785 2

Козичка 🇧🇬

КОЗИЧКА
Дядо на село си има козички.
Има си и игриво козленце.
Те са му много послушни, добрички,
а козлето е като детенце. ...

anka-dimitrova

Poetry » For children

2014-01-22T21:59:01+02:00 988 2

Лъч в мъглата 🇧🇬

ЛЪЧ В МЪГЛАТА
Мъглата гъста и студена
нощта докара през деня.
Стоя аз тиха и смирена
проклинайки съдбата зла. ...

anka-dimitrova

Poetry

2014-01-21T22:53:57+02:00 562 2

Бабичка 🇧🇬

БАБИЧКА
"Бабичко, бабичко, с мераци младежки,
къде си тръгнала и правиш толкова грешки?!
Защо не си гледаш децата и внуци,
плачеш ти, знам, само за малко здрави юмруци! " ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2014-01-18T19:15:49+02:00 559 2

Модерни времена 🇧🇬

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА
На стари години аз станах хакер.
От компютри малко си имам хабер.
Творби изпращам - не е на хакерне
с млади и стари в сайта станах авер. ...

anka-dimitrova

Poetry » Humorous

2014-01-15T21:57:33+02:00 652 5

Подаръкът на Дядо Мраз 🇧🇬

Бях в първи клас. С учителката ни подготвихме малка програма за посрещане на Дядо Мраз. Всички деца от класа имаха някаква роля в този спектакъл. Шест от момиченцата бяха балеринки и щяха да танцуват и пеят, две момченца трябваше да кажат по едно стихотворение, а останалата групичка, в която бях и а ...

anka-dimitrova

Prose » Short stories

2014-01-07T23:19:20+02:00 1.1K 6

На Бъдни вечер 🇧🇬

НА БЪДНИ ВЕЧЕР
Сега е бъдни вечер.
Прозорци светят в мрака.
А мене тази вечер,
мен никой не ме чака. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-12-30T00:15:06+02:00 549 3

Всяка болка отминава 🇧🇬

ВСЯКА БОЛКА ОТМИНАВА
Всяка болка отминава,
щом я друга замени.
Всяка болка причинява
лоши спомени, беди. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-12-28T21:17:19+02:00 789 4

Амазонка 🇧🇬

АМАЗОНКА
Бях още студентка, но бях вече омъжена и очаквах да стана майка.
Поделението на моят съпруг, офицер в Кърджали, беше на лагер в село Широко поле. Лагерът беше организиран на палатки за бойците и малко встрани палатки за офицерите и командира на частта. Войник ни носеше в канчета храната. Бя ...

anka-dimitrova

Prose » Short stories

2013-12-24T14:06:42+02:00 664 3

Сърничката 🇧🇬

СЪРНИЧКАТА
Бях се спряла на тролейбусната спирка. Изчаквах тролея да дойде, едни пътници да слязат, други да се качат и тролея да отмине, за да премина през улицата на другата страна, където беше училището на децата.
Обърнах се за миг и о, чудо! Видях сърничка. Помислих си, че е излязла от близкия з ...

anka-dimitrova

Prose » Short stories

2013-12-22T13:40:49+02:00 1.1K 5

Личен пример 🇧🇬

ЛИЧЕН ПРИМЕР
Ние сме три сестри - аз съм най-голямата. Дали е имало по това време детски градини - не знам, но знам, че мама не работеше, да може да ни гледа. Дипломирана шивачка, тя шиеше само на съседки я блуза, я пола срещу бруст сланина или парче сирене. Издържахме се от чиновническата заплата н ...

anka-dimitrova

Prose » Short stories

2013-12-19T21:05:54+02:00 1.8K 2

Вълшебната целувка 🇧🇬

ВЪЛШЕБНАТА ЦЕЛУВКА
По принцип децата са любопитни, но малкия ми внук беше повече отколкото трябва. Когато още нямаше и годинка, не можехме да го оставим и минутка без наблюдение. Шеташе човекът - отваряше шкафчета, бъркаше в контактите и какво ли още не. Особено примамлива цел беше отоплителната, на ...

anka-dimitrova

Prose » Others

2013-12-15T18:28:15+02:00 704 2

Нали си грамотен 🇧🇬

НАЛИ СИ ГРАМОТЕН
Преди една Нова година баща ми ни беше дошъл на гости. Седяхме около подредената за обяд маса и чакахме учениците да се върнат от училище и да обядваме. Малкият ми син беше ученик в първи клас. Дойде си момчето, влезе и поздрави учтиво. Баща му се позаинтересува какво са учили през ...

anka-dimitrova

Prose » Others

2013-12-09T11:14:16+02:00 912 20

Несбъднати мечти 🇧🇬

НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ
Защо са хората самотни
и много тъжни при това?
Дали имотни, безимотни
все вее ги една съдба. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-11-23T22:15:43+02:00 695 4

Ноември 🇧🇬

НОЕМВРИ
Месец ноември тази година
пристигна щедър, добър и засмян.
Красиви - есенната градина
и парка - целия в злато облян. ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-11-06T21:41:56+02:00 594 1 4

Наздравица 🇧🇬

НАЗДРАВИЦА
Посветено на Юлия и Живко, по случай сватбата им
Приятели, вдигнете пълни чаши
да пиеме за здраве и добро!
Със радост и любов съдбите наши ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-11-03T19:31:09+02:00 532 2

Златна есен 🇧🇬

ЗЛАТНА ЕСЕН
Златната есен ни се мило усмихва,
със слънчице ласкаво ни озарява.
Горещата му сила вече притихва,
а есента със плодове ни дарява. ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-09-08T19:06:26+03:00 567 2

На дело обичта си да докажа 🇧🇬

НА ДЕЛО ОБИЧТА СИ ДА ДОКАЖА
Аз знам, не вярваш на слова -
написани и казани.
Ти вярваш само на дела -
изучени, доказани. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2013-08-29T15:44:14+03:00 664 1 2

Щурец и Мравка 🇧🇬

ЩУРЕЦ И МРАВКА
Приказката стара за Мравка и Щурец-музикант,
разказана сега от мен във по-друг вариант.
- Бабо Мравке, где така
тръгнала си с таз торбичка? ...

anka-dimitrova

Poetry » Humorous

2013-08-25T17:20:24+03:00 4.3K 3

Въпрос 🇧🇬

ВЪПРОСИ
Защо не можеш ти да ме обикнеш?
Защо не можеш да ме разбереш?
Защо не можеш в душата ми да вникнеш
и топла нежност ти да ми дадеш? ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-08-21T21:28:08+03:00 555 2

Само познати 🇧🇬

САМО ПОЗНАТИ
Добро и лошо - всичко забрави!
Не спомняй си със мъка
за срещите ни, планове, мечти...
Настава веч разлъка. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-08-16T20:56:45+03:00 591 4

Защо, Природо, ме наказа 🇧🇬

ЗАЩО, ПРИРОДО, МЕ НАКАЗА
Защо, Природо, ме наказа?
Защо остави ме сама?
Защо в живота ми показа
толкоз нерадостни неща? ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-08-14T21:47:27+03:00 584 7

Сине 🇧🇬

СИНЕ
Сънувах те тревожно, сине мой,
и молих се за тебе във нощта.
Голям си и поел си пътя свой,
но моля се за тебе от душа. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-07-28T17:14:07+03:00 859 12

Бабин завет 🇧🇬

БАБИН ЗАВЕТ
Внучета аз си имам четири-
гълъбчета обични, желани.
Те ще радват края на дните ми -
Ангел, Павлинчо, Мирко и Ани. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-06-30T14:56:27+03:00 619 5