anka-dimitrova (Анка Келешева) - Works

Летен ден 🇧🇬

ЛЕТЕН ДЕН
От лек ветрец перденцето играе.
Навън е августовски пек.
Усмихваме се двама и мечтаем
доброто да не свършва век. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-06-29T16:24:31+03:00 611 5

Буря с градушка 🇧🇬

БУРЯ С ГРАДУШКА
По небето чисто облаци прииждат -
черни, буреносни. Идват за беда.
Кат войска враждебна бързо се предвижват.
Светкавици мятат. Вече заваля. ...

anka-dimitrova

Poetry » Landscape

2013-06-09T18:44:01+03:00 544 2

Телефонен Великден 🇧🇬

ТЕЛЕФОНЕН ВЕЛИКДЕН
Как се радвам, че съм с тебе сега
в този празник толкоз човечен!
Нека забравим за миг и тъга
и проблемът наш безконечен. ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-04-23T20:48:52+03:00 494 2

Веселяци 🇧🇬

ВЕСЕЛЯЦИ
Снощи старците от село
телевизия гледаха,
къде черно, къде бяло,
що гледаха, що видяха. ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-04-13T14:15:41+03:00 563 1

Защо, сестричко, ме остави 🇧🇬

ЗАЩО, СЕСТРИЧКО, МЕ ОСТАВИ
Защо, сестричко, ме остави?
Защо ме тежко нарани?
Какво животът с теб направи,
та черна орис ослани? ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-04-05T11:42:08+03:00 579 2

Мартенски сняг 🇧🇬

МАРТЕНСКИ СНЯГ
Беше топличко навън и Слънчице засмяно,
така жадувано и чакано след зима зла,
огряваше ни ласкаво, а в двора рано,
кайсийка младичка разтвори се за Пролетта. ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-03-27T17:24:17+02:00 557 2

Пролет се пуква 🇧🇬

ПРОЛЕТ СЕ ПУКВА
В двора си имам сливка млада.
В зелена премяна вчера бе.
Днес я виждам с изненада -
като облаче бяло в небе. ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-03-22T21:30:42+02:00 578 2

Какво е, какво?... 🇧🇬

КАКВО Е, КАКВО?...
Какво са на птиците песните знойни,
цветята в момински градини упойни?
През майските нощи - красива луна,
обляла земята с любов, светлина? ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-02-16T18:55:20+02:00 661 6

Прощаване 🇧🇬

ПРОЩАВАНЕ
И това е пак едно прощаване,
спомени за допир, мирис, цвят.
Хляб раздавам, а това раздаване
страшно е, но няма път назад. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-02-01T10:51:07+02:00 568 4

Съмнения 🇧🇬

СЪМНЕНИЯ
Тъй дълго, дълго търсех себе си
и има дни, когато съм си с мен,
но щом за малко се оставя на съмнения,
денят помръква ням и вледенен. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2013-01-29T15:46:45+02:00 641 2

Капки 🇧🇬

КАПКИ
Дъждовните капки я разбиват
и най-твърдата гранитна скала.
Капка по капка я доубиват,
нищо, че е монолитна била. ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-01-19T10:10:06+02:00 595 2

Тони 🇧🇬

ТОНИ
Във твойто име, мили, откривам
скъпи за мене четири неща.
Това ме кара да те обичам -
нали двама да сме ми обеща. ...

anka-dimitrova

Poetry

2013-01-06T19:30:08+02:00 543 4

Благодаря 🇧🇬

БЛАГОДАРЯ
Благодаря ти, Господи, че мога да обичам,
подарък и награда е това.
Повярвай ми, аз искрено се вричам
с любов да те възхвалям и ценя. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-12-29T11:34:28+02:00 570 2

Плетка 🇧🇬

ПЛЕТКА
На лице, на опако, пак на лице,
бримка след бримка весело тича.
Хубаво, младо, работно момиче
плетка плете, за любим нарича. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-12-22T19:52:50+02:00 1.1K 2

Спирка предпоследна 🇧🇬

СПИРКА ПРЕДПОСЛЕДНА
Влакът на живота напред лети,
по релсите се носи към безкрая,
а ние, пътниците - аз и ти,
на спирка слизаме и туй е краят. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-12-15T21:11:11+02:00 536 3

Колко малко... 🇧🇬

КОЛКО МАЛКО...
Колко малко аз искам от тебе,
но колко много това ми тежи!
Мен да обичаш, за мен да мислиш
до късно вечер, от ранни зори. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2012-11-29T11:24:21+02:00 719 4

Късна есен- ранна зима 🇧🇬

КЪСНА ЕСЕН - РАННА ЗИМА
Във парка тъжно е сега,
вятърът листа събира.
Всичко днес навява ми тъга,
зимата ли? - ето я напира. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-11-24T18:31:49+02:00 672 3

Не си отивай 🇧🇬

НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай като знойно лято,
след което идва есента!
Не оставяй нощите ни звездни
да се превърнат в самота. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-11-20T19:47:03+02:00 603 2

Дълг 🇧🇬

ДЪЛГ
"Човекът е на дълг голям обречен"...
е казал някой. Знам ли вече кой?!
Но тази мисъл от дете я помня
и някак си свещена е за мен. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-11-17T15:07:30+02:00 565 2

В късната есен 🇧🇬

В КЪСНАТА ЕСЕН
Аз сигурна съм, знам, че теб те има,
но колко дълго тук не идваш ти
да кажеш тази думичка- "любима"!
Жив образ ще съм аз на твоите мечти. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2012-11-10T21:44:50+02:00 609 2

Висока температура 🇧🇬

ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА
С Вили се запознахме преди 3 седмици по обява във вестник. Срещнахме се в уречения час, на уреченото място. Разпознахме се и в едно "капанче", пихме чай с мед и лимон. Приказвахме си. Беше ни приятно. После се върнах в базата си в моя град. Аз му пишех писма (той- не) и му се обаж ...

anka-dimitrova

Prose » Humorous

2012-10-27T20:23:26+03:00 859 4

Есенни мечти 🇧🇬

ЕСЕННИ МЕЧТИ
Да се влюбиш във мен се моля,
сега на старини,
ако не мога да го сторя,
живот ли е, кажи? ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-10-12T09:47:21+03:00 561 2

Мъгла 🇧🇬

МЪГЛА
Мъглата гъста и студена
захлупва ни със похлупак.
Седя си тъжна и смирена -
със спомените си съм пак. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-10-03T22:13:49+03:00 621 3

Очакване 🇧🇬

ОЧАКВАНЕ
Моето сърце жадува, изнурено,
като изсъхнала земя за майски дъжд,
да дойде с лице, от обич озарено,
неповторимият, единствен мъж. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2012-09-28T21:27:06+03:00 697 2

Като огнени стихии 🇧🇬

КАТО ОГНЕНИ СТИХИИ
Като огнени стихии
бушуват страстите у мен.
С години трупани мълчания
напират като водопад студен. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-09-25T23:13:08+03:00 543

Неплачеща мъка 🇧🇬

НЕПЛАЧЕЩА МЪКА
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-09-19T16:35:07+03:00 653 2

Ноктюрно 🇧🇬

НОКТЮРНО
Като зърна от броеница
на някой дядо белобрад,
ден, ден заменя - ей, седмица
отлистя се и месец пак. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-09-10T11:58:09+03:00 540 1

Думи 🇧🇬

ДУМИ
Не ни са нужни много думи -
те често звън са, празен звук,
понявга ни заливат с глуми,
а всеки иска да е чут. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-09-02T16:14:08+03:00 551

Не ме удържат четири стени 🇧🇬

НЕ МЕ УДЪРЖАТ ЧЕТИРИ СТЕНИ
Не ме удържат четири стени,
излишни вещи и дрехи, необличани с години.
Зоват ме колелата - нови срещи,
заспали в скреж скали и палмови градини. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-09-01T23:43:33+03:00 601 4

Лятото си отива 🇧🇬

ЛЯТОТО СИ ОТИВА
Ей, лятото си веч отива!
Пристига щедра есента,
със дреха пъстра и красива,
но носи ни тя нам тъга. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-08-28T20:03:32+03:00 1.4K 2

Греховна любов 🇧🇬

ГРЕХОВНА ЛЮБОВ
Виновна ли съм аз, че ти събуди
в гърди заспали младежка страст
и сладък сън далеч прокуди,
за тебе мисля напрестанно аз? ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2012-08-19T12:17:28+03:00 1.5K 3

Приказка за белокоси 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА БЕЛОКОСИ
В нощ лунна сънувах сън. В море от светлина
летях, бях птица бяла, чудна,
но мина някаква си черна сянка една,
всичко трая миг, и аз - будна ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-08-11T14:14:22+03:00 653 2

Часовник 🇧🇬

ЧАСОВНИК
Непрестанно стрелката на часовника се върти.
Часовникът си знае само: тик-так,
след малко току-виж Слънчо своя път ще извърви
и вред по земята ще настане мрак. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-08-05T13:38:45+03:00 546

Спомен за село Червен 🇧🇬

СПОМЕН ЗА СЕЛО ЧЕРВЕН
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-08-02T21:18:05+03:00 611 1

На гости в село Червен 🇧🇬

На гости в село Червен
На гости във село пристигнах -
беше топъл, слънчев юнски ден.
Много хубави неща видях
в селото с история - Червен: ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-07-27T18:39:37+03:00 617 4

Безсмъртие 🇧🇬

БЕЗСМЪРТИЕ
Тъжно пред себе си гледам аз и немея.
Земята е разтворила огнена паст.
Но аз знам: чрез стиховете си ще живея,
чрез тях над мен смъртта не ще има власт. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-07-19T10:52:22+03:00 649 8

Въртиш се... 🇧🇬

ВЪРТИШ СЕ...
Въртиш се като кон, впрегнат в долап,
стъпка във стъпка, в окръжност без край.
Тъпчеш земята, вървиш като сляп...
Изход все няма - кой иска да знай!? ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-07-17T15:01:56+03:00 655 2

Дали не съм 🇧🇬

ДАЛИ НЕ СЪМ
Дали пък не съм прокълната,
лишена, боже, от другар?
С какво по-лоша съм, клетата,
от всяка твоя жива твар?! ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-07-15T13:16:37+03:00 611 7

Аз искам 🇧🇬

АЗ ИСКАМ
Аз искам да съм само твоя, мили,
подай ми силната си мъжка ръка,
чрез нея прелей живителни сили -
двама да се справим със таз самота! ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-07-14T12:00:14+03:00 648 6

Изповед 🇧🇬

ИЗПОВЕД
Ти си светлото и доброто за мен
моя, звездице красива,
във моят труден, изнурителен ден
твоята жизненост ме опива. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2012-07-10T13:57:08+03:00 659 2