anka-dimitrova (Анка Келешева) - Works

Юлски жеги 🇧🇬

ЮЛСКИ ЖЕГИ
Кошмарен ден, кошмарна нощ,
небе засипва ни с жарава.
Прохлада търсим, а пък ощ
все тази жега продължава. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-07-05T13:34:48+03:00 1.1K 9

Парк 🇧🇬

ПАРК
За тебе, парк обични мой, красив,
аз време винаги отделям.
Със теб зелен, спокоен, мълчалив,
обичам мисли да споделям. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-06-29T23:33:53+03:00 469

Славей 🇧🇬

СЛАВЕЙ
Притихнали са дървесата
и вятърът не шумоли -
да чуят песента призната
от най-големите певци. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-06-16T16:18:09+03:00 672 3

Вкусно 🇧🇬

ВКУСНО
В предаването "Вкусно"
голям факир си, Ути,
и чудеса изкусно
ти правиш за минути. ...

anka-dimitrova

Poetry » Humorous

2012-06-13T10:46:12+03:00 530 4

Душата ми е птица наранена 🇧🇬

ДУШАТА МИ Е ПТИЦА НАРАНЕНА
Душата ми е птица наранена
с отрязани от вятъра крила,
разпъната на кръст, окървавена.
Във този сват на подлост и лъжа. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-06-10T13:48:18+03:00 2.5K 1 10

Мечта - наздравица 🇧🇬

МЕЧТА - НАЗДРАВИЦА
Приятели, да вдигнем чаши с зла ракия!
Добре дошли! На всички ви привет!
Днес се разделям с тежката си орисия
и с ведър поглед гледам аз напред. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-06-02T10:44:13+03:00 518 2

Задочен разговор 🇧🇬

ЗАДОЧЕН РАЗГОВОР
Няма раздяла лека, добра,
от всяка раздяла те боли,
а нашата раздяла така
набързо, бързо свърши, нали? ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-05-27T16:06:36+03:00 554

На учителката любима 🇧🇬

НА УЧИТЕЛКАТА ЛЮБИМА
Учителко моя, любима, едничка,
толкова отдавна ли всичко това беше,
ти, хванала моята малка ръчичка,
с мен търпеливо букви и числа редеше? ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-05-25T13:36:37+03:00 2.4K 1

Последни години 🇧🇬

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-05-19T01:29:08+03:00 546 1

Съдбата на жените 🇧🇬

СЪДБАТА НА ЖЕНИТЕ
Жена, останала сама в живота,
нелека веч е нейната съдба.
Със тежък кръст по своята Голгота,
с товара двоен - птица без крила. ...

anka-dimitrova

Poetry » Other

2012-05-13T14:28:52+03:00 597

Ти си 🇧🇬

ТИ СИ...
Ти си моето слънчице земно,
моя мъка, радост и страх.
Ти си туй , що ми е най-потребно -
надежда и най-сладък грях. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-05-06T23:07:19+03:00 547 2

Шегите на Амура 🇧🇬

ШЕГИТЕ НА АМУРА
Толкова ли всичко беше отдавна?!...
В гимназията бяхме в някой си клас.
Играехме на играта забавна...
Амур си правеше шегички със нас. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-05-01T19:40:26+03:00 1.4K 2

Размисли в парка 🇧🇬

РАЗМИСЛИ В ПАРКА
Искам да съм зелена като този парк -
не зелена по опит, а с спокоен нрав.
С кислород се сутрин от него зареждам
и с ведър поглед после света поглеждам. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-04-28T23:56:43+03:00 629 4

Огън 🇧🇬

ОГЪН
Хубава бях, аз бях тогава млада.
Безкраен и голям, но целият за мене бе света.
Гореше в мене огън като клада -
обичах аз и носеше ме на крилете радостта. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-04-25T18:13:11+03:00 580 3

Маминият рожден ден - 23 април 1996 год. 🇧🇬

МАМИНИЯТ РОЖДЕН ДЕН
Навън е топъл ден, чудесен.
Стоим до твоето легло.
В душите ни е тъжна есен...
Безкрай ли ще е туй тегло?!... ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-04-23T09:42:27+03:00 611

Сняг през април 🇧🇬

СНЯГ ПРЕЗ АПРИЛ
Навън е китна пролет. Месецът- зелен април,
а вредом сняг нечакан земята я покрива,
овошките цъфнали е вече осланил.
Кому показва той своята сила дива? ...

anka-dimitrova

Poetry » Landscape

2012-04-20T10:52:47+03:00 828 4

Без заглавие 🇧🇬

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Истински човек обича веднъж,
от все душа и сърце -
единствения, неповторим мъж
със най-красиво лице. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2012-04-12T22:43:25+03:00 663 4

Молба 🇧🇬

МОЛБА
Вземи ми сърцето във длани горещи,
замръзнало то е - покрито със лед
от мъката зла на безсънните нощи
и дните самотни в живота не лек. ...

anka-dimitrova

Poetry » Love

2012-04-10T11:38:50+03:00 785 9

Не си отивай 🇧🇬

НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай като знойно лято,
след което идва есента!
Не оставяй нощите ни звездни
да се превърнат в самота. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-04-09T12:13:04+03:00 593 6

Какво очакваш... 🇧🇬

КАКВО ОЧАКВАШ...
Ти била си млада и красива -
дете, девойка, истинска жена.
И майка си била, така щастлива,
но падна вече есенна слана. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-04-05T17:17:10+03:00 663 4

Благодаря 🇧🇬

БЛАГОДАРЯ
Благодаря ти, Господи, че мога да обичам -
подарък, награда е това.
Повярвай ми, аз искрено се вричам
с любов да те възпявам и ценя. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-04-03T15:59:01+03:00 621 6

Скръб през пролетта 🇧🇬

СКРЪБ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
В памет на сестричката ми Недка
Защо ли ти, мила моя сестричко,
завинаги от нас си отиде?!
В миг кога раззеленява се всичко, ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-31T19:17:05+03:00 611 2

Жените в бяло 🇧🇬

ЖЕНИТЕ В БЯЛО
И те са жени като всички други -
Живка, Здравка, Любка, Светлана.
Майки, другарки, колежки, съпруги,
но със професия хуманна. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-29T16:23:01+03:00 538 1

Бяла болнична стая 🇧🇬

БЯЛА БОЛНИЧНА СТАЯ
Бяла болнична стая,
бели, бледи лица,
бяла тежка омая,
бяла, тиха тъга. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-25T16:07:38+03:00 556 6

Нощ вълшебна и красива 🇧🇬

НОЩ ВЪЛШЕБНА И КРАСИВА
Когато вечер слънцето залязва,
на къщите стъклата позлатява.
Земята го приласква в свойта пазва,
защото с плод обилен я дарява. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-23T14:06:43+02:00 648 3

От сън прекрасен породени... 🇧🇬

ОТ СЪН ПРЕКРАСЕН ПОРОДЕНИ...
В леглото лягам и заспивам,
унесена във сън дълбок.
Луната светлина разлива
в прозореца ми бял, широк. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-22T12:11:43+02:00 546 2

Последната любов 🇧🇬

ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ
За първа обич не тъгувам -
тя светъл спомен е далечен.
На зряла обич не робувам -
и тя отлитна като песен. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-16T23:09:35+02:00 551

Приказка 🇧🇬

ПРИКАЗКА
Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.
Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.
И мълчахме. Думите не бяха нужни,
щом съдбите ни се сляха в любовта. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-14T10:22:22+02:00 661 2

Напролет в парка 🇧🇬

НАПРОЛЕТ В ПАРКА
Напролет в парка е много красиво!
Вред зеленеят дръвчета, тревички.
Фонтанче ромоли напевно, живо,
във хор му пригласят радостно птички. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-11T19:13:49+02:00 527

Когато си здрава и млада 🇧🇬

КОГАТО СИ ЗДРАВА И МЛАДА
Когато си здрава и млада,
не чувстваш, че идва слана.
Играеш си с времето, търсиш наслада.
Не мислиш за дълг и вина. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-06T15:53:32+02:00 686 11

Ти си ми 🇧🇬

ТИ СИ МИ
Ти си ми Слънцето приказно, нежно.
Ти си ми радост и мъка, и страх.
Ти си ми чувството светло, безбрежно.
Ти си ми болката сладка и грях. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-04T14:08:59+02:00 706 4

Огнище 🇧🇬

ОГНИЩЕ
Сред къщи като палати - малка къща.
Това е за мен обич голяма.
Колко ли пъти мил спомен ме връща
към хора скъпи, дето ги няма. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-02T21:24:13+02:00 584 2

Бедната приятелка 🇧🇬

БЕДНАТА ПРИЯТЕЛКА
Каква играчка странна на съдбата -
едно човешко бедно същество
с богатство неизмерно във душата
и с дрешките си на гърба, клето. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-03-01T18:38:11+02:00 534 1

Ранна Пролет 🇧🇬

РАННА ПРОЛЕТ
Сега е още февруари,
при нас веч' няма сняг,
кокичета и минзухари
напомнят - идва пак! ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-02-21T14:56:56+02:00 1.3K 3

Кокиче 🇧🇬

КОКИЧЕ
Ранобудното кокиче
плахо под снега наднича.
Мило пъргаво момиче
то тъй пролетта обича. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-02-19T15:55:48+02:00 2K 4

Старият тефтер 🇧🇬

СТАРИЯТ ТЕФТЕР
О, колко време, сестро, колко време
аз търсех твойте свидни стихове,
но бяха все затулени от мене
и аз изпитвах вече страхове, ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-02-16T20:31:10+02:00 1.6K 11

Очакване 🇧🇬

ОЧАКВАНЕ
Душата ми е птица наранена
с отрязани от вятъра крила,
разпъната на кръст, окървавена.
във този свят на подлост и лъжа. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-02-15T23:23:38+02:00 523 6

Спасение 🇧🇬

СПАСЕНИЕ
Едно очакване за нещо ново,
неизживяно още досега,
във мен мъчително се бори
и стяга моята душа. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-02-14T20:05:38+02:00 563 2

Защо, Природо, си разплакана 🇧🇬

ЗАЩО, ПРИРОДО, СИ РАЗПЛАКАНА
Защо, Природо, си разплакана?
За дни проля реки сълзи.
Дали утеха недочакана?
Какво те толкоз намъчни? ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-02-12T12:20:32+02:00 672 2

Какво остава 🇧🇬

КАКВО ОСТАВА
Където огън е горял,
остава тлееща жарава.
Където съчки са пращели,
остават пепел и забрава. ...

anka-dimitrova

Poetry

2012-02-10T12:45:54+02:00 541