аннавлад (Анна Дюлгерова) - Works

Разнопосочно 🇧🇬

Ти обичаш друга,
аз обичам друг.
Любовта ни свършва,
може би... дотук.
Там, където бурен ...

аннавлад

Poetry

2007-09-30T20:30:04+03:00 606 4

Зовът на сърцето 🇧🇬

На И.
В сърцето ми нежни птици пеят
и тяхната чудна божествена песен
трябва да стигне до теб, до твоето мъжко сърце,
трябва да изкачи най-непристъпните върхове ...

аннавлад

Poetry

2007-09-29T15:11:13+03:00 1.4K 5

Раздяла 🇧🇬

Ти тръгваш си завинаги от мен,
напускаш ме, оставяш ме сама.
Сърцето ми се стяга до полуда.
Отваряш рана в моята душа.
И друг път са ранявали душата ми, ...

аннавлад

Poetry

2007-09-28T13:09:30+03:00 767 8

Светът не свършва със една любов 🇧🇬

Светът не свършва със една любов...
Светът не спира, заради едно предателство.
Животът продължава своя бяг
и аз вървя отново с твърда крачка.
Вървя напред, по своя път вървя... ...

аннавлад

Poetry

2007-09-27T12:42:04+03:00 926 14

Без теб 🇧🇬

За кой ли път душата ми е в рани?
За кой ли път се подиграха с мен?
За кой ли път отново съм измамена?
За кой ли път опустошена
поемам пътя си... Без теб.

аннавлад

Poetry

2007-09-26T15:36:46+03:00 790 2

Спомени от миговете на раздялата 🇧🇬

I Слънцето бавно залязваше на запад. Седях на леглото и го наблюдавах. В стаята се носеше нежна и тъжна музика. Тя беше възвишена като красивата природна картина. Съчетанието от двете беше в унисон с моето настроение. Предстоеше най-тъжният миг в живота ми - раздялата със Стефан. Дните се нижеха. Вр ...

аннавлад

Prose

2007-09-24T11:17:58+03:00 2.7K

Какво спечели от това? 🇧🇬

Ти просто искаше да нараниш:
сърцето ми, което силно те обичаше,
очите ми, които гледаха те с нежност,
душата ми - отворена за теб...
Ти искаше да ме раниш ...

аннавлад

Poetry

2007-09-24T11:16:39+03:00 683 5

Животът изтича 🇧🇬

Животът изтича през пръстите ми
подобно пясъчен часовник...
Бърза времето и остава своите следи
по лицето ми...
Отива си младостта, ...

аннавлад

Poetry

2007-09-24T11:16:16+03:00 792 3

Писмо до баща ми 🇧🇬

Татко,
Сърцето ми е рана,
която все кърви.
Откакто теб те няма
не спира да боли. ...

аннавлад

Poetry

2007-09-21T14:07:08+03:00 2.5K 9

Носталгия 🇧🇬

Вали дъждът и тази вечер.
Приспивна песен той реди,
навява тъжни мисли в мен
загубени безброй мечти.
Стоя във стаята самичка, ...

аннавлад

Poetry

2007-09-19T14:43:57+03:00 628 2

Някой ден ще си тръгна 🇧🇬

Някой ден ще си отида...
Ще остане след мен пустиня,
ще гори тревата...
и ще търсиш отчаян вода.
Някой ден просто така ще си тръгна ...

аннавлад

Poetry

2007-09-19T14:42:52+03:00 785 1

Девет седмици и половина 🇧🇬

Девет седмици и половина
отдавна са минали...
Тогава е умряла любовта ни.
Тогава всичко е загинало,
останала е само пепелта.

аннавлад

Poetry

2007-09-19T14:42:31+03:00 758 4

Не си мисли 🇧🇬

Не си мисли, че ще прощавам вечно.
Не си мисли, че ще обичам нежно.
От ударите твои се изправям
с разплакани очи, но продължавам...
Напред по своя път вървя с надежда, ...

аннавлад

Poetry

2007-09-18T16:44:39+03:00 641 2

Сърцето ми крещи: Боли, обичам го! 🇧🇬

Сърцето ми крещи: Обичам го!
Умът ми казва: Стига вече! Спри!
Не продължавай!
Избърши сълзите си!
По своя път ти смело пак тръгни! ...

аннавлад

Poetry

2007-09-18T16:44:28+03:00 1.4K 2

Всичко свършва 🇧🇬

Всичко свършва... ех, зная...
Няма вечни неща.
Морето стрива скалите на пясък,
когато целува брега.
Ръждясва желязото... ...

аннавлад

Poetry

2007-09-18T16:44:18+03:00 793 4

Душата ми се лута в мрак 🇧🇬

Все нещо търся в този свят,
но никога не го намирам.
Душата ми се лута пак
и слепешката в пълен мрак,
тя търси светлина в тунела. ...

аннавлад

Poetry

2007-09-17T21:06:06+03:00 748 4

Бяла приказка 🇧🇬

Как тихичко вали снегът навън.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.
Самотна, тъжна, бяла красота. ...

аннавлад

Poetry

2007-09-17T21:05:38+03:00 705 3

Копнение 🇧🇬

Как искам да те срещна!
Веднъж! Завинаги!...
И стиснала ръката ти до болка,
през този свят
със тебе да преминем!

аннавлад

Poetry

2007-09-17T21:04:55+03:00 657 5

Пътеките ни са различни 🇧🇬

Със теб не мога аз да бъда,
пътеките ни са различни,
макар че някога преплитат се
и задъхани се срещаме.
Но после пак се те разделят ...

аннавлад

Poetry

2007-09-15T16:03:59+03:00 615 2

Обяснение в любов 🇧🇬

Обичам те.
Мойта мисъл - светкавица бърза,
полетява към тебе сега.
Километри минава.
Равнините пресича. ...

аннавлад

Poetry

2007-09-15T16:03:29+03:00 750 2

Невъзможна любов 🇧🇬

Аз истински копнеех да съм с теб,
а знаех, че това е невъзможно.
Страхувах се от срещите ни кратки.
Минутите летяха безпощадно.
А после чаках месеци наред ...

аннавлад

Poetry

2007-09-15T16:02:32+03:00 715 3

Миниатюри от раздялата 🇧🇬

На В.
Затваряш вратата... След себе си!
Опустошаваш - душата ми.
В адски болки се мятам,
като ранено животно. ...

аннавлад

Poetry

2007-09-14T19:59:51+03:00 571 1

Eсенно настроение 🇧🇬

Дъждът затихна.
Спря да тропа по изморената земя.
Тъмата тихо е обхванала
в прегръдките си София.
Угасват бавно светлините ...

аннавлад

Poetry

2007-09-14T19:59:07+03:00 544 4

Остани! 🇧🇬

На В.Д.
Страх ме е!
Имам нужда от тебе.
Сега! В този миг!
Не затваряй вратата след себе си! ...

аннавлад

Poetry

2007-09-14T19:57:58+03:00 637 4

На баща ми 🇧🇬

посветено на баща ми Владимир Методиев Кусев, който си отиде от този свят на 19.03.2004 г. , шест месеца преди да се роди внукът му.
Има дни, в които ми липсваш безкрайно.
Като чук удря мъката в мен.
Ти ме обичаше тъй всеотдайно...
Страшно пуст е животът без теб. ...

аннавлад

Poetry

2007-09-12T22:13:41+03:00 1K 7

Защо? 🇧🇬

- Защо те срещнах чак сега? - попита. -
Защо не бяхме други аз и ти?
Защо, обречени да се обичаме,
един без друг по своя път вървим?
- Въпросите са много. Спри човече. ...

аннавлад

Poetry

2007-08-26T14:33:42+03:00 654 5