exuded
628 results
ОВЧАРЯТ
Погледнато отвисоко, селото почти не се виждаше. Задушени от буйната Еманкова гора, малките бели къщици приличаха на разхвърляни сред поляна цветя. Прашен път се извиваше зад сивата църква над селото и се губеше в далечината.
Съмваше се. Дядо Стоимен, селският овчар, се забърза. Хората сигур ...
  476 
КАТАСТРОФА
С Васил се запознахме в депото – и двамата работехме като хигиенисти. Надницата беше добра, бяхме доволни и се разбирахме отлично. Обядвахме заедно в близката закусвалня – най-често по едно шкембе с оранжада, то вече никой не пие тази напитка, но на нас ни харесваше. Там му разказах за Та ...
  493 
МЛАДЕЖКИ ПЪПКИ
Само да ми се махне от лицето тая отвратителна гнойна пъпка и направо ще ù скоча. Няма значение къде и как, горе-долу знам къде живее, Студентският град не е толкова голям, няма и шейсетина блока, ако трябва ще обиколя всички общежития едно по едно...
Влюбен съм до уши в нея. Не сте в ...
  585 
ДО БРЕЗАТА
- Кога ще престанеш най-сетне? – питаше я мъжът, свил се на кълбо върху един стар дървен стол в хола. – Знаеш, че те обичам, всяка твоя изневяра ме докарва до лудост, не издържам. Моля те, престани да ме измъчваш...
Гледаше пода, говореше сякаш на себе си, главата му леко се поклащаше. То ...
  670 
ПРОСТОР
Обичах да я наблюдавам, когато простира. Вадеше чистите дрехи една по една. Беше ги подредила в легена и макар че бяха още мокри, току-що изпрани, стояха сгънати и готови за простора.
Ето, сега взема един потник, сигурно е на мъжа й, изтупва го внимателно, пооправя нещо по него и го мята на ...
  603 
НАЗНАЧЕНИЕ
Назначиха го за изпълнителен директор на една общинска трикотажна фирма и трябваше да даде спесимен пред банката и да открие нова разплащателна сметка по повод участие в обществена поръчка.
- Значи, настоявате да дойдете с мен, така ли? – попита той счетоводителката.
- Да, ако не възразяв ...
  593 
АТАЧМЪНТ
Веднъж и аз да се зарадвам, че не ми идва редът на опашката. Вися вече петнайсет минути пред кабинета на зъболекаря и се наслаждавам, като чувам как машинката вътре бръмчи и не спира. Значи има още време, в момента страда друг, продължава да страда, не се очертава да свърши скоро, поне не и ...
  902 
СЛУЧКА КРАЙ БАСЕЙНА
Жената беше облечена съвсем леко. Освен банския костюм, бе преметнала прозрачен воал, който се увиваше около шията ù и после леко се спускаше по заоблените й бедра. Бе полегнала върху дървен шезлонг, покрит с бяло шалте. На малка масичка до нея, окъпана в пот, стоеше висока чаша ...
  752 
БРЕЗАТА
Изгни брезата. Беше хубаво дърво – много бързо порасна, стана пухкава и грамадна, клоните й бяха така гъсти, че чак не позволяваха на слънчевите лъчи да ги разделят, обичаха се и се бяха сплели един в друг като коса на младо момиче. Тя си беше млада – нямаше и десетина години. Хубаво дърво, ...
  1308 
КЕКС
Ако ям кекс, ще напълнея. Жените ще отвръщат поглед от мен. Няма да мога да ги ухажвам, не ще се радвам на удоволствието да ги целувам, да ги прегръщам и да изпитвам невероятното усещане, че нещата ще се задълбочат по един достатъчно убедителен начин.
Хубаво нещо са жените.
И кексът си го бива. ...
  662 
МАЛКО МИСЛИ ЗА ТРУДА
Повечето работодатели – местни и чужди, отчитат ниското ниво на заплащането на труда в България като добър стимул за инвестиции. Ниската работна заплата активизира капиталовите потоци, насочва свободния паричен ресурс към разширяване на производството, а оттам възвръщаемостта на ...
  1271 
ЗА СКРОМНАТА ГЛУПОСТ
Като се замисля, май не съм срещал скромна глупост.
Тъй като глупците са повече от богатите, тоест има и бедни глупаци, намирах за естествено да се откриват екземпляри, които да крият неспособността си да мислят. Такива едни, необразовани, зле скроени, по-тъпи от приклад на кала ...
  1191 
НОВИЯТ
Изсипа се в кабинета ми като скъсан чувал със сол – бяла риза, бял панталон, бяло лице, бяла лятна шапка. Дебел, потен, заоблен, кръгъл и завършен човек. Всичко в него бе оформено така, че като го погледнеш на едно място, само след миг погледът ти се хлъзва и пак стига на същото място: човек- ...
  539 
ОТГОВОРНА И НЕУМОЛИМА РАБОТА
Работата ми като спасител е много отговорна и неумолима. Отговорен съм за всичко, което се случва и на плажа, и в морето. Ако някой се напие на плажа, току-виж влязъл в морето пиян, още преди да е изтрезнял, за да се напие пак. Затова се погрижвам да го наблюдавам с бино ...
  483 
УБИЕЦ НА ВРЕМЕ
Седеше вкъщи и убиваше времето. А времето не се съпротивляваше, харесваше му сякаш да го убиват. Мълчеше, не правеше физиономии, беше застинало някъде между миналото и бъдещето и чакаше часа си. Не се знаеше точно кой кого убива, но бе ясно, че не се разбираха.
Кафето му стоеше под ка ...
  453 
НЯМАНЕ
Я виж колко е спокоен градът през лятото! Няма ги софиянци, отишли са едни на море, други на село, а трети просто ги няма. Никога не са били тук. Те се появяват като локвите – образуват се от другата влага, слепят я. Разни продавачи, слуги, министри, политици и други просяци се навъртат в сто ...
  338 
ЧОВЕК И ВРАНА
Изобщо няма да му се оплаквам. Той най-вероятно знае всичко. Те, банкерите на високи постове, имат уши навсякъде. Нали са богати, назначават си бивши и настоящи ченгета, имат подръка дори бъдещи политици, защото те ги произвеждат. Даже ги фабрикуват на конвейер. Банките са манифактури ...
  497 
ОЩЕ ЕДНА ТУХЛА В СТЕНАТА
На 21. юли 2014 г. изтече срокът, определен от Българската народна банка, в който Корпоративна търговска банка трябваше да отвори врати.
На следващия ден, 22. юли 2014 г., гуверньорът на БНБ Иван Искров обяви готовност да подаде оставката си. В писмо до тогавашния председате ...
  1211 
ТЕЗИ ДВАМАТА
Признавам си, очарователен беше със злокобната си усмивка, която разкриваше редове зъби, така подредени, сякаш някой беше бързал просто да ги хвърли в устата му като шепа шарен боб, независимо къде ще се закрепят. Защо бе очарователен ли? Не знам. Вонеше ужасно, в устата му гореше вечен ...
  523 
КИТ И БАБАИТ
Плувам си спокойно в морето, няма вълни, водата – топла, прозрачна, прегръщам я и тя ми отвръща със същото, какво да ви кажа – еротика, красота. Увлякох се, едва виждам вече брега, май влязох доста надълбоко.
Тъкмо реших да обърна и гледам насреща ми – кит.
Не бях срещал досега кит и за ...
  530 
ТЯ БЕШЕ
Прехвърли хребета. Остана малко и му се стори, че в далечината вижда нещо розово; очите му бяха замъглени, сигурно си въобразяваше. Беше ужасно уморен, сърцето му биеше като конски копита в суха земя, краката едва го държаха.
- Това не ти е времето, когато на власт бе дясното! – изкрещя му ч ...
  840 
ВРЕМЕ ЗА МОРЕ
Време е за море. Слънцето блести, жега е, облаците са захарен памук, който се топи от пот, а морето е мястото, където човек може да се поотпусне, да забрави тъпата работа, беса на жената, недоволството на децата и безсмислието на живота.
Няма смисъл да бързам. Морето няма да избяга. То ...
  467 
ДРОНОВЕ
Винаги съм мечтал да бъда дрон. Още като дете дори, когато дронове не съществуваха, а в детското ми съзнание всичко, което летеше, ставаше предимно за ядене.
В съзнанието ми днес, доколкото го имам, почти нищо от това, което лети, не става за ядене. Напротив, става за всичко друго, но не и з ...
  446 
РАБОТНА СРЕЩА
Двама едри работодатели, прилично сложени, грозни и доста дебеловрати, говореха помежду си за бизнес и за това-онова. Повече си говореха за онова, но не е прилично да пренасяме речта им директно върху листа, ще го изчервим, та затова ще опишем дискусията им за това:
- Аз на моите докат ...
  503 
НОЩТА И ВЯТЪРА
Мрачна и зловеща нощ. Вятърът стене, ранен. От стомаха му тече нещо, той притиска мястото и се гърчи от болка. Диша тежко, толкова тежко, че под вратите на всички къщи и апартаменти фучи, съска, духа и блъска невидима, злобна и тъмна енергия.
Нощта извади ножа от стомаха на вятъра и г ...
  543 
ПЪТИЩА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и да поеме по пъ ...
  456 
ЧОВЕК С ТАБЕЛА НАЙ-ОТПРЕД
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора – млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събир ...
  610 
ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ПРИ БАНКОВ ФАЛИТ
На първо четене в парламента беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (ЗКИ), който без да допълва или разширява понятието за банкова тайна, включи в него категории информация, предназначена да осветли правоотношени ...
  1251 
ТЕКУЩ ГЕРОИЗЪМ
Смелото му решение предизвика всеобщо възхищение.
Мъжете се спогледнаха.
- Никога не съм предполагал, че е такъв смелчага! – каза с нескрита възхита един от тях. Пушеше електронна цигара и не носеше очилата си, въпреки че почти нещо не виждаше без тях.
- Той е човек с позиция, с герои ...
  675 
@@
Далеч е въпрос на време, не на разстояние.
Любовта е изкуство, не е чувство.
Раздялата е фетиш.
Гордостта е реванш.
А съдба е - горното, събрано заедно.
  448 
ПО ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и д ...
  591 
ТОЛУМБИ
Сладкарница „Восък” произвеждаше най-невероятните толумбички на света. Бяха така невероятни, че никой не искаше да ги купува, толкова красиви бяха. Чак на човек да му домилее да ги яде – оформени като зайчета, като охлюви или като обикновени прасенца, те подкупваха с вида си и макар да изгле ...
  730 
МЪРШЛЯК И АДВОКАТ
Утрото – навъсено нещо, спеше ли му се, махмурлия ли беше, но не бе във форма. Стана осем, а навън едно такова мрачно и тъжно, муси се, а не реве. Имаше чадър, не го беше използвал отдавна, но знаеше, че е тук, в гардероба някъде. Още е рано, децата спят, не бива да шумоли много, о ...
  532 
МЪЖ И ЖЕНА
Не му се ставаше. Неделя. Пролет. Пак тия гарги ще врещят и ще крещят наоколо. Завчера една пощуряла черна птица скочи върху главата му, направо се изсипа върху него, както си ходеше по тротоара. Разгонили ли са се, какво им става, един дявол знае. Докато си пушеше на терасата пък, вчера ...
  478 
БЕЗСЪНИЕ
Напоследък лошо спя – въртя се в леглото, нещо си мисля ли, спомням ли си, но мозъкът ми все работи на празни обороти. Понякога си въобразявам, че ако можех да си изключвам мозъка както изключвам лампата, ще заспя веднага. Жена ми твърди, че той, мозъкът ми, никога не е бил включван, но тя ...
  616 
ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...
  563 
@@@
Бедността е мъка. Богатството - ад. Опрощението е наказание.
@@@
Намерих смисъл. Споделих го. Вече няма смисъл.
@@@ ...
  472 
РАЗМИСЛИ ЗА ПРЕСИЧАНЕТО
Пресичането на една улица може да се окаже сериозен повод за размишление.
Защо се налага да пресичаш улицата? Не може ли просто да си вървиш по пътя и да не безпокоиш превозните средства, които си се движат, стараейки се да не ти пречат? Като пресичаш улицата, ти навлизаш в т ...
  480 
ЛЕГЕНДА
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...
  1592 
В РЕДА НА НЕЩАТА
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...
  341 
Random works
: ??:??