exuded (Владимир Георгиев) - Works

Вързопче 🇧🇬

– Това е всичко, което имам. – Подаде вързопчето, ръката му трепереше, очите – сини и бели като облачно небе, плуваха, сърцето спря да почине, а спомените му свършиха пътя си.
Никой не взе вързопчето.
– Вземи го ти, сине. – Пресегна се и доближи ръката на мъжа край печката. Той беше висок, строг, ле ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-01T14:55:00+03:00 1.2K 7

Призовка 🇧🇬

Спря напряко със стария си опел. Огледа се. Портата беше голяма, над нея – навес от керемиди, еркери от сухо орехово дърво, зеленина, огромна сива пощенска кутия, наполовина обвита с бръшлян. Не можа да повярва на очите си. Късмет! Той идваше направо към него. Не се криеше.
– Добър ден! – провикна с ...

exuded

Prose » Short stories

2017-07-29T22:49:55+03:00 823 2 2

За къпини 🇧🇬

Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили ...

exuded

Prose » Short stories

2017-07-28T17:59:06+03:00 725 1 5

На село 🇧🇬

Спряха за малко да се поразтъпчат. Слязоха от маздата. На едно бяло листче, скъсано на ръка и защипано с кабърче на дървото до първата къща, имаше син печат и подпис. Мъжът доближи и прочете на глас:
– Ще се спира водата.
– Как? Тук! Точно тук ли?
– Така пише. Няма страшно.
– Не ме е страх. Учудена ...

exuded

Prose » Short stories

2017-07-27T14:12:32+03:00 1K 3 7

Мравка на перваза 🇧🇬

По-смело! А така. Не се бой. Само напред. Не се обръщай назад. Няма смисъл. Миналото не ражда нищо. То е само спомен. А спомените са тъжни. Не си ли забелязала, че всички историци са тъжни хора? Сякаш страдат, че историята не може да се повтори, та да я изживеят наново. Да се убедят в нещо. Да разве ...

exuded

Prose » Short stories

2017-07-25T14:12:55+03:00 940 3 3

Из цикъла "Събитията на инспектора" 🇧🇬

РАЗМИСЪЛ
Инспекторът я засмука. Тя димеше от удоволствие. Хвана я грубо по средата и почти я прекърши. Толкова бе лека, бяла; вътре топла и мека – като нещо хубаво.
Отпи от уискито и помисли. След това само отпи.
– Този случай ще ме довърши! – каза ядосано и я хвърли в пепелника.
Тя догоря сама, а т ...

exuded

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2017-07-21T18:39:33+03:00 1K 3 5

Червено 🇧🇬

През деня младата жена най-често носеше червена блузка с къс ръкав. Имаше бели кантове около якичката. Тази блузка толкова ѝ отиваше, че почти никой не забелязваше другата част от облеклото ѝ.
Застояваше се пред витрините. Оглеждаше се в тях. А отвътре, зад витрините, застанали чинно и с непреодолим ...

exuded

Prose » Short stories

2017-07-18T13:35:15+03:00 782 4 7

За бедността 🇧🇬

Поддържам становището, че бедността у нас е умишлено създавана и съвсем целенасочено управлявана.
Ние не произвеждаме чак толкова малко, колкото са малки доходите и пенсиите ни. Това ни го казват отколе и от Европейската комисия, и от други места. Най-различни анализатори споделят: „Да, у вас много ...

exuded

Essays

2017-07-14T21:15:21+03:00 3.4K 1 5

Защитно слово за администрацията 🇧🇬

През последния месец – непредизвикано от нищо конкретно, но яростно, дори злобно се замятаха вина след вина върху администрацията. Сочи се, че имало опашки пред гишетата. „Щом има опашки, и администрацията ще вѝси по цял ден. Никакъв отпуск!”, изцепи се един политик.
Ще се опитам да бъда кратък.
Сло ...

exuded

Essays » Others

2017-07-13T18:25:56+03:00 1.2K 1 2

Във входа 🇧🇬

Във входа две трети от апартаментите бяха необитаеми. И като че ли всеки месец по един прозорец угасваше.
Имаше двама, които можеха да дадат обяснение. Все се мъкнеха заедно и човек би помислил, че между тях е имало нещо навремето. Нещо хубаво. Стояха с часове на пейката пред входа и хранеха гълъби, ...

exuded

Prose » Short stories

2017-07-11T14:03:50+03:00 1.7K 3 8

Порой 🇧🇬

Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...

exuded

Prose » Short stories

2017-07-08T23:56:37+03:00 797 2 6

Монети 🇧🇬

В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...

exuded

Prose » Short stories

2017-07-07T17:38:07+03:00 1.1K 2 5

Череши по банков път 🇧🇬

Стана първи януари 2019 година и целокупният български народ забрави за отминалата Коледа, съвсем пропусна и Новата година. Имаше защо. Масово, спонтанно и възторжено в началото на този ден се изпълваха площади, космодруми, тоалетни и министерства, за да отпразнува нацията новата обединена мъдрост н ...

exuded

Prose » Humorous

2017-07-04T16:05:24+03:00 993 1 4

С един повече 🇧🇬

Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-30T22:20:31+03:00 859 3 4

Вероятно – 3 🇧🇬

Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-29T21:13:11+03:00 835 1 3

Вероятно-2 🇧🇬

Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-27T19:58:04+03:00 760 2

Вероятно 🇧🇬

С времето точността му започна да я ядосва.
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-21T12:14:02+03:00 812 2 6

Жмичка 🇧🇬

Играеха. Стълбовете бяха още дървени, а кабелите по тях, които се разпростираха като вени върху опакото на тъмното небе, стояха провиснали, черни и се поклащаха, за да покажат, че в тях тече нещо.
– Скрих се! – Момичето беше намерило най-доброто скривалище.
Момчето преброи до десет въпреки това. Таз ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-18T22:38:53+03:00 839 2 7

Колегиално 🇧🇬

Срещнаха се случайно пред специализираната книжарница на първия етаж на ректората. Беше дошъл да запише сина си в първи курс, да бъде с него, докато плаща първата такса, да му покаже аудиториите, да си спомни студентските години. Беше много горд и се чувстваше едновременно тъжен и весел.
– Здрасти, ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-15T14:21:49+03:00 791 3 6

Ели 🇧🇬

Седна да изпие една бира в механата. Беше лято, малко след пладне. Не му се стоеше в заведение на открито, тук беше пълно с такива. Жегата беше плъзнала навсякъде и гумите на колите съскаха като змии върху асфалта.
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-09T13:22:41+03:00 792 3 9

Верен 🇧🇬

Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-06T22:36:40+03:00 841 1 3

В съзнанието 🇧🇬

Някъде дълбоко в съзнанието му се беше скрила доброта. Той знаеше, че е там, беше сигурен в това.
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, ...

exuded

Prose » Short stories

2017-06-01T22:40:07+03:00 733 3 3

Смучки 🇧🇬

Позволяваше му да я целува само по шията. Извърташе глава, подаваше я като лебед, косата ѝ оставаше настрани, накъдрена, влажна и тежка... Той я смучеше, целуваше и пак смучеше.
– Оставих ти белези – каза смутено, като видя червеното по кожата ѝ.
– Казват се смучки.
Тя беше доволна.
Той беше възбуде ...

exuded

Prose » Short stories

2017-05-28T20:17:21+03:00 1.2K 1 3

Как да стана министър 🇧🇬

Когато стана министър, ще помисля. Това не е чак толкова голям проблем, че да не може да бъде решен. В крайна сметка бедността не е порок, а пороците създават бедността. Така разсъждавам днес. Да крадеш, е порок. Да лъжеш – също. Да налагаш алчността си и да мамиш бюджета, не е хубаво. Пороците, осо ...

exuded

Prose » Humorous

2017-05-26T11:59:02+03:00 809 2 5

Първият българин е бил човек. И обратно! 🇧🇬

Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...

exuded

Prose » Humorous

2017-05-23T13:54:49+03:00 1K 1 8

Ин витро 🇧🇬

Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше сам ...

exuded

Prose » Humorous

2017-05-18T16:44:54+03:00 986 7

Най-готиният баща 🇧🇬

„Децата пораснаха и вече не мога да им се карам. По дяволите! А жена ми вече не ми обръща внимание, колкото и да мърморя. Безсилен съм!“, кахъреше се дипломираният счетоводител и пресмяташе с лявата ръка още колко му остава до края на живота. Гледаше пръстите на краката си през скъсаните чехли и пре ...

exuded

Prose » Short stories

2017-05-15T00:03:31+03:00 1.7K 2 9

Вот 🇧🇬

На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...

exuded

Prose » Short stories, Humorous

2017-05-11T13:47:31+03:00 996 1 7

Към Радомир, след пустинята 🇧🇬

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...

exuded

Prose » Short stories

2017-04-29T22:16:25+03:00 738 1 3

Вътрешно съвместителство 🇧🇬

Работя като портиер в стъкларски магазин. Не си мислете, че пенсията ми е малка, защото ако си помислите това, ще решите, че сега ще започна да се оплаквам от немотията, ще кажа, че цели четиресет години съм бъхтал, а докъде ме докара тая държава, ще напсувам политиците и ще наругая всичките им близ ...

exuded

Prose » Humorous

2017-04-27T19:16:38+03:00 860 1 7

Документ с невярно съдържание 🇧🇬

Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...

exuded

Prose » Short stories

2017-04-13T13:46:15+03:00 873 2 5

В кадър 🇧🇬

Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...

exuded

Prose » Short stories, Humorous

2017-04-09T01:00:32+03:00 860 4

Другото 🇧🇬

Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...

exuded

Prose » Short stories

2017-04-08T00:51:41+03:00 701 1 4

Към петдесетте 🇧🇬

Тъкмо наближавах петдесетте, когато черна котка ми мина път.
Спрях. Не съм суеверен, но защо точно сега и точно тук ми се случва това?
– В никакъв случай не може да продължаваш така! – изкрещя жена ми. – Ти не знаеш ли, че сега е ретроградният Меркурий?
Чувал бях за този Меркурий, но ми се струва, ч ...

exuded

Prose » Humorous

2017-04-06T14:23:26+03:00 949 2 6

Поевропейчи ли се България? 🇧🇬

На 2 април 2017 г. в сайта www.dw.com/bg беше публикувана статия на Александър Андреев със заглавие „И ето, че Европа се пробуди...” Материалът се основава на анализ, над който са работили 9 журналисти от „Ди Цайт”.
Цитирам: „Европа се събужда! Под това заглавие германският седмичник „Ди Цайт” публи ...

exuded

Essays » Social

2017-04-04T18:25:14+03:00 1.2K 1 4

Камък 🇧🇬

Имаме толкова много депутати. Те са народни избраници. Избрани са, защото имат добро образование, умни са, възпитани, зрели, повечето от тях са с две висши образования, учили са и са писали книги. Отиват в парламента, за да обмислят закони, с които да направят живота на народа по-справедлив, да уцел ...

exuded

Essays » Personal

2017-04-01T23:20:16+03:00 1.3K 1 4

На върха 🇧🇬

На върха съм.
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...

exuded

Prose » Short stories

2017-03-26T23:36:22+03:00 529 3

Лунна пътека 🇧🇬

Поведението му беше скандално поради своята безучастност. Стоеше прав. Мълчеше. Не пушеше, но не защото беше забранено. Не говореше вероятно по същата причина. Просто стои прав, не пие, не общува, не мърда и не досажда. И беше придружен само от сянката си.
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...

exuded

Prose » Short stories

2017-03-24T21:49:11+02:00 1.3K 4

Глухарче 🇧🇬

Глухарчето се смяташе за грозно.
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...

exuded

Prose » Short stories

2017-03-23T17:17:53+02:00 1.4K 2 4

В подлеза 🇧🇬

Колко пъти ще го оправят този подлез – не зная, но се чудя как може така професионално да замазват своя непрофесионализъм: това вероятно също заслужава похвала! През последните четири години сигурно повече от десет пъти го замазваха, подравняваха, бършеха, циментираха, облицоваха и какво ли не. Тава ...

exuded

Prose » Short stories

2017-03-16T22:38:33+02:00 1.4K 2