exuded (Владимир Георгиев) - Works

Съществуване 🇧🇬

Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забран ...

exuded

Prose » Short stories

2016-11-23T19:10:54+02:00 505 2 1

Устрем 🇧🇬

Тичаше усърдно. Задните му части се тресяха, имаше широки и меки прасци, които не издържаха тежестта на бутовете и малките му стъпълца изглеждаха смешни в неспособността си да местят това огромно туловище така бързо, както то искаше.
Но въпреки това той тичаше.
– Побързай, сърце! – каза си и усили т ...

exuded

Prose » Humorous

2016-11-16T13:52:00+02:00 742 1 2

Не съм сам 🇧🇬

Оттук нататък мога и сам.
Така ми се струва.
Децата пораснаха. Какво да им дам?
Само надежди купувах.
А те са нетрайни, ...

exuded

Poetry » Other

2016-11-15T15:37:38+02:00 461

Тайна 🇧🇬

Когато в живота е малко поезията,
най-много поети се раждат.
Уж си в боклука, а някаква фрезия
цъфва от нищото: мистерия, тайна.
Животът си търси пролука - ...

exuded

Poetry » Other

2016-11-12T18:45:53+02:00 490 1

До утре 🇧🇬

Момиче, полуголо и красиво –
Съобщи по телевизията сутринта:
Синоптичната прогноза е досетлива –
Облечете си палта.
Обичах я естествено и нежно ...

exuded

Poetry » Other

2016-11-05T22:56:46+02:00 563

Очите на кофата за боклук 🇧🇬

Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...

exuded

Prose » Short stories

2016-11-04T17:03:44+02:00 644

Мушмули 🇧🇬

Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ ...

exuded

Prose » Humorous

2016-11-03T21:41:37+02:00 881 1 2

Пред родилния дом 🇧🇬

На тротоара пред родилния дом
Момиче продава гевреци.
Купих един, отхапах и щом
Поотминах, тя каза: „Няма човеци!“
Огледах се – да, няма човеци. ...

exuded

Poetry » Other

2016-10-30T10:14:28+02:00 507 1 2

Писна ми 🇧🇬

Колко е лесно да стовариш юмрук
Върху някой, изпаднал във нужда.
Да кажеш: Аман от несретници тук!
Всяка несгода е глупава, чужда.
Светът е пълен с несретници. ...

exuded

Poetry » Other

2016-10-29T14:05:57+03:00 552 1 3

Нещо 🇧🇬

Уморено е слънцето от толкова изгреви.
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване.
В ден като този, когато е тъжно, ...

exuded

Poetry » Other

2016-10-28T13:22:41+03:00 663 4

В Бюрото по труда 🇧🇬

Все идваше в края на деня.
Оглеждаше се, никой да не види.
Носеше в лявата ръка
Диплома, молба и керемида.
Знаех, че е майстор, но сега ...

exuded

Poetry » Other

2016-10-27T18:00:45+03:00 520 3

Богатство 🇧🇬

Защо, кому е нужно цялото богатство?
Сякаш с него ще се преродят –
Човекът в бог, любовта във светотатство.
Отесня съвсем на алчността светът.
В хранилката за птици в двора ...

exuded

Poetry » Civic

2016-10-26T16:46:04+03:00 513 1 1

Скрижал 🇧🇬

Тази част от пътя е прекрасна.
Отляво – есен, багри, тишина.
Шофирам бавно – впечатлен, захласнат.
Не бързам. Не е път, а светлина.
Завивам рязко, тука пътят свършва. ...

exuded

Poetry » Other

2016-10-25T12:44:38+03:00 521 1 3

Елена, по мъж Величкова 🇧🇬

Градчето се оживи след първата копка на големия завод в покрайнините му. Дойде един важен човек с черна кола, слезе, подадоха му нова и чиста лопата, той загреба малко от разораната пръст и я хвърли настрани. Всички присъстващи, а те не бяха малко, ръкопляскаха. Бяха усмихнати. Една сълза потече по ...

exuded

Prose » Short stories

2016-10-22T17:27:09+03:00 1.2K

Фирма 🇧🇬

Експертът чоплеше семки и разсъждаваше:
„Ако оправя тази анархия в службата, дали тя ще заработи по-ефективно или хаосът ще вземе връх и забатачването ще се задълбочи?”, питаше се той и плюеше обелките върху мазния килим на пода.
Шефът на експерта пиеше уиски в съседната стая и умуваше:
„Как би могл ...

exuded

Prose » Humorous

2016-10-21T22:10:45+03:00 864 1 3

На седми етаж 🇧🇬

Работеше в офис на седми етаж. Току-що бяха пуснали парното, сградата отведнъж се стопли и дори стана задушно.
- Отвори прозореца, ще се издушим тука! – инструктира го с приповдигнат глас шефът. Той обичаше да дава инструкции, дори когато нямаше нужда или когато представляваха указания за изпълнение ...

exuded

Prose » Short stories

2016-10-20T17:04:37+03:00 670 3

Лудост 🇧🇬

Едно признание отсреща
се усмихва на небето.
Сигурно е лудо, казват вещо
ценителите на сърцето.
И никой не разбра, че то се моли. ...

exuded

Poetry » Other

2016-10-14T12:25:49+03:00 491 2

Слънце 🇧🇬

Плисна изгревът като леген вода,
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти ...

exuded

Poetry » Other

2016-10-12T17:58:01+03:00 497 3

Вълнà 🇧🇬

Появи се бавно и притихна.
Загасих фаровете. Слязох и изключих телефона.
Една вълна изскочи, примижа и кихна;
Надигна се и рухна връз брега, в заслона.
Късно беше, вечер. Връщах се от работа. ...

exuded

Poetry » Other

2016-10-08T20:10:07+03:00 504

Така е по-добре 🇧🇬

Червеният шлифер много ѝ отиваше. Тя го наричаше керамичен – това едва ли е цвят, но сигурно е бил такъв, когато го е купила. Беше доста поизбелял, обаче ѝ стоеше като на манекенка. Илиана не беше висока, но тази дреха я правеше стройна и някак гъвкава, подвижна и грациозна.
Видя, че разговаря с два ...

exuded

Prose » Short stories

2016-10-07T19:49:13+03:00 691 1

В тунела 🇧🇬

В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...

exuded

Prose » Short stories, Humorous

2016-10-05T07:39:49+03:00 846 1 6

Среща в хола 🇧🇬

СРЕЩА В ХОЛА
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...

exuded

Prose » Short stories

2016-10-01T10:07:45+03:00 635 2 1

Кой 🇧🇬

КОЙ
Неизвестността ни прави по-човечни. Страхуваме се от нея, защото може да е лоша, коварна, злокобна и отмъстителна тази неизвестност. А страхът ни прави добри, отзивчиви, тръпчиви, сговорчиви и незлобливи, сиреч повече човеци ни прави.
Не мислите ли?
Добре, не мислете.
Обаче ние от групата днес щ ...

exuded

Prose » Humorous

2016-09-30T07:44:51+03:00 772 1 2

Спомен 🇧🇬

СПОМЕН
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига! ...

exuded

Poetry » Other

2016-09-28T20:20:02+03:00 509 1 3

Признание 🇧🇬

ПРИЗНАНИЕ
Не беше за това, че те обичам.
Че знаех вече странностите на нощта.
Когато името ти, непознато, сричам.
И искам да си върна младостта. ...

exuded

Poetry » Other

2016-09-25T08:47:35+03:00 746 4 3

Избор 🇧🇬

ИЗБОР
Като слушам по необходимост, по-точно – поради неизбежност, тъпите реклами по телевизиите сутрин, установявам, че ако мислиш обратното на казаното, може и да се получи нещо като здрав разум. Вземете например тъпнята с раменете на вратаря. Те на пърхот не носят, обаче над раменете се издига шия ...

exuded

Prose » Humorous

2016-09-20T16:28:21+03:00 916 1 5

: 🇧🇬

Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.
Мълчи, когато страдаш. ...

exuded

Poetry » Other

2016-09-15T18:04:27+03:00 437 1

Странно 🇧🇬

СТРАННО
Имам нужда от въздух. В офиса не се пуши, но е задимено. Прозорецът не се отваря, защото климатикът работи.
Казах, че не се пуши ли? Излъгах. Всички сме изпушили. Дори жените миришат. Излизам, това не се търпи.
Навън е свежо. До мен колите стоят една след друга и чакат в задръстването. Едва ...

exuded

Prose » Humorous

2016-09-07T16:49:17+03:00 930 1 2

Жабка и шапка 🇧🇬

ЖАБКА И ШАПКА
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги ...

exuded

Prose » Short stories

2016-09-04T21:31:13+03:00 747

Хартиен носител 🇧🇬

ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...

exuded

Prose » Short stories

2016-08-07T10:43:35+03:00 739 4

Мъжът отсреща 🇧🇬

МЪЖЪТ ОТСРЕЩА
Този мъж отсреща е ужасен.
Дрипав, смъкнат и мълчи.
Уж няма сили, някак гасне,
Брадат, с бастун и без очи. ...

exuded

Poetry » Other

2016-08-01T18:55:31+03:00 494

Отвъд 🇧🇬

Отвъд планината.
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...

exuded

Poetry » Philosophical, Blank verse

2016-07-17T22:32:33+03:00 769

Намирам 🇧🇬

Намирам, всеки ден намирам.
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там. ...

exuded

Poetry » Blank verse

2016-07-16T08:43:19+03:00 836 1 1

Пиле с ориз 🇧🇬

ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...

exuded

Prose » Short stories

2016-07-06T17:07:04+03:00 1.2K 9

Нека да е лято 🇧🇬

НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...

exuded

Prose » Short stories

2016-06-30T13:31:03+03:00 758 2

Прецизния 🇧🇬

ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...

exuded

Prose » Short stories

2016-06-29T22:18:04+03:00 673 1

Част от Ася 🇧🇬

ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...

exuded

Prose » Short stories

2016-06-25T19:21:34+03:00 736 1 2

Ползвам случая 🇧🇬

ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...

exuded

Prose » Humorous

2016-06-23T13:30:46+03:00 1.1K 2

Мазе 🇧🇬

МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...

exuded

Prose » Short stories

2016-06-19T12:19:32+03:00 1.1K 1

Негоден нещастник 🇧🇬

НЕГОДЕН НЕЩАСТНИК
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таб ...

exuded

Prose » Short stories

2016-06-11T20:05:21+03:00 571