Hekredel (Христо Славов) - Works

Вечер в Селото ми 🇧🇬

Усмихне ли ми се луната
и романтичните звезди,
във пазвата на тъмнината
се връщам в мойте младини...
Аз съм в Драгойново, на село... ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-26T11:15:50+03:00 567 1

Изповед, вариант трети 🇧🇬

За любовта Човек ще стана,
от искреност ще заблестя!
Най-скъпа тя за мен остана,
в сърцето ми живее тя!
Тя майка е на красотата. ...

Hekredel

Poetry » Love

2012-09-25T12:34:14+03:00 604

Интимна изповед 🇧🇬

Търся те неповторимо...
Твоя сянка станах аз...
В моя стих ти търся рима.
Жаден съм за твоя глас!
Теглиш ме с неземна сила, ...

Hekredel

Poetry » Love

2012-09-23T17:46:43+03:00 759 2

О, тия... 🇧🇬

О, тия гадни антихристи,
разправят ни какво ли не...
Че помислите им са чисти,
че най-добри в света се те!
Но аз ги знам, те носят Злото. ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-22T13:47:14+03:00 644 1 1

Историята ще те разбере 🇧🇬

Чупи и разкъсвай
яремите стари.
Лъжите на пух
и на прах направи.
Ти имаш зад себе си ...

Hekredel

Poetry

2012-09-21T15:19:22+03:00 449

Размисли 🇧🇬

Да вярвам ли в доброто на човека,
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!
Тук всеки те разглежда като плячка ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-20T10:20:19+03:00 598 1

Изповедно 🇧🇬

На времето почувствах аз, че изоставам,
че моят пулс е бавен - не горя!
И тъй на мойте врагове предимство давах,
в борбата бях със вързани ръце...
Това бездействие за мене бе позорно. ...

Hekredel

Poetry

2012-09-19T16:20:30+03:00 630 2

Пенсионерско 🇧🇬

Изхвърлиха ме на боклука.
Нима съм вече непотребен!?
Отритнаха човек от тука!
И го направиха с "молебен"!
Такъв съм аз от две години... ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-18T09:58:02+03:00 544 1 1

До гуша ми дойдоха 🇧🇬

До гуша ми дойдоха много хора.
Не искам да се срещам вече с тях.
Настъпи в мен Сезифовска умора...
От тия хора и аз остарях!
Общуването ми със тях бе мъка. ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-16T20:30:38+03:00 582 1

На жътва 🇧🇬

Дошъл съм пак за жътвата на село.
Пшеницата си аз да прибера.
Пак жар се сипе горе от небето
и лятото ни кожите дере!
Не можеш ти навън да се покажеш, ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-15T10:41:24+03:00 609 1 3

Равносметка отново 🇧🇬

Аз знам от другите не съм по-умен,
но сигурно е, че не съм глупак!
Не съм и някой хвалипръцко шумен,
дори не мисля, че съм гений, чак...
Аз все съм бил пред другите"отличник", ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-14T10:25:24+03:00 708 1 8

Летен дъжд 🇧🇬

Завихриха се облаци в небето...
Навярно скоро ще вали.
Застенаха житата по полето.
Артритът ми започна да боли.
Засвятка се... и почнаха гърмежи... ...

Hekredel

Poetry » Landscape

2012-09-13T22:52:11+03:00 534 2

Като подгонини 🇧🇬

Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-12T10:14:51+03:00 528 1

По чужда свирка не играя 🇧🇬

Хоро по чужда свирка не играя!
Не искам да съм звяр сред зверове...
Пъртина своя искам да оставя.
До опозная свойте светове.
Аз вярвам във доброто у Човека. ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-11T10:40:54+03:00 650 2

Вулкан 🇧🇬

Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-09T12:42:16+03:00 512

Не ме е жал 🇧🇬

За този свят
не ме е жал...
За него няма
да заплача.
Аз своя път ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-09-08T11:59:03+03:00 1.1K 18

За себе си 🇧🇬

Задъхвам се от бързане.
И все не ми достига време!
Какво по спешност да направя,
питам се сега?
Да скътам плодовете ли? ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-09-07T14:13:57+03:00 594 1

Малък етюд 🇧🇬

О, свири в ушите ми
вятър
и стене,
от мъка, че сам е
в дълбокия дол... ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-09-06T22:29:02+03:00 531 2

Мрачен ден 🇧🇬

Навън вали и е студено...
Прогизва моята душа.
Аз гледам вече уморено...
О, до кога ще издържа?!
И тази сивота голяма ...

Hekredel

Poetry

2012-09-05T11:04:22+03:00 519

Моят лекарски дълг 🇧🇬

На село тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош
.И аз така си нося риска.
Протягам своята ръка... ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-04T16:21:40+03:00 562

По стъпките на времето 🇧🇬

По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.
От всякакви несгоди съм на кръст. ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-02T16:09:27+03:00 500 3

За нашата надежда 🇧🇬

По урви и по скатове пълзяхме!...
Посрещаше ни вятър вледенен...
Но въпреки туй, все напред вървяхме...
Посрещахме Деня си нероден!...
Надеждата когато зарастеше, ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-09-01T23:26:09+03:00 538 2

След дъжд-качулка 🇧🇬

Я виж,
навъси се небето.
Ядосано започна
да гърми.
Изля пороя си ...

Hekredel

Poetry » Landscape

2012-08-31T12:40:33+03:00 599 5

Няколко епиграми 🇧🇬

1/ Поетесата
Дойде с поличка,
с деколте,
с кръстосани крака
на стола. ...

Hekredel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2012-08-30T10:40:16+03:00 689 3

В Кърджали 🇧🇬

Излязох да се срещна в Кърджали с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...
Тук бе мравуняк истински от пъстри хора... ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-29T20:19:14+03:00 574

Есенни мотиви 🇧🇬

Като болник посърна цялата природа...
Най-неочаквано ни сграбчи есента!
И слънцето със "реквиеми" вместо с "оди",
оплаква днеска уморената земя...
И вместо с топлина, се топлим с топли багри... ...

Hekredel

Poetry

2012-08-28T10:33:24+03:00 512

Ежедневие 🇧🇬

Безизразно пак дните ми се нижат.
И сякаш времето върви с бастун.
За мене пак проблемите се грижат.
Отнася ме космически тайфун.
Оглеждам се на хората в очите ...

Hekredel

Poetry

2012-08-26T19:28:36+03:00 520 1

За Христо Ботев 🇧🇬

О, жив си ти!
Жив си!
Но не на Балкана,
а тука,
дълбоко в сърцата, ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-25T10:24:31+03:00 1.2K 1 4

Вечер в село 🇧🇬

Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни. ...

Hekredel

Poetry » Love

2012-08-24T13:41:06+03:00 533

Месец Май 🇧🇬

Какъв и този месец Май?!
О, та това е още Зима...
Не се усмихваш, Слънчев край.
Ах, колко мъка в тебе има!
Със твоите безброй сълзи, ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-08-23T10:18:24+03:00 520

Отровен свят 🇧🇬

Като юмрук
сърцето се е свило
и удря по килийната врата...
Изстисква сокове
и сетните си сили, ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-22T13:03:35+03:00 524

Метаморфоза 🇧🇬

Това, което вчера бе добро,
то днес е безнадеждно остаряло...
Измита времето като с гребло,
и цветове, и всичко в черно-бяло...
1977г. София

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-08-21T11:04:34+03:00 481

Родино 🇧🇬

На свойта душевна трапеза те канят,
по стар ненаписан закон!
Тъй както се кани рожденната майка,
нали сме и ние от твоята плът...
А ти си на всички ни общата майка, ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-19T12:11:45+03:00 605 2

За моята България 🇧🇬

Ти никога не си била на завет
и все си духана от ветрове...
Душманите за миг не те оставят
и все те ръфат, като зверове...
Ти си земя, любимката на Бога, ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-18T10:48:20+03:00 1.6K 1 8

Обръщение /къмЧовека/ 🇧🇬

Пред теб стоя, о, мой човек,
написан с Главна, или в скоби.
Ти властваш тук, от памтивек,
роден от демони и роби...
Палач на себе си! Зевзек! ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-16T10:41:21+03:00 626 1 1

Отново носталгия 🇧🇬

Далече съм, на много километри...
Не знам в кое"безвремие" съм спрял?!
Мен чужда буря, тука ме обветри,
а мислят хората, че съм успял...
Край мен е всичко безнадеждно чуждо... ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-15T10:54:51+03:00 591 1 3

Разходка в парка 🇧🇬

И тази сутрин съм във парка.
И срещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка
ме срещна вятърът студен.
Край мен се стелнаха листата... ...

Hekredel

Poetry » Landscape

2012-08-14T11:02:02+03:00 637

След 134 години ! 🇧🇬

О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!
Какво величие и героизъм! ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-12T15:33:09+03:00 539 1

Зеленото семе на.. 🇧🇬

Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-11T14:06:04+03:00 457 1

Вършитба/основно преработена/ 🇧🇬

ПО ЯВОРОВ, "ГРАДУШКА" и" НА НИВАТА
/поема/
/основно преработена!/
Нощта над селото тъмнее.
Дълбоко още спи Денят . ...

Hekredel

Poetry » Civic

2012-08-10T12:56:03+03:00 574 2