ivliter (Иван Хаджидимитров) - Works

Без какво можем и без какво не можем 🇧🇬

БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ
Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.
- Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-23T11:40:58+03:00 1.4K 2

Суеверията на татко 🇧🇬

СУЕВЕРИЯТА НА ТАТКО
Обикновено баща ми се приготвяше за лов от вечерта, но имаше и такива дни, в които всичко се извършваше сутринта, преди тръгването. Ловуваше най-много през зимата, когато нямаше работа навън и му омръзваше да стои по цял ден вкъщи край печката. В един такъв ден бе станал по тъмно ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-22T10:16:02+03:00 870 1

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-21T08:14:14+03:00 3.1K 2

Болестта на дядо Симо 🇧🇬

БОЛЕСТТА НА ДЯДО СИМО
През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.
Като го видя, че се е върнал и се щура из ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-20T20:37:43+03:00 743 1

Обичта 🇧🇬

ОБИЧТА
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-19T13:39:51+03:00 963

Кукумявката 🇧🇬

КУКУМЯВКАТА
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под тежестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-18T10:07:57+03:00 1.8K

Почивен ден 🇧🇬

ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работилниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-16T11:01:43+03:00 822 1

Спомени 🇧🇬

СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно трудно уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-15T10:34:57+03:00 915 2

Зима 🇧🇬

ЗИМА
Пламъците весело пърпорят в старата печка. Мърка котаракът, свит до нея на кравай. Стенният часовник ритмично трака в тишината. Бай Слави стои облакътен на масата и гледа замислено навън. През листата на мушкатото очите му поглъщат белотата на снега. Обичаше в такова време да засили огъня и д ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-14T13:37:40+03:00 1.9K 2

Трудът и работата 🇧🇬

ТРУДЪТ И РАБОТАТА
Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:
- Съседе, стига дряма на ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-13T12:15:18+03:00 831

Загърбване 🇧🇬

ЗАГЪРБВАНЕ
В късния следобеден час никой не влиза в пощата. Телефонът унило мълчи и няма кой да разсее скуката и досадата от дългия летен ден. Николета наблюдаваше вече няколко минути с безразличие бръмченето на една оса, която упорито блъскаше глава в стъклото на прозореца и не можеше да излезе. Но ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-12T12:40:29+03:00 732 2

Овчарят 🇧🇬

ОВЧАРЯТ
Сред цъфналите рози върви Ана, млада и хубава като цветята. Копринената ù рокля тихо шумоли след чевръстите ù стъпки. За миг тя спря и красивите ù тъжни очи се разшириха – радост светна в тях. Вятърът разпиля дългата ù коса и се завъртя във вихрен танц около сияйното ù лице. Тя изтича при н ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-11T12:16:02+03:00 906 1

В другия свят 🇧🇬

В ДРУГИЯ СВЯТ
В града живееше един йога. Беше възрастен мъж, но младолик, с добро телосложение, тих, скромен човек, потънал в своя свят. Водеше природосъобразен начин на живот. Умееше да лекува с билки и треви, с гимнастика, с хранене и гладуване. Хората често го търсеха за помощ и съвет. Мъдър и св ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-09T10:48:28+03:00 761

Нюх 🇧🇬

НЮХ
Още на младини Асен се беше прославил като добър ловец, а в ловенето на лисици на никого не отстъпваше. Всяка година предаваше най-много кожи. Попитаха ли го как успява, казваше:
- Към хитростта имам нюх.
От всичко най-много мразеше бракониерството. От него се пазеха, защото знаеха, че е безпощ ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-08T12:54:13+03:00 1.8K 1

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Изкарала последния час в училище, Ралица остави дневника, записа преподадения материал в книгата и отегчено се отпусна на стола. Не ù се прибираше. Остана равнодушна и към разговора на колегите си в учителската стая - познати до болка ù бяха. Тя мислеше за скучния живот в малкото провин ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-07T11:21:21+03:00 853 3

Бочо 🇧🇬

БОЧО
1
И днес Бочо беше извел кравите на паша в ливадите по Къпинчо. Капчици роса блестяха в тревата под лъчите на утринното слънце, птици се боричкаха и цвърчаха в ниския храсталак в покрайнините на гората. След снощният буреносен дъжд, цялата природа блестеше окъпана, въздухът беше прозрачен, какт ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-06T12:58:29+03:00 1.3K 2

Балкан 🇧🇬

БАЛКАН
Есента бе разхвърляла пъстрите си багри безразборно - сякаш бе постлала шарена черга върху цялата земя. В западния край на селото, сред оранжевозлатистите облаци на разсъбличащите се дървета, се намираше побелелият от мливото покрив на фуражомелката. Мъже и жени се суетяха край разпрегнатите ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-05T12:03:58+03:00 1K 1

За последен път 🇧🇬

ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
Печката в тъкачницата бумтеше, зачервила кюнци. До нея, облакътен, седеше замислен мъж. Между пожълтелите пръсти на възлестата му ръка светеше огънчето на цигара. Становете млъкнаха. Жените се скупчиха до печката да починат и се сгреят. Подхванаха оживен разговор, но Васил остана бе ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-04T12:50:19+03:00 1.5K 5

Съвест 🇧🇬

СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал няколко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюдаваш. Но и в двата ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-02T16:06:45+03:00 924 4

Горският 🇧🇬

ГОРСКИЯТ
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-05-01T20:25:51+03:00 797 4

Рожден ден 🇧🇬

РОЖДЕН ДЕН
Самотни бяха дните и нощите на баба Марта. Но тя работеше и не се оплакваше. Само дето годините натежаха, трудно ги носеше на окуцелите си от ревматизъм крака. Беше се примирила с пораженията в живота – не искаше вече нищо от него. Всъщност трябваше ù съвсем малко – малко топлина. Сега и ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-30T11:23:37+03:00 1.5K 4

Като земята 🇧🇬

КАТО ЗЕМЯТА
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва м ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-29T10:16:09+03:00 691

Роене 🇧🇬

РОЕНЕ
В края на салкъмовата гора, на полянката, се намираше дядо Христовият пчелин. До него пък, на припек, се ширеше лозето. Там старецът беше направил малка виличка. Още като погледнеше, човек разбираше, че грижовна ръка пипа наоколо. Кошерите оформяха дълги прави редици, филизите на младите фида ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-28T14:02:35+03:00 1.1K 2

Купен живот 🇧🇬

КУПЕН ЖИВОТ
Макар да бе ранна пролет, слънцето прежуряше. Хубавото време приканваше хората навън - старци седяха на припек по пейките, а около шадравана в парка играеха деца. Врабците се сбираха на ята, боричкаха се, весело цвърчаха в храстите. Васил и жена му крачеха бавно по алеята. Отиваха на ки ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-27T14:44:12+03:00 807

Заемът 🇧🇬

ЗАЕМЪТ
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-25T16:20:23+03:00 775 1

Кухини 🇧🇬

КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-24T10:41:46+03:00 873 1

Вдъхновението 🇧🇬

ВДЪХНОВЕНИЕТО
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-23T13:56:38+03:00 705 1

Среща 🇧🇬

СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-22T18:46:02+03:00 773

Очакване 🇧🇬

ОЧАКВАНЕ
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-21T00:14:47+03:00 881

Материалът 🇧🇬

МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-18T11:17:39+03:00 841 1

Реката все тече и не изтича 🇧🇬

РЕКАТА ВСЕ ТЕЧЕ И НЕ ИЗТИЧА
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-17T20:10:43+03:00 1.1K 1

Носталгия 🇧🇬

НОСТАЛГИЯ
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-16T22:02:10+03:00 1.1K 1

Един декар небе 🇧🇬

ЕДИН ДЕКАР НЕБЕ
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-15T10:41:13+03:00 1K 5

Под черешата 🇧🇬

ПОД ЧЕРЕШАТА
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-15T10:03:09+03:00 855 1

Ред в хаоса 🇧🇬

РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обилната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-13T23:15:28+03:00 973 1

Подслушан разговор 🇧🇬

ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-11T09:53:11+03:00 1K 2

Новогодишна нощ 🇧🇬

НОВОГОДИШНА НОЩ
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазовете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-10T09:33:27+03:00 1.1K 2

Циганско лято 🇧🇬

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-09T11:33:33+03:00 1.4K 4

Пришълецът - новела 🇧🇬

ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-08T13:05:37+03:00 1K 1

Компромис 🇧🇬

КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...

ivliter

Prose » Short stories

2010-04-07T09:32:40+03:00 799 1