jollyroger
1,543 results
В магичната реалност на нощта
В душата ми Пустинята нахлува
и всеки спомен изживян помръкна.
На Миналото нежната заблуда
зловещо, с кикот, гиблата* отмъкна... ...
  1092 
Петък – тринайсти...
... и беше петък. Бе тринайсети
и бях в средата на Бермуда,
в море от прелест и безкрайности
с очакване да стане чудо... ...
  875 
Под асмата
на светлата памет на Майка ми!
Пред мен са: двор със бурени обрасъл,
прозорци заковани със греди́ –
нима съм тук аз, боже мой, отраснал ...
  343 
6-ти август 2021 година*
(преображение)
Днес утрото нахлу като стихия
и демоните на нощта подгони,
но тръгна си и нощната магия ...
  373 
Море, ти моя не зарасла болка!...
Море, ти моя не зарасла болка,
ти моя обич, нежност и съдба!...
Ти никога не ме попита: Колко
и изпитания за мен избра́!... ...
  253 
Последният ураган...
на капитан далечно плаване П.Софийски
Измина много време оттогава,
а тъй като животът е от спомени –
понякога сам искам да забравя, ...
  222 
Деверова жалба
Къде изгуби се любими братко –
къде замръкваш и къде ли спиш ,
замина някога ти уж за кратко,
а от години отговор дължиш?... ...
  187 
Моряшко прощално
на С...
Аз не забравям, че сме смъртни –
орисани сме си така
и Вечността ще ни опърли ...
  194 
Докато има кой да помни!
Настъпи звездоока вечер
и пожелах си да съм вечен,
понеже толкова прекрасна
дойде и нощ с мечта неясна... ...
  542 
Жената, която ходи
по вълните...
(легенда)
Една Жена направо по вълните
върви, понеже вярва в чудеса, ...
  743 
Приказка за Самотата
... оседлай ми враня коня
китка здравец ми подай –
тръгвам Вятърът да гоня
с ярост в пътища без край!... ...
  438 
В очакване на Бурята
Във душната нощ над Морето
люлеят се едри звезди,
а нещо първично отнето
отново в Душата гнезди... ...
  325 
Nomina sunt odiosa*
Бих искал да ти дам по нещо
от преживяните любови –
в живота праведно и грешно
за всичко бяха те готови. ...
  239 
Зона земетръсна
на Е...
Чакам... Но какво –
сам сега не зная!...
Боже мой, защо ...
  355 
Вече́рни напеви...
Денят – от жегата задъхан
към хоризонта сам запътен...
А Слънцето искри́ прощално
и по небето слиза плавно... ...
  209 
Преди отплаване
Преди отплаване различни
в главата мисли се тълпят
и реални, и мистични
те бързат да се предредят. ...
  320 
Параклисът
А Кой?... Кога е съградил Параклиса –
легендата загадъчно мълчи...
Стихиите на Времето отвлекли са
и Първите и техните мечти... ...
  287 
Есенна импресия...
Със черните ята́ на птици разтревожени
летят и спомени за тържества отложени...
А неуютно дребен дъжд вали и ще издави
на други хоризонти мъглявите представи... ...
  196 
Есенни напеви...4
Есен!... Есен!... Просто Есен –
меланхолен нов сезон
из Живота ме понесе
с ветровете в унисон... ...
  259 
Моряци
Ти бил ли си в морето
в едни безкрайни дни,
когато, общо взето,
Животът е – вълни?... ...
  184 
Молитва за България
Подгонени на бясната стихия
от дивата, нарастваща тревога
в пристанището спряхме аварийно –
без Вяра и доверие във Бога!... ...
  253 
Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...
  277 
Самотата...4
(настроение)
Илюзорна е мечтата
във човешката тълпа,
да смотаеш Самотата, ...
  251 
Ритъмът на вълните
Замечтан, магнетичен
тоя ритъм напевен
на вълните обичам –
ту затихващ, ту гневен... ...
  298 
Философ
Из гората бавно, бавно
броди вятър с цвят на мрак...
А самотни врани главно –
лутат се с тревожен грак... ...
  254 
Пролетно утро
(настроение)
По небесните пътеки
скачат облачета бели...
Ветрове нощес лудели – ...
  252 
Сбогуване с Морето...
Изпито е последното кафе,
изпушена – последната лула,
Животът ми от днес ще е на две,
а трябва да живея със това... ...
  274 
Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...
  308 
Еньовден
на С...
Аз няма в тази нощ да легна –
да хванем нощната роса́
и о́ще: цялата легенда ...
  167 
Вендета на Времето
(експромт)
Две Предишни момчета
пак не влезли във клас,
обявихме Вендета ...
  221 
Песен от Безкрая
Безкрай!...И вятър, който вие
със цвят неверотно син...
Морето, корабът и ние –
от дързост луди до един!... ...
  184 
За Живота...2
(поема)
ДНК е универсална. С нея се предава
Живота през милиардите години.
А от къде е дошла- не знаем!... ...
  383 
Ексистенциален каприз...
на С...
За хората във Библията о́ще
е писано, за Първият им грях –
от Рая ги изгонили, че нощем ...
  168 
Замяната
Догарящото Слънце пръсна жа́ра
люлеещи вълни се разгоряха –
отсреща сякаш викаше ми фара,
че идва буря и е нужна стряха... ...
  351 
Атавизъм
Щом гаргите се вият на ята
и блъскат се тревожно те и грачат,
ще се разваля времето-- това
тревогата във полета им значи... ...
  284 
Спасение в бурята
Към облаците сиви първо леко –
гръмовно после мълнии притурят
в пространството смълчано под небето –
атавистично предусещане за буря... ...
  309 
Моряшки тежнения
И казах си:
... тръгни, приел поканата
за Вечност в океаните
и покръсти се в пяната – ...
  276 
Вече́рно море...
Най – синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във Божията летопис... ...
  271 
Битие* 3
Дали по другите планети,
или из Цялата вселена –
са тъй чаровни цветовете
и е тревата тъй зелена?... ...
  176 
Есенно утро
на К....
Щом Есента приседна до тебе на леглото
и лека като шепот гальовно те помилва –
загледа се в съня ти усмихната, защото ...
  262 
Random works
: ??:??