jollyroger
1,543 results
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
  456 
Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...
  434 
Жрица
По нежната традиция
целуна ли те... Вече
бъди Жена и Жрица –
за цялата ми Вечност!... ...
  324 
Във Виолетовата вечер
(фентъзи́)
С чар и с не́га ме привлече –
с екзотична красота́...
С Виолетовата вечер ...
  596 
Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...
  370 
Беше вечер...
Бе́ше вечер... Бе́ше лято...
... Бе́ вълшебството: Жена!...
Стелеше се над земята
гаснещата светлина... ...
  519 
Равносметката
За Рая цял живот мечтаем,
ала́ не бързаме за там!...
Макар и труден, но желаем
си Земният живот избран!... ...
  435 
Спомени с Луна
Ти помниш ли онази
изпълнена с фантазии –
безумна нощ, в която
лудуваха телата?... ...
  287 
Загадката на нашето създаване
Загадката на нашето създаване
едва ли някога ще проумем!...
Дълбаем в микрокосмоса... Надяваме се...
Вселената?... Надничаме и в нея... ...
  373 
Закъснялото завръщане...
на Светлата памет на Майка ми
Да се завърнеш в бащината къща
Димчо Дебелянов
Скитане ли ми омръзна?... ...
  240 
Носталгия
Скитниците на Планетата
влюбени в Безкрайността
са моряците в моретата:
някак си – извън Света... ...
  287 
Не, не е все още лято,
но не е и вече есен –
през дъжда и Слънце грее,
вятър вие... Често бесен...
... Ей такова смътно време ...
  504 
на всички Жени минали през Живота ми
с Любов!
От Първият взрив бях създаден
и сам населявах Безкрая
на страст да се скитам отдаден... ...
  505 
Изтрезняването
Пияни сме със теб сега, но не от вино,
а от Страстта ни: и разблудна, и невинна...
Но за изтрезняване часът ако настъпи –
бих искал аз във път да ни завари Скъпа!... ...
  646 
Есенно
Есенно ми е в душата –
малко тъжно, малко всесело,
меланхолно в самотата,
замечтано и унесено... ...
  332 
Последният концерт...
Било във края на войната
и под обсада бил Берлин –
горяла сгърчена земята,
настъпвал враг неумолим... ...
  395 
Есенна импресия
... монотонно... Монотонно
ситен дъжд вали, вали...
Вие вятър – псе бездомно,
влачи дрипави мъгли... ...
  420 
Вик във Вечността!...
на С...
Искам да бъде красива,
тази Любов дето днес
медена жажда разлива ...
  1055 
Чакай ме и ще се върна...
Жди меня и я вернусь...
К. Симонов
на С...
Тежко ще ми бъде ...
  363 
Есен № 5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове́ –
страховито отдалече
като диви зверове́... ...
  317 
Сбогуване с лятото
Есента нахлува
вече и от днес –
тя ще ме вълнува
тъжно, но с финес. ...
  396 
Есенен романс
А Есента дойде,
не можем да я спрем!...
Тя до сега не бе́
добавяла проблем ...
  429 
Пролетен мотив
(приказка за пораснали)
на Е...
Заше́та ли в гората развиго́ра
и се белее само по върха́ – ...
  303 
Пътят*
(Камино)
Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,
като поклонници (искаш ли с мен?...) –
мечти и заблуди край нас ще блуждаят ...
  351 
Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена ...
  452 
Есенен карнавал...
О, толкова красиви
са жълтите листа!..,
С изящна перспектива
те водят в Есента!... ...
  1002 
Есенен копнеж
на С...
Един сезон чаровен се задава:
на мъдрост и на лудост едновременно –
и Старата ни страст не се забравя, ...
  716 
Монолог
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува ...
  364 
Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...
  377 
Есента дойде
От вчера дъжд вали́...
... и ветрове́ се носят...
И дрипави мъгли́
по пътищата просят... ...
  1127 
Спомени за гари и за влакове
... и спомени за гари, и за влакове –
все вечно заминаващи за някъде!...
... и обвити в пара – черногриви,
как цвилят старите локомотиви... ...
  325 
Безсъние при пълнолуние
Кой запали над Земята
магнетичната Луна
и изпълни тъмнината
със магична светлина?... ...
  1140 
Старата къща
Случайно ли в стара къща замръкнеш,
а навън в глутници ветрове́ вият –
във тайните се опитай да бръкнеш,
които в старите ракли се крият... ...
  320 
Есен
Идва Есен!...Не разбра ли?...
Ще завият нови хали...
И със ветрове сърдити –
ще се понесат мъглите... ...
  450 
Под дъгата
на С...
За време и безумец да се влюби,
и вятърът се втурна изведнъж,
но както духна тъй и се изгуби – ...
  345 
Спомен от една лятна нощ...
Тежки спомени налягат
ме в безсънните нощи́...
Гоня ги, а те ми бягат –
този бяг ме изтощи́... ...
  353 
Среща при Пълнолуние...
на Е...
Очаквам те при Пълнолуние,
че е със странности богат
и с много вихрени безумия ...
  314 
Спомен...
Пленително-прекрасни
в очите ти видях
неосъзнати страсти,
и с девствен още страх... ...
  378 
Реквием за Старият кораб...
Вълните подпалени
щом вятър размаха –
платната му алени
във залеза бяха... ...
  346 
По островите в Южните ширини́...
На залезът вълшебството когато
подпали облак, скочи Океана
внезапно залюлял вълни, богато
обагрени от страст необуздана... ...
  489 
Random works
: ??:??