kokokamila (Константин Делов) - Works

Bella, ma non troppo 🇧🇬

Да, хубава е, но не прекалено, само достатъчно, за да не бие на очи, даже не хубава, а симпатична, без очевидни диспропорции, без натрапващи се недостатъци, всъщност е почти незабележима, една от многото, които минават наоколо с достолепно безличие, забелязва се, но никой не би се втурнал към нея бе ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-05-06T16:22:12+03:00 888 1 4

Турандот 🇧🇬

ТУРАНДОТ
Няколко месеца преди рождения ми ден в квартала се премести да живее най-хубавото момиче, което бяхме виждали дотогава. Истинското й име нямаше никакво значение, понеже някой от нас й каза Турандот и оттук нататък тя си беше Турандот и се обръщаше само, когато я повиквахме с това име, незав ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-05-04T16:23:48+03:00 1.2K 6

Жив и здрав 🇧🇬

ЖИВ И ЗДРАВ
Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония д ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-05-03T09:23:49+03:00 1.3K 3

Пясъчното въже 🇧🇬

ПЯСЪЧНОТО ВЪЖЕ
Тази история се разказва от векове и всеки отнема и прибавя към нея по нещо, така ще се случи вероятно и след като я разкажа и аз. Когато оплел въжето от пясък, което му отнело цяла година, опитал се да го нарами, но то се разсипало в шепата му. Отново се захванал за работа и след още ...

kokokamila

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2008-05-02T12:20:20+03:00 1.1K 5

Краят на морето 🇧🇬

КРАЯТ НА МОРЕТО
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...

kokokamila

Prose » Others

2008-05-01T12:32:06+03:00 1.1K 6

*** (И те няма, и ето те) 🇧🇬

***
И те няма, и ето те -
любов и омраза.
Ти си, може би, цветето
в празната ваза. ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-04-30T11:37:23+03:00 1.2K 11

Мухата 🇧🇬

МУХАТА
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-29T10:25:43+03:00 1K 1

I Римско; II Римско 🇧🇬

I РИМСКО
Не се опитвай да ме прекъсваш сега, приятелю - когато още бяхме деца и рисувахме захласнато и важно своите йероглифи с пръстче върху пясъка, не бяхме длъжни да сме щастливи, но бяхме, а не го знаехме. Сега по лицата ни властва умора и досада, жлезите ни функционират прилично, но се боим от ...

kokokamila

Prose » Others

2008-04-27T17:10:46+03:00 4.3K 1

Нощта във Витлеем 🇧🇬

НОЩТА ВЪВ ВИТЛЕЕМ
С две дръжки мечовете тази нощ са,
деветдесет и девет сънища сънува всеки стотник,
и съгледвачите разколебани са от тишината.
Извор или още облак е водата, ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-04-26T13:35:04+03:00 1.2K 4

Часът на срещата 🇧🇬

ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-24T22:56:42+03:00 890 3

*** (Денят е крив пирон....) 🇧🇬

***
Денят е крив пирон.
Да се обичаме, защото
времето преяжда
със телата ни ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-04-23T08:57:43+03:00 1.5K 1 8

Паякът 🇧🇬

ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...

kokokamila

Prose » Others

2008-04-22T01:08:24+03:00 868

Саломе 🇧🇬

САЛОМЕ
Не ме докосвай, Саломе!
И без това злочест съм,
понеже помня всяка арабеска на съня,
понеже ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-04-21T08:38:28+03:00 713 5

Площадът на птиците 🇧🇬

ПЛОЩАДЪТ НА ПТИЦИТЕ
Някога, когато този площад беше на старото си равнище, преди още да дойдат ония птици с упорити клюнове и да започнат да му кълват плочника и непрестанно да го изтъняват, хората се разхождаха спокойно и кротко, без някой да ги смущава и очаква милосърдие. Разхождаха се бавно, раз ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-20T10:07:55+03:00 869 1

Лицето на съдбата 🇧🇬

ЛИЦЕТО НА СЪДБАТА
За да ми докаже колко лесно е човек да повярва в каквото и да било, повика жена си и като ме посочи, каза й:
- Ето този е, когото сънувах нощес и питаше за тебе и каза, че ще дойде пак, за да те вземе.
Жената се почуди и много се уплаши, настойчиво гледаше мъжа си и нямаше сили да ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-19T13:02:14+03:00 906

*** (Край тези брегове...) 🇧🇬

>> ***
Край тези брегове,
къдeтo си почиват музите,
косите си разплитат и се смеят,
и изящните си глезени ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-04-13T16:49:41+03:00 622 2

Смъртта на книгата 🇧🇬

СМЪРТТА НА КНИГАТА
Купи я от една книжарница на две преки от дома - бежови корици, ниска цена, неизвестен автор. Още там я прелисти набързо, остави страниците няколко пъти да погалят палеца му с пеперуден шум, опитваше я така, както се опитва нова четка за зъби, плати, сложи я под мишница и се прибр ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-12T10:23:30+03:00 911

Двата влака 🇧🇬

ДВАТА ВЛАКА
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между д ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-11T21:28:52+03:00 798 2

Венецианският котарак 🇧🇬

ВЕНЕЦИАНСКИЯТ КОТАРАК
В една от нишите, някъде из лабиринта на този град, претъпкан с изгубени в мечтите си туристи, внезапно срещнах погледа на един котарак, изтегнал се върху рамката на отворен прозорец. На фона на прохладния сумрак в стаята неподвижният му профил внушаваше нежност и респект. Поло ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-10T11:41:30+03:00 834 1

Рахила 🇧🇬

Рахила
Едва ли някога ще мога да разбера какво точно се е случило преди толкова години, когато през живота ми мина Рахила. Бях прекалено млад, а и спомените избледняват и започват да наподобяват малки драскотини, които вече не си спомням добре защо и как съм получил.
Първата ни и съдбовна среща се с ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-09T10:09:00+03:00 966

Хроника на един полет 🇧🇬

ХРОНИКА НА ЕДИН ПОЛЕТ
12.05
Пътуването със самолет е високо и интересно занимание, едно малко, летящо в непосредствена близост до облаците общество, обединено от общата посока и добре, дори учтиво прикриван страх от големи пропадания и катастрофи. Екипажът е сред най-уважаваните и компетентни в свет ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-08T13:33:31+03:00 1.5K

Трите версии 🇧🇬

ТРИТЕ ВЕРСИИ
Приличахме на корабокрушенци още преди корабът да е отплавал. Не знам, но аз - със сигурност - да. Може би за последен път се разхождах по този претъпкан мостик, заглеждах се в лицата на хората и се мъчех интуитивно да отгатна с кого от тях евентуално бих се чувствал най-добре върху няк ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-07T10:24:34+03:00 871

Скат 🇧🇬

СКАТ
(едноактна пиеса с три действащи лица)
Филипина - съпруга на Филип
Филип - съпруг на Филипина
Хегел - семеен приятел ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-04-06T12:08:23+03:00 877 5

Върхът на иглата 🇧🇬

ВЪРХЪТ НА ИГЛАТА
- Почакай, моля те, стой... добре, ще ти обясня всичко!
- Всичко?! - изпищя Панора.
- Всичко.
Сгромоляса се на един стол и дървото изстена. После сграбчи злобно косите си, опъна ги силно и властно назад така, че кожата на челото й изтъня, и ги намушка в някакъв ластик. Отново ги опъ ...

kokokamila

Prose

2008-04-05T18:00:43+03:00 884

Човекът, който тежеше на мястото си 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТЕЖЕШЕ
НА МЯСТОТО СИ
Със събуждането си установи, че едната му ръка е изтръпнала, а това не беше добър знак и докато се бръснеше пред огледалото в банята, замириса му на изкипяло кафе и понеже се намръщи, сбръчквайки кожата на лицето си, клъцна се лошо с бръснача по бузата.
С кръстче ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-04T20:18:02+03:00 882 3

Преди да изляза 🇧🇬

ПРЕДИ ДА ИЗЛЯЗА
- Оставих го горе.
- Виж хубаво, Джордж.
- Да, да, няма го.
- Да те почакам тук, Джордж? ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-03T14:48:33+03:00 999

Един том разкази 🇧🇬

ЕДИН ТОМ РАЗКАЗИ
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-02T11:09:29+03:00 1.3K 1

Сватбата на Доменико 🇧🇬

СВАТБАТА НА ДОМЕНИКО
Доменико се спря пред вратата и позвъни. Пъхна едната си ръка в джоба. Чу как някой се приближава откъм вестибюла и погледна шпица на панталона си чак до обувките.
- А, ти ли си, Доменико. Влизай, влизай. Лаура още се къпе. Влизай, Доменико.
- Благодаря - отвърна Доменико и прек ...

kokokamila

Prose » Short stories

2008-04-01T21:58:45+03:00 980 2

***(Поне за ден.....) 🇧🇬

***
Поне за ден да си затвориме устите
и да оставим слънцето
да си залязва в мир,
небето да си произвежда облаци, ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-03-30T13:09:23+03:00 1.1K 2

*** (На жена ми) 🇧🇬

***
На жена ми
Защо за любовта.
Какво за любовта.
Познават я ...

kokokamila

Poetry » Love

2008-03-28T12:56:02+02:00 786 3

*** (Наподобявам вече...) 🇧🇬

***
Наподобявам вече десетина реда,
а присърце са ми неписаните десет.
И този млад поет така ме гледа,
сякаш подир миг ще го обесят. ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-03-27T01:00:16+02:00 821 5

*** (... любовта ли свърши) 🇧🇬

***
Лицата ни са строги - любовта ли свърши?
Сънища минават през сърцата ни -
следи във пясъка.
Нанизи от думи в паметта ...

kokokamila

Poetry » Love

2008-03-26T09:31:12+02:00 857 4

*** (Черните дървета...) 🇧🇬

***
Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-03-25T09:25:11+02:00 644 3

*** (Аз помня...) 🇧🇬

***
“... ние, които нищо нямахме,
ще ги научим на спокойствие”
Георгиос Сеферис
Аз помня здравите тела, ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-03-24T10:04:34+02:00 648 2

Клада за поетите 🇧🇬

КЛАДА ЗА ПОЕТИТЕ
І
Съберете всички клони,
натежали от метафори,
донесете сухите треви, ...

kokokamila

Poetry » Other

2008-03-23T19:36:58+02:00 643 3