LordZombie
82 results
Replica
I'm home again, I won the war, and now I am behind
your door. I tried so hard to obey the law, and see the
meaning of this all. Remember me? Before the war.
I'm the man who lived next door. Long ago... ...
  1389 
Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изг ...
  693 
Хората са зверове и се изяждат един друг всеки ден, а когато нямат кого да изядат, се самоизяждат – бавно и пестеливо.
  785 
Помня всичко, сякаш беше вчера...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и пот ...
  720 
"Tonight your soul sleeps, but one day you will feel real pain,
maybe then you will see mee as I am,
A fragile wreck on a storm of emotion"
Countless times I trusted you,
I let you back in, ...
  1024 
Chris Rea - September Blue
Your head spins round on a Monday
And the daylight's in your eyes
How you laughed and cursed tomorrow
Now he's standing by your side ...
  2017 
23 : 42
Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, ...
  845 
Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...
  667 
Пътник съм.
Бродя сред пустошта,
скитам и подсвирквам.
Скитник съм.
Пред мен е нощта - ...
  384 
Поредната тиха и прохладна лятна нощ. От онези, в които, въпреки че сънят би бил, навярно, най–прекрасното нещо, човек упорито го отбягва. Седи си на удобното кресло и хвърля небрежни погледи към нощния пейзаж – песента на щурците, която звучи толкова успокояващо и отпускащо, яркото сияние на пълнат ...
  685 
Flag in the Ground
Prologue:
"In the days when lands were few, and man sometimes had no chance but sell his soul to his landlord to make a living...
In far and away country, they gave acres of land away for free, to all able to claim it...
Ships sailed across the great seas, fortunes were made and d ...
  1449 
Draw Me
Blessed with an eye to see things as they are, will you draw me?
Up there on the wall, looking down to us all, you never saw me...
I found a pen, and I outlined a life.
You've never cried, I think I saw a tear in your eye. ...
  1442 
Орди прииждат от хълма -
ни живи, ни мъртви,
злото в тях покълна
и дирят свои жертви.
Прокоба, страшна зараза ...
  527 
Вълчо и Димо бяха търговци с дългогодишна практика, но за сметка на това не се радваха на много добър живот. Продаваха най-различни неща като книги, детски играчки, парфюми, дрехи и прочие. И двамата бяха ергени и предвид това, че сумата от възрастта им правеше осемдесет и три, изглеждаше, че те ням ...
  1273 
Светлината от малката нощна лампа светна и разбули мрака в ъгъла на стаята. Там стоеше пиратът-скелет, който под ъгъла, при който биваше осветяван, изглеждаше наистина зловещо.
- Хайде, Дани, време е за лягане – извика майката от коридора.
Дани загаси малката си нощна лампа и се зави плътно, за да е ...
  565 
За стария дядо Иван дните минава тежко и бавно. Всичките години сякаш се бяха стоварили върху костите и мускулите на тялото му и за него бе ужасно придвижването. Той осъзнаваше, че не е останал още много живот в него, затова всеки ден посрещаше със смесена тъга за отминалите дни и всички спомени, ко ...
  690 
I can see how you are beautiful, can you feel my eyes on you,
I'm shy and turn my head away
Working late in diner Citylight, I see that you get home alright
Make sure that you can't see me, hoping you will see me
Sometimes I'm wondering why you look me and you blink your eye ...
  2964 
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...
  866 
Спомням си как преди войната всичко беше различно. Всеки миг с теб, всяка въздишка, целувките – дълга или кратка, разходките ни. Тогава всичко беше различно, а какво всъщност се промени ?
Дойде студената, жестока война и аз като всеки млад и физически здрав момък бях извикан да участвувам. Зная, ти ...
  666 
Алена мъгла над мен се вие,
вино и тютюн в разсъдъка се сливат,
замъглени мисли умът ми шие,
вплитайки думи, които ме опиват.
Ръката трепва, размахва перо неусетно, ...
  455 
Помниш ли светлината на студената Декемврийска луна ? Когато снегът с цялата си жестокост и коварност те взе със себе си, сграбчи те в ледената си прегръдка. Смеехме се в невинната си, непринудена игра, не знаейки за фаталната съдбовност на вечерта.
Още помня как зимната ни приказка се превърна в ко ...
  1306 
Малки, тънки, прелестни крила,
украсяват нищетата на града!
Малки, тънки, прелестни крила,
прелитат устремено към красота!
Безгрижни, волни и щастливи ...
  443 
Привет в таз тъжна, сумрачна стая,
името ти, печално, аз не ща да зная.
Ти си само гостенин случаен и наивен,
който скри се от дъжда проливен.
Слушай мойта дума тиха, но щастлива, ...
  546 
Бизнесът не беше особено добър зимно време, но въпреки това младият Уилям Флиткрофт работеше усърдно. Той държеше антикварен магазин в ъгъла на улица „Аркет”, намираща се в закътаното, провинциално градче Дърмът. Магазинът беше създаден преди повече от двадесет години от Чарлз Флиткрофт, бащата на У ...
  781 
Преди множество лета в градчето „Ne me dis pas”*
братя Елиен и Жулиен живели в тираничен плен.
Делели сляпата съдба, изродени от дяволска ръка,
облечени в „горящата искра” - водела ги участ зла.
Туй, що докосвали – на мига – отивало при пепелта, ...
  463 
Тъмни облаци небето помрачават, ледени лъчи храбреца не спасяват,
и гръм и светъл удар вой надават, всички люде вече се страхуват,
а нейде сред безкраен мрак лежи тяло ранено, разкъсано, студено.
Умрял храбреца там отдавна, с неговите кости вълците пируват.
Паднал жертва на война безславна, само въл ...
  472 
Пролет ли бе, лято ли, есен може би, а най–вероятно зима. Всепоглъщаща и непрощаваща студенина цари под небето. Спокойствието прераства в меланхолия, а тя е най–красивата форма на тъга, известна нам. В нея се крие нещо много повече от временно чувство, тя може да се превърна в начин на живот.
А зима ...
  551 
Проклятието на спомена тегне над будно съзнание,
мечтите - прашни, затъмнени - тъжно ехтят,
дълбока глътка свеж въздух - последно дихание.
Някъде мечтите тихо ме зоват.
Но душата мъчно скърби и тихо ридае, ...
  448 
Бездната е дълбока. Безкраен е мракът. Плахи стъпки, а в далечината крехко дете ходи бавно, държейки малко камионче в ръка. Започва да тича напред към светлината и изпуска камиончето.
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...
  594 
Тихи стъпки в тих и дълъг коридор – те отекват като писък в библиотека, оставяйки впечатлението за нарушена хармония, а понякога и натрапчиво настръхване от страх. Сърцето ми бе пронизано от онова непонятно усещане за приближаваща опасност. Всяко зло се представя за добро, това знаех, ала понякога з ...
  645 
Едно дете на мрака в кръв се ражда -
самò срещу калната тъга,
с капка горещ восък в ръка -
и рухват стените, които изгражда.
В нищетата – безцветна дъга. ...
  585 
Привет, мой нероден сине! Аз съм твоят баща – нещастен и безсилен, след няколко часа вече няма да съм сред живите, затова ми се ще да ти разкажа как стигнах до това положение на предсмъртна агония, та поне ти да успееш да се справиш с тежката участ на човека, наречена живот.
До скоро бях щастлив и и ...
  784 
Багрите на войната боядисаха неравните поля с болезнения си блясък. Битка страшно люта и жестока се води вече много векове. Бият се черни срещу бели и ту едните взимат предимство, ту другите отвърнат на удара с контраудар от своя страна. От недрата и от небесата двама пълководци мислят пъклени плано ...
  630 
Моята история, не е от тези, които бихте разказали на децата си преди заспиване. Не е и от тези, които бихте искали често
да си спомняте. Самият аз треперя, докато я разказвам. Работех като офис мениджър и по цял ден бях в един задимен офис във
високата сграда срещу общината. Всеки ден след работа с ...
  937 
Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според ...
  617 
Тих писък се прокрадва в тишината,
духът в тялото ти се завръща.
Събужда те от съня и нищетата,
в която живееш, те обгръща.
Взираш се в невидимата светлина, ...
  554 
В далечното кралство на тъмните нивя управлявал крал Рафаел. Той бил мрачен и жесток владетел, а народът, населяващ земите на кралството, живеел мизерно и нещастно. Бил ужасен скъперник още от млад, а щом наследил трона от баща си, чувството за величие и неограничена сила му повлияло пагубно. Той се ...
  1459 
Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...
  625 
О, велико небесно царство, приюти ме, дай ми сигурност в топлата, невидима снага. Защото знам, че в сърцевината на проблемите се крие решението им, че в зародиша на злото се крие доброто, че в смъртта – животът е ръката, която люлее люлката. Нека се опитам да покажа готовността ми да стана част от т ...
  619 
* Post Mortem
Всеки човешки живот е ценен, ала мнозина от нас оценяват това едва когато настъпи часът на смъртта им или чак след края на живота си. Такава е и моята история, наскоро починах, сега се намирам в бездната на безкрайното и студената празнота.
Родил съм се с ужасяващ и неизлечим дефект – ...
  664 
Random works
: ??:??