lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА) - Works

Невъзможно се оказа всичко! 🇧🇬

Не искам да си тръгвам,
но нямам и причина,
която да ме задържи,
да остана в тази безмислица,
да бъда актьор в театър, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-22T10:53:41+03:00 2.2K 11

Пробуждане 🇧🇬

Пробуждам се обляна в светлина, толкова ярка и нежна, оглеждаам се около мен в нощtа, но съм отново сама. В прозорците наднича мрака, и толкова тихо e навред, но душата ми се мята, дерзаeща да си до мен. Тази светлина ме заслепява и чудно-виждам твоето лице, а сърцето ми запява- "Дошъл е новият ден" ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-22T10:52:53+03:00 748 3

* * * 🇧🇬

Позна ли ме?-
След толкова години,
след толкова трудности,
през които минах,
докато стигна до тук, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-22T09:38:32+03:00 629 1

Изборът е твой 🇧🇬

Избери сега,
или просто си тръгни,
не мога аз така,
да си "играя" на любови и раздели...
Отричаш ли нея,кажи?! ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-20T01:17:08+03:00 823 7

* * * 🇧🇬

Пулсират в мен звуците на песента
и връщат теб и спомена, гласа.
Мечтите обезобразени са от гордостта,
но, моля те, бори се за обичта!
Забързани, объркани слова, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-20T01:16:05+03:00 638 2

* * * 🇧🇬

Замълчи! Искам да ти кажа, че още те обичам, че искам с мене да мечтаеш, че се моля на уста със твоето име. Почакай! Нека твоят празник, бъде изгрев без заник и дълголетие, и обич, ти желая от сърце. Кажи! Не е ли вярно - по очите ти личи, че и ти ме обичаш... 25.12.2002

lunna_sianka

Poetry

2006-09-19T13:23:58+03:00 674 6

Ти не си 🇧🇬

Ти не си мираж-
мое Слънце през зимата,
огряло душата ми,
стоплило тялото ми в студа.
Ти не си измама- ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-19T13:22:14+03:00 742 6

На нея 🇧🇬

Ти си минало-
за добро или за зло.
Ти си спомен блед,
в моето и неговото сърце,
ти си грешка- ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-19T13:21:31+03:00 690 2

Нашето минало 🇧🇬

Копнеж - прогнила ябълка лежи на пода... Аз не я искамq а ти, ще я опиташ ли? Зов за любов - некролог на неизвестен човек, ти спомняш ли си го, като няма дори написано името му? Спомени - надрани с болка - реалност жестока са те... Да питам ли още? Сега видя ли нашето минало с теб? Та то сякаш
и мин ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-18T22:52:36+03:00 782 5

На "професора" 🇧🇬

Добре, че имам него - моето момче, да ме пази от теб, да брани моето сърце, да ми е опора, да ми вдъхва сила и кураж и да ти пише вместо мен... Иначе ще полудея от твоите емаили, ще ме погубиш с твоята омраза, ти как ли не си ме наричал, аз за съжаление чак сега видях това. А после за пред света - щ ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-18T22:42:04+03:00 735 5

Мълча 🇧🇬

Аз те пазя и те търся,
пред теб мълча,спасение зовa.
Аз без теб все крещя-
ти си всичко за мен на света.
Забравям утрешния ден, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-12T16:01:22+03:00 1K 7

* * * 🇧🇬

Задимен,опразнен дом-
на чувстава до вчера посветен,
Сам и наранен в света нов
в ъгъла на злото бе захвърлен от теб.
В неговата основа беше светлина, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-12T16:00:40+03:00 656 2

Аз и огледалото 🇧🇬

Погледнах в огледалото днес
и видях жена погрозняла и жалка,
от мъка и тревоги бе набръчкана горката,
а аз очаквах себе си да видя...
Тя седеше срещу мен-мълчеше... ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-12T15:59:40+03:00 725 4

Далече е утрешният ден 🇧🇬

Далече е утрешният ден,
а тази вечер пак не ми се спи.
Ококорена стоя, загледана във тебе,
как спиш като мъничко дете.
Не мога да те мразя, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-10T00:57:23+03:00 660 4

Уморени клоните от бурния вятър 🇧🇬

Уморени клоните от бурния вятър
свеждат покорно глави
и боли ги вече от неговите тласъци
но кой ли може да ги спаси?
Като кукли на конци са те в ръцете му ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-10T00:53:23+03:00 684 5

* * * 🇧🇬

Нима не разбра -
тъй трудно е да ти се моля,
да си винаги до мен,
живота все оправдание намира -
ти да си тук, а аз да съм далече ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-10T00:48:26+03:00 641 2

* * * 🇧🇬

Липсваш ми, искам те, чакам - твоята нежност, обич, любов. Желая те, но теб вече те няма, а те виждам в спомените си и вехна бавно. Пролет идва, природата се преражда сякаш, Всичко пак позеленя, стана прекрасно, а аз умирам бавно и на теб дължа това, но обещавам - "ще ти се издължа"!

lunna_sianka

Poetry

2006-09-09T10:55:54+03:00 586 4

* * * 🇧🇬

Захвърлено там сред мъглите, бъдещето грее като светъл лъч, а на болката сълзите пак супътстват човешкия път. С нетърпение очакваме, да дойде така желаният нов ден - и във всеки ден се ражда дете, но и във всеки ден умира човек. Забързани в такт със стрелките, нямаме време да си поемем дъх. Все тича ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-09T10:53:53+03:00 595 2

Равносметка 🇧🇬

Не спирам ни за миг -
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.
Аз непрестанно тъжа - в зората, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-09T10:35:01+03:00 676 11

* * * 🇧🇬

Защо те обичам?
Защо в теб се кълна?
Все искам да те хвана за ръка,
а твоята безчувствена стои,така.
Защо те желая?- ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-07T17:06:35+03:00 683 2

Можеш ли? 🇧🇬

Можеш ли да ме обичаш-
когато съм лоша към теб,
когато крещя от болка,
когато в сърцето ми гори съмнение?
Можеш ли да ме погледнеш- ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-07T17:05:44+03:00 766 4

Пося съмнение 🇧🇬

Пося съмнение в мен
и жегна ме страха-
да не те загубя,
да не сгреша
и от ревност да поема ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-07T17:03:35+03:00 668 2

* * * 🇧🇬

Обидена съм ти, не желая повече пред теб да коленича! Не те желая - ти си спомен блед, черно петно от моето минало! Ти си история стара, напечатана със сълзи и много печал, Ти си болка неразбрана, чувства погребани, забравени, невъзродени - в това се превърна любовтта предишна към теб! А дали любов ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-06T11:52:56+03:00 641 2

САМОТАТА И СТРАХА 🇧🇬

В стаята е пусто - сама съм повече от всякога! Натрапчиви мисли глождят душата ми студено е, а теб те няма! Тормози ме самотата, тялото ми е сковано и не чувствам нищо, само ледена студенина пробожда недрата на сърцето ми! Нежелан страха от тъмнината, забулила очите ми с черен воал, изстрадана сълза ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-06T11:48:16+03:00 772 2

Не съм 🇧🇬

Аз не съм парцал,
да избършеш обувките си на входа.
Не съм и стена,
на която можеш да изкараш яда си,
като я удряш, за да го излееш докрай. ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-01T17:33:42+03:00 682 2

Помогни ми 🇧🇬

Помогни ми, не ме изоставяй! Сега всичко наново изгради, тъй, както му помогна да се срине - от пепелта го възроди! Не го оставяй там да гние, да си отиде любовта ни ти не допускай, не си мисли, че лесно ще е всичко - сега ще е отвсякога по-трудно. Не се предавай! Не свеждай чело безучастно, не си м ...

lunna_sianka

Poetry

2006-09-01T14:35:00+03:00 663 5

Когато си сам... 🇧🇬

Викаш ли ме нощем,
когато в празното легло си сам
и нахлуват само спомени в съня ти,
а всички други вече спят?
Изричаш ли името ми, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-08-11T21:19:49+03:00 793 7

Къде си любими? 🇧🇬

Къде си любими?
И кой ли си сега?
Зад кое лице се криеш
и себе си ли си кажи ми
или играеш ролята на някой друг, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-08-11T21:18:05+03:00 1.2K 6

Любовтта ни 🇧🇬

Видя ли там на пътя,
една одрипана дреха някой е хвърлил
и са я разкъсали колите
в бързината си.
Ненужна никому е явно, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-08-11T21:16:33+03:00 971 2

* * * 🇧🇬

Безсънието прокуди ноща ми
и превърна я в мрачен ден,
а деня,превърна се в нощ,
със светлината си заслепява очите уморени!
В камината остана само пепел ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-31T14:59:53+03:00 686 3

* * * 🇧🇬

Разрови се в огнището
на нашата любов с голи ръце...
Хайде,разрови и нямери ми
въглени живи от нашата любов.
Стъпи в Жарта от чувства, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-31T01:47:25+03:00 657 2

* * * 🇧🇬

Ще взривя ябълката на раздора
само да я разбера къде расте,
ще инжектирам в тялото си противоотрова,
за да не успее и моята душа с гняв да натрови.
Искам да убия страха, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-31T01:35:56+03:00 706 3

Моята тишина 🇧🇬

Добре дошъл в моя свят!-
обгърнат само в тишина
и сякаш обичта
е едно мълчание сподавено в страха.
Забързан ден!Сълза- ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-29T00:32:58+03:00 767 8

Странно 🇧🇬

Празно е в душата ми,
а има кого да обичам.
Плаче неутешимо сърцето,
а има кого да люби....
Ридае желанието в мене ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-29T00:30:41+03:00 735 3

На кантара 🇧🇬

Всичко поставяш на везни
мериш на кантара:'любов,доверие,мечти,
а после ме поглеждаш ти под вежди
и казваш "Ти си по-виновна!Видя ли?"
Та нима любовта е игра ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-29T00:29:54+03:00 698 4

Влюбена жена 🇧🇬

Искам да пия от устните ти
живата вода на капчици
и все да не ми стига,
а да искам пак и пак,и пак.
Искам да слушам гласа ти ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-28T12:41:32+03:00 959 5

Колко струва? 🇧🇬

Обясни ми колко или какво ще струва
една капчица човешка добрина?
За колко оценяваш човешката любов
и според теб такава съществува ли?
Защо пренебрегваш човешкото у всеки ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-28T12:40:36+03:00 846 7

* * * 🇧🇬

Задимена стая,
абсолютен хаос цари вътре
вещи разхвърлени навсякъде,
a няма никого до мен!
Очакване-порив нежен ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-28T12:39:41+03:00 580 4

* * * 🇧🇬

Виждаш ли-небето почерня
от всички твои обиди и унижения.
що за човек си ти-незная!
Защо не протегнеш ръце към мен
и не се усмихнеш от душа, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-27T19:36:43+03:00 709 4

Mисълта ми... 🇧🇬

Разхвърляни мисли
в шкафа лежат,
като вещи старинни
са посипани с прах.
В съзнанието изтерзано, ...

lunna_sianka

Poetry

2006-07-27T07:15:30+03:00 668 7