Самодива
535 results
"Майсторът не знаеше, че копнежът му е вечен и безличен..."
Ф. Попова - Мутафова
Безличен и безименен копнеж -
прекрасната магия на поета...
Да може в стих и мисъл да сбереш ...
  486  12 
Превзема ме спокойната ти нежност
и ласкавия допир на ръката
тъй, както се оставя безметежно
бряг речен под милувка на водата.
Потъвам като в приказка красива ...
  849  12 
"Ще бъдеш жрица, точно като мен,
но няма да останеш скрита в храма.
Сред хората ще идеш някой ден.
Избра си път, по който лесно няма.
Отиваш да раздаваш светлина, ...
  572  12 
Отива всяка вечер на брега
жена. В косите лунен лъч сияе.
Дали ще може тежката тъга
в реката да удави - тя не знае.
Ще отнесе ли бързата вода ...
  699  13 
Отсече обществото "Той е луд!"
(а кой ли с него би могъл да спори).
Задъхва се светът, а този шут
тревички гали, с птици си говори.
Земята от конфликти се тресе, ...
  1563  10  31 
В дъждовни дни измислям си слънца
и утвърждавам в себе си живота.
Човек не е подвластен на смъртта,
докато може сам да се надскочи.
Рисувам си сияещи вълни, ...
  878  13 
Добра ли е? Навярно е добра,
щом този тежък жребий е избрала -
да бъде не любима, а сестра,
сърдечните си кризи надживяла.
За раните да носи благ мехлем, ...
  640  12 
Не можеш сам. Тревожно е, нали?
Чудовища в сърцето ти се гушат.
Да носиш отговорности - боли
(а как е лесно някого да слушаш).
Събитията? Нямаш власт над тях. ...
  763 
Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е оттатък.
Привидност не оставя отпечатъци.
Животът милостив е, че е кратък.
Какво, че през годините се скитаме ...
  703 
На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.
Ще замине и този път. Знае реда на сезоните. ...
  504 
Аз съм опак човек, имам остър и ръбест характер
и език като меч, с който бързо сразявам, без жал.
Като кремък съм твърда, бодлива почти като драка,
не търпя върху себе си злобната, лепкава кал.
В този захарен свят съм горчивата капка отрова, ...
  826  15 
Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.
Няма как да стоиш под крило, ...
  700  13 
Не беше като другите мъже
(бе овладял инстинктите на скота).
От думите изплиташе въже,
с което ме привързва към живота.
Не ми превзе мечтите и света, ...
  936  10 
Бяха нощите три, три магии за лудост различна,
три прояви на властна, безпощадна и огнена сила,
три парчета от вечност, оглушали за всичко прилично,
три стакана коварни, пълни с лудо, замайващо биле.
Беше първата нощ - нощ на страсти и трескава жажда, ...
  749  10 
Колко дълго мълчах, как боричках се с думите, само
вътре в мен да стоят, за да зреят без грях и измама,
как затворих ги в мрак, може би и почти ги забравих,
че излязат ли, пак ще преминат през всички прегради.
Ден след ден, час след час ги държах като в каменна крепост, ...
  657 
Ще тръгнеш сам, когато си готов,
по онзи път, най-стръмния, към себе си.
Ще видиш пак, по начин странно нов,
събитията, хората и бездните.
По този път не чакай светлини, ...
  927  18 
Не казвай ми "обичам те", недей
да вярваш на моментни състояния.
Попарват като тежък суховей
душата ми измислени признания.
Зад думите ти пламенни стои ...
  1213  16 
Тази нощ ще остана навън,
ще съм мъничка част от пейзажа,
който знаем дори и насън,
който помнят и мъртвите даже.
Тази нощ само кръгла луна ...
  642  12 
Кладенец имаше в тази гора -
някога, много отдавна,
даваше бистра, студена вода
щедро на пътници жадни.
Всеки се спираше. Дългият път ...
  1776  16 
Над стара дъбрава зора зазори,
с усмивка разпръсна тъмата.
Събуди цветя и тревички добри -
да срещнат и днес светлината.
Пак слънцето тръгна по вечния път, ...
  557 
Поглъщат ни далечни разстояния
и бързане, и делници, съмнения...
И някак бавно губят очертания
мечтите ни, красивите видения.
Не ни побират вече и неделите, ...
  854  12 
Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.
А той ще те хареса. Безотказно. ...
  656 
Беше сън. Или, може би, спомен
от предишен живот. Ти поиска
да ме срещнеш. А вятър бездомен
зад гърба ти със злост се изкиска.
Беше някаква зла невъзможност ...
  853  14 
Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.
Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд - ...
  982  16 
Някой друг избирал зарад мен,
някой друг измислял правилата,
за да ме държи в невидим плен,
затова объркват се нещата.
Да, но има собствен, таен глас, ...
  686  10 
На Хрис
Не мога да съм живо божество,
че нямам мощ и сила безгранична.
Човек съм само, малко същество,
по-крехко и по-слабо от тревичка. ...
  909  15 
Разкажи ми за себе си. Само колкото ти си решиш.
Не задавам излишни въпроси, нямам навик да съдя.
Само слушам внимателно, всяка дума поглъщам с очи
и приемам за свои всички битки, любови и скърби.
Разкажи ми спокойно, все едно, че не съм срещу теб, ...
  1955 
Той е само един. Зарад него, навярно, си струва
девет чужди, далечни земи да пребродя сама,
девет бурни морета в мрачна нощ без компас да преплувам,
в девет адски огнища като грешник проклет да горя.
Той е само един. Може би, само той заслужава ...
  739 
Вече всичко е казано. Безнадеждно излишни са думите.
Вече всичко е ясно - като ден, като първи светлик.
Топлина необятна се роди, сви гнездо помежду ни,
сетивата в копнеж предявяват си правото с вик.
Вече всичко е истинско - опознахме мечтите и клопките, ...
  721 
Родените от пяна на вълна,
от шепота на морски раковини
са между нас. С човешки имена.
Но светят, като бисер сред коприна.
Родените от тайни на гора, ...
  2129  25 
Не ми се спи. Не спуска се сънят
над клепките, с вечерната прохлада.
В омайващата, нежна тъмнина
ми свирят рой щурчета серенада.
Загръщат ме воали топлина. ...
  814  13 
Работя дестинация за бягство
от надпревари и стереотипи,
от кожата, в която ти е тясно,
от чувства, овехтели като дрипи.
Обаждай се, чепикът щом те стяга, ...
  800  11 
Прилича на света, но нищо повече.
От другата страна на бариерата
се крие, неподвластна на законите
на разума, измислена вселена.
До тънката, почти незрима граница ...
  613 
Спри за малко, заслушай се в летния дъжд,
който весело в клоните пее.
Той пристига внезапно, ей така - изведнъж,
точно както съдба. Но се смее
под искрящите струи всяко стръкче трева, ...
  1426 
По дяволите! Толкова ми писна
от хилядите грижи и тревоги.
Все някой нещо ново ще измисли,
защото, както знае, всичко мога.
Омръзна ми безкрай да ме обичат, ...
  613 
Преди време, но колко ли - вече не знам,
долових дума, някак случайно:
"Запомни - всеки воин неизменно е сам,
всяка битка е негова тайна."
Не повярвах тогава, не разбрах, може би ...
  551 
Ако имаш минута за мен,
а ме няма, тревите попитай
слънце имам ли в мрачния ден
или с вятърни бури се скитам.
Ако имаш минута за мен, ...
  1036  15 
Историята пиша си сама -
с победите, заблудите и грешките.
Магьосници и феи у дома
не чакам. Нито моля ги за нещо.
И кръста си избирам, и дълга. ...
  733 
Сред тъмните воали на нощта,
сред мрака топъл, сякаш омагьосан,
по лунен лъч се спуска тишина
и капчици роса с любов докосва.
Запяват отразени светлини ...
  781  14 
Пак те няма. Вали тишина
по перваза на моите мисли.
Уж е само красива игра,
но защо ли, защо ли ми липсваш?
Разноцветните капчици смях ...
  673 
Random works
: ??:??