Самодива
541 results
Ще тръгна по следите на цветята.
Сред мрака, ще ми светят минзухари,
пътека ще чертае кукурякът,
коприва под краката ми ще пари.
Ще тръгна, със смеха на бистър ручей, ...
  689  14 
Ще мине някак. Ден е, като ден.
(Добре, че има грижи и задачи)
Повтаря се един и същ рефрен –
веднъж годишно, дама ще си, значи.
Веднъж годишно, повече недей! ...
  679  17 
Онова, за което мълчим
и премисляме в нощи настръхнали,
се разсейва по изгрев - слаб дим
от цигара. Зората разпръсква го.
Онова, за което мълчим, ...
  879  14 
Душа ли беше - жилава трева,
в сърцето на безводната пустиня.
Без питанки "защо" и "докога"
все оцелява кротко, от години.
Сама не знае тук защо стърчи - ...
  705  13 
Няма как да достигна до теб –
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.
Планини и реки ни делят ...
  1055  17 
Не се научих да живея без сърце
и да обичам просто от учтивост.
Раздавам и пилея, с две ръце,
ни сметки знам, ни дребна предпазливост.
Не се научих в пътя да вървя – ...
  5048  45  31 
Сребристите очи на тишината
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище, ...
  701  15 
Вали. Навън е бяло, като истина
и чисто, като призрачна роса.
Защо тъжим, какво и как сме искали,
безсмислица остава под снега.
Какво са спотаените желания ...
  1476  19 
Няма пътища преки към пространства, наречени "никъде",
няма стъпки оставени, няма знаци, стрелки, светофар,
а сърцето трепти и зове за безпаметно скитане
и само е компас, лабиринт, необятност и дар.
Накъде да вървя, накъде ще ме води, проклетото, ...
  793  14 
Да пътуваш към мен е особена лудост, човече!
Аз вървя по следите на вятъра, век подир век
и не искам да спра, пък и може би, късно е вече
да се връщам назад, към дъжда и към летния пек.
Ветровете избрах - с тях лети се безумно над времето ...
  876 
Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.
Любов и грях. Танцуват булевардите ...
  943 
През портите на зейналия ад
пристъпваш сам, надеждите оставил.
Директно в кръг девети – там горят
предатели, избрали лесна слава.
Предателства не дават миг покой ...
  840  10 
Той е тихо присъствие. Като с котешка стъпка сред мислите
се промъква на пръсти и спокойно усмихнат мълчи.
Дружелюбна дълбока вода, огледално изчистена -
върху нея ни страст, ни вълнение нямо личи.
Той е кроткият смях и ръката, протегната дружески, ...
  654 
Сънувай самодиви на разсъмване -
ефирни, като росни маргаритки.
Погледай, без дори да знаеш сън ли са
лицата им, разплетените плитки.
Танцуват босоноги по моравата. ...
  862  12 
С ветровете се гоня по пътища прашни за никъде
и мълча с твърдостта на усойна, планинска скала.
Не остана ни огън, ни дим. Явно тъй ми е писано -
нито враг - да ме стресне, ни приятел - да каже "Ела!"
Само хребети стръмни чакат моите стъпки по мръкнало ...
  1040  14 
Цвят от омайниче, стръкче равнец,
лист детелина и перуника,
брани по изгрев, свих на венец -
мисъл и сън все към мен да те викат.
Денем да бродиш в гъста мъгла, ...
  1311  12  24 
Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.
Началниците мръщят се, джуджето виц разказва, ...
  775 
От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете -
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.
Умиращи за делниците земни, ...
  594 
Добре дошъл. Какво те води в моята
претъпкана с пространството къщурка?
Не вярвам да ти липсвам. Сред пороите
все още съм разпръсната. И щура.
Не мога да удавя пустотата ти. ...
  724 
Прекрасна съм, момчета! И го знаете!
Изпращате ме с погледи улисани.
Минутата без мене век безкраен е
и губи си и слънцето, и смисъла.
Изгарят ви очите ми на вещица, ...
  678  11 
Невзрачни нишки суета
заплитат се във всеки ъгъл.
Търкаля празен кръг смъртта -
животът е досадно дълъг.
Умората на вечерта ...
  871  15 
Не плачете за мен – моят път си е мой и сред тръните,
не окайвайте спомен, оживял и изречен на глас.
Аз все още вървя, ден след ден уморено препъвам се
през завои и камъни остри, към сетния час.
Не ронете сълзи, няма нужда за мене да жалите. ...
  856  20 
Днес избрах си да скитам по бистрия смях на росата,
да се къпя в искрите горещи на огнени клади
и да бродя, без път и сама, през дъха на полята,
и да вдишвам зеления сън на цъфтящи ливади.
Само тук и сега, само този ден носи ми сила ...
  924  16 
Една любов на прага ми стои.
Не иска и не пита - просто чака
минутата, в която ще заспи
неверието, в ложето на мрака.
Една любов, родена от смеха, ...
  1582  16 
Неизбродни земи прекосих,
по пътеките лунни се скитах,
стисках в шепа молитва и стих -
амулет, подарен от звездите.
Разпилявах се ден подир час, ...
  669  11 
Пак се връщам при тебе, небе.
Властен зов пак ме вика да литна.
Ни човек, нито дълг ще ме спре -
аз останах си птицата-скитник.
Уморих се да тичам, небе, ...
  714  10 
Аз ли съм объркала света
или той в несвяст ме е повикал!?
Нишки от сребриста тишина
здраво ме привързват към звездите.
Тук съм и ме няма. Като в сън ...
  614 
Точно тази любов, дето сутрин ти дърпа завивката
и ти дава импулс да погледнеш отново света,
да посрещнеш на изгрева, пълен с въпроси, усмивката,
оживява в една нереално далечна мечта.
Точно тази любов, дето вечно ти лази по нервите ...
  1657  20 
По стъпките на падналата шума
пристигат непознати ветрове,
припяват си мелодия без думи,
по-ласкава от шепот на криле.
Поклащат сякаш старите дървета ...
  678  10 
На мисъл разстояние стои
(а тази мисъл често е измама)
едно сърце от слънчеви лъчи,
което чака мен. Но мен ме няма.
Изгубих се. На дребно пропилях ...
  910 
Опитах да те следвам. Не успях.
Привличат ме пътеките трънливи,
а в твоя път не никнат нито грях,
ни стръкчета от истини горчиви.
Не мога - бих убила онова, ...
  1469  24 
Аз си отивам само по веднъж.
Недей ме следва, стъпките ми парят.
Прохладата на плачещия дъжд
пътека за обратно не разтваря.
Отдавна на везните натежа ...
  5116  38  60 
"Свободата е ничия."
Яна Кременска
Не би могла да бъде принадлежност
на нищо и на никого. Веригите,
дори и с имена "любов " и "нежност", ...
  842  12 
Сънувах те... Препускаха коне
по вятърните пътища за никъде.
Не знам жена ли бях или дете.
(Главата ми, до рамото ти стигаше).
Сънувах те... Танцуваха цветя ...
  1505  23 
Когато се усетиш страшно сам
и спуснат се в очите ти мъглите,
когато ти си глух, светът е ням,
а спомените в мрежа те оплитат,
не се лъжи, не се оставяй в плен ...
  2370  10  25 
Огърлица от бистри мъниста планинска роса
пак наниза зората и с усмивка надникна над хребета,
глътка свежест отпи от лечебни треви и цветя
и заслуша се в приказка чудна, долетяла през времето...
Преди няколко века, тук живяла билкарка сама. ...
  1368 
Разпадам се на късчета история,
жигосала ме с белега на вечното.
Отломки, по човешки проговорили,
сега мълчат - ненужни и далечни.
Смалявам се до точка на безпомощност, ...
  1005  12 
Не е било и няма да се случи.
Сами си проектирахме затворите
от тръни, в паметта без жал набучени,
от грижи и от дългове към хората.
Повярвахме им. Лесно се отрекохме ...
  1017  17 
Когато ми омръзне от театъра
на сенки, от светци и от предатели,
когато призове ме дръзко вятърът
да се издигна с него над земята,
преражда се отново в мен вълшебството. ...
  847  11 
Кралице на сълзи и на безсъние,
усмивката сковала, сетивата ми,
промъкваш се и пращаш ме на дъното -
неканена, разкъсваща, нечакана.
Без армия превземаш, без стратегия, ...
  655 
Random works
: ??:??