Самодива (Вики) - Works

Спорна власт 🇧🇬

Кралице на сълзи и на безсъние,
усмивката сковала, сетивата ми,
промъкваш се и пращаш ме на дъното -
неканена, разкъсваща, нечакана.
Без армия превземаш, без стратегия, ...

Самодива

Poetry

2015-05-29T12:50:14+03:00 727 1 9

Детелини 🇧🇬

Когато детелините тъгуват,
увяхват им вълшебните листенца.
Не плачат, не ревнуват, че танцува
галантен вятър с кичести хортензии.
Усмихват се горчиво на сърцата, ...

Самодива

Poetry

2015-05-22T14:52:48+03:00 1.1K 10

Точка на разсъмване 🇧🇬

Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.
Обречен да умре, далеч от слънцето, ...

Самодива

Poetry

2015-05-18T00:36:19+03:00 949 8

Време за лягане 🇧🇬

Разплита си косите. Полунощ е.
(Часът на самодиви и магьосници.)
Не бърза, би могла да чака още.
Играе лъч по тънката ѝ нощница.
Сама е. Разговаря с тишината си. ...

Самодива

Poetry

2015-05-11T18:39:43+03:00 923 12

Сляпо изкушение 🇧🇬

Луната, натежала от желание,
докосва с лъч горещите ми устни.
Нашепва мракът огнени признания
и властно иска в мен да го допусна.
Покоят зареден е с напрежение - ...

Самодива

Poetry

2015-05-05T20:02:05+03:00 1.2K 1 15

Укротени стихии 🇧🇬

Пилея се в посоките на бурни ветрове
и тичам с полунощни еднорози.
Магията на древното, навярно, ме зове,
написана в кръвта ми с трън от роза.
Примамлива пътека ми чертае лунен диск, ...

Самодива

Poetry

2015-04-28T21:28:18+03:00 1.1K 1 7

Невъзможна загуба 🇧🇬

Изгубих ли? Та сякаш векове
изминаха без тези равносметки...
Победата, когато те скове,
победа ли е точно, или клетка!?
И загубата, смачкала деня, ...

Самодива

Poetry

2015-04-21T22:29:30+03:00 695 10

Любов е 🇧🇬

Донася ехото смеха на водопад
(не знам защо, на твоя смях прилича).
Усмихвам се. В потръпващия хлад,
край мен танцуват борови иглички.
Далеч си, а си тук. Усещам как ...

Самодива

Poetry

2015-04-15T00:40:42+03:00 1.1K 15

Присъда 🇧🇬

Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.
Разкъсване. Без право на изричане. ...

Самодива

Poetry

2015-04-08T10:09:13+03:00 952 3 20

Нощта е особено време 🇧🇬

Свечерява се. Залез прегръща
нежно, с кротък лъч, облака дремещ.
Още час и нощта се завръща,
а нощта е особено време.
Пелерината черна на мрака ...

Самодива

Poetry

2015-04-02T11:52:50+03:00 914 13

Достатъчно 🇧🇬

"... Паля огъня в сърцето
на невидимата къща..."
Катерина Кайтазова
Можеш да си тръгваш, можеш да се връщаш -
чувствай се в душата ми като в своя къща. ...

Самодива

Poetry

2015-03-30T01:01:03+03:00 969 1 16

Защото е любов 🇧🇬

Защото е любов, е светлина,
усещане за полет и посока,
магията, проникнала в кръвта,
с която се издигам нависоко.
Защото е любов, е път и бряг, ...

Самодива

Poetry

2015-03-24T20:49:18+02:00 925 14

Предателят в мен 🇧🇬

Не ми е отреден божествен трон -
живея ден за ден, човек съм просто,
но по неписан никъде закон,
съпътстват ме дванадесет апостоли.
Посланици на мир и красота, ...

Самодива

Poetry

2015-03-18T21:14:12+02:00 1.1K 9

Странна скитница 🇧🇬

Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата, ...

Самодива

Poetry

2015-03-12T15:38:33+02:00 929 16

Някой ден 🇧🇬

И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.
Ще изгори в небето ми звезда, ...

Самодива

Poetry

2015-03-05T22:43:00+02:00 1.2K 3 13

Толкова много любов 🇧🇬

Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми ...

Самодива

Poetry

2015-02-27T16:53:14+02:00 913 10

Щастлив инфаркт 🇧🇬

Сърцето издържа и този път
(от бавното умиране ми втръсна).
Какво пък, та нали е шепа плът -
все някога, навярно, ще се пръсне.
Защо да ме търпи!? И точно мен - ...

Самодива

Poetry

2015-02-24T22:02:26+02:00 1.2K 3 10

Жертвоприношение 🇧🇬

Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.
Пред първия принесох гордостта - ...

Самодива

Poetry

2015-02-17T11:37:17+02:00 782 7

Усещане 🇧🇬

Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, несъбудени от времето.
Прилича на усещане за мълния, ...

Самодива

Poetry

2015-02-10T16:40:09+02:00 958 14

Сянката 🇧🇬

Пристъпвам като в сън... Забравен храм
от дебрите на времето изплува.
На здрачния, небесно мек екран,
звездите прожектират светло чудо.
Тук, струва ми се, вече съм била - ...

Самодива

Poetry

2015-02-04T07:32:44+02:00 926 5

Посланик 🇧🇬

Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.
Над пустинната степ и през вятър свиреп ...

Самодива

Poetry

2015-01-27T20:00:02+02:00 752 9

Желание 🇧🇬

Пожелах си в ръцете ти - клонки обич на каменен бряг,
да се сгуша безпомощно - малко, измръзнало цвете.
С нежна длан да пребродиш на косите ми хладния мрак,
да усещам под пръстите шепота тих на сърцето.
Пожелах си да вдишам аромата ти - грях и любов, ...

Самодива

Poetry

2015-01-20T11:12:56+02:00 810 8

Измислено реален 🇧🇬

Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си, ...

Самодива

Poetry

2015-01-13T09:34:31+02:00 895 1 9

Близост 🇧🇬

Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.
Не ти е необходимо да съм с теб. ...

Самодива

Poetry

2015-01-06T23:38:52+02:00 977 1 3

Подаръци за Коледа 🇧🇬

Ще си направя Коледа. В сърцето.
Прастарият добряк ще съм сама.
Нагоре погледни, където свети
примамващо най-ярката звезда.
От блясъка, нечакани вълшебства ...

Самодива

Poetry

2014-12-23T21:02:39+02:00 831 3 6

Една любов за всички невъзможности 🇧🇬

Понякога избирам трудни начини
да си засаждам корен на доброто.
Катеря се, напук на всички свлачища
от сбъркани прояви и животи.
Решавам да усещам със сърцето си ...

Самодива

Poetry

2014-12-17T10:49:08+02:00 1K 1 9

Трудни хора 🇧🇬

Има хора жестоки - не предлагат ти рамо да плачеш,
има хора корави и да хленчиш пред тях те е срам.
Сякаш нямат сърце, сякаш болката нищо не значи
пред зениците остри, по-безмълвни от каменен храм.
Те безмилостно срещат и горчивия стон, и сълзата, ...

Самодива

Poetry

2014-12-10T12:07:31+02:00 873 4

Ще те оставя да си идеш 🇧🇬

Реших - ще те оставя да си идеш.
Така поиска - нека е така.
От топла жар, поддържана с години,
останах само аз. И пепелта.
Отивай си. И дявол да те вземе! ...

Самодива

Poetry

2014-12-04T18:20:49+02:00 779 2 10

Спасителни въжета 🇧🇬

Танцува въртележката на дните,
върти ни на незнайни обороти -
поръсва смях, издига при орлите,
с тревога ни души, за сто живота.
Приспива със забравеното вчера, ...

Самодива

Poetry

2014-12-03T12:49:07+02:00 818 5

Слънчево послание 🇧🇬

Ти знаеш, че там някъде стои,
но знаеш и че няма да се срещнете,
дори да преживееш куп беди
и в триста църкви да запалиш свещи.
Захвърлени сте (шанс или съдба?) ...

Самодива

Poetry

2014-11-27T08:33:45+02:00 858 7

Време за чудеса 🇧🇬

На Д.
Кажи ми, че не вярваш в чудеса,
че си убил в сърцето си детето
и сляп си за измислени слънца,
които да подреждаш по небето. ...

Самодива

Poetry

2014-11-21T14:28:30+02:00 950 1 12

Невидимо присъствие 🇧🇬

Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,
защото не приличам на познатите, ...

Самодива

Poetry

2014-11-17T18:28:54+02:00 980 15

Светли отпечатъци 🇧🇬

Когато се усещаш необходим,
изгряват две слънца над върховете.
Разбираш, че светът е обозрим,
чрез тайните пътечки на сърцето;
Когато, в натежал от болка глас, ...

Самодива

Poetry

2014-11-06T23:58:46+02:00 798 1 5

Вълшебната градина 🇧🇬

Сред мрака на суровата пустиня -
извечен кръстопът на ветровете,
се крие очароваща градина
и пази с векове вълшебно цвете.
Разпръсква аромат и подарява ...

Самодива

Poetry

2014-11-05T10:37:51+02:00 862 11

Разсъмване 🇧🇬

Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.
Защото дебне в тъмното страхът, ...

Самодива

Poetry

2014-11-04T08:39:42+02:00 1.3K 4

Начин на живот 🇧🇬

Навярно съм извадила късмет
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.
А грижи има делнични - безброй, ...

Самодива

Poetry

2014-10-31T14:30:10+02:00 777 1 7

Вълшебник 🇧🇬

Вълшебникът от старата гора
умее да говори с ветровете
и знае, че животът е игра,
че преходни са миг, човек и цвете.
Енергия си взема от скала, ...

Самодива

Poetry

2014-10-30T12:54:13+02:00 1.4K 9

Стрелец по свободата 🇧🇬

"... Ловецът, без терзания излишни,
си тръгна, горд с простреляната птица..."
Бианка Габровска
О, Боже! Колко лесно е било -
с единствен изстрел сваляш свободата. ...

Самодива

Poetry

2014-10-23T18:13:39+03:00 821 12

Пораснали момичета 🇧🇬

Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...

Самодива

Poetry

2014-10-17T21:38:49+03:00 3K 1 15

Стрела 🇧🇬

Улучи ме невидима стрела
(прострелва от засада битието),
просвири, безкомпромисна и зла,
но... някак си, не стигна ми сърцето.
От Нищото или от враг дошла, ...

Самодива

Poetry

2014-10-15T14:33:30+03:00 868 7