Самодива
541 results
Когато детелините тъгуват,
увяхват им вълшебните листенца.
Не плачат, не ревнуват, че танцува
галантен вятър с кичести хортензии.
Усмихват се горчиво на сърцата, ...
  1002  10 
Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.
Обречен да умре, далеч от слънцето, ...
  887 
Разплита си косите. Полунощ е.
(Часът на самодиви и магьосници.)
Не бърза, би могла да чака още.
Играе лъч по тънката ѝ нощница.
Сама е. Разговаря с тишината си. ...
  844  12 
Луната, натежала от желание,
докосва с лъч горещите ми устни.
Нашепва мракът огнени признания
и властно иска в мен да го допусна.
Покоят зареден е с напрежение - ...
  1105  15 
Пилея се в посоките на бурни ветрове
и тичам с полунощни еднорози.
Магията на древното, навярно, ме зове,
написана в кръвта ми с трън от роза.
Примамлива пътека ми чертае лунен диск, ...
  1002 
Изгубих ли? Та сякаш векове
изминаха без тези равносметки...
Победата, когато те скове,
победа ли е точно, или клетка!?
И загубата, смачкала деня, ...
  632  10 
Донася ехото смеха на водопад
(не знам защо, на твоя смях прилича).
Усмихвам се. В потръпващия хлад,
край мен танцуват борови иглички.
Далеч си, а си тук. Усещам как ...
  1045  15 
Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.
Разкъсване. Без право на изричане. ...
  881  20 
Свечерява се. Залез прегръща
нежно, с кротък лъч, облака дремещ.
Още час и нощта се завръща,
а нощта е особено време.
Пелерината черна на мрака ...
  838  13 
"... Паля огъня в сърцето
на невидимата къща..."
Катерина Кайтазова
Можеш да си тръгваш, можеш да се връщаш -
чувствай се в душата ми като в своя къща. ...
  903  16 
Защото е любов, е светлина,
усещане за полет и посока,
магията, проникнала в кръвта,
с която се издигам нависоко.
Защото е любов, е път и бряг, ...
  856  14 
Не ми е отреден божествен трон -
живея ден за ден, човек съм просто,
но по неписан никъде закон,
съпътстват ме дванадесет апостоли.
Посланици на мир и красота, ...
  994 
Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата, ...
  857  16 
И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.
Ще изгори в небето ми звезда, ...
  1112  13 
Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми ...
  847  10 
Сърцето издържа и този път
(от бавното умиране ми втръсна).
Какво пък, та нали е шепа плът -
все някога, навярно, ще се пръсне.
Защо да ме търпи!? И точно мен - ...
  1106  10 
Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.
Пред първия принесох гордостта - ...
  704 
Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, несъбудени от времето.
Прилича на усещане за мълния, ...
  895  14 
Пристъпвам като в сън... Забравен храм
от дебрите на времето изплува.
На здрачния, небесно мек екран,
звездите прожектират светло чудо.
Тук, струва ми се, вече съм била - ...
  844 
Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.
Над пустинната степ и през вятър свиреп ...
  678 
Пожелах си в ръцете ти - клонки обич на каменен бряг,
да се сгуша безпомощно - малко, измръзнало цвете.
С нежна длан да пребродиш на косите ми хладния мрак,
да усещам под пръстите шепота тих на сърцето.
Пожелах си да вдишам аромата ти - грях и любов, ...
  739 
Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си, ...
  827 
Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.
Не ти е необходимо да съм с теб. ...
  901 
Ще си направя Коледа. В сърцето.
Прастарият добряк ще съм сама.
Нагоре погледни, където свети
примамващо най-ярката звезда.
От блясъка, нечакани вълшебства ...
  751 
Понякога избирам трудни начини
да си засаждам корен на доброто.
Катеря се, напук на всички свлачища
от сбъркани прояви и животи.
Решавам да усещам със сърцето си ...
  949 
Има хора жестоки - не предлагат ти рамо да плачеш,
има хора корави и да хленчиш пред тях те е срам.
Сякаш нямат сърце, сякаш болката нищо не значи
пред зениците остри, по-безмълвни от каменен храм.
Те безмилостно срещат и горчивия стон, и сълзата, ...
  799 
Реших - ще те оставя да си идеш.
Така поиска - нека е така.
От топла жар, поддържана с години,
останах само аз. И пепелта.
Отивай си. И дявол да те вземе! ...
  717  10 
Танцува въртележката на дните,
върти ни на незнайни обороти -
поръсва смях, издига при орлите,
с тревога ни души, за сто живота.
Приспива със забравеното вчера, ...
  758 
Ти знаеш, че там някъде стои,
но знаеш и че няма да се срещнете,
дори да преживееш куп беди
и в триста църкви да запалиш свещи.
Захвърлени сте (шанс или съдба?) ...
  789 
На Д.
Кажи ми, че не вярваш в чудеса,
че си убил в сърцето си детето
и сляп си за измислени слънца,
които да подреждаш по небето. ...
  882  12 
Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,
защото не приличам на познатите, ...
  911  15 
Когато се усещаш необходим,
изгряват две слънца над върховете.
Разбираш, че светът е обозрим,
чрез тайните пътечки на сърцето;
Когато, в натежал от болка глас, ...
  727 
Сред мрака на суровата пустиня -
извечен кръстопът на ветровете,
се крие очароваща градина
и пази с векове вълшебно цвете.
Разпръсква аромат и подарява ...
  773  11 
Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.
Защото дебне в тъмното страхът, ...
  1187 
Навярно съм извадила късмет
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.
А грижи има делнични - безброй, ...
  706 
Вълшебникът от старата гора
умее да говори с ветровете
и знае, че животът е игра,
че преходни са миг, човек и цвете.
Енергия си взема от скала, ...
  1297 
"... Ловецът, без терзания излишни,
си тръгна, горд с простреляната птица..."
Бианка Габровска
О, Боже! Колко лесно е било -
с единствен изстрел сваляш свободата. ...
  753  12 
Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...
  2906  15 
Улучи ме невидима стрела
(прострелва от засада битието),
просвири, безкомпромисна и зла,
но... някак си, не стигна ми сърцето.
От Нищото или от враг дошла, ...
  795 
Нечакано покани ме на танц
вълшебник необятен - Океанът.
Една вълна, с небрежен реверанс,
в краката ми се спря. И там остана.
Дали е чест, случайност ли, съдба!? ...
  645 
Random works
: ??:??