Самодива
529 results
Всяко нещо си има цена -
тази истина вечна остана.
С будни нощи плати любовта,
а победата - с кървава рана.
За богатство - сред чужда земя ...
  769  17 
Завръщаш се в отдавна празен дом
и само сенки гонят се в ъглите.
Избяга топлината с тъжен стон,
когато си замина. Не попита
угасва ли полярната звезда ...
  881  21 
На Ани П.
Сред мрак се крие страшният ти замък
от тежък, мокър пясък построен.
Стените по-студени са от камък,
не стига светъл лъч до твоя ден. ...
  617  15 
Разкажи ми приказка, мъдрецо,
за кондори с огнени крила,
пазещи на слънцето венеца
цяла вечност, без да изгорят.
Говори за извори вълшебни, ...
  869  14 
При мен ще се завръщаш като в храм,
когато натежи ти самотата,
когато от обидата си ням
и ключа си загубил от вратата.
Ще дойдеш да намериш миг покой ...
  1009  18 
Очите ти на моите приличат,
лицето ти е с моите черти,
но с теб не се познаваме, момиче.
Ще кажеш ли поне, коя си ти?
Защо ме гледаш толкова сурово? ...
  804  20 
Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.
Превърнах се в листо от детелина, ...
  850  20 
Прокълни ме. Знам, че ти горча.
С думи тежки често те заливам.
Знам, че уморен си през нощта
с образа ми само да заспиваш.
Помисли - любов ли е това? ...
  675  10 
Когато спре се вятър уморен
пред щедрите поли на планината,
когато се завръща, запленен
от кътчета прекрасни по земята
с тих шепот чудни приказки реди. ...
  805  21 
Как не ме позна? Та аз съм същата.
Знаят ме от хиляди години -
тръгвам си, а после пак завръщам се,
никой смъртен няма да отмина.
Спомняш ли си? Вече сме се срещали. ...
  711  14 
Добър вечер, приятелко стара.
Ще направя по чашка кафе.
Питаш с поглед лукав как я карам -
както винаги, аз съм добре.
Както винаги - нищо не чакам ...
  817  19 
Песен на щурчета е нощта,
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.
Звезден прах загръща с пелена ...
  594 
От някъде долитна бяла птица
и кацна върху топлата ти длан.
Погледна те с мънистени зеници
и песен непозната ти запя.
Седиш замаян, гледаш и не вярваш - ...
  595  16 
Приятелко на тъмните миражи,
пазителко на светлата вълна,
за мен ли си дошла, та идваш в бяло?
А някои те свързват със скръбта...
Венци от диви билки съм изплела - ...
  626 
Тихи звуци. Плачещо пиано
приказка разказва за любов,
от житейски бури разпиляна,
жива, а загърната с покров.
Тъмни сенки – призрачни надежди – ...
  731 
Малка къща в снежна планина
край дървета, стигащи небето,
сгушена сред бяла самота...
Там не води ни една пътека.
Огън жив в камината гори, ...
  1961  23 
Ако бродиш жаден през пустиня
и от слънце палещо изгаряш,
важно ли ще бъде, че си с име,
пред което всеки се покланя?
Ако болест страшна те достигне ...
  1256 
Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.
Стар приятел за горско дърво, ...
  618 
На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?
Когато любовта ни си отива, ...
  682 
Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!
Не ме е страх да бродя в тъмнината - ...
  1093  11 
Отива си поредната надежда.
Безшумно се измъква, като смок.
Сърцето пак със разума провежда
един почти стандартен диалог.
Защо отново трябва да се случи? ...
  793  13 
Поръча да не плача, като тръгваш.
За края си незнайно как разбра...
Че жив си, че те има се залъгвам
и търся те в цъфтящите цветя.
Сега садиш ги в райската градина, ...
  747  14 
Забравен храм. Потънал в прах олтар.
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била - ...
  751  12 
Художникът избра да бъде сам.
С картините си само да остане...
Не се повтаря онзи буен плам...
Боли в гърдите парещата рана,
че своя слънчев, нежен идеал ...
  725  11 
Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.
Лицето на луната не е същото.
Звездите светят - алени до кръв.
Като с воали мракът ни обгръща.
Магия ли е тази тишина? ...
  633  12 
Аз не знаех дали съществуваш
или в сън те измислих сама...
По тавана ми сенки рисуват
топли тъмни очи и луна.
Бели облаци, вместо завивка ...
  559 
Понякога говориш ми така,
че сякаш ме прегръща вятър топъл.
Магия ли са твоите слова,
любов ли са или отчаян вопъл?
Понякога тъй близо си до мен ...
  717  14 
Земята стене от раздори,
земята дави се в скръбта.
Без думи, тихо тя говори
на свойте спорещи деца.
Увлечени от алчност низка, ...
  545  10 
Защо, любов, при мене се завръщаш?
Едва ли пак за нещо съм ти нужна...
Пирон съм от горяла, стара къща,
не ме залъгвай с нощи теменужени.
Защо запали мислите ми бели, ...
  626  11 
Мога много дълго да мълча,
мога да съм вярна до безкрайност,
мога да се сливам със звука,
мога да греша от всеотдайност.
Помня много, даже и неволно - ...
  967  12 
Разчупих всички рамки и прегради,
отхвърлих и съмнения, и страх,
криле ми подариха птици млади
и към звездите вечни полетях.
Усмихната повика ме луната, ...
  523 
Пак се луташ сред мрак и кърви,
мисълта - като огнена рана,
търсиш знак, светлина, но, уви -
не разбираш по кой път да хванеш.
Да опазиш ли свойте мечти, ...
  816  17 
Живеел в древна, приказна страна
един владетел - мъдър и достоен.
Идея на живота му била
на всяка мъдрост да намери корен.
Обграждал се с прочути мъдреци, ...
  906  16 
Ще бродиш сам из горската тъма,
ще чуваш само тихи птичи песни.
Това навярно твоя е съдба,
животът ти е пълен с неизвестни.
Сред шумните и бързащи тълпи ...
  628  13 
Безкраен влак препуска във нощта.
По релсите вагоните се гонят
и сякаш нейде в неизвестността
отнасят ни. Минутите се ронят.
Проскърцват колелета, миг покой - ...
  693  11 
Защо ли се усмихват ветровете?
Днес празник е на всичките поети.
Със стихове душата си зарадвах,
на слънчеви приятели попаднах.
Венец от звънки рими са заплели ...
  813 
Студено е и мрачно. И вали.
Природата за лятото ли плаче?
От нейната ли болка ме боли,
дъждовните сълзи какво ли значат?
Небето пак е тежък похлупак ...
  775  14 
Когато над града се спуска мрак
и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш,
седни и затвори за миг очи. ...
  629  17 
Завесата се вдига. Светлина
залива подредените декори
и в миг, забравил страх и самота,
на сцената изправя се актьорът.
Играта е приел като съдба, ...
  692  11 
Ще те дочакам, чиста като ручей.
В беззвездно-тъмна нощ ще те позная.
От древна жрица приказна научих,
че мисъл с мисъл среща се в безкрая.
В планински извор бистър се изкъпах, ...
  872  22 
Random works
: ??:??