Самодива
529 results
Жулиета стои и се взира отчаяно в здрача.
Колко нощи прекара на стария, прашен балкон!?
Още млада е, значи, все още умее да плаче
и да чака звезда да изгрее на пуст небосклон.
Зад гърба и́ висят, отмалели и тежки, крилата и́ - ...
Колко нощи прекара на стария, прашен балкон!?
Още млада е, значи, все още умее да плаче
и да чака звезда да изгрее на пуст небосклон.
Зад гърба и́ висят, отмалели и тежки, крилата и́ - ...
707
8
5
Не ме интересува кой си ти –
ни име, нито образ ме привличат.
Гласът ти като вятъра шепти
и изгревът в очите ти наднича.
Но нищо ново, виждала съм смях ...
ни име, нито образ ме привличат.
Гласът ти като вятъра шепти
и изгревът в очите ти наднича.
Но нищо ново, виждала съм смях ...
1602
21
20
Ще искаш да се влюбиш в лудостта.
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.
И ти ще станеш скитник, като мен, ...
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.
И ти ще станеш скитник, като мен, ...
639
8
9
Секундата, в която се взривих,
разкъса тишината ми на атоми
и някакви измислени бои
нашариха покълналото лято.
По вятъра ли мълния дойде ...
разкъса тишината ми на атоми
и някакви измислени бои
нашариха покълналото лято.
По вятъра ли мълния дойде ...
657
8
8
Навярно имат срок на годност думите,
износват се и шепот, и мълва.
По-дрипави от просещите друмници,
завет и клетва, сриват се в пръстта.
Разпадат се на части обещания, ...
износват се и шепот, и мълва.
По-дрипави от просещите друмници,
завет и клетва, сриват се в пръстта.
Разпадат се на части обещания, ...
1615
22
17
Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.
Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя ...
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.
Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя ...
686
6
8
Надживях любовта. И удавих се в спомен за въглени,
догорели през някой измислен арктически мраз.
Онемяла от мъка, съдбата си тръгна по съмнало
и остави ме с моето дребно, неслучено Аз.
Вече няма пожар, нито дъжд, ни безплодно очакване, ...
догорели през някой измислен арктически мраз.
Онемяла от мъка, съдбата си тръгна по съмнало
и остави ме с моето дребно, неслучено Аз.
Вече няма пожар, нито дъжд, ни безплодно очакване, ...
822
12
11
От залеза изхвръкнаха копита,
разкъса древен вик воала розов
и хукнаха стремглаво по вълните
прекрасни полунощни еднорози.
Вестители от друг, незнаен свят, ...
разкъса древен вик воала розов
и хукнаха стремглаво по вълните
прекрасни полунощни еднорози.
Вестители от друг, незнаен свят, ...
618
9
8
Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.
Навсякъде – виелици и мраз, ...
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.
Навсякъде – виелици и мраз, ...
745
6
12
По склоновете стръмни на деня
се спускаше безименен скитáлец.
Животът му – сурова планина,
поглъщаше угасващия залез.
И като в стар, почти забравен филм, ...
се спускаше безименен скитáлец.
Животът му – сурова планина,
поглъщаше угасващия залез.
И като в стар, почти забравен филм, ...
1524
19
18
На пръсти слиза лепкавият здрач
и скрива се на славея в очите.
Излива се, чрез песен или плач,
по нещо невъзможно, порив птичи.
Копнежът омагьосващо горчи - ...
и скрива се на славея в очите.
Излива се, чрез песен или плач,
по нещо невъзможно, порив птичи.
Копнежът омагьосващо горчи - ...
633
9
6
Вече знаеш, навярно, момиче –
първородният грях е измама.
В храм, с икони и свещи накичен,
богове, пък и истина няма.
Този свят е объркал конците ...
първородният грях е измама.
В храм, с икони и свещи накичен,
богове, пък и истина няма.
Този свят е объркал конците ...
1050
15
15
Ти искаш да откраднеш този миг.
Към сянката на вятър неспокоен
завърза го. А облак кръглолик
изля над теб смях мокър, на порои.
Безумецо, нима не си разбрал, ...
Към сянката на вятър неспокоен
завърза го. А облак кръглолик
изля над теб смях мокър, на порои.
Безумецо, нима не си разбрал, ...
1083
5
18
Добре дошла. Не стой на прага. Влез.
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стоплѝ се, още огънят гори, ...
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стоплѝ се, още огънят гори, ...
1017
15
14
Дявол луд ли превзе тишината на кротките утрини
и под звуци на пъклени тъпани в шеметен танц
се завихри в екстаз, сред отломки от дни изпочупени
и опашка присви, в елегантно красив реверанс.
Като в транс му подадох ръка – да танцуваме заедно ...
и под звуци на пъклени тъпани в шеметен танц
се завихри в екстаз, сред отломки от дни изпочупени
и опашка присви, в елегантно красив реверанс.
Като в транс му подадох ръка – да танцуваме заедно ...
752
5
10
Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг – ...
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг – ...
1447
13
19
Имаш ли, бате, стотинки за хляб?
Гладен съм, чак ми се плаче.
Днес не намерих в боклука комат.
Знаеш ли!? Аз съм сираче.
Нямам си майка, нито баща, ...
Гладен съм, чак ми се плаче.
Днес не намерих в боклука комат.
Знаеш ли!? Аз съм сираче.
Нямам си майка, нито баща, ...
2025
14
17
На Ж.
Където няма път, ще го измисля,
когато няма буря – ще създам.
На изгрева огньовете лъчисти
в сърцето си ще скрия, като в храм. ...
Където няма път, ще го измисля,
когато няма буря – ще създам.
На изгрева огньовете лъчисти
в сърцето си ще скрия, като в храм. ...
802
7
11
Моя крехка любов, оцеляла сред лед и виелици,
знам, че още си жива, още имаш гръбнак и кураж
да извикаш без глас, че си тук и не си отживелица,
да останеш у мен, като верен и истинен страж.
Своенравна любов, знам, че трудно вирееш сред хората, ...
знам, че още си жива, още имаш гръбнак и кураж
да извикаш без глас, че си тук и не си отживелица,
да останеш у мен, като верен и истинен страж.
Своенравна любов, знам, че трудно вирееш сред хората, ...
618
8
10
Изсъхнаха и двете му ръце.
Навярно, от небето бе прокъ̀лнат...
Изпращал бе по птици писъмце,
че иска с обич някой да прегърне.
Докосвал беше нежно таралеж, ...
Навярно, от небето бе прокъ̀лнат...
Изпращал бе по птици писъмце,
че иска с обич някой да прегърне.
Докосвал беше нежно таралеж, ...
649
6
9
Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума.
Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,
че измислих за теб пъстроцветна, красива игра.
Не подаде ръка, може би се изплаши от себе си ...
Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,
че измислих за теб пъстроцветна, красива игра.
Не подаде ръка, може би се изплаши от себе си ...
2311
25
27
Дъждът в листата приказки разказва
от тайната зелена горска книга.
Приема ги в уханната си пазва
липата. Заговорнически смига
и праща аромата си упóен – ...
от тайната зелена горска книга.
Приема ги в уханната си пазва
липата. Заговорнически смига
и праща аромата си упóен – ...
612
4
16
От орлите ли взе неспокойния поглед на хищника,
с който сякаш събличаш душата ми – пролетен цвят.
Как събуди от сън онзи дяволски хор на орисници,
да запеят в главата ми псалм, на език непознат.
От кора на дърво ли се взе тази грубост на дланите, ...
с който сякаш събличаш душата ми – пролетен цвят.
Как събуди от сън онзи дяволски хор на орисници,
да запеят в главата ми псалм, на език непознат.
От кора на дърво ли се взе тази грубост на дланите, ...
769
7
8
На Р. С. А.
Остави на сцената актьорите,
да играят тежките си роли.
Гледай как през маските говорят си
и мълчи. Такъв е режисьорът. ...
Остави на сцената актьорите,
да играят тежките си роли.
Гледай как през маските говорят си
и мълчи. Такъв е режисьорът. ...
621
4
6
Измамното усещане за дом
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове ...
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове ...
1602
18
18
Не ми разказвай приказки, магьоснико,
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.
Очаквали ме рицари зад ъгъла ...
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.
Очаквали ме рицари зад ъгъла ...
1304
3
13
Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.
Не питайте! В душата не ровете! ...
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.
Не питайте! В душата не ровете! ...
3597
59
46
Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.
Летях или пропадах? Вече нямаше ...
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.
Летях или пропадах? Вече нямаше ...
525
6
9
Ще тръгна по следите на цветята.
Сред мрака, ще ми светят минзухари,
пътека ще чертае кукурякът,
коприва под краката ми ще пари.
Ще тръгна, със смеха на бистър ручей, ...
Сред мрака, ще ми светят минзухари,
пътека ще чертае кукурякът,
коприва под краката ми ще пари.
Ще тръгна, със смеха на бистър ручей, ...
519
7
14
Ще мине някак. Ден е, като ден.
(Добре, че има грижи и задачи)
Повтаря се един и същ рефрен –
веднъж годишно, дама ще си, значи.
Веднъж годишно, повече недей! ...
(Добре, че има грижи и задачи)
Повтаря се един и същ рефрен –
веднъж годишно, дама ще си, значи.
Веднъж годишно, повече недей! ...
505
4
17
Онова, за което мълчим
и премисляме в нощи настръхнали,
се разсейва по изгрев - слаб дим
от цигара. Зората разпръсква го.
Онова, за което мълчим, ...
и премисляме в нощи настръхнали,
се разсейва по изгрев - слаб дим
от цигара. Зората разпръсква го.
Онова, за което мълчим, ...
739
7
14
Душа ли беше - жилава трева,
в сърцето на безводната пустиня.
Без питанки "защо" и "докога"
все оцелява кротко, от години.
Сама не знае тук защо стърчи - ...
в сърцето на безводната пустиня.
Без питанки "защо" и "докога"
все оцелява кротко, от години.
Сама не знае тук защо стърчи - ...
555
5
13
Няма как да достигна до теб –
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.
Планини и реки ни делят ...
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.
Планини и реки ни делят ...
906
8
18
Не се научих да живея без сърце
и да обичам просто от учтивост.
Раздавам и пилея, с две ръце,
ни сметки знам, ни дребна предпазливост.
Не се научих в пътя да вървя – ...
и да обичам просто от учтивост.
Раздавам и пилея, с две ръце,
ни сметки знам, ни дребна предпазливост.
Не се научих в пътя да вървя – ...
4174
43
31
Сребристите очи на тишината
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище, ...
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище, ...
551
5
15
Вали. Навън е бяло, като истина
и чисто, като призрачна роса.
Защо тъжим, какво и как сме искали,
безсмислица остава под снега.
Какво са спотаените желания ...
и чисто, като призрачна роса.
Защо тъжим, какво и как сме искали,
безсмислица остава под снега.
Какво са спотаените желания ...
1261
6
19
Няма пътища преки към пространства, наречени "никъде",
няма стъпки оставени, няма знаци, стрелки, светофар,
а сърцето трепти и зове за безпаметно скитане
и само е компас, лабиринт, необятност и дар.
Накъде да вървя, накъде ще ме води, проклетото, ...
няма стъпки оставени, няма знаци, стрелки, светофар,
а сърцето трепти и зове за безпаметно скитане
и само е компас, лабиринт, необятност и дар.
Накъде да вървя, накъде ще ме води, проклетото, ...
643
2
14
Да пътуваш към мен е особена лудост, човече!
Аз вървя по следите на вятъра, век подир век
и не искам да спра, пък и може би, късно е вече
да се връщам назад, към дъжда и към летния пек.
Ветровете избрах - с тях лети се безумно над времето ...
Аз вървя по следите на вятъра, век подир век
и не искам да спра, пък и може би, късно е вече
да се връщам назад, към дъжда и към летния пек.
Ветровете избрах - с тях лети се безумно над времето ...
709
4
6
Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.
Любов и грях. Танцуват булевардите ...
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.
Любов и грях. Танцуват булевардите ...
746
4
9
През портите на зейналия ад
пристъпваш сам, надеждите оставил.
Директно в кръг девети – там горят
предатели, избрали лесна слава.
Предателства не дават миг покой ...
пристъпваш сам, надеждите оставил.
Директно в кръг девети – там горят
предатели, избрали лесна слава.
Предателства не дават миг покой ...
680
3
10
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
