Shay
320 results
Сам и Чарли успяха да й уредят чисти дрехи и Елизабет прекара следващите близо два часа в банята, през които се изкъпа и криво-ляво успя да се боядиса в нещо, което на пръв поглед изглеждаше като тъмно кестеняво. Чак след това забеляза червените нотки на махагона. Нямаше реална представа какво точно ...
1474
1
Долу беше пълно с гости на странноприемницата, които беше виждала по време на разходките си до тоалетната, и с други, които подозираше, че са дошли само за храната. Погледите на всички първо се спираха къде любопитно, къде с недоверие и дори враждебност върху нея, преди да се преместят малко по-наза ...
1137
1
Нещо достигна до Елизабет в мрака, в който се беше сгушила като в топло одеяло. Не можеше да определи откъде точно идва това некомфортно усещане, но опитите й да го игнорира останаха неуспешни и накрая то се оказа достатъчно, за да я накара да изплува от дълбините на съня без сънища, в който бе потъ ...
1037
1
1
– Какво правиш?
Да чуе нисък, почти ръмжащ и определено човешки глас, беше последното нещо, което Лизи очакваше. Да види Сам Казра, гол до кръста, зад себе си беше дори по-стряскащо. Толкова, че да изпусне ножа, за да покрие очите си с ръце. И пак не достатъчно бързо. Беше убедена, че гледката се бе ...
Да чуе нисък, почти ръмжащ и определено човешки глас, беше последното нещо, което Лизи очакваше. Да види Сам Казра, гол до кръста, зад себе си беше дори по-стряскащо. Толкова, че да изпусне ножа, за да покрие очите си с ръце. И пак не достатъчно бързо. Беше убедена, че гледката се бе ...
838
1
Два дни минаха за Елизабет като в мъгла. Всичко беше някак притъпено и заглушено и така й харесваше. Това бе и една от причините упорито да отказва да заспи, което само засилваше усещането й, че се намира в някакъв странен сън и нищо не се случва наистина. Онзи мъж още се разхождаше жив там някъде, ...
1356
1
1
Елизабет искрено се надяваше, че стаята, в която влезе, е нейната, защото колкото и да се опитваше да сдържи сълзите си, вече нищо не виждаше от тях. Затвори вратата и опря гръб на нея, а познатият грак на Франк я поздрави. Беше кацнал на перваза. На перваза на отворения прозорец, от който трябваше ...
846
1
1
Сам прекосяваше двора към конюшнята, където го чакаше поредния бокс за почистване, но мислите му изобщо не се въртяха около това как да изрине на конете и да ги изчетка. Не, че не харесваше животните – даже напротив. По някаква неясна на никого причина, всъщност му харесваше да се занимава с тях. Ощ ...
964
1
2
Чарли се обърна, когато момичето не тръгна след него. С недоумение беше забила поглед в прецизната малка дупка по средата на гърдите на трупа на големия мъж. Стоеше скована, леко наклонена назад, сякаш беше замръзнала във времето, докато се отдръпваше от тялото и беше може би леко… погнусена? Смутен ...
929
1
Лизи се повдигна на лакти, игнорирайки болката в главата и гаденето, което движението предизвика. Работникът беше на две крачки от нея с изкривено от гняв лице, а в едната му ръка, онази, с която беше държал сабята на Финиан, стърчеше още една стрела от син пламък. Трябваше да е прерязала някое сухо ...
843
1
„Бягай“ й бе казал страшника и за един кратък момент Елизабет се поколеба дали да не го послуша. Докато беше жива, щеше да си спомня този миг, в който съзнанието й изброи всички причини, заради които трябва да си тръгне, и последвалата вълна срам, която я заля.
Не можеше просто да го остави да бъде ...
Не можеше просто да го остави да бъде ...
1142
1
12
Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално. Дори и черната перла на сабята му да не резонираше с гнева й, карайки цялото оръжие да трепти леко, дори въобще да я нямаше, беше абсолютно невъзможно да пренебрегне тягостното чувство, сякаш се е озовал насред черен, буреносен облак. Това в ...
944
Финиан я водеше нагоре, към бедните квартали, но Лизи го осъзна едва когато започва да се задъхва по едни стълби. Страшникът също пуфтеше и стискаше ребрата си. Наистина беше невъзможно да не му съчувства.
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ...
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ...
812
– Защо има толкова много каруци? – попита Елизабет.
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ...
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ...
910
На Чарлс Флетчър му трябваха три дни, за да донесе документите. Във Фриниа издаването на фалшиви документи отнемаше поне седмица и тежка кесия пари, за да подкупиш чиновниците или да наемеш добър фалшификатор, така че очакванията на Финиан бяха много ниски. Търговецът обаче го изненада с първокачест ...
1121
“Eто те и теб. Дълго тe чаках.”
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му б ...
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му б ...
861
1
Елизабет последва страшника, стараейки се да се държи близо до него, но без да е твърде очевидна. Знаеше, че той не й вярва, но тя бе убедена, че в банята бе имало някого. Това, че просто се беше изпарил, само затвърждаваше страховете й, че е силуетът от сънищата й. Така се надяваше да се бе отървал ...
848
В банята имаше място за точно четири дървени корита, разделени в собствени кабинки със заключващи се врати. Финиан влезе във всяка и огледа щателно абсолютно всичко, преди най-накрая да позволи на Елизабет да си избере една. Тя побърза да се шмугне в най-близката и да махне дрехите си. Почти се беше ...
916
Елизабет не знаеше как, но още преди да се обърне, знаеше, че той е там. Може би беше височината, към която Чарлс бе насочил поглед, може би беше начинът, по който цялата настръхна, но изобщо не се изненада, когато видя мъжа от странноприемницата.
Богове, наистина беше огромен. Финиан едва му стигаш ...
Богове, наистина беше огромен. Финиан едва му стигаш ...
882
Елизабет изскочи в задния двор и се насочи право към Финиан. Той беше с гръб към нея, но русият мъж я забеляза и така му подсказа, че нещо се приближава зад гърба му. Ако се съдеше по изражението му, когато се обърна и я видя, май щеше да се зарадва повече, ако бяха цяло ято мори. Лизи му се усмихна ...
1043
Лизи се събуди в чудесно настроение. Силуетът и този път бе отсъствала от сънищата й и тя започваше да се осмелява да вярва, че може би се е разправила с него завинаги. Онзи червей щеше да присъства в кошмарите й още дълго, дълго време, но това беше незначителна цена, ако фантомът и мрачната фигура ...
755
Момичето седна на ръба на леглото, а гарванът й направи няколко кръга на стаята, преди да кацне с шумно изграчване върху скрина. Фин се прокле на ум, че не се сети да затвори птицата отвън, докато се опитваше да извади шишенцето от тайния си джоб, без Елизабет да го види. Естествено, нямаше такъв къ ...
824
2
– Елизабет! – извика Финиан след нея.
Глупачката се беше навряла в лицето на знахарката, но дали от шок, или от проклетия сенчест късмет на Шей, жената не реагира.
– Желая Ви късмет! – изкиска се момичето и скочи през близката врата към някакво незнайно помещение.
Финиан изруга на ум, но бързо отско ...
Глупачката се беше навряла в лицето на знахарката, но дали от шок, или от проклетия сенчест късмет на Шей, жената не реагира.
– Желая Ви късмет! – изкиска се момичето и скочи през близката врата към някакво незнайно помещение.
Финиан изруга на ум, но бързо отско ...
852
Посрещна ги весел камбанен звън и тежка миризма, от която главата й се замая. Първоначално Лизи реши, че е на парфюм, но когато очите й привикнаха със сумрака вътре, осъзна, че идва от десетките горящи свещи и кадилници, наредени по всяка повърхност, свободна от книгите, разноцветните кристали, малк ...
938
1
2
Ако излизането трябваше да е някакъв опит за извинение от страна на страшника, никак не струваше. Беше пълно с хора, излезли след жежкия ден да се насладят на прохладния ветрец, идващ от морето, но Калахан правеше всичко възможно да ги избегне. По уличките малките сергии все още бяха отворени, претъ ...
865
Щом се отдалечиха достатъчно, Елизабет издърпа ръката си и се отдръпна от страшника. Този път той не се опита да я хване отново, може би осъзнал, че е прекалил. А може би ръмжащия от рамото й Франк имаше нещо общо.
Колкото и да се опитваше да не си спомня и да не мисли за това, гледката на мъртвата ...
Колкото и да се опитваше да не си спомня и да не мисли за това, гледката на мъртвата ...
934
1
Елизабет не можеше да разбере какво се случи. В единия момент се смееха, а в другия се появи този остър шум, Калахан пребледня, изражението му се вкамени и я завлече след себе си. Опитите й да се отскубне или да забие пети в земята и да спре изобщо не го притесняваха, а за въпросите й оставаше глух. ...
1488
Финиан
Елизабет премига и още две сълзи се търкулнаха по бузите й. Веждите й бяха свити в объркано изражение, докато се отърсваше от съня. После объркването я напусна, заменено от нещо друго. Момичето седна рязко в леглото и с учудваща сила избута страшника назад, като едната й длан го уцели точно в ...
Елизабет премига и още две сълзи се търкулнаха по бузите й. Веждите й бяха свити в объркано изражение, докато се отърсваше от съня. После объркването я напусна, заменено от нещо друго. Момичето седна рязко в леглото и с учудваща сила избута страшника назад, като едната й длан го уцели точно в ...
1182
Елизабет не усети почти нищо от вкуса на вечерята си. Дори не можа да изяде всичко – не само й присядаше, но и стомахът й се бе свил от гладуването през последните седмици. Въпреки това се почувства по-добре. Поне физически. Точно в момента обаче не искаше да се чувства добре. В главата й не спираше ...
822
2
Беше тъмно, но светлината от коридора бе достатъчна, за да й позволи да види, че е най-обикновена стая. Имаше прозорец право срещу нея, малка маса точно под него, легло в единия край и скрин в другия. Но най-важното от всичко бе, че нямаше хора вътре.
Лизи веднага посегна към стъклото, скрито в кола ...
Лизи веднага посегна към стъклото, скрито в кола ...
890
2
Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ...
Трябваше да измисли как да се измъкн ...
808
Когато Финиан научи, че го изпращат на първата му мисия извън Фриниа, беше във възторг. Ентусиазмът му обаче започна да се изпарява, когато се оказа, че въпросната мисия е дипломатическа, и изчезна съвсем, щом му казаха, че ще се състои в Рива. Беше се присъединил към редиците на страшниците точно з ...
897
Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника. Калахан инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази, а Лизи не загуби и секунда, за да избяга. Вту ...
861
Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока. Мозъкът й отчаяно се опитваше да намери някакво логично обяснение на видяното, но не успяваше. Може би халюцинираше? Със ...
891
1
„Шейа, какво си мислиш, че правиш?“
Елизабет се зачуди как така черната фигура се е озовала в пустинята. После отвори очи и осъзна, че е в кръга светлина, а горещият вятър и пясъка идват от тъмнината отвъд. Мрачният силует се отдели от нея, късайки с лекота лепкавите нишки, които се опитваха да го з ...
Елизабет се зачуди как така черната фигура се е озовала в пустинята. После отвори очи и осъзна, че е в кръга светлина, а горещият вятър и пясъка идват от тъмнината отвъд. Мрачният силует се отдели от нея, късайки с лекота лепкавите нишки, които се опитваха да го з ...
1174
1
В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...
1205
Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...
1059
1
1
Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...
1025
1
Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря. Франк, кацнал на най-високата етажерка, отдавна се беше напухил и ...
966
Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше ѝ се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали? Въпреки всичко беше стигнала до тук. Оставаха броени минути, докато отплава от Рива и опасностите тук. Всичко можеше ...
1048
– Казаха ми, че още съществуваш.
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...
992
1
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
