Shay
320 results
Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...
1022
Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...
1153
1
2
Елизабет отново насочи ръждясалия прът към главата му и този път МакГилиан отскочи назад, като едва не се препъна в собствените си крака в желанието си да се отдръпне по-далеч от нея. Знаеше, че по-късно вероятно ще съжалява и ще се чувства гузна, че използва като броня смъртта на Анди и горките хор ...
1261
2
– Какво?!
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.
– Не Вие, милейди! – побърза да каже и посочи към Елизабет. – Имах предвид нея.
– И как това е по-добре?! – викна Лизи и бутна Меридит. – Боговете са ми ...
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.
– Не Вие, милейди! – побърза да каже и посочи към Елизабет. – Имах предвид нея.
– И как това е по-добре?! – викна Лизи и бутна Меридит. – Боговете са ми ...
1459
2
2
Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли. Комбинацията не беше никак приятна, но след като беше живяла в килия, пълна с боклук и всякакви други неща, Елизабет не я преживяваше толкова тежко, колко ...
1173
1
Елизабет продължи да спи и да яде през следващия ден, но основно спеше. Струваше й се, че никога няма да се отърве от постоянната умора, която усещаше чак в костите си. Странните сънища, които знаеше, че сънува, но за щастие никога не помнеше, само я караха да се буди дезориентирана и с някакво непр ...
1435
3
1
– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
1083
1
Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...
1100
1
2
Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...
1070
1
Елизабет вдигна глава, за да я погледне, защото не можеше да е чула правилно. Но на лицето на момичето се четеше единствено възхита.
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.
– Добре ли се чувстваш? – не се стърпя да я попита.
Момичето присви леко ...
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.
– Добре ли се чувстваш? – не се стърпя да я попита.
Момичето присви леко ...
990
1
Коридорът, по който вървяха, кипеше от работа. Слуги бързаха напред-назад, носещи всичко от чинии до ухаещи свежо хавлиени кърпи. Никой не обръщаше внимание на Лизи. Поспираха единствено за някой бърз поклон на Меридит, преди отново да се втурнат по задачите си.
Беше очевидно, че все още са в слугин ...
Беше очевидно, че все още са в слугин ...
1069
1
Елизабет загуби равновесие и залитна назад върху нападателя си. Строполиха се със задавени викове върху нещо, което беше по-меко от пода, но не с много. Около тях експлодира облак от бял прах, който се сипеше върху тях, а докато врагът кашляше и пуфтеше, Лизи принуди тялото си да се размърда. Извърт ...
1026
1
1
Хукна по улицата с всички сили, стискайки ботуша в едната си ръка, а ребрата – с другата. Виковете на войниците, докато се биеха с Калахан, все още се чуваха, но в Елизабет нямаше и капчица съмнение, че много скоро той ще се разправи с тях. Дали щеше да тръгне след нея тогава, или шумът от битката щ ...
1283
3
Елизабет бързаше да се махне толкова много, че магията, която караше стъпалата да изникват, не й смогваше. Не дочака последното, ами изскочи навън, озовавайки се за втори път днес в обраслия заден двор на къщата. Въпреки че бе внимавала на идване, повече от любопитство, отколкото защото вярваше, че ...
1794
2
3
Лизи профуча през тунела, през залата с морето от фантоми и мятащите се в клетките си мори, изхвърча през вратата и с облекчение откри, че магическите светлини в коридора отвън са запалени. Без да губи и миг, изтича надолу към мястото, където помнеше, че беше изходът и трескаво започна да се оглежда ...
967
2
Ръдфорд избута съществото от себе си, отскочи назад и измъкна сабята си по-бързо, отколкото Елизабет успя да мигне. Острието засия като втечнени лунни лъчи. Мората изсъска от пода и повдигна кокалеста ръка пред лицето си все едно светлината гореше очите й. Очи, които липсваха, осъзна девойката и зат ...
1112
1
1
Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието и ...
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието и ...
1008
1
1
Фантомите бързаха да се махнат от пътя ѝ, нематериалните им тела се сливаха едно с друго и се разделяха като облаци. Тя се движеше на пръсти, придържайки се към най-плътните сенки в неосветения тунел, колкото и да я ужасяваше. Чуваше гласовете на страшниците, които се опитваха да надвикат какофоният ...
997
1
1
Промъкна се до там и с облекчение откри, че никой не ѝ е сложил катинар. Отварянето ѝ се оказа по-трудно, отколкото бе предполагала – не само заради нараняванията ѝ, ами и защото самия капак се оказа доста тежък за нейните нетренирани мускули. Израри го бе избутала, сякаш не тежеше нищо, а Лизи едва ...
1094
1
3
Опасенията ѝ, че страшниците ще дойдат да я проверят, се оказаха неоснователни. Никой не се качи. Вероятно бяха решили, че писъците и трясъците са били гневен изблик в следствие на разкритията им и я оставиха на мира. Едва ли вярваха, че тя ще се осмели дори да опита да избяга и това я уреждаше чуде ...
997
1
2
Девойката сбърчи нос недоволно. Мисълта да иска помощ от нея не я изпълваше с възторг. Тя очевидно беше много по-добър човек от всички, които Лизи познаваше, и това само правеше нещата по-трудни и по-унизителни.
Не, трябваше да има друг изход. Потупа с показалец напуканата си долна устна и веднага с ...
Не, трябваше да има друг изход. Потупа с показалец напуканата си долна устна и веднага с ...
1065
1
1
След шест години войната приключи. Шест години на страх, глад и смърт. Шест години на неизвестност дали днешния ден няма да ти е последен. Но най-накрая свърши. Войникът оцеля.
Сега от час вървеше по козята пътечка нагоре по планината. Спря да почине, подпирайки се на грапавия стол на жилаво дърво. ...
Сега от час вървеше по козята пътечка нагоре по планината. Спря да почине, подпирайки се на грапавия стол на жилаво дърво. ...
1741
11
11
„Вземете правилното решение, госпожице Шей“. Щеше да му даде едно правилно решение!
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеш ...
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеш ...
1496
1
3
– Наистина? – вдигна вежди изненадано. После се усети, скръсти ръце и прочисти гърлото си: – Имам предвид, добре.
Гърленият смях на Калуш загря страните й. Елизабет сведе глава, за да скрие изчервеното си лице от Финиан и го заобиколи, за да хвърли най-сетне косата си. Преди да я пусне в кошчето, си ...
Гърленият смях на Калуш загря страните й. Елизабет сведе глава, за да скрие изчервеното си лице от Финиан и го заобиколи, за да хвърли най-сетне косата си. Преди да я пусне в кошчето, си ...
1186
2
1
Вторият етаж нямаше нищо общо с разрухата долу. Да, подът бе изтъркан, тапетите избелели и вратите – пообелени, но си личеше, че някой живее тук. Това усещане само се засилваше от оскъдно обзаведените, но спретнати стаи, покрай които има. Две от тях бяха спални, а трета – онази директно над дневната ...
1076
1
3
Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...
1310
2
Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...
1201
3
Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
1311
2
1
Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внима ...
1120
2
1
Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
1170
1
Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
1143
2
Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...
1148
1
2
Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
1098
2
3
Елизабет седеше на пода на килията си, прегърнала коленете си и скрила лице в тях, опитвайки се да запази поне мъничко топлина в тялото си. В ръцете си стискаше колието от майка си.
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...
1344
1
Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
1203
1
3
Всичко в нея крещеше да побегне и да се спаси, но не можеше да остави майка си. Огледа се за кой ли път за помощ, но страшниците бяха заети с останалите мори, а гостите - каквото от тях бе останало – бяха изпаднали в пълна паника. Така или иначе едва ли някой от тях щеше да се жертва за тях.
Елизабе ...
Елизабе ...
1186
1
Видя я. Видя я! Лежеше свита на една страна, малко по-встрани от основната група, която бе затрупана от разбитата врата. Хлъзна се по пода и падна на колене пред нея. Роклята на майка ѝ беше изцапана с кръв, по тялото ѝ имаше следи от подметки. Косата ѝ падаше пред лицето ѝ и Елизабет много внимател ...
1110
1
2
– Богове. – прошепна и се покатери на стола си.
– Какво? Какво има там?! – изхлипа Франсис и също се покатери. Въпросът й проехтя по протежението на цялата маса, повтарян от всички гости, които също се закатериха по масата и столовете, разбутвайки храната, пръскайки кристалните чаши под обувките си. ...
– Какво? Какво има там?! – изхлипа Франсис и също се покатери. Въпросът й проехтя по протежението на цялата маса, повтарян от всички гости, които също се закатериха по масата и столовете, разбутвайки храната, пръскайки кристалните чаши под обувките си. ...
1240
1
– Богове, видяхте ли тази светлина! – възкликна Марго.
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит ...
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит ...
1117
1
2
Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността ѝ все още бе като напъпила, но неразц ...
2713
4
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
