Tzvetna
267 results
Родината една е
Един народ е силен у дома,
където всяко камъче го знае.
При корена разпери ли крила,
в подема си, Вселената ще смае. ...
Един народ е силен у дома,
където всяко камъче го знае.
При корена разпери ли крила,
в подема си, Вселената ще смае. ...
387
4
Вълчицата в мен
Събуди се вълчицата във мен,
защото ме отхвърляха стократно.
Преминала през школата на Дзен,
до болка си подостри сетивата. ...
Събуди се вълчицата във мен,
защото ме отхвърляха стократно.
Преминала през школата на Дзен,
до болка си подостри сетивата. ...
370
3
В сърцето ти
Душата ми остана си щастлива,
макар че все я дялкаха, гласяха.
Надипляха я в розови усмивки,
посипваха я цялата със захар. ...
Душата ми остана си щастлива,
макар че все я дялкаха, гласяха.
Надипляха я в розови усмивки,
посипваха я цялата със захар. ...
437
9
Керванът си върви
Керванът си върви, живот пустиня,
в очите отпечатък от мираж.
Зад гърбиците ронят се години
а пясъците стават техен страж. ...
Керванът си върви, живот пустиня,
в очите отпечатък от мираж.
Зад гърбиците ронят се години
а пясъците стават техен страж. ...
615
5
Проглеждане
Не виня този свят, че е луд
и ламти по безумни химери,
и че тук всеки втори е Брут.
(За красивото още сме слепи.) ...
Не виня този свят, че е луд
и ламти по безумни химери,
и че тук всеки втори е Брут.
(За красивото още сме слепи.) ...
592
5
Пролет
Едно момиче чака пролетта,
с надежда във прозорците занича.
Ръце протяга - търси любовта,
лелеяна във тайнствено наричане. ...
Едно момиче чака пролетта,
с надежда във прозорците занича.
Ръце протяга - търси любовта,
лелеяна във тайнствено наричане. ...
516
6
Тишина
Безчет години търсех тишина,
която мир в душата ми да влее...
И бродих вред по цялата Земя,
във златото на летни слънчогледи. ...
Безчет години търсех тишина,
която мир в душата ми да влее...
И бродих вред по цялата Земя,
във златото на летни слънчогледи. ...
867
7
Изгубване
Сърце без капка нежност. А някога е било
по-синьо от небето, по-меко и от свила.
Туптенето му бодро, сега звучи фалшиво.
Кога едно сърце забравя да е мило? ...
Сърце без капка нежност. А някога е било
по-синьо от небето, по-меко и от свила.
Туптенето му бодро, сега звучи фалшиво.
Кога едно сърце забравя да е мило? ...
381
1
Не се предавай
Не се предавай! Чуваш ли! Недей!
Не искай от живота да те пусне.
Без тебе тъжен дом ще запустей
и слънцето не ще изгрее утре. ...
Не се предавай! Чуваш ли! Недей!
Не искай от живота да те пусне.
Без тебе тъжен дом ще запустей
и слънцето не ще изгрее утре. ...
336
4
Каквато ме виждаш
Клоня към безкрая в очите на мравка,
прашинка изглеждам във взор на орел.
Но в твойте зеници каква съм, не зная,
измъчваш ме ловко до краен предел. ...
Клоня към безкрая в очите на мравка,
прашинка изглеждам във взор на орел.
Но в твойте зеници каква съм, не зная,
измъчваш ме ловко до краен предел. ...
445
2
Когато се убие присмехулник
Когато се убие пресмехулник,
невинните деца ще плачат само.
Животът е замислен като джунгла –
да мачкаш от позиция на звяра. ...
Когато се убие пресмехулник,
невинните деца ще плачат само.
Животът е замислен като джунгла –
да мачкаш от позиция на звяра. ...
458
1
2
Небето заваля
Небето прегоря и се намръщи,
а аз стоях под него с празна чаша.
Земята е кърмилница за вълци,
и птиците остават вечно жадни. ...
Небето прегоря и се намръщи,
а аз стоях под него с празна чаша.
Земята е кърмилница за вълци,
и птиците остават вечно жадни. ...
461
6
Душите знаят
Аз не зная защо добротата е малко,
може просто под камък в душите да спи.
Ала знам, че посята, дори и напразно,
тя от мъничко зрънце расте и в злини. ...
Аз не зная защо добротата е малко,
може просто под камък в душите да спи.
Ала знам, че посята, дори и напразно,
тя от мъничко зрънце расте и в злини. ...
332
4
Платих цената
Откупих си парченце от Земя,
в която само обич съществува
и знам, че всичко има си цена,
но този свят безкрайно ми е нужен. ...
Откупих си парченце от Земя,
в която само обич съществува
и знам, че всичко има си цена,
но този свят безкрайно ми е нужен. ...
356
4
Кръговрат
Стене тъжно морето и залива брега,
ядно тегли го с всяка буреносна вълна.
А небето надипля в тюл мастилен тъга,
скрила с облачни порти златолика луна. ...
Стене тъжно морето и залива брега,
ядно тегли го с всяка буреносна вълна.
А небето надипля в тюл мастилен тъга,
скрила с облачни порти златолика луна. ...
463
5
На мама
Моя вечна опора - паметта на дедите ми.
Неподкупна и вярна - на душата ми птицата.
Безрезервна утеха – светлината на храма.
Две ръце уморени – за детето в мен, Рая. ...
Моя вечна опора - паметта на дедите ми.
Неподкупна и вярна - на душата ми птицата.
Безрезервна утеха – светлината на храма.
Две ръце уморени – за детето в мен, Рая. ...
321
Изгаряй ме
Изгаряй ме на кладата до пепел.
А после пепелта ми разпилей
в нощта, в която лебедова песен,
душата ми свободна ще запей. ...
Изгаряй ме на кладата до пепел.
А после пепелта ми разпилей
в нощта, в която лебедова песен,
душата ми свободна ще запей. ...
621
6
Вълча кръв
Този свят полудява, няма вълци почти.
Има само хиени - по-страхливи и зли.
Да си вълк става бреме. Сред различни роден,
Единак си оставаш и се чувстваш пленен. ...
Този свят полудява, няма вълци почти.
Има само хиени - по-страхливи и зли.
Да си вълк става бреме. Сред различни роден,
Единак си оставаш и се чувстваш пленен. ...
587
5
Ключ за храма
В чисто мъжкия свят е студено и тъжно.
Всяка обич кънти на метал и обръгва.
Всяка нежност боли и в сърцето е тъмно.
Малки женски нозе тихо стъпват на пръсти. ...
В чисто мъжкия свят е студено и тъжно.
Всяка обич кънти на метал и обръгва.
Всяка нежност боли и в сърцето е тъмно.
Малки женски нозе тихо стъпват на пръсти. ...
427
7
Поле с маргаритки
За какво са ми нови одежди
и обувки – последен модел.
И живот от големи надежди,
що изтляват до краен предел. ...
За какво са ми нови одежди
и обувки – последен модел.
И живот от големи надежди,
що изтляват до краен предел. ...
1153
1
4
Моят дом
Моят дом не прилича на крепост,
в него няма пазачи - стени.
Непристъпни огради не пречат -
не се плаша от злобни очи. ...
Моят дом не прилича на крепост,
в него няма пазачи - стени.
Непристъпни огради не пречат -
не се плаша от злобни очи. ...
325
6
Обич
Отпих от обичта ти малка глътка
и тази обич цялата опи ме.
Душата ми повдигната на пръсти,
засрича тихо светлото ти име. ...
Отпих от обичта ти малка глътка
и тази обич цялата опи ме.
Душата ми повдигната на пръсти,
засрича тихо светлото ти име. ...
468
1
Още миг остани
Още миг остани. Да запомня ръцете ти,
как спокойно разказват и омайват в нощта.
И очите ти също - зрели черни череши,
да запомня във мрака как ярко блестят. ...
Още миг остани. Да запомня ръцете ти,
как спокойно разказват и омайват в нощта.
И очите ти също - зрели черни череши,
да запомня във мрака как ярко блестят. ...
461
2
Лунната соната
По черните клавиши на нощта,
пробягват леко нежни, бели пръсти.
Небето се изпълва с красота,
вълшебно щом звездици го поръсят. ...
По черните клавиши на нощта,
пробягват леко нежни, бели пръсти.
Небето се изпълва с красота,
вълшебно щом звездици го поръсят. ...
495
6
Пролетно
Зелено, зелено прелива във мен,
опива ме лудо копнеж вдъхновен.
Отпивам и цялата ставам на цвят.
Душата ми пее в зелен необят. ...
Зелено, зелено прелива във мен,
опива ме лудо копнеж вдъхновен.
Отпивам и цялата ставам на цвят.
Душата ми пее в зелен необят. ...
508
9
Роден дом
Пазя още в сърцето късче синьо небе
и зелени дървета с белоснежни ръце.
Помня бащина стряха скрита в стара липа,
ослепяла от чакане, ала с дъх на дома. ...
Пазя още в сърцето късче синьо небе
и зелени дървета с белоснежни ръце.
Помня бащина стряха скрита в стара липа,
ослепяла от чакане, ала с дъх на дома. ...
1105
3
Пазачът на Земята
Пазачът бди. И броди по Земята.
Той няма дом – скиталческа съдба.
Над всяка бездна, мостове съгражда.
Тежи умората, приведен е гърба. ...
Пазачът бди. И броди по Земята.
Той няма дом – скиталческа съдба.
Над всяка бездна, мостове съгражда.
Тежи умората, приведен е гърба. ...
571
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
