Tzvetna (Цвета Иванова) - Works

Люлка 🇧🇬

Дърво, пиян и пак дърво,
пияният – на пейка.
Дали животът е живот,
разклатен като вейка?
Едно злочесто същество, ...

Tzvetna

Poetry

2017-12-16T01:44:30+02:00 826 3 1

Козя пътека 🇧🇬

Козя пътека,
край нея – облаци.
Пълзи човекът
змиеподобно.
Дъхти земята ...

Tzvetna

Poetry

2017-12-09T21:33:50+02:00 780 4 6

Не ми казвай 🇧🇬

Не ми казвай, че ме обичаш "много"!
"Много" е дума иносказателна.
Блуждае, блуждае, пък си смени името
на грозно чувство или пък никакво.
Не ми казвай, че ме обичаш "защото"... ...

Tzvetna

Poetry » Free verse

2017-12-05T13:09:36+02:00 909 4 3

Дар 🇧🇬

Не беше църква по канона,
дори си нямаше камбана,
дори не беше точно църква,
а някаква беседка в парка.
А в нея, точно пред олтара, ...

Tzvetna

Poetry » Blank verse

2017-12-02T00:13:47+02:00 1.2K 2 10

Не бързай, слънце, към залеза 🇧🇬

Не бързай, слънце, към залеза,
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.
Къде съм тръгнала, питаш ме, ...

Tzvetna

Poetry » Strict forms

2017-11-29T23:52:49+02:00 1.1K 3 10

Илюзия 🇧🇬

Едни разсеяни облаци
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа, ...

Tzvetna

Poetry » Blank verse

2017-11-28T09:11:41+02:00 1.7K 3 11

Само обич видях 🇧🇬

За самота си мислех,
когато я гледах до гроба,
свила под черна забрадка
непрежалимата си любов.
Устата ѝ трепна в усмивка ...

Tzvetna

Poetry » Blank verse

2017-11-25T18:05:49+02:00 895 2 1

Несъвършенство 🇧🇬

***
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта. ...

Tzvetna

Poetry

2017-11-23T22:03:49+02:00 899 2 6

Есенен път 🇧🇬

Есенен път с уморени брези.
Плуват изящни листа.
В облак от мляко животът пълзи
чак до ръба на света.
Грейва пролука на синьо око, ...

Tzvetna

Poetry

2017-11-21T09:11:24+02:00 848 4 12

Буря 🇧🇬

Буря съм! Желая ти сърцето.
В див порой косите ми валят.
Давя те ревниво и проклето.
Жив ще си, ако благоволя.
Мълнии в ръцете ми се галят. ...

Tzvetna

Poetry

2017-11-17T13:43:36+02:00 727 4 6

Изплакано стихотворение 🇧🇬

Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите. ...

Tzvetna

Poetry

2017-11-04T13:08:03+02:00 643 6 6

Аз помня 🇧🇬

Отрязъци от време. Болно време.
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака, ...

Tzvetna

Poetry

2017-11-01T21:35:54+02:00 1K 9 14

Чашата е празна 🇧🇬

Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват. ...

Tzvetna

Poetry » Blank verse

2017-10-20T11:18:33+03:00 3K 24 21

Тази нишка се къса 🇧🇬

Тази нишка се къса!
А в двата ѝ края си мислим,
че е вплетена здраво в сърдечните струни навеки.
И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
Само хората теглят така. Но без обич умират. ...

Tzvetna

Poetry » Blank verse

2017-10-18T09:37:31+03:00 1K 4 6

Разговор пред една картина 🇧🇬

— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...

Tzvetna

Poetry

2017-10-12T15:31:13+03:00 1.9K 20 21

Погледни ме, зографе 🇧🇬

Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...

Tzvetna

Poetry

2017-10-07T19:19:05+03:00 1.2K 12 16

Земетръсно 🇧🇬

Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене ...

Tzvetna

Poetry

2017-09-23T22:41:08+03:00 1.1K 11 13

Деликатни слънца 🇧🇬

Деликатни слънца по стърнищата
са навели главици зелени.
Уморена от лятната пищност,
спи земята с напукани вени.
Само пепел се вдига от ниското, ...

Tzvetna

Poetry

2017-09-20T09:56:01+03:00 807 5 13

Есенно 🇧🇬

Имаме си лозе! – диво-подивяло,
легнало на хълбок гледа към небето.
Свирка си и рони гроздето си бяло
в пясъчни усои, в трънени гърнета.
Ей го, върху хълма, кучета го пазят, ...

Tzvetna

Poetry

2017-09-15T21:29:09+03:00 989 4 5

Среднощно 🇧🇬

Тревата е копринена, почувствай я със пръсти,
ухае обещаващо, пулсира медоносно.
От вятърните гребени косата ѝ е гъста
и с фибички светулчени закичена от Господ.
Свещено е зеленото, ела да коленичим, ...

Tzvetna

Poetry

2017-08-20T21:14:08+03:00 985 7 9

Розово 🇧🇬

Оглеждаме се в черно огледало,
но още очилата ни са розови.
Ще кажеш: Розов дъжд е наваляло
и с него се лекуваме от грозното.
Ще кажа, че приличаме на облак ...

Tzvetna

Poetry

2017-08-16T10:27:50+03:00 690 3 6

Аз не мога 🇧🇬

Не ме обичай толкова, защото
едни горчиви хора се навъдиха...
Ще пламне завист някому в окото
и в огъня злоблив ще сме осъдени.
Навярно ще усетим твърде късно, ...

Tzvetna

Poetry

2017-08-06T16:49:48+03:00 1.7K 5 6

Просто делничен ден 🇧🇬

Две горчиви кафета. Виделее едва.
Две блажени врабчета плуват в росна трева.
Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.
Ще съм строго служебна. Но сега съм любов. ...

Tzvetna

Poetry

2017-07-30T20:11:00+03:00 707 6 9

Човешко е 🇧🇬

Не ми се бъркай в скъсания джоб
и редките ми пръсти не зашивай.
На вещи не желая да съм роб,
от фалша им ще стана горделива.
На мен ми дай ветрище да ме вей, ...

Tzvetna

Poetry

2017-07-27T11:14:53+03:00 875 7 12

Ако няма щурци 🇧🇬

Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
и пилят сетивата ми с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.
И бучат гласовете на идващи страшни беди, ...

Tzvetna

Poetry

2017-07-18T13:29:33+03:00 786 4 13

Формата на камъка 🇧🇬

Все някога от всички мои истини
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.
Излишното, което съм пресилила, ...

Tzvetna

Poetry

2017-07-14T21:17:23+03:00 810 3 6

Последната светулка 🇧🇬

Безсъници. Легенди за дъжда.
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.
И дишам пресекулки от възторг ...

Tzvetna

Poetry

2017-07-07T23:06:20+03:00 758 7 14

Тишина като квас 🇧🇬

Сладка фея не съм
и магии за щастие нямам.
Като скъсан налъм
е животът – суров и безсрамен.
Вехнат всички цветя ...

Tzvetna

Poetry

2017-07-06T15:09:00+03:00 591 2 9

От циганката поздрав му прати 🇧🇬

От циганката поздрав му прати.
Онази, що отгледа му децата.
Кажи му, че отдавна му простих
и с трите ни дечица съм богата.
Дали съм се страхувала? Че как! ...

Tzvetna

Poetry

2017-07-04T09:13:49+03:00 1.6K 12 20

Майка 🇧🇬

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат.
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе. ...

Tzvetna

Poetry

2017-06-27T20:26:07+03:00 4.2K 25 30

Ненагледно море 🇧🇬

Ненагледно море – огледална проекция с миди
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.
Като бели добри хвърчила се издигат високо ...

Tzvetna

Poetry

2017-06-22T10:55:30+03:00 1.7K 9 18

Не всяка обич с обич се прегръща 🇧🇬

Не всяка обич с обич се прегръща,
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска, ...

Tzvetna

Poetry

2017-06-20T19:36:57+03:00 662 3 9

Люлка 🇧🇬

Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук ...

Tzvetna

Poetry

2017-06-17T12:46:12+03:00 595 4 9

Гранични стойности 🇧🇬

Гранични стойности показва кръвното,
бумтят сърцата ни преди разпадане.
Навън е слънчево, с липи разцъфнали,
ухае сладостно, почти до гадене.
Протести някакви – скимтене котешко, ...

Tzvetna

Poetry

2017-06-14T22:56:26+03:00 617 4 3

Гмуркане 🇧🇬

Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли ...

Tzvetna

Poetry

2017-06-11T21:05:21+03:00 1.5K 10 23

Пречупване 🇧🇬

Пречупѝ светлината през своите черни очи,
нека в мрака погледна и чуя как вие любовно.
Серенада за вълк и кошута в небето звучи
и кръвта ми кипи, а по вените пъпли отрова.
Ще захапя до кръв съвършената мъжка уста ...

Tzvetna

Poetry

2017-06-07T18:20:04+03:00 749 4 9

Сестри 🇧🇬

Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам – ...

Tzvetna

Poetry

2017-06-03T19:35:36+03:00 599 2 3

Постеля от любов 🇧🇬

За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.
Ръцете му са силни и добри, ...

Tzvetna

Poetry

2017-05-27T23:14:37+03:00 994 9 20

Синя стряха 🇧🇬

Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...

Tzvetna

Poetry

2017-05-25T10:08:16+03:00 882 2 10

Останалото е излишно 🇧🇬

Пътуваш някъде и ти,
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.
Преди да почнеш да броиш ...

Tzvetna

Poetry

2017-05-23T09:38:56+03:00 608 4 7