Tzvetna
267 results
Дърво, пиян и пак дърво,
пияният – на пейка.
Дали животът е живот,
разклатен като вейка?
Едно злочесто същество, ...
пияният – на пейка.
Дали животът е живот,
разклатен като вейка?
Едно злочесто същество, ...
542
3
1
Козя пътека,
край нея – облаци.
Пълзи човекът
змиеподобно.
Дъхти земята ...
край нея – облаци.
Пълзи човекът
змиеподобно.
Дъхти земята ...
496
4
6
Не ми казвай, че ме обичаш "много"!
"Много" е дума иносказателна.
Блуждае, блуждае, пък си смени името
на грозно чувство или пък никакво.
Не ми казвай, че ме обичаш "защото"... ...
"Много" е дума иносказателна.
Блуждае, блуждае, пък си смени името
на грозно чувство или пък никакво.
Не ми казвай, че ме обичаш "защото"... ...
616
4
3
Не беше църква по канона,
дори си нямаше камбана,
дори не беше точно църква,
а някаква беседка в парка.
А в нея, точно пред олтара, ...
дори си нямаше камбана,
дори не беше точно църква,
а някаква беседка в парка.
А в нея, точно пред олтара, ...
861
2
10
Не бързай, слънце, към залеза,
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.
Къде съм тръгнала, питаш ме, ...
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.
Къде съм тръгнала, питаш ме, ...
823
3
10
Едни разсеяни облаци
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа, ...
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа, ...
1085
3
11
За самота си мислех,
когато я гледах до гроба,
свила под черна забрадка
непрежалимата си любов.
Устата ѝ трепна в усмивка ...
когато я гледах до гроба,
свила под черна забрадка
непрежалимата си любов.
Устата ѝ трепна в усмивка ...
576
2
1
***
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта. ...
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта. ...
622
2
7
Есенен път с уморени брези.
Плуват изящни листа.
В облак от мляко животът пълзи
чак до ръба на света.
Грейва пролука на синьо око, ...
Плуват изящни листа.
В облак от мляко животът пълзи
чак до ръба на света.
Грейва пролука на синьо око, ...
572
4
12
Буря съм! Желая ти сърцето.
В див порой косите ми валят.
Давя те ревниво и проклето.
Жив ще си, ако благоволя.
Мълнии в ръцете ми се галят. ...
В див порой косите ми валят.
Давя те ревниво и проклето.
Жив ще си, ако благоволя.
Мълнии в ръцете ми се галят. ...
454
4
6
Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите. ...
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите. ...
385
6
6
Отрязъци от време. Болно време.
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака, ...
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака, ...
696
9
14
Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват. ...
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват. ...
2280
23
22
Тази нишка се къса!
А в двата ѝ края си мислим,
че е вплетена здраво в сърдечните струни навеки.
И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
Само хората теглят така. Но без обич умират. ...
А в двата ѝ края си мислим,
че е вплетена здраво в сърдечните струни навеки.
И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
Само хората теглят така. Но без обич умират. ...
649
4
7
— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...
1408
19
21
Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...
854
12
17
Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене ...
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене ...
807
11
13
Деликатни слънца по стърнищата
са навели главици зелени.
Уморена от лятната пищност,
спи земята с напукани вени.
Само пепел се вдига от ниското, ...
са навели главици зелени.
Уморена от лятната пищност,
спи земята с напукани вени.
Само пепел се вдига от ниското, ...
536
5
13
Имаме си лозе! – диво-подивяло,
легнало на хълбок гледа към небето.
Свирка си и рони гроздето си бяло
в пясъчни усои, в трънени гърнета.
Ей го, върху хълма, кучета го пазят, ...
легнало на хълбок гледа към небето.
Свирка си и рони гроздето си бяло
в пясъчни усои, в трънени гърнета.
Ей го, върху хълма, кучета го пазят, ...
716
4
6
Тревата е копринена, почувствай я със пръсти,
ухае обещаващо, пулсира медоносно.
От вятърните гребени косата ѝ е гъста
и с фибички светулчени закичена от Господ.
Свещено е зеленото, ела да коленичим, ...
ухае обещаващо, пулсира медоносно.
От вятърните гребени косата ѝ е гъста
и с фибички светулчени закичена от Господ.
Свещено е зеленото, ела да коленичим, ...
665
7
9
Оглеждаме се в черно огледало,
но още очилата ни са розови.
Ще кажеш: Розов дъжд е наваляло
и с него се лекуваме от грозното.
Ще кажа, че приличаме на облак ...
но още очилата ни са розови.
Ще кажеш: Розов дъжд е наваляло
и с него се лекуваме от грозното.
Ще кажа, че приличаме на облак ...
460
3
6
Не ме обичай толкова, защото
едни горчиви хора се навъдиха...
Ще пламне завист някому в окото
и в огъня злоблив ще сме осъдени.
Навярно ще усетим твърде късно, ...
едни горчиви хора се навъдиха...
Ще пламне завист някому в окото
и в огъня злоблив ще сме осъдени.
Навярно ще усетим твърде късно, ...
1173
5
6
Две горчиви кафета. Виделее едва.
Две блажени врабчета плуват в росна трева.
Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.
Ще съм строго служебна. Но сега съм любов. ...
Две блажени врабчета плуват в росна трева.
Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.
Ще съм строго служебна. Но сега съм любов. ...
450
6
9
Не ми се бъркай в скъсания джоб
и редките ми пръсти не зашивай.
На вещи не желая да съм роб,
от фалша им ще стана горделива.
На мен ми дай ветрище да ме вей, ...
и редките ми пръсти не зашивай.
На вещи не желая да съм роб,
от фалша им ще стана горделива.
На мен ми дай ветрище да ме вей, ...
596
7
12
Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
и пилят сетивата ми с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.
И бучат гласовете на идващи страшни беди, ...
и пилят сетивата ми с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.
И бучат гласовете на идващи страшни беди, ...
525
4
14
Все някога от всички мои истини
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.
Излишното, което съм пресилила, ...
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.
Излишното, което съм пресилила, ...
534
3
6
Безсъници. Легенди за дъжда.
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.
И дишам пресекулки от възторг ...
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.
И дишам пресекулки от възторг ...
522
7
15
Сладка фея не съм
и магии за щастие нямам.
Като скъсан налъм
е животът – суров и безсрамен.
Вехнат всички цветя ...
и магии за щастие нямам.
Като скъсан налъм
е животът – суров и безсрамен.
Вехнат всички цветя ...
341
2
9
От циганката поздрав му прати.
Онази, що отгледа му децата.
Кажи му, че отдавна му простих
и с трите ни дечица съм богата.
Дали съм се страхувала? Че как! ...
Онази, що отгледа му децата.
Кажи му, че отдавна му простих
и с трите ни дечица съм богата.
Дали съм се страхувала? Че как! ...
1307
12
20
— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат.
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе. ...
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе. ...
3064
25
30
Ненагледно море – огледална проекция с миди
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.
Като бели добри хвърчила се издигат високо ...
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.
Като бели добри хвърчила се издигат високо ...
1399
9
18
Не всяка обич с обич се прегръща,
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска, ...
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска, ...
433
3
9
Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук ...
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук ...
376
4
9
Гранични стойности показва кръвното,
бумтят сърцата ни преди разпадане.
Навън е слънчево, с липи разцъфнали,
ухае сладостно, почти до гадене.
Протести някакви – скимтене котешко, ...
бумтят сърцата ни преди разпадане.
Навън е слънчево, с липи разцъфнали,
ухае сладостно, почти до гадене.
Протести някакви – скимтене котешко, ...
378
4
3
Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли ...
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли ...
1153
10
23
Пречупѝ светлината през своите черни очи,
нека в мрака погледна и чуя как вие любовно.
Серенада за вълк и кошута в небето звучи
и кръвта ми кипи, а по вените пъпли отрова.
Ще захапя до кръв съвършената мъжка уста ...
нека в мрака погледна и чуя как вие любовно.
Серенада за вълк и кошута в небето звучи
и кръвта ми кипи, а по вените пъпли отрова.
Ще захапя до кръв съвършената мъжка уста ...
477
4
9
Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам – ...
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам – ...
361
2
3
За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.
Ръцете му са силни и добри, ...
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.
Ръцете му са силни и добри, ...
720
9
20
Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...
516
2
10
Пътуваш някъде и ти,
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.
Преди да почнеш да броиш ...
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.
Преди да почнеш да броиш ...
338
4
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
