valantai155 (Валентина Иванова) - Works

Като стара рана 🇧🇬

Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.
И не зная как да я излекувам - ...

valantai155

Poetry » Love

2012-06-22T12:30:10+03:00 1.7K

Дъжд 🇧🇬

Ах, този дъжд немирен -
напълни ми с капки очите
и сега две ручейчета бистри
по лицето ми се стичат.
Не, не плача! Защо да плача - ...

valantai155

Poetry » Other

2012-06-20T23:07:42+03:00 652 5

Не ми трябва много 🇧🇬

Не ми трябва много -
една луна и няколко звезди,
две чаши със искрящо вино
и огън - във сърцето да гори,
поглед нежен и добра усмивка, ...

valantai155

Poetry » Other

2012-06-18T09:27:49+03:00 644

Моето послание 🇧🇬

Мълчиш сега, устни присвил
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.
Но аз те гледам с очите на небето, ...

valantai155

Poetry » Love

2012-06-16T22:39:35+03:00 856

Добро утро, ден! 🇧🇬

Слънчев лъч влезе в очите ми,
вятър див се заплете в косите ми.
Затанцуваха валс пеперуди в Душата,
уплашени се скриха сенките на мрака.
Искрят в очите ми слънчеви зайчета, ...

valantai155

Poetry » Other

2012-06-14T10:02:03+03:00 1K 3

Горчива чаша 🇧🇬

До дъно пия чашата горчива,
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.
Да не остане горчилка за утре, ...

valantai155

Poetry » Other

2012-06-12T10:16:15+03:00 835 2

Искрена бях 🇧🇬

Толкова искрена с тебе бях,
а ти не поиска да повярваш,
в огън горях и безумна летях,
с обичта си май те уплаших.
От мен, или от себе си се уплаши, ...

valantai155

Poetry » Love

2012-06-11T12:40:30+03:00 740

Вик 🇧🇬

Крещи във мене тишината,
толкова силно, че оглушавам,
загубих някъде и светлината
и във тъмнината ослепявам.
И се блъскам в стените, глуха и сляпа, ...

valantai155

Poetry » Other

2012-06-08T13:53:29+03:00 630

Тази музика 🇧🇬

Винаги, когато чуеш тази музика,
ще си спомняш за мене с тъга,
ще те притискат спомени събудени,
ще нахлува в Душата ти празнота.
Ще се почувстваш изгубен и остарял, ...

valantai155

Poetry » Love

2012-06-07T15:44:09+03:00 840 1

Дали? 🇧🇬

Земята е само точка в безкрайната вселена,
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.
Затова пък се мислим за велики, ...

valantai155

Poetry » Philosophical

2012-06-06T09:50:03+03:00 646

Казах ли ти? 🇧🇬

Казах ли ти, че не спрях да те обичам,
дори и ти от мен да се отрече?
Не угаснаха лъчите във очите ми,
макар от мене да си толкова далече.
Казах ли ти, че продължих за теб да мисля ...

valantai155

Poetry » Love

2012-06-02T11:22:39+03:00 772

Мислите ми тръгнаха след теб 🇧🇬

Избяга от мен през девет планини
в десета, но мислите ми
тръгнаха след теб
и още дълго ще те следват...
Как можеш да забравиш някого, ...

valantai155

Poetry » Love

2012-05-31T13:32:41+03:00 816 1

Мисли за мен... 🇧🇬

Мисли за мен, като за огън жив,
разпалил див пожар в кръвта ти,
като за призрачно видение,
докоснало те нежно с Любовта си.
Мисли за мен като за бряг жадуван, ...

valantai155

Poetry » Love

2012-05-29T10:41:06+03:00 776

Когато Любовта си отиде 🇧🇬

Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.
И слънцето вече не е толкова ярко - ...

valantai155

Poetry » Other

2012-05-27T17:40:23+03:00 781

Среща 🇧🇬

Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц. ...

valantai155

Poetry » Love

2012-05-22T20:19:30+03:00 674

Стъпкано сърце 🇧🇬

Поставих те на пиедестал
и паметник ти построих приживе,
поглъщах всяка твоя дума
като причастие и вярвах в теб;
за мене беше като ангел, ...

valantai155

Poetry » Love

2012-05-19T02:12:02+03:00 953 2

Можеш ли? 🇧🇬

Можеш ли да кажеш,
че не мислиш за мен
че си безразличен,
че съм една от многото?
Можеш ли да кажеш, ...

valantai155

Poetry » Love

2012-05-09T18:40:18+03:00 647

Душа, душа докосна 🇧🇬

Пролетта ли така
ме омагьоса,
или пролетният вятър?
Душата ми намери
крилете си изгубени ...

valantai155

Poetry » Love

2012-04-22T14:42:41+03:00 1.6K

Вълче време 🇧🇬

Настанало е вълче време,
човек за човека е вълк
и е готов да го разкъса
за жълти стотинки.
Обезверили са се хората - ...

valantai155

Poetry » Philosophical

2012-03-25T16:05:55+03:00 652 1

Пролетно ухание 🇧🇬

Отново ухае
на пролет,
на любов ухае
и на влюбване,
на надежда ухае ...

valantai155

Poetry » Landscape

2012-03-21T14:56:36+02:00 779 2

С въже на шията 🇧🇬

Животът ни е стиснал
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани ...

valantai155

Poetry » Philosophical

2012-03-14T20:18:19+02:00 563

Толкова 🇧🇬

Има още толкова места,
на които искам да отида,
толкова добри приятели,
които мечтая отново да видя;
толкова поля непребродени ...

valantai155

Poetry » Philosophical

2012-03-07T16:06:55+02:00 608

Когато си отида 🇧🇬

Когато си отида аз от този свят,
никога няма да изчезна напълно,
ще се завърна с пролетния вятър,
в дъждовна капчица ще бъда.
Ще ме усетиш в ромона на бистър ручей, ...

valantai155

Poetry

2012-02-28T12:44:51+02:00 1.1K

Ако можех... 🇧🇬

Ако можех да тръгна,
без да се обръщам
и нито за миг
да не поглеждам назад;
да изгоря всички мостòве ...

valantai155

Poetry » Other

2012-02-25T02:16:36+02:00 653

Жена 🇧🇬

Обичай ме такава, каквато съм!
Не се опитвай да ме разбереш -
не можеш.
Защото и аз не мога
да се разбера... ...

valantai155

Poetry » Other

2012-02-23T11:13:10+02:00 753 1

Българско хоро 🇧🇬

Танцуват момък и девойка
игриво българско хоро,
кръшна е девойката и стройна -
най-красива в цялото селò.
Ръцете ù - като гълъби бели, ...

valantai155

Poetry » Civic

2012-02-22T22:54:58+02:00 739 1

Тъга 🇧🇬

Взирам се във сивото небе
и търся слънчев лъч поне един,
тъгата ми - застинало море,
духът ми - жив и неукротим.
Тъгувам по отминалите мигове, ...

valantai155

Poetry » Other

2012-02-21T14:10:27+02:00 640

Подари ми 🇧🇬

Подари ми пеперудена нежност,
на светулката магнетичния чар;
обещай ми синя безбрежност,
бъди за мен морският фар.
Покори ме със обич красива - ...

valantai155

Poetry » Love

2012-02-17T22:08:02+02:00 679

Белокаменна чешма 🇧🇬

Подгонена от жегата и огнената мараня,
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата ...

valantai155

Poetry » Landscape

2012-02-15T20:36:13+02:00 890

Да бъда пленница не съм родена 🇧🇬

valantai155

Poetry » Other

2012-02-11T13:37:41+02:00 816 4

Дом 🇧🇬

ДОМ
Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил - ...

valantai155

Poetry » Civic

2012-02-09T13:51:11+02:00 666

Трошичка любов 🇧🇬

Бих избродила земята за трошичка любов,
бих вървяла ден и нощ - до края;
да получа звездния ù благослов -
по-неземно щастие до днес не зная.
Бих крачила боса в студената зима, ...

valantai155

Poetry » Love

2012-02-08T22:52:47+02:00 783 1

Мечта за пролет 🇧🇬

Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.
Дърветата ще облекат нова премяна ...

valantai155

Poetry » Landscape

2012-02-07T23:24:08+02:00 857 1

Дребните душици 🇧🇬

Животът ни пълен е с дребни душици,
които със радост подлагат ни крак;
забиват в сърцата ни думи-камшици,
ехидно усмихват се: "Преметнах те пак!"
Щастливи са само, когато те видят ...

valantai155

Poetry » Civic

2012-02-05T18:11:48+02:00 1.4K 2

Душа 🇧🇬

Душата ми е птица бяла,
полита често към простора -
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по-трудно обратно се връща, ...

valantai155

Poetry » Philosophical

2012-02-04T14:00:35+02:00 632

Танцът на светулките 🇧🇬

Танцуват две светулки влюбени
във тъмната притихнала гора
и сякаш са съвсем изгубени
във призрачната тъмнина.
Танцуват и въртят се весело ...

valantai155

Poetry » Landscape

2012-02-03T19:46:35+02:00 695 1

Песента на китарата 🇧🇬

valantai155

Poetry » Other

2012-02-01T11:34:12+02:00 941 3

Като птица 🇧🇬

Как искам да се рея из простора
далеч от всяка жалка, човешка суета,
от болните амбиции на слепи хора,
от шумотевицата на града.
Защо за птиците е туй възможно само, ...

valantai155

Poetry » Philosophical

2012-01-31T20:38:56+02:00 775

В очакване на пролетта 🇧🇬

valantai155

Poetry » Landscape

2012-01-29T17:21:28+02:00 811

Хей, Животе! 🇧🇬

ХЕЙ, ЖИВОТЕ!!
Хей, животе! Не ще ти позволя да ме пречупиш,
аз още гоня луди ветрове,
не ще ти дам душата си да я погубиш,
... да ме покриеш в зимни ледове. ...

valantai155

Poetry » Civic

2012-01-28T20:18:42+02:00 851 1 2