Пристига тя – със стъпки уморени,
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони, ...
Напразно се бориш с таз обич у теб –
тя вече изпълва душата ти.
Отчаяно чувстваш как бързо расте
и даже прилича на щастие.
Сега само той ти е изгрев и залез. ...
Сега си на върха. За теб е лесно
звезда да си откъснеш със ръка.
Светът е твой и всеки миг е песен.
(Дори не се замисляш докога.)
Но знай, че посред лято сняг ще падне. ...
Как думите и палят, и гасят!
Искрици са, но бързо стават пепел.
Тогава сетивата ме болят
и пак, през тази болка, търся тебе.
Ще спориш ли, или ще разбереш, ...
От младата ми плът бе упоен
и мислеше, че имаш власт над всичко,
което е у мен и покрай мен.
Не ме попита дали те обичам.
В това се спънах и назад погледнах: ...
Нека те мами насън и наяве.
Нека те стига и с дъх, и с ръце.
Всичко, което след нея остава,
вятър го смита, подобно перце.
Може и аз да съм сенчица бледа, ...
Създаде ме от пясъчни мечти,
в море ме пусна – надалеч да плувам.
Сега от стръмен бряг ме гледаш ти
как в нова форма се преобразувам.
Сред толкова вода и ветрове ...
Ти "болка" ме нарече. И потрепна
в кръвта ми всяко атомче живот.
Денят изгря и светло ме погледна,
а Слънцето забави своя ход.
Нарастват дните, нощите смалени ...
Къде си бил, не знае и не пита -
(сега е кротко агънце заспало).
А чакаше. Пропяха вън петлите,
нощта ù метна сънно одеяло.
В лицето ù се взираш и гадаеш: ...
Зад девет катинара се заключих
и хвърлих ключовете през прозореца.
Не чаках вече нещо да се случи,
в самотност и със себе си заспорих.
Стопяваха се дните ми пленени – ...
"С коси и бакембарди, и трапчинки..." -
коя те е описала така?
С усещане за мъж и половина,
към тебе тръгвам - придошла река.
И ей така - на косъм разстояние, ...
Откакто съм родена, търся път.
Откъсвам се от майчината гръд
и тръгвам с тихи стъпки по земята –
под слънце, дъждове, насрещен вятър...
Пред мен пътеки много, но една ...
Раняваш ме отново и отново –
пак с думи – като огнени стрели,
и в мен попиват капчици отрова,
сърцето ми пронизано кърви.
Но няма смисъл повече да спорим – ...
Животът има множество лица.
Едно от тях за теб е отредено.
Ще го живееш ли като съдба,
или ще го превърнеш във арена –
ще се опиташ да го промениш, ...
Не искам, но така се получава:
по някакъв неотменим закон,
везната все към тебе натежава -
все ти товара мъкнеш. Като кон.
"Естествено е!" - казваш и ми смигаш. ...
Завоите ми удължиха пътя
и късно стигнах твоята врата.
Аз не посмях през прага да пристъпя,
ти не посмя да подадеш ръка...
Разбрах, незрели чувства ни люлеят. ...
Полето е като родопски губер,
в небето сякаш люляци цъфтят.
Усещам се по-млада и по-хубава,
и нещо тайно ме зове на път.
С тревата избуявам всеки ден ...
Светът се сви в черупката на орех
и стана някак непривично тх.
Когато си отиде, се помолих
сърцето ми да може да прости.
И да забрави как започна всичко – ...
Създадох те от сън и от мечта.
Сега те гледам - близък и далечен -
как с дъх прогонваш мойта самота,
повярвал, че на мене си обречен:
на приказката ми да сложиш име - ...
Измѝсли ме като невинно цвете,
нарече ме с различни имена...
Така пораснах тайно във ръцете ти –
енигма станах, призрачна жена.
Но знам, че няма бъдеще пред нас ...
Насън ми идваш и така ме любиш,
че в мен тежи усещане за грях.
А в дните ми те няма. И се губиш...
За теб си мисля вече с малко страх.
След всеки сън у мен болят и жарят ...
От залези до смърт съм уморена.
Едничък изгрев, знам, ще ме спаси.
Но все не идва. И с душа смутена
поемам без посока, през мъгли.
И ти не идваш. Празен е просторът. ...
(По спомени на Веселин Маринов)
На двора там, пред родната ми къща,
лозници вие старата асма.
Когато есен у дома се връщам,
по нея тежки гроздове висят. ...
Пак кротичко вали. Небето плаче.
И всяка капчица му е сълза.
Тъга ми ляга. Ти си надалече
и сигурно си като мене сам.
Браздулици в стъклата ми се стичат – ...
Повика ме и аз оттук те чух.
(Привличаш ме почти неустоимо.)
Дойдох. И близък си ми, и си чужд –
(не зная даже малкото ти име).
Неловко е. И думите мълчат. ...
"Обжарвай ме със всичките си пръсти." – от лично писмо
За мене любовта не е това –
обжарване, изгаряне и...пепел.
Душата ми сънува синева
и полети – до края на Небето. ...
