voda (Елица Ангелова) - Works

Оптимистично 🇧🇬

Дон Кихот не е умрял.
Той е жив у теб и в мене.
Пази своя земен дял,
чака новото си време.
Пак ще има ветрове. ...

voda

Poetry » Other

2010-12-14T13:12:21+02:00 1.3K 30

През всичките Небета 🇧🇬

Далечна съм. От всички най-далечна –
звездичка бледа в края на Вселената.
Но вдигнеш ли очи да ме погледнеш,
взривявам се до огнено червено.
Пронизвам с писък всичките Небета, ...

voda

Poetry » Love

2010-12-12T22:08:59+02:00 1.3K 30

Научи ме... 🇧🇬

Аз съм влюбено момиче.
Ти ме гледаш и мълчиш.
Научи ме да обичам -
с устни, с пръсти и с очи...
Да съм вятърът в полята. ...

voda

Poetry » Love

2010-12-02T20:23:42+02:00 1.5K 1 33

Раздяла 🇧🇬

Сега ми носиш само празнота –
не будиш нито мисли, нито чувства.
От обич и от страсти – ни следа.
Пустинно ми е. Тягостно и пусто.
А миналото е черупка мидена, ...

voda

Poetry » Love

2010-12-01T12:02:18+02:00 1.3K 32

Другата 🇧🇬

ДРУГАТА
Тя е толкова хубава, Господи, толкова трепетна!
Павлина Гатева
Надарил си я, Господи, с хубост –
всичко в нея сияе. ...

voda

Poetry » Love

2010-11-28T11:20:46+02:00 1.6K 28

И пак за любовта 🇧🇬

Умирах за очите ти,
но друга гледаш днес.
Ръцете ти, косите ти
пак Тя ми ги отне.
Но идва вечерта и ето – ...

voda

Poetry » Love

2010-11-24T21:15:12+02:00 1.4K 45

За да остана... 🇧🇬

Не си светец,
дори не си отшелник.
Жени са минали през твоя свят.
И всяка е оставила свой белег
в сърцето ти – без свян. ...

voda

Poetry » Love

2010-11-20T22:06:44+02:00 2.1K 1 42

С въглен... 🇧🇬

Преди раздялата да обявим,
у нас отдавна всичко е изстинало.
Превърнал се е огънят на дим,
не може вече до небе да стигне.
Не може в облак да се претвори, ...

voda

Poetry » Love

2010-11-03T21:43:34+02:00 2.2K 58

Небеса 🇧🇬

Над тази земя и небето е някак различно.
През всички сезони от него вали тишина.
Ни гръм, ни светкавици. Нито отлитащи птици.
(Под мъдро спокойствие диша стаена вина...)
Как искам там горе сто мълнии да се кръстосат. ...

voda

Poetry » Love

2010-11-02T22:21:29+02:00 1.6K 31

Балада за Поета 🇧🇬

Ти вечно ще бъдеш, Поете,
белязан със тежка съдба –
да носиш искра във сърцето,
да вдигаш света на борба.
През дните минаваш самотен, ...

voda

Poetry » Other

2010-10-29T22:18:28+03:00 2.8K 43

Непорочен свят 🇧🇬

Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга;
защото нещо все не ми достига – ...

voda

Poetry » Other

2010-10-26T19:16:00+03:00 1.3K 18

Ще пребъдеш! 🇧🇬

Дошли са тежки времена, Родино.
Разкъсват те, продават те. Без свян.
Не спира ги ни корен, нито минало,
ни клетвата на Стария Балкан.
Но ти си майка. Страдаш и прощаваш – ...

voda

Poetry » Civic

2010-10-21T14:36:44+03:00 1.3K 1 32

Като снежинките 🇧🇬

Снегът е винаги един и същ,
но ние го усещаме различно.
Сега си във прегръдките на мъж –
вали над теб обичане.
Снежинките ще се превърнат в кал. ...

voda

Poetry » Other

2010-10-19T10:04:30+03:00 1.3K 16

Мисли полудели 🇧🇬

Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.
Зимата ще ме завари будна – ...

voda

Poetry » Love

2010-10-17T20:55:06+03:00 1.2K 23

Мишена 🇧🇬

Деца играят с прашки.
Прицелват се. Улучват.
И птици падат. Страшни!
( Не вярвам, че се случва.)
А камъчета - много. ...

voda

Poetry » Other

2010-10-12T22:17:01+03:00 1.2K 21

Набързо 🇧🇬

С един замах света ми преобърна,
изпълни го със хубави неща.
А после хукна. Чаках да се върнеш
и всичко да простя си обещах.
Но чувствам как изстивам като лава. ...

voda

Poetry

2010-10-09T22:46:21+03:00 1.2K 27

Дървото 🇧🇬

Дървото
Не знаеше, че някой ден
светкавица ще го запали;
че всяко нещо е с предел
и дръзките най-първи падат. ...

voda

Poetry » Other

2010-09-25T19:59:26+03:00 1.8K 1 42

Балада 🇧🇬

Все казвах, че не вярвам в чудеса,
а днес се моля да се случи чудо
и чакам знак от тия Небеса,
че някой Бог молбата ми ще чуе.
И с мисълта – да бъде за добро, ...

voda

Poetry » Other

2010-09-21T22:58:23+03:00 1.5K 36

Песничка за реката 🇧🇬

Срещнаха се две рекички
и решиха на шега
да се хванат за ръчички –
станаха една река.
Сто поточета игриви ...

voda

Poetry » For children

2010-09-18T23:05:52+03:00 3.3K 34

Малки радости 🇧🇬

И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми ...

voda

Poetry » Other

2010-09-17T20:04:32+03:00 3.3K 1 25

Есенна гора 🇧🇬

Пастелно меки цветове догарят –
(художник ли нюансите подбра?)
Обагрена от изгревни пожари,
като букет е старата гора.
С тих шепот жълтите листа се ронят. ...

voda

Poetry » Landscape

2010-09-09T01:16:11+03:00 3.8K 29

На Върха 🇧🇬

"Не ме изпращай на Олимп тогава,
когато пак ме дебне низината." М.П.
Ти стигна до Върха. И чудно как
оттам се вижда всичко на земята.
И струва ти се: вдигнеш ли ръка, ...

voda

Poetry » Other

2010-09-07T21:12:27+03:00 1.4K 25

Не съм... 🇧🇬

Не съм беглец! И все ще го повтарям.
Сама отвори своите врати.
Родино моя, майчице България,
попътни ветрове ми даде ти.
Ще скитам по света – като сираче. ...

voda

Poetry » Civic

2010-09-05T18:03:45+03:00 1.4K 42

Молитва 🇧🇬

Запалихме пожари по земята.
Изсякохме вековните гори...
И трябва ни един случаен вятър -
искри да пръсне, да ни изгори.
Измислих си крила и литвам, Боже - ...

voda

Poetry » Other

2010-09-02T09:12:15+03:00 2.1K 3 41

Искри в снега 🇧🇬

Мълчах. И скривах надълбоко
обидата и моя яд,
но в мене се натрупа болка
и тъмни мисли ми тежат.
И може някак неочаквано ...

voda

Poetry » Love

2010-08-31T07:32:11+03:00 1.8K 36

Внезапен порив 🇧🇬

Широки магистрали – бясна скорост!
Прегърнал всички рискове, летиш.
Превземаш хоризонти и простори...
Това си, всъщност, истинският ти.
Не съм от твоето тесто, но искам ...

voda

Poetry » Other

2010-08-29T13:06:58+03:00 1.3K 19

На отсрещния бряг 🇧🇬

Тази бездна мълчи и безмълвно ме мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.
На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш. ...

voda

Poetry » Love

2010-08-26T11:57:14+03:00 1.3K 1 33

Инстинкт 🇧🇬

(по истински случай)
По-рано днес се върнаха от нивата –
кобилката му беше уморена.
Погали я по лъскавата грива,
свали юздата, бързо я разпрегна. ...

voda

Poetry » Other

2010-08-24T07:47:30+03:00 1.6K 28

Тъжен спомен 🇧🇬

Тогава бях искрица от пожар.
Ти мина покрай мене като полъх.
Студения ти дъх не издържах...
От този миг остана тъжен спомен.
Не те виня. Така е отредено – ...

voda

Poetry » Love

2010-08-22T18:41:44+03:00 1.2K 32

Думи 🇧🇬

Когато търсиш думите за мен,
преди да ми ги кажеш,
аз ги чувам.
Те идват
като шепот вдъхновен. ...

voda

Poetry » Love

2010-07-22T13:59:14+03:00 1.5K 32

Копнеж 🇧🇬

Зеница ми бъди. През теб да виждам
дори невидимите светове.
Разбий стените, дето ме зазиждат –
открий ми хоризонт. И върхове.
Мечтата ми бъди, която леко ...

voda

Poetry

2010-07-20T23:59:37+03:00 1.4K 38

Бях... 🇧🇬

За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото. ...

voda

Poetry » Love

2010-07-17T19:54:26+03:00 1.5K 46

Нека се обичаме! 🇧🇬

Колко автори различни
в този сайт се срещат!
Някои мъдруват, мислят -
вечно поучават.
Все помагат, все се вричат, ...

voda

Poetry » Other

2009-08-09T19:35:16+03:00 2.7K 44

Жаля те 🇧🇬

Дори когато в шепа ме държиш,
ти пак си с векове далеч от мене,
че видима студенина кръжи
в зениците ти празни и студени.
Но тръгна ли си, знам, че ще ме спреш – ...

voda

Poetry » Love

2009-08-08T10:56:23+03:00 1.3K 22

Лятна буря 🇧🇬

Гръм!
И срути се небето.
Смеси облаци с вода.
Яростно реве морето.
Като звяр ...

voda

Poetry » Landscape

2009-08-07T12:43:12+03:00 3K 18

Бягство 🇧🇬

Светът край мене се руши,
но аз не искам да умирам.
Запуших двете си уши
и тази новина кремирах.
Отключих моята врата. ...

voda

Poetry » Civic

2009-08-06T11:20:52+03:00 1.2K 20

Светло 🇧🇬

Наричаш този свят враждебен,
а хората – навъсени и зли.
От тъмни чувства винаги обсебен,
ти няма никога да си щастлив.
А има толкова неща чудесни, ...

voda

Poetry » Other

2009-08-05T15:31:12+03:00 1.4K 20

Сърцето знае 🇧🇬

Re – "Проклех те девет пъти", В. Димитров
***
Проклех те – девет пъти да се влюбиш
и пак да скиташ недолюбен, сам.
По мене ум и разум да изгубиш. ...

voda

Poetry » Other

2009-08-04T00:24:15+03:00 1.3K 1 17

Обрати-2 🇧🇬

Преглъщам болката на малки късчета –
(не искам да узнаеш колко страдам).
Но тя расте и бавно ме разкъсва.
Невидими са вътрешните рани.
Изглеждам светла, даже се усмихвам. ...

voda

Poetry » Love

2009-08-02T00:16:28+03:00 1.3K 23

За кой ли път... 🇧🇬

Помислих, че се връщаш зарад мен.
Затичах се, дори ръце протегнах.
А ти, случаен облак в летен ден,
дъждец поръси и на път потегли.
Очи отвърнах – да не гледам как, ...

voda

Poetry » Love

2009-08-01T00:19:24+03:00 1.4K 27