Writer96 (Стоян Иванов) - Works

Махленска история: Откраднатата чаша 🇧🇬

В тази небивала жега един младеж се чудеше къде да намери поне временно сянка, а и силна жажда го мъчеше. Пот се изливаше по цялото му лице, щипейки гладко избръснатото му лице.
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...

Writer96

Prose

2018-10-17T09:26:55+03:00 1.3K 2 4

Ева във влака 🇧🇬

Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-10-06T23:32:16+03:00 1.5K 1 1

Погнусата и сляпата Вяра 🇧🇬

Времето се смени толкова рязко, сякаш някой бе сбъркал разписанието на студения северен вятър. Пълните с шумни младежи улици, бавно започнаха да запустяват. Ще забележиш само няколко минувачи или най-много местните пияници с техните малки шишенца. Дори във въздуха се долавяше нещо различно, навяващо ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-10-01T10:23:25+03:00 548

Клептоман 🇧🇬

В гнева си, знам го до болка,
ще изричам думи нечути,
но опитвам се колкото мога,
ала някак във тези минути
образ друг отвътре изплува- ...

Writer96

Poetry

2018-09-29T01:18:18+03:00 505

Разплакани призраци 🇧🇬

Нощта е забравен скиталчески дом,
скрила онези бездънни сърца.
Препуска пенлива, безумно кат' кон,
като призрак на някоя мъртва мечта.
Чува се там някъде някакъв стон ...

Writer96

Poetry

2018-09-26T22:59:37+03:00 372

Есента пролази с мътно було украсена 🇧🇬

Там, сред часа на синята мъгла
есента пролази с мътно було украсена
и с игличките от скреж над мъртвите листа
ни покрива мила и засмена.
Тръпнат в жалост тревите, дървесата, ...

Writer96

Poetry » Landscape

2018-09-20T22:56:54+03:00 558 3

Веганщайн 🇧🇬

Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-09-19T12:52:12+03:00 589

Камъкът и белия чаршаф 🇧🇬

Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „ ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-09-11T22:24:48+03:00 655 1

Маската без лице 🇧🇬

В театър от маски всички играем,
аз моята роля усърдно играх,
но как всяка маска с лицето се срасна,
така неусетно, че чак не разбрах?!
Кой ли съм днес – човек ли поет, ...

Writer96

Poetry » Philosophical

2018-09-08T18:02:12+03:00 1.1K 2 1

Смъртта на героинята 🇧🇬

Йоан 8:7
"Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Познавам те от скоро, моя героиньо.
Роди се, тъй крехка, из моя ум смутен.
Но и аз за теб родих се – моля те, помни го! ...

Writer96

Poetry

2018-09-08T02:02:21+03:00 348

За опозорената любов и градския ад 🇧🇬

Отекваха кухите стъпки в паважа,
сред бледите сенки на градския дух
в нощ неприветна през третата стража –
тогаз скръбен вой дойде в моя слух.
Из нежната гръд със кървава рана, ...

Writer96

Poetry

2018-09-01T01:10:12+03:00 530 1 2

Сонет на жената 🇧🇬

В трапчинка до твоите устни
се е скрила твойта свенливост
и как ярко блещука в очите
с искрата на детската живост.
О, как пламва по твоите бузи, ...

Writer96

Poetry » Love

2018-08-25T22:10:23+03:00 611 3

Не късай, там дето люляк цъфти 🇧🇬

Прегърнал си тихо в отмала тревата,
люлякът нежно до тебе шепти
и с райската прохлад ти пълни душата-
не късай, там дето люляк цъфти.
Дори да откъснеш парченце от рая, ...

Writer96

Poetry

2018-08-21T19:25:18+03:00 450 2

Червей с гълъбово перо 🇧🇬

Малък червей се натъкна на бял гълъб. Замръзна на място (това е семейна традиция за справяне с опасности), треперейки, си мисли, че гълъбът, аха, ще го клъвне.
Такава опасност наистина имаше - тя бе природно заложена. Гълъбите кълват червейчета, а гълъбчето бива преследвано или от котка, или от соко ...

Writer96

Prose

2018-08-19T23:02:21+03:00 568 1 3

Пътешественик 🇧🇬

Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...

Writer96

Poetry » Philosophical

2018-08-18T20:27:34+03:00 436 1

Писмо от охлюв в черупка 🇧🇬

Светлана, толкова бързаше, а имах толкова неща да ти кажа! От последната ни среща си спомням само шума от роклята ти, когато внезапно побягна. Обидих ли те, уплаших ли те? Надявам се да не е нищо от това. Нали знаеш, че бих предпочел ти да ме обидиш и унижиш, нежали обратното. Знам ли, може би преду ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-08-11T18:08:23+03:00 637 1

Сърце на открито 🇧🇬

Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито, ...

Writer96

Poetry

2018-08-08T15:36:01+03:00 383 1

Стефи 🇧🇬

Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и р ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-08-01T09:57:28+03:00 535

Да погребеш или да изядеш 🇧🇬

Стефан Петров е странна личност, всъщност няма нищо учудващо в него, но все пак има лека странност, която се проявява в редки случаи. Именно за този рядък случай е този кратък разказ.
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казва ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-07-22T16:08:49+03:00 523

Студен чай 🇧🇬

Не ми се спи, никак не ми се спи. А как ще спя вече? Заспя ли губя представа за времето. Времето, да, времето ни се изплъзва, като вода из отворена шепа, ала виждаш ли, ние продължаваме да я пълним с вода, в очакване тя да остане пълна, нашата ръка. И тя се превърна в шепа излята течност.
Всъщност, ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-07-16T15:51:23+03:00 469

Бяс и взиращи се сънища 🇧🇬

Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.
Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществув ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-07-13T15:50:16+03:00 661 1

Спомен за отлетял гълъб 🇧🇬

Спомени заседнали отляво,
пробождат малката ти гръд,
но знам където е боляло
там мъртвите никога не мрат.
Ако в ден топъл и лъчист ...

Writer96

Poetry

2018-07-11T18:06:25+03:00 344

Епилепсия 🇧🇬

Странно съвпадение или не, часовете по музика винаги се провеждаха в последния училищен час. В последния час, когато групата на Андрей, вече съвсем по навик се измъкваше и бягаше в градската градина. Там те се спасяваха от училищната скука. А градината им беше място за сбирка.
Беше края на един горе ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-07-10T09:44:29+03:00 532 2

Сизиф и житното зърно 🇧🇬

> Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
> Йоан 12: 24
Жалък съм, много съм жалък! Също съм смешен, но повече жалък. Пропаднал и жалък човек съм. Но не ми съчувствайте, даже ми харесва! Харесва ми да съм жалък. Има ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-07-07T16:33:46+03:00 1.5K 2 8

Празният стол 🇧🇬

Умореното утро пак ме събуди
с лъчите на майка, а външния шум
като глас на баща в ухото шептеше,
ала блян са били те във детския ум.
Отново денят ме побутва полека ...

Writer96

Poetry

2018-07-01T07:45:03+03:00 639 1 2

Другата стая 🇧🇬

Бабата на Славин почина сутринта. Макар че всички го очакваха, някак си твърде изненадващо умря. Славин беше забелязал, че винаги преди да почине някой, сякаш се пооправяше и тъкмо се вдигнаше от леглото, но, уви, само за няколко часа състоянието му се влошаваше, след което издъхваше. Той беше до не ...

Writer96

Prose » Short stories

2018-06-29T16:35:42+03:00 595 2

Разминали се сърца 🇧🇬

Нощем си сирена сладкопойна,
а аз - Одисей прокуден.
Приканваш с песента си морна,
която спомен е ненужен.
Ти пустиня огнепръскаща, ...

Writer96

Poetry » Love

2018-02-13T09:59:03+02:00 522 1