yossifova
558 results
От спомените да се скрия не умея -
поставена от тях съм на колене.
Една тъга–дъга в душата ми все вие
и дяволски усмивки ми постеля.
Дулото си е насочила към мене ...
  600 
Съвсем мъничко смях -
колкото просено зрънце,
маса, два стола (в кафене),
чисти погледи,
едно тихо: „Здравей!” ...
  843  30 
От хилядите пътища в живота –
намерих твоя.
Защото светеше.
И по дъждовните прозорци разливаше
невиждана дъга. ...
  733  10 
Сига съм тъ притиснъла уф ъгълъ
и чувам как сърцету ти лумбурка –
дъли дъ ми предложиш пръстенъ
или дъ мъ отсвириш с бодръ стъпка.
Пуд роклятъ ми – пусти плажове, ...
  1085  11 
Сън сънувам, че луната
тази нощ не ще изгрей,
само слънце във позлата
над съня ми ще узрява,
ще стопи с лъчи сълзите, ...
  709  11 
Искам да обичам –
глупаво
и безразсъдно.
Уверено да влизам
във непознати светове. ...
  682  12 
  6448  18 
Парченцата любов (като от хляба крайчец),
така приличат на изгряваща луна.
Търкалят се, събират се, узряват
и парят като късчета слънца.
Ту вдъхновяват (трошички от мечта), ...
  1179  29 
Животът ни, като в количка инвалидна,
все търси пътя си към Отца…
и към Сина - с онази приказка за Ной,
в която няма ни Начало, нито Край.
В Духа на вечността боботят химни, ...
  752  20 
Гола и красива, като мечтите ти,
щастливо светя в мъжките ти длани,
леглото ми са нежните ти стихове,
възглавница – сълзата ти проляна.
Пулсирам в побелелите ти слепоочия, ...
  898  19 
А мислех си, че отлетяло е,
когато го накъсах на парченца
и като глухарче из въздуха разпръснах.
А то ме чакало зад ъгъла,
потропвало с краче, премръзнало, ...
  753  23 
Отпивам бавно глътките умора,
а някъде пред мен е силует,
от дъжд и облаци издялан -
ухае сладко в орхидеята на спомена.
Отпивам, ала тъгата ми не свършва, ...
  727  11 
Загадка съм…
Със послевкусие
на дива страст по устните.
Загадъчно в очите ми живее
животът – ...
  876  27 
„...нека да те имам още малко,
както снощи - приказен и лунен...
Спи и ме сънувай неразплакана...
После аз сама ще те целуна.”
Маргарита Петкова („Спящият красавец”) ...
  1540  30 
Забрадих се със есен.
А пък тя ми отива…
Издълбала ми е в очите
тъгата на самодива.
И сънища ми рисува - ...
  932  14 
Разделихте ли вече България.
Колко парченца още ви трябват
да достроите своите сараи
и в тях да оградите позора си.
Разделихте я. По тъкан свещена земя. ...
  736  20 
Добър вечер, моя мила!
Как си? Днес не те видях.
По очите ти познавам,
че си плакала за мен.
Пак ли! Не, недей – ...
  1952  18 
Не ме гледай така, момче –
необикновена съм.
Обичта ти ме е създала.
Пролет съм през есента
и през зимата - лято. ...
  866  14 
Захладня. Изтъняла свети луната.
Като с игли мъгла ме пробожда.
По моята улица днес дъжд се разхожда
и светлината зад прозорците размазва.
Ръцете ми – с премръзнали пръсти, ...
  1067  25 
Къде Торнадото се ражда -
където всичките му пътища
се пресекат във кръстопът.
Където път назад е Адът –
утъпканият земен път. ...
  1193  14 
Обещавам да съм пак щура щурачка -
с цветни боички да оцветя света,
слънчеви зайчета да заподскачат
по побелялата ми коса.
Боса да вървя по горски пътеки, ...
  673  17 
Със блясъка на твоя дух
към мен се връщаш жив и топъл.
Със взрив от стихове дошъл,
събирам в шепи твоя дъх.
Но Бог ми дава само миг ...
  750  17 
В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат. ...
  1781  16 
Ти – мой живот! И моята любов!
Искрящо вино във бокала на душата ми.
Сълза в окото ми… Дихание…
Ти – моят спомен! Моя светла тайна!
Удави ме във глътки от живот. ...
  937  25 
В дъждовното тяло на думите
аз те срещнах, Любов –
познахме се…
Храмът е песен… и стих.
И звук от вълна ...
  737  20 
Тази есен е някак различна .
Не златее – сивее безлично.
Само паднали сухи листа
прошумоляват в краката ми.
В прегръдката на залези хладни, ...
  3155  27 
Аз ли съм грешница?! ... Да, признавам си!
Уморена съм от присъдите произнесени:
"В огъня, вие грешните… в огъня!"
И какъв е моят грях? Че обичам…
Че стихове пиша… ...
  807  26 
БОЛКА
Ти дойде… Нямах с теб уговорка.
Зашлеви ме направо в лицето.
Като черна котка пресече ми пътя
(бях забравила палци да стискам). ...
  600  13 
Люби ме в стихове. И истински…
Повярвах ти – до дъното душата ми докосна.
В безумството на чувствата, родили сме Луна
и тя сега изгаря моите, твоите устни.
Докосвай ме със виртуозните си пръсти, ...
  901  17 
Прохладен вятър тихичко погали
от сън пробудилата се земя,
лицето близна ми гальовно,
шептейки ми познатите слова.
А беше светло, тихо утро - ...
  622  17 
„Колкото повече мисля, че ровя в себе си, толкова повече разбирам,
че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е
решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това
хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си.
Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.” ...
  550 
  1034  15 
Със листа са застлани алеите,
като пъстър родопски килим.
Ще пошляпам шумно по локвите,
дето есенен дъжд е постлал.
В този стихнал във залеза парк, ...
  658  19 
Обичам тихата песен на вятър,
в тишината на залез смирен,
високите треви, щедро цъфтящи,
с аромат, ухаещ на теб и на мен.
Обичам кристалната чаша небесна, ...
  1030  17 
Тъжно е, че есен настъпва.
Къде да избягаш?
Когато си тръгва лятото,
оставя в душата златен пендар.
А светът, в който вече живея, ...
  769  16 
(На дъщеря ми)
Родих те – и светна най-яркото слънце.
Детството ти накичих с роса и дъги.
В жаркото пладне пазих с чадър младостта ти.
В зрелостта ти - притичвам пред теб. ...
  965  19 
Всичко, което мога съм ти казала.
Всичко, което успя ми даде.
Пребродих всички параклиси
и късче за прошка оставих навсякъде.
Закъснях в този свят. ...
  1682  23 
Разхожда се в гората един ловец незнаен –
нахакано и ловко капанчета поставя.
От неговите подвизи животните примряха.
Ту дебне зайче бяло, зад храстчето приклекнал,
ту скрил се до уши във блатото, ...
  701  10 
„ИСТИНИ ПЛАНИНА, за да можем да построим дома си
върху здрава основа.
ИСТИНИ РЕКА, за да можем да утолим жаждата си
и да плаваме по тях в търсене на нови хоризонти.
ИСТИНИ ЗВЕЗДА, за да могат да ни служат за водач ...
  852  22 
Разплети ми косите пак в тиха вечер.
Да погадаем с теб по звездите.
Ще напиша стиха си направо в небето,
че изгубих перото си в ден черен.
Разплети ми косите, измий ми очите ...
  865  22 
Random works
: ??:??