yossifova
558 results
Плахо зад облаци слънцето скри се,
капчици дъжд отрони небето,
вятърът стихна, усетил че с тебе
свещичка запалихме на небето.
От твойта прохлада дойдох да отпия, ...
  935  28 
Пътувам към последните си гари,
по есенните коловози на съдбата –
минават край прозореца ми пролет, лято,
и все по-близо идват заснежените поляни.
В очите ми се раждат късни песни, ...
  603  19 
Здравейте!
От мен – Доня Кихотка –
близка роднина
на Дон Кихот съм.
Той е роден във Ла Манча, ...
  682  15 
(Посвещавам на lotos - Ирина Костова!)
Пролетта е в мен,
и в теб,
навсякъде разлята –
във моите, ...
  1340  22 
На протрития праг от случайни следи,
ти внезапно пристигна - частичка от лято.
И така те запомних – с боси нозе,
загорели от дългото скитане.
Всички тайни прозорци отвори за мен, ...
  809  23 
Самотата броди по улиците
и наднича във всеки прозорец,
някъде тайничко се промъква,
някъде я прогонват навън.
Във сърцата наднича понякога, ...
  3418  15 
Ти ли беше над съня ми надвесен,
ти ли стопли с дъха си лицето ми,
та сънувах най-тъжната есен,
с плитки дъжд, сплела сърцето.
Уж сънувам, а чувам ти стъпките ...
  862  16 
Прекипя тишината във вените -
с аромат на пелин и на билки.
В очите ми пак лято прохожда
и ухае на зреещи гроздове.
И съм жадна, все по-жадна за теб. ...
  830  22 
Стихотворението е отличено с поощрителна грамота в Седмия международен конкурс "Вино и жени, жени и вино" - 2010 г.
Ще те посрещна…
В най-светлото на думите.
На прага на щастливите усмивки.
Ще спрат минутите, секундите, ...
  2059  33 
ВълнА съм – непокорна,
засипвам с пяна всеки бряг.
И вятъра дори надбягвам.
И само във скала от обич
за миг поспирам своя дъх. ...
  826  20 
Някой ден ще се върна при себе си,
в морски възел ще вържа тъгата,
ще сваля одеждите на умората
и на живота ще бия камбаните.
Ще запаля огън сред пустото, ...
  675  17 
(НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ В САЙТА!)
До моите очи не ще достигнете.
Те, там са, горе, впити в небесата -
рисуват причудливи фигури,
но трябва в тях да вярвате, ...
  836  25 
Самотата си нежно събирахме
в брегове от красиви усмивки
и записвахме с жадно мастило
на душите си дивото ехо.
От очите си късахме думи ...
  720  19 
Моите спомени,
свещи в нощта,
греят щастливи -
птици с крила,
лебеди бели. ...
  632  11 
Тихият плисък на пяната с къдрите сребърни,
лунният шепот на звездите бургаски,
соленият бриз, с косичник от водорасли -
са моите спомени-стъпки по мокрия пясък.
Вятърът тайничко приказки ми разказваше ...
  908  15 
И когато отворя пред тебе
на небето красивите двери -
ще преминеш през тях като огън,
който пали звездите и денем.
Ще блестиш по-красив от луната, ...
  1455  19 
„... Аз се забравям
на думите в сияещия дъжд -
задъхвам се, изчезвам, полудявам -
не зная кой съм аз - но изведнъж
се вдига от асфалтовия хаос ...
  1052  12 
Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
ще го нарека Есен… ...
  2015  21 
Всяка вечер, при залез слънце,
очите ти всичко ми казват.
По устните ми див мед оставяш -
опияняващо ароматен.
И тръпчив. ...
  828  17 
Плува месечинката в небето,
а край нея – рой снежинки.
Слава Богу, у дома се носи
ароматът топъл хлебен.
Спят спокоен сън децата ми – ...
  1168  29 
До бреговете на Итака все не стигах -
все песни на сирени ме отвличаха,
и все тъках саван от морска пяна,
със който Одисей и ден, и нощ оплитах.
С Троянски кон във мислите му влизах, ...
  2138  33 
Без прегради към теб ще вървя,
ще премина през мощно цунами,
даже болката ще измълча,
нощем, която ме буди.
Хиляди мили ще прелетя, ...
  914  16 
Ще съм на вятъра крилата –
след теб ще тичам до премала,
ще кърша клони, ще се надбягвам с птици,
ще те посрещна с утрото на хоризонта.
Ще те помилвам като слънце, ...
  1712  24 
Душа ти моя на щурец –
на теб единствено се доверявам.
От песните ти ставам по-добра
и топлина край себе си раздавам.
А ти си в мен… А ти си с мен… ...
  1014  27 
Коладе ле, мой коладе,
пак ти пея като лани,
отвори ми тежки порти
блага вест да ми премине:
щом се роди Боже чедо - ...
  2454  30 
Декември е.
Студено!
Мразовито!
А аз съм жива -
топла като хляб. ...
  3235  22 
Стъпки от птица
в есенна шума,
небе отронено -
дом на езичница,
дърво със корени ...
  919  24 
Ще ти попея...
И тази вечер…
Утре – може би, също…
Нееежно, и тъъъжно -
за всичко, което няма да сбъдна. ...
  614  14 
Това е корицата на стихосбирката ми! :))
---------------------------------------------------------------------------------------
ВИЖ КОЙ СТОИ НА ВРАТАТА
Хей, усмивката ми се върна! Свети!
Блещукат очите ми! Звездно е! ...
  755  26 
Пожелай си нещо красиво за Коледа:
чиста длан в ръцете ти сгушена
или поглед, който пари по тялото,
усмивка, прелетяла пространствата,
за да кацне на твоите устни. ...
  745  22 
Помниш ли, четях ти стихове -
зашеметяващи куплети.
Целуваше ми пръстите
и после - срещахме си устните ...
Светът наоколо редуваше ...
  736  18 
Догарят тъжни пепелища...
Във всеки въглен - жива топлина.
Разпалвана от вятъра, в огнище,
сега изстива пареща сълза.
Във всяка малка тлееща искрица, ...
  771  21 
Тази пролет е толкова бяла –
ослепително бяла.
Леденее все още земята –
като в зима е още скована.
Откъде ли ще дойдат ятата? ...
  842  20 
(На Г. Г.)
Харесва ми да ме галиш унесено –
като че ли за последно,
кротка ме правиш,
от слабост се перча, ...
  830  21 
Докосваш ме -
и мога да летя.
Небе съм.
Пея.
През пролетта ...
  1229  16 
Топла ноемврийска вечер е. Слънцето се скри
зад зелени борови гори. Есента ухае.
По лицето ми – усмивка. Спомен за луна е...
А защо така душата ми есенно прокапва?
Като клонки на брезичка косите си разпуснах, ...
  1008  28 
Там, някъде, зад хоризонта,
е душата на мама – далече, далече… от мен.
И само северният ноемврийски вятър
полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.
А мама я няма – от толкова много години. ...
  804  25 
Красиво си тръгвам –
като актриса, скрила сълзите си.
Не се обръщам.
Нов път пред мен се простира –
няма завои за връщане. ...
  1060  19 
Пусни ме.
Отблъсни ме
със сила.
Почти
съм си тръгнала. ...
  2363  20 
Звучи Шопен във трепета на падащите листи,
под акомпанимента на вятър есенен
и кърши клоните на мислите ми,
нашепвайки ми тъжни четиристишия.
В красивата мозайка на нападалата шума ...
  1317  22 
Random works
: ??:??