Others

7 results

*** 🇧🇬

Целунете децата си за лека нощ. Прочетете им приказка. Подарете шоколад на приятел. Или храна на бездомник. Разчистете стаята си. Бюрото, натъпкано с ненужни вещи. И живота - от токсични хора. Завий любимия човек, когато му стане студено. Прегърни го. Лека целувка по челото, страстна по устните, спл ...
937 3 2

Старата вила 🇧🇬

Прокарваше ръка по старите мраморни стени. Бавно пристъпваше и мислеше. Мислеше за всички тези изминали години. От семейната вила вече не беше останало нищо. Само една порутена постройка. Идваше тук всяко лято. Беше прекарала детството си в тази къща. Обожаваше я. Спомняше си как рано сутрин, когато ...
1.1K 1

Четвърти Юли 🇧🇬

Помолиха ме да напиша нещо за четвърти юли. Тъй, като живея в Америка, пък и обичам да пиша съм щял да имам уникална перспектива и да успея (дай Боже) да я предам тази перспектива на целокупният читател.
"Knee high by forth of July"
Царевицата в Индиана трябва да е до коляно на четвърти юли за да се ...
1.4K 2

С теб съм 🇧🇬

Вървяхме дотук, ще продължиш ли? Добре! Давай тогава! Искаш ли ръката ми? Не, добре... Малко остана още, знам, че е трудно, но давай, не спирай, не се плаши, аз съм тук! Вървяла ли съм по този път?! Даа, как да не съм, вървях, но не стигнах докрая, само се връщах по същия път и отново и отново усеща ...
988

Хартиеното самолетче 🇧🇬

Тя имаше навика, след като се събуди да записва черно на бяло всеки един детайл от сънищата си и след това да превръща листа хартия в самолетче. След това отваряше широко прозореца и оставяше хартиеното самолетче в ръцете на силния вятър. Вярваше, че ако извършва този ритуал, някой ден сънищата ù ще ...
831

*** 🇧🇬

Отпи глътка от горчивото бяло вино. Белите кремове бяха разцъфнали из цялата градина. Порцелановият чайник стоеше на бялата масичка в центъра на оранжерията. Беше отпуснала нежната си ръка на едното коляно, а с другата отпиваше бавно и нежно от чашата, сякаш алкохолната напитка е някаква амброзия. Ч ...
991

Картината, която рисуваш цял живот 🇧🇬

Въздухът се насищаше от мелодията на подсвиркването му.
Полюшването на лодката създаваше концентрични вълнения, които достигаха всички краища на езерото. Беше една много сумрачна и мъглива утрин през месец Ноември. Отиде на риболов още преди небесата да са се пробудили. Нямаше нещо друго, което да м ...
1.2K 1 2

Блаженство 🇧🇬

Гледам през малкото прозорче на старата барака. Небето е изпълнено с всякакви цветове и нюанси от залязващото слънце. Облаците, пухкави и меки, са се сгушили един до друг и са образували розова мантия над малкото градче. Чувам как конят шуми зад мен. Обръщам се и отивам при него. Той е голям, лъскав ...
1.3K 2

Момичето и морето 🇧🇬

Последният ден от лятото се изплъзваше като шепа пясък от нечии длани.
На морския бряг присъствието беше повече от оскъдно. Единствено се забелязваше фигурата на девойка, разхождаща се боса близо до водата. От време на време прииждащите вълни гъделичкаха краката ù и това я караше да се кикоти.
Земят ...
1.1K 1

На Луната... 🇧🇬

На Луната...
Срещнали се двете между земята и небето. И двете плакали. Разказвали му своята драма, но той понеже бил глупак не разбирал нищо от това за което става дума. Не знаел какво се случва и как да реагира. Като че ли всичко това беше някаква легенда и не вярвал, че ще дойде такъв ден. Една бе ...
776 1 3

Ако имаше европейско първенство по футбол през Сре 🇧🇬

Ако имаше Европейско първенство по футбол през Средновековието, какви ли щяха да бъдат коментарите от мачовете? Може би такива...
Коментар от мача България - Византия, играещ се в земите отвъд р. Дунав 681 г. : "... България е за първи път на европейско първенство, но ето, че българският отбор със с ...
694 3

Лунна Магия 🇧🇬

Вечерното небе беше притихнало под изгряващата пълна луна и милионите обсипващи го звезди. Тя обичаше да гледа това небе. Всяка вечер се взираше в него от покрива на своята кокетна, изпълнена с рози къщурка, и чакаше с любопитство да изгрее вечерницата. Колко много обичаше да се взира в лунната свет ...
1.3K 1

Утринна одисея 🇧🇬

Слънцето се надига над хоризонта. Още само наднича, сякаш че се повдига на пръсти – малко не му достига. Младо е, но е наясно - голямо е и може да бъде опасно. Разпръсна светлина и, подобно на изтръскана четка, обагри в пурпурно и оранжево плоскостта покрай себе си – сякаш преоблече кокетка. Едра св ...
1K

Първият ден от края на живота ти 🇧🇬

„Когато плачем, измиваме огледалото на душата си.”
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да из ...
864 1

Такси в полунощ 🇧🇬

По протежението на един от най-дългите булеварди в града слънцето все още изпъваше оранжевите си ръкави. Върху тротоара, разтеглените до неузнаваемост сенки на минувачите танцуваха задружно. Все още не беше настъпил вечерният трафик. В този момент от деня, липсата на шум от клаксони, пиленето на гум ...
894 1

Усмивка сред пламъците 🇧🇬

В пламналата жилищна кооперация беше останал един единствен огнеборец. Лежеше на стълбището между шестия и седмия етаж и се бореше с обгърналата го димна завеса.
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който ...
819 2

*** 🇧🇬

Белите й коси се развяваха от ледения вятър. Той свистеше в ушите й, но тя не спираше да тича. Ледените снежинки се спускаха леко и докосваха нежно лицето й. Тя не спираше да тича през покритото със снежна постеля поле. Трябваше да стигне до него, не можеше да го изостави. Нозете й затъваха в мекия ...
1.3K 2

Юнски мисли 🇧🇬

Скитам се по улиците. Стискам здраво кожения си портфейл и се опитвам да си поема въздух. Морният летен задух натежава в гърдите ми като разтопено олово. Капките пот се стичат като балсам по челото ми. Стъпвам бос по асфалта и сякаш не усещам парещите езици, които ги докосват бавно и нежно, но същев ...
1.4K 1 2

Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно) 🇧🇬

За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...
2K 1 5

Старостта 🇧🇬

Стоя на една пейка в един просторен и уютен, но не много поддържан двор. Погледа ми се рее небрежно от лазурната синева в небето към живото зелено в короните на дърветата и към сякаш препускащата мравка нарамила доста по-голямо от себе си зрънце. Стоя докато убивам времето и се опитвам да прогоня те ...
1.1K 1

Тайнство 🇧🇬

Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени све ...
1.2K 2

IT прочит на Червената шапчица 🇧🇬

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която жи ...
2.9K 5 6

Лунен танц 🇧🇬

Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...
1.6K 3

Гледаме един свят, виждаме различни неща 🇧🇬

Гледаме един свят, виждаме различни неща
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в н ...
748 2

Комшарът на една бивша кифла в Тетевен - Гергана 🇧🇬

Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...
2.1K 1 3

Лента от спомени 🇧🇬

Отиде си и след себе си остави студена януарска температура в душата ми. Болката се пропи във вените като отрова, убивайки всеки сантиметър надежда, че някога всичко ще се оправи. В съзнанието ми заседнаха всички онези красиви спомени, които обилно поливам със сълзи напоследък и за неопределен перио ...
741

Някога 🇧🇬

"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."
Колко познато...
Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се слива ...
1.4K 3 7

Като без дом 3 🇧🇬

В есенната тъжна утрин тополите безпомощно размахваха ръце. Те сякаш молеха за още малко време, преди да изпаднат в зимното вцепенение. Някъде се долавяше слабият звук на уморена гугутка, която смирено изпраща лятото. До огромната зелена порта на скромна, провинциална къща стоеше малко момиченце. То ...
687

Метаморфоза 🇧🇬

От малка все ми се случваше да се влюбвам. Било то ежедневно в някого или в занимание, което осмисля живота ми. Но този път влюбването беше различно, наподобяващо процес на падаща звезда. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост, предизвикв ...
822 1 3

Нощно небе 🇧🇬

Тъмнината му приканваше да го докоснеш, да го опиташ... Да видиш в него отражението на вселената. По хоризонта, упоритото слънце оставяше отпечатъци, разкривайки картина - небесното царство на звездите, и постелята им от безгрижни облаци. На места, те, гражданите на небето, с блещукането си приличах ...
1.3K 1 1

Чернова 🇧🇬

Един бял лист хартия... Или просто едно начало.
Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.
Седнах днес съ ...
799

Един безумец стига 🇧🇬

ЕДИН БЕЗУМЕЦ СТИГА
Трето действие на Едноактна пиеса в едно или още няколко действия и Завръщането на пророка.
Действащи лица:
ПРОРОК
БЕЗУМЕЦ ...
790

Предсказанието на големият асансьор 🇧🇬

Как искам да ме носи в тъмнината
Самолета на крилете си огромни
Да срещна пак над Англия зората
И да се рея над Балканите вековни
В далечината Витоша да зърна ...
1.8K 1 3

Пропукан пясъчен часовник 🇧🇬

Времето си тече...
Ровех се из записките си от университета, когато попаднах на рисунка с пропукан пясъчен часовник. По принцип аз не рисувам. В редките изключения, когато това се случва не мисля много, просто оставям молива сам да си върши работата. Сега, няколко седмици по-късно се замислям за тов ...
1.3K

Просто Мария 🇧🇬

Просто Мария
Срещата продължи по дълго от очакваното време. Клиентът се беше запънал и не желаеше да продава на тази цена. Употреби всички начини за убеждаване, но и това не помогна. „Мисли! Мисли по-бързо! Нямаш никаква време! Тази нощ всичко ще се реши! Спасяваш се или оставаш на улицата“
„Ти си с ...
1.4K 6

Рибките си нямат дом 🇧🇬

(категория кратко-странна)
Мъничък красавец, аз съм болно тяло,
мъничък безумец, дали си ме видял...
Да, аз съм сладък сън. Сънувам се сама...
Прощавай, че оплитам мисли в бяло, чувства ...
730 1 4

И след мен светът ще съществува ... 🇧🇬

И след мен
светът ще съществува!
И след мен
ще има светлина,
но аз не ще усещам ...
981 1

Забързана във времето 🇧🇬

Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръг ...
980 1

От 1 до 12 или още броенето на невежите 🇧🇬

Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно ...
1.1K

Странникът 🇧🇬

Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...
1.1K 2 2