Short stories - Prose

Студ 🇧🇬

- Ужасен студ! - изсумтя Но Щен Вълк и духна в лапите си, за да ги стопли поне малко.
- Бъррррр! - напълно се съгласи с него Вълк в Сянка и така потръпна, че чак опашката му се разтресе.
- Защо Той поне веднъж не измисли урок с по-малко зъзнене?! - измърмори през тракащите си зъби Но.
- Представяш л ...

Bersek

Prose » Short stories

2010-01-26T11:33:58+02:00 788 2

Усещане за ангел 🇧🇬

Стоях и се наслаждавах на ароматния вкус на сутрешната чаша кафе, загледана в листата на измръзналите лози, тихо потопена в божествената тишина и спокойствие, които се бяха възцарили около мен. Селският въздух се просмукваше във всяка моя тъкан, оставяйки онова носталгично чувство, което ни жегва ви ...

Monny

Prose » Short stories

2010-01-24T21:59:13+02:00 970 4

Изкуството и „Синьо-зелените дяволи” 🇧🇬

Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...

azura_luna

Prose » Short stories

2010-01-24T21:45:33+02:00 1.4K 23

Усмивка на психопат 🇧🇬

1.
Красива нощ през юли, със звезди и всичко останало, прибирам се от водолазния център, където сме пили бира, слушали сме акустични кавъри на Металика и сме си говорили простотии, когато, точно по нанагорнището до парка с църквата, ме застига Опела и спира. От задната седалка изскачат два нацепени ...

truthiseek

Prose » Short stories

2010-01-24T19:47:22+02:00 2K 4

В мъглата - 1 част 🇧🇬

Не й се стои сама в каютата. Излиза на палубата. През Норд Кап се връщат от Мурманск, но не може да види нищо от дългите фиорди на Норвегия. Някаква млечна пелена се е разстлала над морето. В края на август изглежда кошмарно.
Импулсният радар може да не помогне, ако обектът е малък - това го знае от ...

Аквалия

Prose » Short stories

2010-01-24T17:10:43+02:00 1K 1

За "Вълчата настройка на възприятията" 🇧🇬

По-рано днес Ръмжачът ме беше довел тук до тази воденица с обещанието за урок. Сега седях в сейза и търпеливо наблюдавах играта на рекичката и воденицата. Учителят ми седеше до мен и гледаше същото. Моето търпение е променлива величина принадлежаща на голям интервал от стойности... За конкретния ден ...

Bersek

Prose » Short stories

2010-01-24T14:14:52+02:00 894 1

Среща с непознат 🇧🇬

Вървях по улиците след поредния работен ден и си мислех само как ще се прибера, ще видя децата си и ще си почина, гледайки някой сапунен сериал или някакво шоу пред телевизора. Всъщност беше ми все тая. Всеки ден се повтаряше едно и също: ходех на работа, прибирах се, отделях внимание на двете ми де ...

Mon4iii

Prose » Short stories

2010-01-24T13:20:37+02:00 1.4K 1

Изповед на един студент 🇧🇬

Aми какво да ви разкажа за себе си? На 21 години човек няма кой знае каква богата биография. Имах щастливо детство - карах колело, ритах топка, играех на компютърни игри, лепях плакати на кечисти… И още куп неща, които обича да прави едно енергично хлапе. След седми клас продължих да уча в елитната ...

feia

Prose » Short stories

2010-01-23T20:36:20+02:00 1.5K 18

Предчувствие за... две ръце 🇧🇬

В стаята сме само аз и ти. Запалила съм свещи, за да е по-романтично. Ти ми говориш нещо, аз доливам вино в чашите. Предстои ни важен разговор, за какво искаш да говорим, не мога да разбера? Защо си толкова сериозен? Къде изчезнаха красивите думи, от които ми се завиваше свят? Колко години сме заедн ...

svetlanal

Prose » Short stories

2010-01-23T15:48:41+02:00 2.2K 28

Глад 🇧🇬

Жената остаряваше много бързо. Дори мътното ù напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата ù се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето ù.
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-01-23T15:11:10+02:00 3.2K 24

Като прах, носен от вятъра 🇧🇬

Сънищата са отговорите, които дава нашето подсъзнание. Отговорите, които не можем или не желаем да приемем, притиснати от нашите страхове.
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен ...

barsi_meche

Prose » Short stories

2010-01-23T14:15:00+02:00 1.7K 3

Мокро 🇧🇬

Тази лятна събота си е като къснозимна. Дъждът вали яростно и поройно. Мокро ми е. Краката ми са нагазили до глезени. Чадърът не може да ме спаси, защото струите бият косо, от вятъра. Цветовете са се измили. Дори дърветата са сиви, а би трябвало да са зелени, нали?
- Ало, Биска, ще ходим ли на плува ...

670301

Prose » Short stories

2010-01-23T13:38:57+02:00 828 2

Да се омъжиш за милионер. Първи разказ. Къщата в Хайланд Парк. 🇧🇬

Къщата в Хайланд парк
Обади се моят адвокат от Ню Йорк: ”Ирен, трябва да отидеш на оглед на тази къща, изпращам ти данните, гарантирам, че нищо подобно не си виждала. Срещни се с представителя на банката, която я продава и кажи, че проявяваме интерес; питай за цената!”
Слязох от самолета на междунар ...

irendavidoff

Prose » Short stories

2010-01-22T23:23:07+02:00 1.7K 4

Кучето... или какво се случва с ненужните 🇧🇬

Ще ме видиш да тичам след колите. Безмълвно. Тичам, а ушите ми се веят в устрема ми. Тичам като човек , който вижда тръгващия влак, а знае, че няма друг. А нощта е студена и дълга...
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...

paradiselost

Prose » Short stories

2010-01-22T12:26:54+02:00 1.5K 12

Специални умения 🇧🇬

- Аз - каза Черната Пантера Ра една вечер. - Мога да изям толкова храна, колкото е половината ми тегло.
- Голяма работа - пренебрежително махна с лапа Ко Та Рак. - Аз пък мога да изпия толкова вино, колкото е цялото ми тегло, при това само в рамките на един запой.
- Хъм - недоволно изсумтя пантерата ...

Bersek

Prose » Short stories

2010-01-22T09:42:35+02:00 771 1

Поклон и помен за великите 🇧🇬

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...

LordZombie

Prose » Short stories

2010-01-22T09:23:27+02:00 1K

Безплодна история (І. Сесил) 🇧🇬

БЕЗПЛОДНА ИСТОРИЯ
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...

Раш

Prose » Short stories

2010-01-21T21:10:07+02:00 1.1K

Истината за живота 🇧🇬

Нощ падна над земята. Всичко беше потънало в дълбок сън. Звезди покриваха небето. Един самотник се разхождаше по тъмната улица, мислейки си за нещо… Той разсъждаваше за живота и превратностите на съдбата. Така замислен, той стигна почти края на улицата. Там го посрещна една девойка и го помоли:
- До ...

tatqna

Prose » Short stories

2010-01-21T12:36:29+02:00 2.2K

Духът от селското гробище 🇧🇬

Посвещавам на Христо Бодуров
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-21T12:04:21+02:00 1.1K 2

Имало едно време... 🇧🇬

- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...

f_soul

Prose » Short stories

2010-01-20T23:42:58+02:00 1.1K

Братовчед ми, дядо, баба и аз 🇧🇬

Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...

lubara

Prose » Short stories

2010-01-20T22:19:00+02:00 1K 8

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- И все пак - наплюнчи молива си Тър Сач и се подготви да продължи да си води записки. - Какво е това нещо "вълча настройка на възприятията"?
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...

Bersek

Prose » Short stories

2010-01-20T19:02:24+02:00 666

Пряката пътека 🇧🇬

Пряката пътека
разказ на ужасите
Да не се чете от лица под 18 години!!!!
Когато Паула, Кенет и Шарлот за пръв път видяха вилата разбраха, че това е жилището, което бяха търсили. Масивна двуетажна къща с по четири стаи на етаж и с огромна тераса, обхващаща по дължина почти цялата източна стена, тя не ...

donkooooo

Prose » Short stories

2010-01-20T18:11:26+02:00 1.2K 6

Сърцето-птица 🇧🇬

Човешкото сърце е най-светлата птица. С най-бързите и леки криле. С най-чудното топло гнездо. Къде расте онова специално дърво, където тя да го свие, няма написан отговор. Там някъде, където душата се чувства свободна и светла, където птицата лети в небето без граници. Където има обич и светлина кат ...

inakrein

Prose » Short stories

2010-01-20T12:52:46+02:00 2.2K 12

Българо-джибутянски комитет за вечна дружба, депутати ще отглеждат разсад за банани 🇧🇬

Хвана студ. Под кривата круша не е по-топло от домовете ни, но е по-задушевно някак си! Само дето Василка я няма. От Топлофикация, Енергото и В и К й разпродадоха имуществото, дето беше останало, и си прибраха неплатените сметки. Въпреки това, Василка все за Надето Михайлова си говореше, обичаше я б ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-20T00:16:36+02:00 1K 3

Странникът от южния плаж 🇧🇬

Странникът от Южния плаж
Всеки ден ставаше рано, пиеше кафе и по едно и също време излизаше в морето за риба. Залагаше мрежите и все се шегуваше, че чака „златната рибка”. Привечер прибираше улова и уморен влизаше в къщурката, дето живееше от години. Обичаше да седи на терасата, да съзерцава морето ...

MilenaMila

Prose » Short stories

2010-01-20T00:00:20+02:00 1.1K 2

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Днес на Но Щен Вълк определено не му беше ден. Всичко започна още сутринта, когато със ставането от леглото се омота в одеялото и тупна на пода, после обърна филията си и се омаза с конфитюр, а като реши да се измие, се оказа, че водата е свършила и трябваше да ходи до потока, който пък беше замръзн ...

Bersek

Prose » Short stories

2010-01-19T14:28:55+02:00 817 1

Архангелова задушница 🇧🇬

За да си спомня какво се случи, трябваше да изпия поне кило вино и тогава нещо смътно проблесна. Виното е пивко и е от новата реколта, но няма време да го чакам да отлежава, защото до тогава не се знае дали ще съм още жив. Вече бях я забравил тая история и се намериха парчета в някаква стара тетрадк ...

radi.

Prose » Short stories

2010-01-19T11:27:32+02:00 1.1K 10

Жанрови етюди V: Черна фантастика (2) 🇧🇬

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (2)
Госпожа Рох сведе поглед и отвори лежащата на коленете ù чанта от червена кожа. След миг в ръката ù се белееха две снимки, които тя държеше подобно на карти за игра, така че да не мога да видя лицата им. Постави ги върху махагоновата масичка с гърба нагоре, посл ...

remer

Prose » Short stories

2010-01-19T11:09:54+02:00 982

Жанрови етюди V: Черна фантастика (1) 🇧🇬

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (1)
-Г-не, г-жа Рох е готова да се срещне с Вас – гласът на Даниел беше плътен и равен. Сигурно щеше да бъде такъв и ако ми съобщаваше, че по работа ме търси самата Смърт. Впрочем предполагам, че когато някой ден дойде при мен, тя ще си запише час при Даниел, ще изс ...

remer

Prose » Short stories

2010-01-17T18:28:50+02:00 1.2K

Да играеш себе си 🇧🇬

ДА ИГРАЕШ СЕБЕ СИ
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и о ...

wishpin

Prose » Short stories

2010-01-17T13:09:32+02:00 1.9K 4

Прах 🇧🇬

Как мразя да ми е студено! Мразя, мразя, мразя! И не обичам снега. Дразнят ме малките капчици, които остават в косата ми на мястото на разтопените снежинки. И вятъра не го обичам. Обикновено е студен и от него ми замръзва нослето. А и тъмното не харесвам. Няма причина, просто така…
Сутринта е точно ...

My`OwN

Prose » Short stories

2010-01-17T10:43:29+02:00 1.3K 2

Един кратък път... 🇧🇬

Нощ... опитвам се да заспя. Затварям очите си... мислите ми са превзети от разни въпроси и отговори. Размишлявам... колко много хора сега, точно в този момент си мислят същото, което и аз. А аз какво си мисля? Мисля си как те си мислят същото. Минават часове, преди да осъзная колко късно е станало. ...

Aleks-Green

Prose » Short stories

2010-01-17T10:02:38+02:00 1.5K 10

Всички хубави неща 🇧🇬

"Харесвам това място", каза той ухилен. "Обичам да седя тук и да гледам към плажа и да си мисля за всички хубави неща, които бих могъл да направя с един Люгер."
Хънтър С. Томпсън
Aко не заспя сега, ще умра, което само по себе си не е чак толкова лошо, но пък звучи някак си тъпо – умря от недоспиване ...

truthiseek

Prose » Short stories

2010-01-15T20:50:40+02:00 2.8K 1

Коледна целувка 🇧🇬

Бе денят преди Коледа и забързани минувачи купуваха последните приготовления и подаръци за близките си. Навсякъде се усещаше настроението за веселие и усмивки се бяха появили по зачервилите се от студа лица. Снегът тихо се сипеше на големи парцали и застилаше мръсните павирани улици с невинна белота ...

Silentmind

Prose » Short stories

2010-01-15T17:14:34+02:00 759

Истинската 🇧🇬

Сивият и скучен делничен следобед бавно се изнизваше. Лятната ваканция си отиваше, а след нея идваха досадните уроци и задължения. През лятото работех в компютърен клуб. През този сезон заведението не се радваше на много посетители, но бях доволен от заплащането, което ми даваха.
Един ден лениво поч ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

2010-01-15T11:55:04+02:00 1.4K 3

Ана - 1 част 🇧🇬

Ана, но не майката на Дева Мария, а онази Ана – безизвестната. Ана, за която никой не отправяше молитва нощем, тази която пееше с птиците и танцуваше с вятъра. Ана – едно объркано дете, събрало в сърцето си мъката и мизерията на вековете… самотна звезда на небето, животът беше убил мечтите в това де ...

esther

Prose » Short stories

2010-01-14T19:14:32+02:00 1.2K 1

Дебат под кривата круша 🇧🇬

Парламентаристите заседават в Парламента, ние – под кривата круша. Те бяха във ваканция и се изтягаха по световните курорти, ние опъвахме по къра. Всеки според заслугите. Имидж, братче! То и компанията се промени. Василка, оная, дето радееше за вечна дружба с джибутяните (народ в Африка) взе, че зам ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-14T13:30:36+02:00 1K 5

Модерно село 🇧🇬

Няма да ви занимавам с историята на селото ни, а ще хванем бика за рогата и мъдро ще кажем - каквото било – било! Вече сме модерни и минали през всичко, включително и през ликвидационен съвет, който най-надлежно помете всичко, що имаше в ТКЗС-то. За два-три месеца от него не остана и помен, ако не с ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-13T13:19:06+02:00 2K 11

Любов 🇧🇬

Тя лежеше на басмената възглавница с притворени очи. Косата ù, навита на стегната плитка, уморено бе отпуснала крила. Мъжът се надигна на лакът и я погали по лицето бавно.
- Искаш ли малко вода? – шепотът му преплува мрака.
Тя само поклати безмълвно глава. Той се отпусна до нея и двамата слушаха в т ...

inakrein

Prose » Short stories

2010-01-13T09:08:47+02:00 5.3K 1 22