Short stories - Prose

Милосърдие 🇧🇬

МИЛОСЪРДИЕ
Само Захаринчо знае какво е да си беден.
Да живееш на село.
Да нямаш майка, защото те е изоставила.
Баща ти да е пияница, да е сакат и да няма пари. ...

Раш

Prose » Short stories

2009-01-16T14:20:18+02:00 1.1K 1

Кучката 🇧🇬

Страшен студ бе сковал София. Всичко беше побеляло и вледенено. Мъглата натискаше с пронизваща костите влага. Хората, настръхнали като врабчета, бяха по-тъжни, уморени и изнервени от обичайното. Кучетата лаеха и се зъбеха по-често. Транспортът беше по-натъпкан и нередовен. С две думи обичайна софийс ...

моменти

Prose » Short stories

2009-01-16T14:08:02+02:00 2.3K 14

Зима 🇧🇬

Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...

Незнам_коя_съм

Prose » Short stories

2009-01-15T19:34:32+02:00 1.1K 1

Бягство 🇧🇬

Колко пъти исках да избягам, да загърбя всичко и да бягам докато следите от сълзите не ги изсуши вятърът на забравата?! Колко още мога да понеса без да загубя представа коя съм?! Колко мечти още е нужно да пожертвам в името на своите илюзии, заблудили ме с празни обещания за любов?! Колко нощи ще тр ...

gabu64o

Prose » Short stories

2009-01-15T15:57:03+02:00 1.4K 3

Спомен за него 🇧🇬

Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-01-14T20:03:17+02:00 1.3K 5

Забранена любов 🇧🇬

Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...

imortallove

Prose » Short stories

2009-01-14T00:35:50+02:00 2.8K

Пътуване при пълнолуние 🇧🇬

Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...

tatqna

Prose » Short stories

2009-01-13T22:12:04+02:00 2K 12

Коледата на Котарака в чизми 🇧🇬

Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от люб ...

danisab

Prose » Short stories

2009-01-13T15:52:13+02:00 2K 1 2

Флирт с метресата на сатаната 🇧🇬

(В памет на Фриц Цорн)
Още съм жив...
Последните изследвания даваха едни и същи резултати. Прогнозата е достатъчно неблагоприятна. Имаше предложения за хирургическа интервенция, химиотерапия и други стандартни практики, но знаех, че шансовете са несъществуващи, поради което ги отхвърлих. Разбира се, ...

radi.

Prose » Short stories

2009-01-13T15:48:21+02:00 1.7K 8

Любка 🇧🇬

Любка
Часовникът иззвъня, не жалеше спящото момче. Стефан стана от леглото бавно, протегна сънено ръце, разтърка очите си и съблече нощницата си.
Когато влезе в класната стая имаше само няколко момичета.
- Какво имаме първия час? - попита сънено той.
- Математика - отговори една от тях ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

2009-01-11T16:59:30+02:00 1.1K 4

Тортата 🇧🇬

Най-после успях да си уредя следобедна среща с Тони. От радост ми идеше да прегърна мъжа й, когoто сутринта засякох на площадката между етажите да прави сутрешна гимнастика - нещо средно между кунг-фу и аеробика. Бивш военен, страдащ от мания за перфектна стойка, не пропускаше разкършването на перки ...

inakrein

Prose » Short stories

2009-01-11T16:44:56+02:00 2.1K 24

Докога?! 🇧🇬

Беше як и жилав старец, от поколението на трийсетте. Славеше се като работохолик и честен човек. Често казваше, че най-важно за него е да си ляга с чиста съвест. След пенсионирането се отдаде на земеделие в ранчото си. Обичаше земята и тя щедро му се отблагодаряваше. Имаше двама внука - студенти, с ...

feia

Prose » Short stories

2009-01-11T11:35:35+02:00 1.4K 17

ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ 🇧🇬

ТОВА НЕЩО Е НАПИСАНО ОТ МЕН И ЕДНА КОЛЕЖКА ПО... ФОРУМ /един друг форум/. ТЯ ЗАДАДЕ ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО РЕДА И ЗАПОЧНАХМЕ ДА СЕ РЕДУВАМЕ, ТЯ -АЗ-ТЯ -АЗ..... ДОКАТО НЕ СЕ СТИГНА ДО ТОВА.
НЕЗНАЯ КАКВА СТОЙНОСТ ИМА И ИМА ЛИ ВЪОБЩЕ, НО ПОНЕ СЕ ПОЛУЧИ НЕЩО И СПОРЕД МЕН НЕ ЛОШО....
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ :
( Дует: Ва ...

Napolitano

Prose » Short stories

2009-01-11T01:54:34+02:00 2K 1 5

Да нарисуваш... живот 🇧🇬

Викове, хиляди гласове, безметежие... хаос... един художник, една болка. Погледът му потъмняваше все повече. Минутите се превръщаха в часове.
Обикаляше стаята като обезумял. Нарязваше всяка картина и хвърляше четките. Нещо в него се раждаше и растеше. Все по-голямо, все по-обсебващо, все по-осезаемо ...

via

Prose » Short stories

2009-01-10T23:20:56+02:00 1.1K 1

Потомката на Сюлейман Великолепни 🇧🇬

Денят обещаваше да е ведър и приветлив. Слънцето любопитно надничаше в прозореца и закачливо гъделичкаше с лъчите си спящото момиче. Старанието му да събуди младата жена се увенча с успех и тя сънливо отвори очи. Михримах - така се казваше тя - стана от леглото и погледна през прозореца на вън. Беше ...

sleda_po_pjasaka

Prose » Short stories

2009-01-09T22:17:42+02:00 24.4K 5

Литературен герой: част втора - 8. Изпитанието на Стоян 🇧🇬

Дарина беше страшно раздвоена, докато прочиташе написаното. Част от нея страшно мразеше Александър, но друга не можеше да възприеме жестокостта, на която бе подложен. А трета все още се затрудняваше да приеме факта, че всичко това се случва.
- Това... наистина ли става с него? - попита тя, безизразн ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2009-01-09T20:46:50+02:00 1.1K

Сълза 🇧🇬

Сълзата бавно се спусна по зачервената от плач буза, красива чиста и
солена... сълза на мъка... Блясъкът на неоновата лампа я превърна в
екран на поредния филм от ежедневието й... Първите слънчеви лъчи,
проникнали в стаята, така срамежливо и страхливо галейки двете голи
тела на леглото... Топлата кр ...

waitshark

Prose » Short stories

2009-01-09T18:54:57+02:00 942

По пътя на мечтите 🇧🇬

Бих искала да ви разкажа моята история, защото смятам, че тя е достатъчно поучителна и би послужила за всички като пътеводна светлина на всеки, който си мисли, че се е изгубил в неведомите пътеки на живота. Сега гледам на Света от различна гледна точка и се усмихвам, поглеждайки назад към миналото с ...

teydre_

Prose » Short stories

2009-01-09T16:35:56+02:00 1.4K

След катастрофата 🇧🇬

След катастрофата
Аз съм. Аз все още съм. Аз съм всичко и нищо. Аз пристигам със северния вятър. Аз танцувам с мъртвите листа. Аз пристигам студено-влажно-снежен, напоен с аромат на скреж и утро. Аз съм пролетен и летен. Аз разтапям с дъха си потоците, сковани в прегръдката на леда. Гмуркам се в езе ...

Alice

Prose » Short stories

2009-01-08T14:52:18+02:00 2.8K 24

Мъжът 🇧🇬

Мъжът
Както обикновено правеше по това време, Евлоги се упъти към банята, за да извърши тоалета си.
Мария го изгледа озадачено откъм кухнята, прибърсвайки с пешкира в ръцете си някакви съдове. Обърна се към мивката и механично продължи да подрежда останалата посуда.
Скоро хвърли поглед отново нататъ ...

Войнов

Prose » Short stories

2009-01-08T09:02:40+02:00 1.3K 7

Жертва на изкуството 🇧🇬

> Отново се събуди посред нощ. Сънят си отиваше толкова бързо от клепачите му.
> Стана, навлече нещо набързо и започна да рисува.
> Ръцете на малкото момче се движеха плавно по платното с такава лекота и гъвкавост на китката, сякаш вятър се криеха между дланта и четката. От време на време, творецът ...

female_sg

Prose » Short stories

2009-01-08T07:59:33+02:00 964 4

Послание 🇧🇬

Нощта вече преваляше. Сърцето ми се свиваше с всеки изминат час, в който не го виждах до себе си. А той навярно спеше сладки сънища оттатък в хола. Бяхме се скарали и той отиде да спи там, но аз не исках, исках той да остане при мен. Исках... само че не можах да му го кажа. Гордостта ми беше по-голя ...

Роанна

Prose » Short stories

2009-01-07T19:21:05+02:00 1.4K 1

Кройцерова соната 🇧🇬

След полунощ отново ме събуди тази музика и дълго време се чудех откъде идва. Отначало ми се стори, че идва някъде отгоре, после се сетих, че горе няма никой, защото обитателката отдавна бе починала и етажът e съвсем празен. И все пак ситуацията се повтаряше, защото неизменно прозвучаваха акордите - ...

radi.

Prose » Short stories

2009-01-07T18:02:13+02:00 2.9K 8

Клизматична история 🇧🇬

КЛИЗМАТИЧНА ИСТОРИЯ
Да направиш клизма на някой, който не я желае, не беше проста работа. За това се искаше майсторство, сърце и борбен дух. Още повече, че Смъртта се беше скрила в корема на баба Мара и здраво стискаше дупето й, а Лида не разполагаше с много време.
От друга страна Лида имаше богат о ...

Раш

Prose » Short stories

2009-01-06T23:32:37+02:00 2.3K

Мира 🇧🇬

Дори не знам откъде и как се е появила. Сега дори се чудя дали реално е съществувала. Казваше се Мира. Изведнъж нахлу в малкия ми детски свят и... не беше като мен. Странно е, но мислеше по различен начин, а чувстваше точно като мен.
Баща и е починал, когато е била на пет. От рак. Дори не знаех, че ...

snowdrop

Prose » Short stories

2009-01-06T13:23:23+02:00 1.4K

Теория за агресивността 🇧🇬

Безмилостната агресивност е оръжие, което трябва първо да шлифовам до съвършенство, за да мога после да го използвам в битките. Агресивността е средство, което може да ми помогне да спечеля, но само ако го прилагам на правилното място и по правилното време, както всяко друго средство впрочем. Шлифов ...

Bersek

Prose » Short stories

2009-01-06T09:04:04+02:00 823 2

Утро 🇧🇬

Валеше... мрачно, дълбоко и нежно... наистина нежно. Вървях както всяка сутрин покрай старата сграда и чувах единствено дъжда по чадъра и тракането на токчетата си по мокрите плочки. Мислите ми бяха още по-минорни от времето. Много бавно минавах от една към друга. Времето сякаш беше спряло, нямаше х ...

via

Prose » Short stories

2009-01-04T18:44:16+02:00 1.2K 2

Лекарството 🇧🇬

Звънецът накара възрастния лекар да трепне. Остави сметките за тока на масата и с въздишка тръгна към вратата. Отвори и погледна мъжа въпросително.
- Брат ми е много болен - тихо се откъснаха думите от устата му.
- Отдавна вече не работя. Обърнете се към личния лекар - побелелият мъж се приготви да ...

inakrein

Prose » Short stories

2009-01-04T11:48:03+02:00 1.7K 24

Животът на една сълза 🇧🇬

Беше наказано. Очите му залепваха за мечтите да бъде простено. Една мъничка сълза се отрони, за да му дойде на гости. Само тя неволно осъзна, че там, в сърцето му, ще намери своята свобода. Цяла зима бе мечтала да се излее във вълшебното царство на Радостта. Бе застинала в окото му и сега, преминала ...

agapeiya_polis

Prose » Short stories

2009-01-04T11:18:11+02:00 866 2

Като в приказките 🇧🇬

Вчера го видях за пръв път. Впечатли ме гласа му. Загледах го, защото ми заприлича на известен артист, но не можех да се сетя на кой. Трябваше да ми донесе още един документ на другия ден.
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмив ...

svetlanal

Prose » Short stories

2009-01-04T10:19:15+02:00 1.3K 21

Hash on the Beach(откъс) 🇧🇬

Писател съм. Не много добър, но не и слаб. Успявам да пиша забавно и увлекателно, но пък не умея да запълвам десетки страници със сложни разсъждения за живота и хората.
Не съм красавец, но и грозен не съм, или поне нямам сериозни недъзи. Висок съм малко над средния ръст, по-скоро слаб, отколкото пъл ...

Foolosopher

Prose » Short stories

2009-01-03T12:54:58+02:00 1.4K 2

Литературен герой: част втора - 7. Изпитанието на Александър 🇧🇬

- Не мога да повярвам! Това беше... жестоко, брутално! - възкликна Дарина.
Кристиян се обърна към нея:
- Остават още четирима. Съжалявам, но просто така трябва да бъде. Те сами го избраха.
Неумолимостта в погледа му говореше повече от ясно. Момичето погледна към литературния герой - неговият поглед ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2009-01-02T16:41:25+02:00 1K

из "Спорове от кръчмата" 🇧🇬

Въображаемото око на въображаемия наблюдател се намира на около 30 метра над Околийската Околия, а във въображаемото ухо на същия тоз въображаем наблюдател отеква единствено воят на вятъра. Не след дълго на въображаемият наблюдател му стана студено на въображаемата му наблюдателна позиция и въобража ...

Bersek

Prose » Short stories

2009-01-02T10:14:16+02:00 761

Любовната песен на мотрисите 🇧🇬

Суетите на пролетта предаваха последното си жизнено дихание в жилите на все още търсещите човешки същества. Лятото не се и опитваше да се налага. То знаеше, че го чакат за да полудуват под сияйните лъчи и топлите му нощни сенки. Две личности – подвластни на сезонните влияния и собствените си терзани ...

agapeiya_polis

Prose » Short stories

2009-01-02T10:05:26+02:00 875

Литературен герой: част втора - 5. Изпитанието на Николай 🇧🇬

Дарина се свести на един стол, а пред нея стояха двете момчета. Единият (който би трябвало да бъде въпросният Яни) седеше на леглото, а другият, високо и атлетично момче с лице на пластмасов манекен, се бе облегнал до вратата. Двамата все още държаха дискетите в ръце.
Щом тя отвори очи, те я изгледа ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2009-01-01T23:52:46+02:00 950

Двойното отрицание или внимават ли хората, а и не само те 🇧🇬

- Чакай! - възкликна Ко Та Рак. - Какво пък е това "двойно отрицание"?!
- Примерно - започна да му обяснява Кух Че Реп - Изречението "не, не искам повече вино"...
- Ти луд ли си?! - прекъсна го колегата му Дърт Пън, който не слушаше какво си говорят двамата. - Как може да не искаш повече вино, та ка ...

Bersek

Prose » Short stories

2009-01-01T19:16:49+02:00 3.9K

Един загубен мъж... 🇧🇬

Тя ли е или не е?! Призрак от миналото или моята вечна богиня?!
Забързаните токчета отекваха в празния коридор както спомените за отминалите дни в главата ми. Напрягах зрението си в сумрака, а в съзнанието ми изплуваше мътният образ на моята най-голяма и гореща любов!
Токчета спряха и чак тогава се ...

gabu64o

Prose » Short stories

2009-01-01T13:48:24+02:00 1.1K

Една съдба 🇧🇬

По асфалта се движеха много коли. На спирката беше спрял обиколният рейс номер 2. От него слязоха доста хора. Сред тях вървеше
едно момиче. По вида й личеше, че е много тъжна. Тя вървеше бавно. С нея се изравни една жена.
- О, Сузана, как си? От работа ли се връщаш?
- Да, от работа! - отговори тихо ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

2009-01-01T12:40:57+02:00 1.2K 1

Подаръкът на Фортуна 🇧🇬

ПОДАРЪКЪТ НА ФОРТУНА
Работният ден беше свършил преди час, но тя приключи със служебните задачи едва сега, оправи тоалета си, облече се, заключи офиса и излезе. Отпред, срещу входа, до тротоара, облегнал се на спрял автомобил, пушеше млад мъж. Тя го погледна бегло мимоходом, както правеше напоследък ...

Юлия

Prose » Short stories

2008-12-31T23:25:25+02:00 1.3K

Кантонерът 🇧🇬

Съавтор - Димитър Люцканов -
"Жди меня и я вернусь,
только очень жди..."
К. Симонов
http://www.youtube.com/watch?v=G74lt1O-b68&feature=related ...

inakrein

Prose » Short stories

2008-12-31T14:42:43+02:00 1.2K 21