Literary contests and creative challenges

Събраха се животните в гората
да пийнат лимонада на обяд.
И да направят план във планината
против един противен дървояд.
Той бе едно… всеядно насекомо! ...

Здравей, който и да четеш тази история. Казвам се Георги, приятелите ми викат Гого, а от както съм се пръкнал мама и татко ме наричат с всевъзможни умалителни и измислени имена, та по някога се чудя дали помнят как са ме кръстили, но за това друг път, а сега по темата.
Случайно попаднах на това пред ...

Ти не си обикновена вещ,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.
Мое огледало от стената, ...

Припича дъжд. И превалява слънце.
Върху тревата облаци пасат.
Добричък вълк похапва мед от грънци,
а мравки от капачки дом градят.
Ловуват раци мишките - рибари. ...

Тази история е редно да започне от края. От вечерта в която пишех дипломната си работа, заключена в библиотеката си и нежелаеща нищо и никой да ме прекъсва. Само на мама беше разрешено да ме безпокои чат-пат, за да ми донесе кока-кола или някой сандвич за хапване. Като не можех да спя трябваше поне ...

Майнольо, моя врагиньо,
защо ме мамо, спазари
спазари, още продаде
за сина на чорбаджи Миня?
Тоз` дет` на бял ат вилнее ...

Мамо, ти ми обеща
за подарък, ей така,
щърко в дар да донесе
сладко, мъничко момче.
Иде пролет! Знам това, ...

До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое н ...

Мъжът ми е актьор висока класа
Почти не го усещам, че ме менти.
А седнем ли на празничната маса,
обсипва ме галантно с комплименти.
Салатите ми били първокласни, ...

На конкурса - за певици
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...

Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...

След няколко сезона с тежък Ковид,
тук - Коледа отново допълзя!
И аз поседнах - с няколко подкови
на празничната, Коледна софра!
Изпекох също цяла свинска плешка, ...

- Не си от този свят -
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано, ...

Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...

Спрях да бързам... и да гоня влакове...
Спрях да бързам, просто спрях...
Позабавих се, изчаквам шансове,
осъзнах, че всъщност влакът днес съм аз.
Семафорите светят ту червено, ту зелено, ...

Тази есен - под брезите
в пожълтелите гори,
Ежко Бежко - сред тревите
дом реши да построи!
Той покри със суха папрат ...

Къщата беше притихнала в нощен сън. Габриела имаше чувството, че всяка крачка, която прави на пръсти по стария дървен под, отеква като оръдеен изстрел между каменните стени. Заспуска се тихо, но припряно по извитото стълбище, водещо към долния етаж. Сърцето на младата жена биеше до пръсване, нервите ...

В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...

Пак при баба съм на село.
Тук израствам като ръж.
И за месец-два аз смело
от момче ще стана мъж.
Ходя с нея по полето ...

Денят е дълъг. Като век почти.
Мълча, защото не намирам думи.
Не помня всичко... Помня две очи
и зейналата яма помежду ни.
Дали защото бързо отлетя ...

Когато стисках дипломата си в ръка бях много развълнувана, че оценките ми са отлични. Че успях! Но едно мрачно отчаяние ме поглъщаше, защото знаех, че баба няма да може да ме издържа с малката си пенсия. Та ние двете едва свързвахме двата края. Тръгнах си мълчаливо без да се сбогувам с никого.
Бях к ...

На върха на синя трънка,
в крива шапка от плашило,
таласъм и таласъмка
се погаждали щастливо.
Спели денем. През нощта ...

За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...

Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито ...

Ало, мамо!Ти как си в чужбина?
Аз - с дечицата тук,съм добре.
Малко болничък бях..., но ми мина!
Само кашлям. Не ям сладолед.
Слушам лелките, както поръча. ...

Свих се до училищната ограда, после усетих, че нямам сили да спра сълзите си. Баба казва, че мъжете не плачат, но не е права. И този студ!
Почувствах, как влагата сякаш замръзва върху бузите ми.
Добре, че зад ъгъла се появи възрастната жена с покупки в торбичката си.
Видяха я момчетата, дето ме заме ...

Животът не е никак лесен,
че то кога ли е пък бил?
В главата ми рефрен за песен,
върти се. В старомоден стил.
Подема вятърът: — "Момиче, ...

Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...

"Напред! Народността не пада
там, дето знание живей!"*
Велик завет – като награда!
Не го забравяй ти, недей!
Богат е на четмо и пѝсмо ...

Момиче съм, на пет и половина,
почти до кръста стигам аз на батко.
Все още ходя в детската градина,
а брат ми кара камиона с татко.
Не искат да ме вземат, че съм малка ...

Да се откажа, никога... Не мога
от самотата си да се вглъбя
във болката и тъмната тревога
не ще ми предчертае зла съдба.
Защото Любовта е мен борба ...

На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. С него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта трябва да отстъпи всички свои балкански територ ...

Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...