Literary contests and creative challenges

ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...

Шарената котарана,
сивото мишле домашно,
скочи и за миг го хвана,
там в мазето тъмно, прашно.
– Малка пакостлива мишка, ...

Литна Вранка над полянка
и съзря едно дърво.
С гъст клонак, дебела сянка-
идеално за гнездо.
От пътечка грабна клечки, ...

Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм. Устата ми е пресъхнал кладенец. По тялото няма местенце дето да не боли. Извъртам глава за да видя, че съм в една стая д ...

„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...

Вече съм голяма
мога да броя,
даже мога, мамо,
гладко да чета.
Букви да нареждам, ...

В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...

На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...

Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...

Когато във Лапландия настъпи час
и пощата им от писма прелива,
тогава Дядо Коледа със весел глас
поръчки за подаръци събира.
Припев: ...

Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница.
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърж ...

„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...

Мишо котенце откри.
Малко, до елата скрито.
Коледа е. Сняг вали,
хапе вятърът сърдито.
Гледа плахо и мълчи, ...

- Моретооо-о-о! – извиках окрилена от гледката на дългата пясъчна ивица, а зад нея – синева, миеща брега и носеща ароматен солен въздух. Ех, това море – каква емоция беше тогава за мен – като сбъднала се мечта…
Няма да забравя това лято. Беше 1994. Навсякъде звучаха песни като „All That She Wants“ н ...

Щурчо, малкият щурец,
най-известният певец,
тази вечер във гората
ще изнася серенада
на любимата Щурана, ...

Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.
Животът уж предлага ми сладкиш, ...

Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...

Искам да ти кажа, мамо,
вчера както си играх,
под едно дръвче голямо,
паяче в беда видях.
Малко птиче снежнобело, ...

Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека, ...