Essays — philosophical, personal and student essays | Otkrovenia

Рогатиа съм!... 🇧🇬

Вече нямам модел на подражание.
Вече НЕ слушам другите, АЗ сам решавам кое е (добро, лошо, правилно или неправилно) за мен.
Вече НЕ ме е страх от СМЪРТТА, умирал съм няколко пъти.
Вече НЕ принадлежа към никаква РЕЛИГИЯ, моят БОГ съм АЗ.
Вече НЕ се срамувам от собствените си МИСЛИ, а ги ОПОЛЗОТВОРЯВАМ. ...

rogatia

Essays » Personal

2.5K 5

Светът на различните 🇧🇬

В процес на разработка...
"Светът на различните"
В света има хора, които се различават с особен поглед върху заобикалящата ги среда. За останалите те са само вятърничави и глупави. Аз пък ги наричам хора на новото време. Хора, преминали през едно стъпало стълбицата на живота. Това обаче води до тежк ...

emodemolation

Essays » Social

15.8K 1 9

Ж е н а 🇧🇬

Ж е н а
Когато Господ разделил Човека на две, оформил първо Мъжа – Той си знае защо! Вложил в него своите скрити енергии, сила, физическа мощ. Дал му мъдрост, но скрил я дълбоко, сам да я търси, прилага, съгражда. Дал му стремежа към новото, дързостта да превзема, смелостта да воюва за себедоказване ...

klemenTINA

Essays » Philosophical

2.6K 1 3

Най-сладката плесница 🇧🇬

Вървейки из прашните улици на всекидневието и дишайки аромата на мъглите, и спъвайки в разместените сиви плочки на тротоара, и губейки вярната посока и на хода си, и на мислите си и на целия си свят, се случи нещо. Не толкова неочаквано, колкото изненадващо. Защото аз чаках промяна, чаках я като дет ...

Джудит

Essays » Others

1.7K

Мълчанието? 🇧🇬

Има много, много неизказани неща, прошепнати в мислите, повтаряни милион пъти - наум, но на глас никога...
Има непрошепнати неща от страх, обида, гняв и ярост... Има неизказани неща от несподеленост - хората не си говорят, за да не бъдат смешни, или защото смятат, че ще бъдат неразбрани, или че ще б ...

hapka-kapka

Essays » Personal

11.7K 13

Какво е за мен любовта? 🇧🇬

Любовта я има още откакто свят светува. Всеки човек все някога е заставал пред тази загадка на битието и докато ни има на този свят, винаги ще се изправяме изумени и стъписани пред нея, защото тя носи всички хора на крилете си, издига ги високо в облаците и ги дарява с неземно щастие. Всеки от нас с ...

katara_13

Essays

2K 1

Реално или Виртуално?... 🇧🇬

Жени... изкуствени... амбициозни...
Мъже... пасивни... непродуктивни...
Сгради... едноцветни...
Улици... задръстени, мръсни...
Хората... агресивни... конкурентни... ...

rogatia

Essays » Social

3.7K 1 3

Бързотечно 🇧🇬

Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде мензиса, да се хвалим, че вече сме се целували и сме разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не ...

lubara

Essays » Others

1.4K 6

Шансът...ТИ!... 🇧🇬

С всеки изгрев на СЛЪНЦЕТО денят бележи за НАС новото НАЧАЛО...
НАЧАЛО на нов ДЕН, в който ТРЯБВА да си ПО-ДОБЪР от вчера, ПО-МЪДЪР, ПО-ИЗОБРЕТАТЕЛЕН, ПО-СИЛЕН, ПО-ПО-НАЙ...
ОТ ТЕБ зависи ПОВЕЧЕ, отколкото ВЯРВАШ, ТВОЯТ начин на ЖИВОТ е УНИКАЛЕН, ЕДИНСТВЕН...
ТИ СИ сценаристът, ТИ СИ актьорът, ТИ СИ ...

rogatia

Essays » Philosophical

2.4K 1 3

"Недъзи" на американската здравна система 🇧🇬

Ние, българите, доста често имаме навика да възхваляваме по-напредналите от нас нации, рядко обаче се задълбочаваме в анализа на реалността в чуждите държави. Обикновено изопачаваме фактите и си мислим, че „там" някъде съществува едно перфектно общество, без недъзи, без проблеми. Уви, няма такова об ...

никитка

Essays » Social

3.5K 1 1

На прощаване... 🇧🇬

Пиша ти това, за да се сбогувам, за да те откъсна от сърцето си. Не мога да продължавам да живея само със спомените ни. Осъзнавам, че и аз съм виновна за състоянието, в което се намираме - то просто е неизбежно. Причинихме си толкова много злини, вместо просто да се обичаме... Отдавна се опитвам да ...

dmargaritova

Essays » Personal

4.9K 1 3

Защо уважавам възрастните 🇧🇬

Защо уважавам възрастните
Всеки се ражда, за да умре. Всеки преживява по нещо хубаво и по нещо лошо. И всеки трупа опит през целия си житейски път на Земята. От бебета до деца, които до този момент правят всичко от любопитство, интерес от непознатато или водени от мотото „В живота трябва да се опита ...

sweet_girl-14

Essays » Others

7.1K

Балетът на моя живот 🇧🇬

Балетът на моя живот - нулевата гравитация
(Есе)
Казват, че нито живота, нито смъртта са болезнени, болезнен е само преходът между тях. С първото си проплакване, бебето преминава от майчината утроба в човешкия свят и така е и по-нататък в живота. Всичко търси израз от непроявеното към проявеното или ...

Addien

Essays » Philosophical

3.3K

Завистта - безмилостният реализъм 🇧🇬

Завистта - безмилостният реализъм
За първи път се сблъсках със завистта при дипломирането си. По стечение на обстоятелствата завърших образованието си един ден преди своите състуденти. Просто тогава се падна да защитавам дипломната си работа и слава Богу, защитих я успешно. Радост естествено, почерп ...

jorostamatov

Essays

4.3K

Имам един приятел - продължение 🇧🇬

Днес ми се обади моят приятел. Този от детските години. За който писах преди пет месеца.
Отново е в полет, отново големите пари са му прицел. Скоро ще стане бизнесмен, и то крупен. Ще ми върне пикливите 1500 долара, лихви не ще му взема. Нали е приятел, и аз имам вина за това, което стана преди десе ...

lubara

Essays » Personal

2.1K 2

Матрицата!... 🇧🇬

Матрицата... (обществена социална система, религията).
Основни цели на СИСТЕМАТА и РЕЛИГИЯТА:
- да ВЯРВАШ в нея...
- зависимост (училище, работа, членуване, кредити, данъци... и т.н.)
- подчинение... (правила, закони, канони, морални принципи... и т.н.) ...

rogatia

Essays » Philosophical

3.5K 1 4

Улицата, която помнеше миризмите 🇧🇬

Роден съм във Варна през 1969-а, рожба на две студентски тетрадки, които се срещнали в някоя зала и решили, че могат да отгледат дете между лекциите. Но тетрадките скоро ме прибраха в Сливен, в квартал Клуцохор, на улица "Бдин" — толкова малка и задънена, че свършваше в полите на Хамам баир, а оттам ...

BaiIvan

Essays » Civic

1.6K 1 1

Пушкин 🇧🇬

П У Ш К И Н
Есе
През месец март Пушкин няколко пъти посети моя дом и моето съзнание, така че възбуди отново възхищението ми към поета и неговите стихове. И разбира се породи някои мисли в мен, които искам да споделя.
През този месец имах рожден ден и от много добър приятел получих подарък - едно лук ...

assen_stefanov

Essays » Civic

5.2K 4

За енергийното осигуряване 🇧🇬

- Всички ние притежаваме определено количество енергия, която влагаме в начинанията си. Въпрос на приоритети е как точно ще я разпределяме във всеки един момент - така говореше тази нощ моят учител Ръмжачът, а аз го слушах. - Важно е да се научиш да не допускаш безсмислено изтичане на енергия.
- Да, ...

Bersek

Essays » Philosophical

1.3K 2

Защо се предаваме?... 🇧🇬

Предават се само тези... които не вървят по своите пътеки (или пътеките, които самите те не са избрали).
Тези, които сами избират пътя си, не се отказват (предават) никога.
Това е все едно да се откажеш от себе си.
Детето върви по стъпките на родителите си, защото ТЕ са системните му администратори ...

rogatia

Essays » Civic

2.9K 5

Летен спомен 🇧🇬

Кой знае защо, но днес не ми се чете. А трябва. Ще пробвам силите си отново. Няма да казвам къде. Кураж ми дава условието, че кандидатите трябва да са над 45 годишни. Ей, най-сетне някой да уважи белите ни коси (в случая бялата брада). Аз кога бях на толкова, да пресметна. Да, 97-ма. Какво стана тог ...

lubara

Essays » Personal

2.1K 3

Тази моя тъжна тъжна зима 🇧🇬

Тази моя тъжна тъжна зима
Не обичам сезонността като понятие, усещане, причинност. Има закони, които извеждат слънцето сутрин и го прибират вечер. Които пръскат звездите по небосвода и напъхват месечинката между тях. Които създават снежинки и ги изпращат на земята, за да посипят нас и всичко, което ...

desska_84

Essays » Personal

2.4K 1

Трудно е да се каже кое е Невъзможно 🇧🇬

Трудно е да се каже кое е невъзможно,
защото мечтите на вчерашния ден
са надежди на днешния и реалност на утрешния
ЕСЕ
Мираж или съдба ?!? Каквото е писано - ще стане някога, рано или късно, ще стане! Мечтите ще се сбъднат. Всички те ще се превърнат в реалност. Сега е малко трудно да живееш само с н ...

aHu

Essays » Others

3.4K 2

Най-голямото желание на съвременния българин е да не бъде българин 🇧🇬

В днешно време българинът с всеки изминал ден все повече и повече забравя предимствата на държавата ни. Забравя откъде е тръгнал, какво е постигнал, именно тук в България. Непрекъснато сравнява постиженията ни с тези на другите страни.Отивайки на работа в другите държави ''българинът'' си мисли, че ...

real_love___

Essays » Student essays

5.6K 3

Човек безгрешен... 🇧🇬

„ Човек безгрешен аз не съм видял,
пред него да пълзиме на колене,
все търсиме под ноктите му кал
за да замажем света на гения..."
Слав Хр. Караславов ...

saselina

Essays » Civic

4.2K 1 3

Този луд свят 🇧🇬

Светът е луднал по модата. Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро. Какво си му беше на старото, ще попитате. Ами беше си много добро, но изглеждаше демоде. На годините на сина ми, с чекмедже и голям плот. А нали вкъщи сме модерни, как може да изоставаме от новостите.
Е, новото бюро е по-м ...

lubara

Essays » Personal

1.8K 4

Мишката изяде книжката 🇧🇬

Мишката изяде книжката
- Ще взема тези две книги. Благодаря! – каза Ивайло, излезe от книжарницата, качи се в колата и потегли към вкъщи.
Ивайло беше 45-годишен мъж, женен, с дете и хубава работа. Животът му беше нормален... даже прекалено нормален. Дните му минаваха бавно и бяха сякаш всичките една ...

zarzavad

Essays

3.3K 2

За истината 🇧🇬

Няма друго чувство.
Любовта е живот, любовта е глупост, любовта е абсурд.
Оставаш безмълвен, оставаш сакат, оставаш съкрушен, разрушен, но богат.
Няма друга подобна сила, няма друг заряд,
който да те кара да ескплоадираш. ...

Sellenna

Essays » Philosophical

2.2K 1 1

Дали вече остарявам 🇧🇬

Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия прех ...

lubara

Essays » Personal

1.4K 1

Съдба, шанс или избор 🇧🇬

Съдба, шанс или избор?
Какво ни очаква в бъдеще и дали избора е наш? Каква е съдбата ни, ние ли си я избираме или пък не? Правилен избор ли правим или грешим? Какво ще ни се случи в бъдеще и дали ще съжаляваме за взетите решения?
Искам да знам, искам всичко да знам, но кой ще ми каже? Никой нищо не ...

snowcinderella

Essays

5.1K 1

Цветове 🇧🇬

Цветове
Понякога си мисля, че онова, което отличава различните места са цветовете. Тяхната неповторима палитра. Тяхната яркост.
Когато отиваш на юг, ти се струва, че аналоговото предаване е заменено с дигитално. Цветовете стават ярки и наситени. Като в рисунка с водни бои на 10-годишна ученичка.
Най ...

remer

Essays » Personal

2.3K

Кой, ако не ние 🇧🇬

КОЙ, АКО НЕ НИЕ
Есе
Кой, кой да е, като не сме ние? Нали уж ние сме онова светлото, хубавото бъдеще, дето всички него чакат... Ние сме хората, дето ще оправят МАЙКА БЪЛГАРИЯ! УЖ... И за какво да живеем? Да оправяме грешките на комунистите, или да оправяме още по-големите грешки на демократите, или д ...

wall-4370

Essays

2K 7

Момиче в огледалото 🇧🇬

Момиче в огледалото
„Но накрая всичко
отминава... черната сянка... дори мракът не е вечен. И идва нов ден." Самознай Майтапер „Властелинът на пръстените"...
... ... ...
Никога няма да забравя деня, в който я видях да плаче за пръв път. Сълзите ú бяха толкова горещи и солени, че сякаш прогаряха рани ...

kiks

Essays » Personal

3.2K 1

След един хубав филм... 🇧🇬

Толкова тежки дни съм имала в живота си... и толкова хубави. Знам едно, след всички от тях, нещата винаги се променят и друго - никога не осъзнаваш колко са тежки и колко хубави, докато не мине време и не дойдат други. Мисля си, че е заложен щадящ механизъм в природата ни, да не блокираме от кошмара ...

AdelF

Essays » Philosophical

1.5K

Новите българи 🇧🇬

Новите българи
В късния следобед, на десети май, последните слънчеви лъчи огряваха старите селски къщи от Живково време. Селото постепенно затихваше. Двайсетте човека, които живееха в него, се прибираха след дългия ден. За това типично българско село истинско събитие беше идването на лекаря, премина ...

zarzavad

Essays » Social

3K 4

Дишам с вятъра 🇧🇬

Ще ти разкажа една история. Това е история без име, покълнала в лявата част на Луната. Където ветровете миришат на пясък и водорасли, където думите са объркали всички значения. Там, на това място, болката не съществува. На това място сърцето ми спира и съм само трепет от докосване. Това място дълго ...

aramex70

Essays

2K

Защото ме накара да вярвам в приказките 🇧🇬

Трудно може да повярваш, че ще се намери някой, който да те стопли, когато е студено в душата ти. Когато си изгубил надеждата, че всичко ще се оправи, когато си спрял да вярваш в любовта и щастливата развръзка. Но трябва да вярваш, че чудеса все пак съществуват, защото едно такова се случи и на мен. ...

vili_tr

Essays » Love

7.4K 1 3

Звездите, които се отразяват в океана на времето 🇧🇬

Какво ще са нощите, ако ги няма звездите, ако ги няма мечтите и ако ги няма очите, които да се взират в тях?!
Ще са толкова празни и пусти, сякаш са остров в океана на самотата, който никога няма да има своя заселник, корабокрушенецът, който да се разбие в тях и да ги открие.
Ще бъдат нощите студени ...

ГФСтоилов

Essays

2K

Можем ли да живеем без компромиси? 🇧🇬

За да живее, човек се нуждае от приятели, с които да споделя, семейство, което да обича и човек, с когото да сподели живота си. Но за да общува нормално с тази група хора или с когото и да било, той трябва да се съобразява с тях.
Всеки се различава от другия по характер, принципи, предпочитания и ка ...

MaRtiTyyy

Essays » Student essays

3.6K 1

Болката и малките големи радости 🇧🇬

БОЛКАТА И МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ РАДОСТИ В ЖИВОТА НИ
Някой страда. Силно. Болезнено до смърт. Често срещано явление. Случило се е нещо, което му се струва най-голямото нещастие на света: някой не е отвърнал на любовта му или го е изоставил, защото е срещнал друга любов. Светът става сив, птиците спират да п ...

LONTANA

Essays » Philosophical

4.5K 1 2

Essays by contemporary authors

Рогатиа съм!... 🇧🇬

Светът на различните 🇧🇬

Ж е н а 🇧🇬

Най-сладката плесница 🇧🇬

Мълчанието? 🇧🇬

Какво е за мен любовта? 🇧🇬

Реално или Виртуално?... 🇧🇬

Бързотечно 🇧🇬

Шансът...ТИ!... 🇧🇬

"Недъзи" на американската здравна система 🇧🇬

На прощаване... 🇧🇬

Защо уважавам възрастните 🇧🇬

Балетът на моя живот 🇧🇬

Завистта - безмилостният реализъм 🇧🇬

Имам един приятел - продължение 🇧🇬

Матрицата!... 🇧🇬

Улицата, която помнеше миризмите 🇧🇬

Пушкин 🇧🇬

За енергийното осигуряване 🇧🇬

Защо се предаваме?... 🇧🇬

Летен спомен 🇧🇬

Тази моя тъжна тъжна зима 🇧🇬

Трудно е да се каже кое е Невъзможно 🇧🇬

Най-голямото желание на съвременния българин е да не бъде българин 🇧🇬

Човек безгрешен... 🇧🇬

Този луд свят 🇧🇬

Мишката изяде книжката 🇧🇬

За истината 🇧🇬

Дали вече остарявам 🇧🇬

Съдба, шанс или избор 🇧🇬

Цветове 🇧🇬

Кой, ако не ние 🇧🇬

Момиче в огледалото 🇧🇬

След един хубав филм... 🇧🇬

Новите българи 🇧🇬

Дишам с вятъра 🇧🇬

Защото ме накара да вярвам в приказките 🇧🇬

Звездите, които се отразяват в океана на времето 🇧🇬

Можем ли да живеем без компромиси? 🇧🇬

Болката и малките големи радости 🇧🇬

Queue