Животът е безкраен, животът е щастлив!
Понякога потаен, но винаги красив!
Дори и във тъгата намирай топлина,
дори и във скръбта намирай добрина.
Понякога си глупав във хорските очи, ...

Домиваше чирепора на мивчето вънка и си мислеше. Убави и беха дечурлята. Всичките, кое от кое по-убави, като писани. Момчетия, моми, пет ги беше родила година, подир година. Други ревеха за едно, тя от как в тоя дом влезна всека година ново. Убави, ама болнави. Немаше ден, едно да не е нещо как треб ...

Кафе си пиех, вестника четях,
и изведнъж... видях Рогатия...
Той спря пред мен, аз вътрешно примрях,
а в погледа му имаше симпатия.
"Здравейте, тук свободно място има, ...

Запада първият дългоочакван сняг.
И наваля върху окапалата шума.
И истерични джиесеми зазвъняха.
По женски тръгнахме да гоним скуката.
Събрахме се отракани бамбини, ...

В монитора се трупа мрак,
щом сянката ти преминава.
Изпуснаха последния си влак
обречените на забрава.
Но няма те и времето мълчи, ...

Миришеше на пръст..
Дъжда донесе тази миризма..
Градушка после заваля..
Смени и миризмата..
и замириса на трева.. ...

О, Ти си тук и всичко е различно,
нахрани гладния със хляб и топлина.
И вятърът смълча се, бурята утихна
в дома на болния донесе Светлина.
О, Ти си тук и всичко е различно ...

* * *
Ще бъде чисто и добро.
Като снежинка бяло.
Ще носи името на Бог.
Ще бъде одеяло ...

Не мога да си представя деня в който ще си тръгнеш ти от мен.
Празнината, която ще оставиш в душата ми.
Болката която ще изпита сърцето?
Сълзите които ще изпълнят очите ми.
Всички онези мечти изпълнени с надежда и любов вече няма да ги има защо ще си тръгнеш ти. ...

„На линия в момента”
Понякога това пише, точно след зелената точка в чата в месинджър. А дали? Пробвали ли сте някога дали някой наистина… ама наистина е „на линия в момента”. Аз не – признавам си. Страх ме е. Какво следва, ако се окаже, че всъщност никой не е „на линия”? А ти трябва само един. Един ...

Живей си живота сега
не чакай други времена.
Сега плануваш за години
събираш материал за много зими.
Не знаеш ти, обаче догодина ...

Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда ...

" Дали е късно вече или не? " .
В главата ми дилема се върти.
Душата и сърцето, те поне,
във унисон споделят си мечти.
" Любов ли е? ( пак пита мисълта ) ...

У дома сред непознати
Пролог
2066 г.
Берлин
“Във възмездието има живот.” Това са думи, които никога не мога да забравя. Думи, които моят баща често повтаряше. Моят баща – изтръгнат от майчината си утроба, спасен от непознати, отгледан под чужда стряха и накрая призован да възмезди своите роднини. ...

Глава 18. Личный кабинет А. Д.
*Вошли в огромный кабинет. На большом пластмассовом столпе, похожем на подтаявшую свечу, за высокой спинкой пустого кресла, вились выдавленные незначительные буквы. Недавний дым едва выветрился.
Птенец А Д. расцвёл состоянием, елозил задним суждением и сплющенными расч ...

Да не бъдем жестоки и алчни,
кой векува на тази земя?!
Само пепел от нас, ще остане,
шепа прах под зелена трева.
Да не бъдем подмолни, коварни, ...

На мама...
Мила моя майчице,
моята скъпа майка.
Ти си вечен небосвод,
жена по-добра от тебе няма, ...

Дърво можеше да падне,
съборено от бурята,
и фатално да ме удари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук. ...

Небето е тревожно тихо,
а синьото око с надежда
гледа към всемира...
И търси помощ - планетата Земя!
Как и от къде да намери лек... ...

Принцесо малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог нека те благослови,
в съдбата твоя бяло сбъдване да блести.
Със светли истини живота си да градиш, ...

Вчера излязох на балкона,
лъхна ме мирис познат,
мирис на сладки,играчки и смях.
Някак топло ми стана,
макар и вънка да ухаеше на сняг, ...

Сънувам аз - окови счупвам
и в бездни безнадеждно рухвам.
В съня ми няма нищо - пуст е;
измъчва моята душа грамадна,мощна празнота.
Изчезва разума в далечината, ...

Под камък огромен в дупка дълбока
живеела отровна змия.
Често на него за кратка почивка
посядала вечер жена.
Умеела от сърце да се радва ...

Хората казват, че Луната е красива. Може би дори романтична. Тя вижда душите ни. Вдъхновява поетите. Утешава моряците. Оставя отпечатъците си в самотните души, които я обичат...
Но може би...
Тя е бледа. Дори мъртва. Докосванията й са ледени. Светлината й идва от Слънцето. А тя е просто... тъмнина. ...

Ах,
любов,
сън, мечта.
Слънце – лъжа…
Ден последен – край!

Една снежинка долетяла
напомня, че ще завали.
Красива, пухкава и бяла
ветрецът нежно я върти.
Внимава да не я съсипе ...

Добре, че идва зимата
и с белотата всичко тя покрива.
Природата под бялата завивка
отпуща сили и заспива.
Единствено морето, ...

Груб и жесток е света,
не една душа в него страда.
Онеправдани са от живота,
не един е приживе в ада.
Безутешно вдовица плаче, ...

На моя взор дъхът е леден -
замръзват пустите пространства
и призракът нечакан странства,
отразен в лика ми бледен.
Надеждата дори се рони, ...

Казват, че когато си тъжен или нещо те безпокои, или тревожи, е добре да вземеш една химикалка и да напишеш нещото, което занимава ума ти на един бял лист. Е,... така ще направя и аз..., но няма да го напиша на бял лист, нито пък на черен такъв. Ще го напиша тук в памет на един другар, когото никога ...

За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...

Аз не нося сияещ подарък.
Аз съм силен, сервилен и лош.
Аз съм спомен за минало – ярък,
и продавам душата за грош.
Аз внимавам, когато се храня, ...

Във вселената на необятната любов живея.
И от всички на света само за една единствена жена живея.
Ти си във вселената една, на която мога смело да и кажа,
че ще я обичам чак до края на света.
Във живота могат да се случат много хубави неща, ...

Unsolvable equation
Existing leaves red scars on my chest
Life is a pointless game that
most of us choose to play...
But I'd rather bite my tongue and bleed than beg ...

Наистина съм откачил,
но в това е моят стил -
Щом видение получа
вече химикала мъча
и изливат се във серии ...

ЗИМНА ПРИКАЗКА
Беше есен – като злато.
Нощем грееха билата.
И красиво бе, когато
с любовта ти бях богата. ...

Das Herz ist mir bedrückt
Heinrich Heine
Сърцето ми таи тъга
Хайнрих Хайне
Сърцето ми покой не знае, ...

Знам, че някой ден ще си отидеш.
И дълго след това ще бъда сам.
Знам, че някой ден не ще те имам
и ще опустее моят свят без теб.
Знам, че щом решиш и тръгнеш, ...