Ирник
Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваш ...

- Хайде, няма ли да ставаш, вече е 11, нищо, че е събота .
Майка му нежно, но настойчиво чакаше отговор. Откакто сестра им отиде да учи в друг град цялото ѝ внимание беше насочено към него. Беше се завил през глава, не каза нищо, дори не помръдна. Минаха няколко секунди, знаеше, че няма как да я заб ...

Бяло е. Навсякъде бяло.
Бяла магия – сняг.
И във мене побеляло е,
а ти ми липсваш пак…
Ужасно много ми липсваш, ...

Спиш ли?
Сигурна съм, че не.
Ти никога не спиш…
Ти си тази,
която не дава покой на душата ми! ...

"неясен звук, лек сън, случайна сянка" из "Сън в лятна нощ", Уилям Шекспир
Само приятелите ни ни свързват.
Само отговорникът в библиотеката
знае кои общи книги четем.
Само покана от теб ще приема ...

От едната ти ръка
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...

Нов Край на приказките...
Скъпа моя Непозната –
носиш се със славослов
ти стихийно през Съдбата:
с не́га, нежност и любов... ...

Конска грива!
Бюстие и прашка!
Жартиери!
Цигаре! - мога да съм секси, дива!..
Стига да поискам! ...

Лирически откровения.
Магически проявления.
Психични отклонения.
Стига с тея ретроградни меркурии.
Моето черно ...

Срещам болен от ковид-19. Отдалеч го разпознавам – на носа му стоят две вирусчета. А, като наближавам, ги чувам:
- Да вървим на лов, че закъсняваме…
- Как пък не – вика другото – В тоя студ, сред тоя мокър сняг… Я друг да лети – ще вземем да изстинем…
хххх
На стълба – некролог: ...

На Юри
Ти ми даваш пример светъл,
но дали да го последвам?
След мезе и питиета,
с дяволи да побеседвам? ...

Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата стран ...

Искаш ли да си намерим стая,
да се скрием в миг от клеветата?
Но защо да бягаме, щом зная,
че за волен полет е душата?
Няма да потъвам вдън земята ...

Тази нощ ми налей чаша със слънце,
а утре с горчива луна.
Сложи джинжифил малко зрънце
и допълни със гореща мечта.
Ослепително бяла покривка сложи ми, ...

В очакване на пролетта,
която няма да настъпи никога,
с неискано добро,
постлало стъпки в зимно минало.
Звезда с проблеснала пета, ...

- Не ставай смешен, това е нелепо! Как ще правиш такива неща? Зима е! – майка ми не спираше да повтаря, докато грижливо вадеше горещия кекс от чисто новата ни печка Раховец.
- Майко, решил съм го. Не можеш да ме разубедиш. Вчера изпрах старата носия на дядо, дано да изсъхне до Йордановден, че не ост ...

Много народ счита математиците за сухи и скучни хора. Бил съм свидетел на това как през 1994 година, на Световния конгрес на математиците в Цюрих, един от пленарните докладчици по най-категоричен начин се опита да докаже обратното. Първият му транспарант гласеше: «Този доклад се състои от начало, ср ...

Аз не съм художник. Никога не съм била. Последното ми хващане на четки е било в часовете по рисуване, а това повярвайте, хич не е скоро. От осми клас до момента на прорисуването ми, бяха минали повече от четирдесет години. Вярно, че тогава се справях на добро ниво за възрастта си, но нищо повече. В ...

"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на ...

Не вървя по пътеки безверие,
не отварям познати врати,
за да срещна лица начумерени
и да видя, че страст не лети.
Не познавам ненужни канони, ...

История
И стана пет, а теб те няма,
аз не те търся, но сърцето го боли.
Такава любов голяма, бе за мене ти,
но свикнах да бродя, подпрян до черните стени. ...

Поробен в свойте грехове,
страданията гълтам с шепи.
И ако някоя, някога дойде,
дали все още в хола шета?
Катеря като шерп живота. ...

Защо се плаши всеки от забрава,
та всъщност как се помни необятност?!
Във гените ни дебне изненада
в която има логика, понятност.
Забравянето не е лошо нещо, ...

Без грях да си роден! Иска ти се, но уви....
От прародители греховни сме си всички, до един!
А, сега човекът устремен, с по-малък грях да бъде удостоен!
Грешници свирепо слепи, искат да те "изядат", че по-грешен бил си ти от тях!
Мерят и пресмятат, а себе си забравят, че и те носят същите грехове. ...

Завинаги нещо в тебе умира,
да кърви сърцето не спира,
така и до днес не разбра,
как толкова много боли без вина...
Поспри, време, поспри! ...

"Няма и три месеца
и партията се разцепи.
Уж в организацията бях спеца,
пък проектът ми зацепи."

Кътчета красиви има много по света,
а пък всички искат да се върнат у дома.
Отново те да срещнат истинската топлина.
Че България безкрайно превъзхожда ги
по красота, а народът и доказан в безброй битки славни и велики с меч, нрав и чест! ...

Тъгата е само послание.
Тъгата е нашият фар.
Насочващ към светло познание.
Премигващ, но винаги там.
Огледай се около себе си. ...

Райна Княгѝня! Кой я не зна̀е?
Българка лѝчна със смело сърцѐ,
що фла̀гът Априлски, без да се ма̀е,
извѐзала тайно със сръ̀чни ръцѐ.
Било̀ е отда̀вна. През турското робство. ...

„Ох, Катерино, Катериноу!“- въздъхна умствено Спас. Спас Бюкянън беше член на дружинка, която ловеше зайци със соколи, освен това обичаше да играе табла и да пие бира, освен в случаите, когато играеше шах и пиеше водка. В момент на вдъхновение изобрети уред за четене на мисли, но вместо да го патент ...

Виновна съм от първия си ден,
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе ...