Не мога да избягам
от себе си – не мога –
в стремителната тяга
на плашещия огън.
По пръстите ми лепне ...

Картината в родния ми край
да видят не могат само слепците,
туй що дедѝ сътвориха
със замах затриха глупците.
До основи порутени сгради, ...

От малък живея в малко градче, граничещо с тежката присъда за съвремието - "село". Някои чувстваха тази дума като окови, стягащи ги чак до болка. Вероятно не си представяш защо може подобно съществително да оказва такова голяма внимание на съществуването на някой. Вероятно си от големия, шумен град. ...

На брега днес самичка седя
и длани във пясъка впивам.
Разни спомени на купчинки редя
и с плисъка на вълните се сливам.
Рокля с дантела ми шие бялата пяна ...

Катя се взираше в прозореца. Гледаше, но не виждаше. Беше потънала в пустота и безвремие. Не си даваше сметка за това. Умът ѝ тотално отсъстваше. Майка ѝ надникна.
- Кате! Какво правиш? Трябваш ми! -никаква реакция.
- Кате, чуваш ли ме? - пак мълчание. Ма, ти добре ли си? Проблем ли имаш?
След като ...

ние хората
май не трябваше
да се надпреварваме
с Господа
за какво ни бе ...

Черни скотове държат
подслон на Черни връх.
Духът човешки, стигнал до върха,
отказват те да подслонят.
Духът човешки извисява се, ...

... И го назова
добрият Парламент:
„Преход“
... И го назова
Светѝят ГОСПОД БОГ: ...

На разума му дай да мисли.
На чувствата – да си болят!
Духът живота ще осмисли,
ръцете щом не те сърбят...
Пиши, поете невъзможен! ...

***
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ...

Реаниматорката Мая се запозна с него на плажа в Бяла. Съзря го как излиза от водата като морски бог. Беше по-красив от всички мъже, които бе виждала през живота си. Строен, с безкрайногъста гарвановочерна коса, през която не би могъл да мине нито един гребен. С особена - загадъчна и аристократична у ...

По пладне, лятото напича по върховете планинското родопско село, облаците са бели и тежки – ръка да вдигнеш, ще ги пипнеш, а тревата е сочна и стига чак до кръста. Там в тишината цъфтят най-красивите цветя; безброй бръмчащи насекоми поят хоботчета в тях, а вятъра разнася жуженето като песничка. Дъбр ...

Следи по устните ти
от моето червило
ще има. Дали друга
ще целуваш, аз пак
при теб ще тичам, за ...

розата обич –
на тръни, уви – дни и
нощи безсънни

​​​​​​Имам чувството, че не се получи както исках...
​​​​​

Замислен човек в кафенето, на маса със надпис ‘Последна’
чете своя вестник
Отсреща в кафето, на маса с надпис ‘Поредна’
Чете своя вестник,
досущ като него ...

'Айде и от мен
нещо по-различно,
леко романтично,
повече лирично,
дори и носталгично, ...

Ще ви разкажа една истинска история, случила се в село Урумбеглий (село Лесово), която неведнъж съм слушал от 95-годишния си баща Ангел Ханджиев. История, която е достойна да бъде описана от великия Йордан Йовков.
Тази сутрин Чираков Митър малко се беше поуспал, не че кой знае колко, но вече се разв ...

Господи,
Дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя.
Смелост да променя онези, които мога да променя.
И мъдрост да виждам разликата между тях.
(Молитва от Франциск Азиски) ...

Имах аз хоби любимо –
с него подхранвах мечтата.
Вярвах, че то е значимо
и ще се видя в печата.
Много залагах на него... ...

Колко му е нужно на човек?
Две очи за - красотата,
Две ръце - за любещия вятър,
Две нозе - да стъпва здраво
по земята, ...

Имаше малка аптека и бедна клиентела. Помещението приличаше на офис пред ремонт. Рафтовете му бяха почти празни. Работеше предимно с поръчки. Събираше заявки за лекарства, които впоследствие доставяше до ден-два.
- Може ли такова безхаберие!? Хората се чудят как да свържат двата края, а те заеми тег ...

Ще кажат хората навярно:
-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.
Те вдигаха със мен наздравици, ...

Когато залезе луната,
с отронена сълза...
от приятелска ръка,
надеждата не умря.
Когато цигулка засвири, ...

Към окото се прибрала тихо сухата сълза,
и нелепо осъзнала, че е тъмен кът света.
Тя разплискала се в стая и изчезнала в зори,
към стените на безкрая и вселенските тъмѝ.
През тунели на раздели – с куп апѐли за любов, ...

Не се срамувайте от сълзите си!
Те са най - доброто от вас!

И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...

В мрака ме целуна тя
и изтича към дома!...
Като птица отлетя
палавата ми мома!...
Татко й дано да спи, ...

Катерино моме, от дека идеш –
дека си била?
Дирех те, рано-рано моме
из наща махала.
Дирех те, рано-рано моме ...

Пролет е! Чу ли?
Пролет е вече!
Вятърът който дърветата брули
и зимата - са далече.
-Пролет е! - бадемът възкликна ...

Какво ли ти направих
На душата да ми плюеш
И причина май забравих
Имаш ли така да се надуеш
На гърдите ми изтривалка ...

текст и музика: Светлана Тодорова
пеене: Антоан

Творец бе той с високо самочувствие
във сайтовете поетични с реноме -
Едно обсебващо съзнанието присъствие
говорещо с различни гласове...
Към феновете си бе благ и добродушен, ...

Птичките в очите пеят щом те видят.
Песните в сърцето слушат в полусън.
Розовият изгрев синьото люлее,
облаците пишат ритъма навън.
Нощното е страшно, нощното е мрачно, ...